Ан Мейджър
Отвъд любовта (8)

Осма глава

Дина се събуди в прегръдките на Морган. Изчерви се от неудобство, като си припомни дългата бурна нощ. Беше я любил отново и отново. Изгарящите, неприлични спомени я караха да се чувства замаяна от удоволствие, докато се измъкваше тихо от леглото и внимаваше да не го събуди. Но щастието й внезапно бе стъпкано от недоверие.

Не можеше да повярва, че Морган истински я обича, въпреки страстта, с която я любеше. Помисли, че е направила ужасна грешка, като му бе позволила да стигне дотам. Сега щеше да е още по-трудно да се бори с него.

По-късно тази сутрин, докато помагаше в кухнята на Грациела в приготвянето на закуската, влезе Морган. Дина се почувства хипнотизирана от поразително хубавите му очи и почти го намрази, заради властта му над нея.

Скреж обви сърцето й. Нима отново се влюбваше в него? Не можеше да си позволи такова нещо! Твърде добре познаваше болката, която неговата любов й бе причинила.

— Добро утро — каза той.

Дина не отговори на самодоволния му поздрав. Опита да се съсредоточи в рязането на кекса с кухненския нож, който Грациела й бе дала.

— Добро утро, господин Морган — отвърна Грациела. — Боже, но вие не изглеждате много жизнен тази сутрин!

— Да, не се чувствам много жизнен. Не съм спал много.

Той простена драматично и се изкикоти, като намигна свойски на навъсената Дина зад гърба на Грациела.

— Може да се каже… хм, че работих до късно.

— Много работите, господин Морган — каза Грациела, приела думите му сериозно, дори след като Дина се изчерви.

— О, не знам — каза той провлачено. — Миналата нощ се забавлявах добре, въпреки че доста се изморих.

— Вие сте всеотдаен мъж господин Морган.

— Напълно всеотдаен наистина — каза той с обидно самонадеян глас.

Ярост разтърси Дина и тя хвърли гневен поглед към него. В чистата си карирана риза, която подчертаваше хубавото синьо на светналите му очи и черния цвят на разчорлената му коса, той съвсем не изглеждаше изморен. Никога не го беше виждала да гледа така арогантно и деспотично и да се хили безочливо към нея при всяка подходяща възможност. „По дяволите тази проклета негова надутост!“ — ядосваше се мълчаливо тя.

— Господин Морган, ще трябва повече да се забавлявате, а по-малко да работите. Но аз знам, че не е хубаво да ви казвам какво да правите.

Грациела излезе, за да сложи масата.

— Ако ще се забавлявам повече, ще ми е необходима ентусиазирана приятелка — прошепна Морган в косата на Дина.

Тя настръхна и се дръпна от ръцете му.

— Ще трябва да си потърсиш на друго място приятелка.

— Мислех, че вече съм я намерил — промърмори той.

— Да, но не си!

— Миналата нощ ти… хм, беше забележително игрива.

— Не можем ли да сменим тази отвратителна тема?

— Не е отвратителна, скъпа.

— Такава е — изсъска тя.

— А аз очаквах похвала.

— Това е последното нещо, което ще получиш от мен, надут глупак!

— Не можеш ли поне да ми кажеш добро утро? Много ли е да поискам просто една усмивка!

— Дефицитни са!

— Разбирам. Миналата нощ…

— Миналата нощ бе грешка — отвърна тя рязко.

— Какво лошо съм направил този път, любов моя?

— Първо, ти ме съблазни. Знаеш, че не съм готова още за такива отношения. Но ти ме подмами…

— По дяволите, Дина! Чаках цели две седмици. Миналата нощ ти изглеждаше съвсем подготвена. Май че си спомням как ме молеше…

— Млъкни! — извика тя разярено.

Той я дръпна от масата. Изплашена, Дина забеляза, че веждите му са сключени, а устните му — изкривени от язвителен гняв. Знаеше, че той се бори с чувствата си, за да не даде воля на яростта си.

Дългото му мускулесто тяло се надвеси над нея. Беше енергичен и внушително мъжествен, съвсем не на мястото си в такава женска територия, каквато бе претрупаната кухня на Грациела.

Стори й се, че стои пред непознат, а не пред мъжа, който й бе най-близък. Сините му очи я гледаха с настойчива, враждебна напрегнатост и я предизвикваха. Притежаваше опасното умение да я обезоръжава, докато открие цялата си душа пред пронизващия му взор.

Тя навлажни устните си, за да отговори, ала не можа да издаде и звук. Вместо това се обърна и се загледа през прозореца в сивите хълