Даниел Стийл
Без драскотина (10)

Глава 10

На следващия ден Джак излезе по-рано. Мади заяви, че трябва да проведе няколко разговора, преди да отиде в офиса, и той не й зададе никакви въпроси.

Никой от двамата не спомена за разговора им от предната вечер. Джак не й се извини, тя също не направи някакъв коментар. Малко след като той излезе, Мади набра телефона на д-р Флауърс, за да си определи час за посещение. За съжаление днес нямаше свободни часове и можеше да я приеме чак на следващия ден. Мади се чудеше как ще прекара още една нощ с Джак. Беше й напълно ясно, че трябва да направи нещо, преди той да я нарани физически. Вече не му бе достатъчно да я унижава и да я нарича „бял боклук“. Започваше най-открито да я насилва. Джак изпитваше към нея не любов, а омраза, презрение и пренебрежение.

Бил й се обади, докато чакаше на автобусната спирка.

— Какво става при теб?

— Нищо хубаво — отвърна искрено и тъжно Мади, въпреки че много му се зарадва. — Нещата изглежда загрубяват.

— Това ще се задълбочава и ще става все по-лошо, ако не се махнеш навреме, Мади. Чу какво каза д-р Флауърс.

— Утре имам среща с нея — отвърна тя и му разказа за нападателя. Знаеше, че случката ще излезе във вестниците, а и трябваше да идентифицира мъжа на очна ставка в полицейския участък.

— Господи Мади, та той е могъл да те убие!

— Не, само се опита да ме изнасили. Джак е знаел за заплахите. Почти цяла седмица е прибирал писма, адресирани до мен, без да ми спомене нищо. Не бе сметнал за необходимо дори да ме предупреди. Според него не съм достатъчно умна, за да вземам сама решения, тъй като никога не съм ходила в колеж.

— Сериозно ли говориш? Та ти си една от най-умните жени, които познавам. И какво ще правиш сега?

— Не зная. Страхувам се — призна си тя. — Изплашена съм от това какво ще стане, ако го напусна.

— Аз пък се страхувам от това какво ще стане, ако не го напуснеш. Той може да те убие.

— Не се страхувам от това, но как ще живея, ако не си намеря работа? Ако Джак наистина ме върне обратно в Ноксвил? Мади потрепери, като си представи подобни възможности.

— Ти чуваш ли се какво говориш? Това не може да се случи. Ще си намериш работа, при това по-добра. А Ноксвил отдавна вече е зад гърба ти, Мади. Трябва да осъзнаеш това.

— Ами ако Джак е прав? Ако аз наистина съм глупава и тъпа и никой не ме вземе на работа? Защото наистина не съм ходила в колеж. — Когато говореше с Бил, чувстваше, че има насреща си приятел, с когото може да сподели всичко.

— И какво от това, за Бога? — ядоса се той. Страховете й правеха опитите му да й помогне невъзможни. — Ти си красива, млада и талантлива. Имаш най-високия рейтинг в телевизионните предавания в страната, Мади, дори и да има право и да трябва да миеш пода, което никога няма да се случи, пак ще си по-добре, отколкото ако останеш с него. Той те третира като нищожество, като измет. Може дори да те нарани.

— Никога досега не го е правил — отвърна тя. Но това не беше напълно вярно. Никога не беше я бил или удрял толкова лошо, колкото Боби Джо, но на зърното, което бе захапал в Париж, все още имаше белег. Формата на неговото насилие беше невидима и завоалирана, но за сметка на това много по-перверзна отколкото насилието, упражнявано от първия й съпруг. Затова и по-опасна за психиката й.

— Мисля, че д-р Флауърс ще ти каже същите неща. Те побъбриха още няколко минути и Бил я покани на обяд, но Мади трябваше да отиде по това време в полицейското управление.

Грег й се обади късно следобед и каза същите неща, които и Бил.

— Играеш си с огъня, Мад. Кучият му син е луд по свой собствен начин и в близките дни ще ти посегне. Не чакай това да се случи. Вдигай си чукалата, докато е време.

Но поради някаква неясна причина тя бе като парализирана, измъчваха я съмнения и не можеше да се реши да го направи. Ами ако Джак се държеше така само, защото й беше много сърдит? И ако наистина я обичаше? В края на краищата той беше направил всичко за нея и тя не можеше да го изостави току-така.

Това бе класическият портрет на насилник и неговата жертва, беше й казала д-р Флауърс по телефона. Но тъй като беше разбрала, че Мади е скована от страх, не я подтикваше към незабавни действия като Бил и Грег. Знаеше, че трябва да изчака, докато Мади сама не реши.

Мади се почувства доста успокоена след разговора си с нея. Мислеше за това и за срещата, която си определиха, когато излезе да обядва и беше доста разсеяна. Затова докато вървеше към сградата на телевизията, не забеляза младото момиче, което я наблюдаваше от другия тротоар. Беше хубаво, носеше къса черна пола и високи обувки и не сваляше очите си от нея.

На следващия ден, когато Мади излезе, за да обядва с Бил, същото момиче отново беше пред сградата на телевизията.

Отидоха на „Пенсилвания Авеню“, в ресторант „701“, без да се крият от никого. Нямаше и защо да го правят.

Работеха заедно в Комисията на първата дама и Мади знаеше, че Джак няма нищо против.

Прекараха много приятно, говориха за най-различни неща, между другото и за разговора с д-р Флауърс.

— Надявам се, че ще ти помогне — каза Бил, но изглеждаше доста угрижен. От онова, което можеше да види, разбираше, че Мади се намира в голяма опасност и се страхуваше за нея.

— И аз се надявам. Между мен и Джак нещо се промени — обясни тя на Бил, сякаш се опитваше да го обясни на себе си. В отношенията й с Джак се бе промъкнало нещо злокобно и порочно, което не беше се проявявало никога преди. По думите на д-р Флауърс това се дължало на факта, че тя се отдалечавала от него и щял да предприеме всичко възможно, за да я върне отново под контрола си. Колкото по-независима и силна ставала тя, толкова по-грубо щяло да става отношението му към нея. Психиатърката я предупреди да бъде внимателна. Дори и безопасните насилници били в състояние всеки момент да променят тактиката си, ако усетят, че жертвата им се изплъзва. А и Мади бе забелязала подобна промяна в поведението на Джак.

След като обсъдиха този проблем, Бил й каза, че ще отиде във Вайнярд през следващата седмица и никак не му се искало да я оставя.

Ще ти дам телефонния номер там. Ако се случи нещо, ще се върна веднага. — Чувстваше се отговорен за нея, след като бе установил, че на практика няма никакви приятели, от които да получи помощ или подкрепа. Грег беше заминал за Ню Йорк, за да започне новата си работа.

— Не се притеснявай. Нищо няма да ми се случи — отвърна не особено убедително Мади. Не искаше да му създава неприятности или да му бъде в тежест.

— Бих искал да мога да ти вярвам. Бил щеше да остане при дъщеря си две седмици. Имаше намерение да завърши книгата си и да поплува с децата.

— Ще ми се да дойдеш някой път. Мисля, че много ще ти хареса. Много е красиво.

— Сигурно. Мислехме да отидем във Вирджиния за няколко дни, но Джак напоследък е така зает с президента, че не сме ходили абсолютно никъде, ако не броим пътуването до Европа.

Докато я слушаше, Бил си мислеше как един мъж, който е собственик на телевизионна мрежа и е така близък с президента на страната, може да бъде насилник и как една жена, която е истинска звезда, преуспяла, високоплатена, красива и интелигентна, може да му се подчинява. Да му позволява да я малтретира. Това си беше истински бич, който не правеше разлика между хората, цвета на кожата, класата, към която принадлежаха, парите, могъществото, образованието. Точно както бе казала доктор Флауърс.

— Надявам се, че докато се върна, ще си се преместила. Няма да спра да се тревожа за теб, докато си с него — каза Бил и я погледна сериозно. Беше толкова хубава, носеше в себе си толкова много топлина и съвършенство, че той не разбираше как някой може да й причинява подобни мъки. Компанията й му бе изключително приятна. Приятелството им бързо се превръщаше в силна и здрава връзка.

— Ако дъщеря ти дойде на гости във Вашингтон, ще се радвам да се запознаем.

— Мисля, че ще я харесаш — отвърна той с усмивка.

Почувства се странно, когато осъзна, че Мади и дъщеря му са на една и съща възраст. Но отношението му към Мади постепенно бе еволюирало в нещо по-различно. Сега виждаше в нея повече жената, отколкото детето, а в много аспекти я намираше за по-задълбочена и по-умна дори от собствената си дъщеря. Мади беше изложена на повече опасности, стрес и дори непосредствена заплаха.

Бил я чувстваше по-близка, отколкото дъщеря си и се радваше, че може да общува с нея.

Беше около три часа, когато напуснаха ресторанта. Мади се върна обратно на работа и този път забеляза хубавото момиче с дългата тъмна коса и къса пола. То стоеше пред сградата и гледаше право в нея. Мади имаше странното усещане, че в него има нещо познато, но не можа да го определи точно. Момичето я гледаше втренчено, след което бързо се обърна, сякаш не искаше да бъде разпознато, макар че Мади никога не беше го виждала преди.

Когато Мади влезе в сградата, момичето я последва и попита портиера на кой етаж може да намери мисис Хънтър. Вместо да й каже, той я изпрати направо при Джак. Инструкциите бяха такива. Всички въпроси към госпожа Хънтър или посещения се отправяха директно към Джак. Той проверяваше и прецеждаше и пощата, и посетителите. Мади изобщо не знаеше за това. Понякога дори не научаваше, че някой я е търсил, ако Джак сметнеше това за необходимо. Никой не й казваше нищо. Това не бе изненада за хората, които я търсеха, нито за персонала на мрежата. Приемаха го като нещо естествено, като процедура за сигурност.

Момичето взе асансьора и се озова пред секретарката на Джак, която я попита с какво може да й помогне.

— Бих искала да видя госпожа Хънтър — отвърна стеснително момичето. Изглеждаше съвсем млада, в началото на двайсетте.

— Лично или по работа? — попита жената, записвайки си името й, Елизабет Търнър.

— Лично — отвърна то, като се поколеба само за секунда.

— Госпожа Хънтър е много заета и днес не приема никого. Ако ми обясните естеството на посещението си, или оставите съобщение, ще се погрижа да й го предам. — Момичето кимна. Изглеждаше доста объркано. Но взе листа хартия, който секретарката й подаде и написа кратка бележка, която върна на жената. Секретарката я прегледа набързо, погледна момичето и стана.

— Ще изчакате ли за момент, госпожице Търнър? — Момичето отново кимна и секретарката изчезна зад вратата. След минута бележката беше в ръцете на Джак. Той я прочете и изгледа секретарката с ярост.

— Къде е тя? Какво, по дяволите, търси тук?

— Чака отвън, господин Хънтър.

— Доведи я веднага при мен. — Мислите му запрепускаха лудо, докато търсеше някакво решение. Надяваше се Мади да не е видяла момичето. Но тя едва ли би я разпознала, дори и да я види, така че това нямаше особено значение.

Джак посрещна момичето хладно, но когато заговори, на устните му заигра любезна усмивка.

Всъщност Мади не знаеше нищо за това момиче. Тя и понятие си нямаше, че съществува и в момента е в кабинета на съпруга й.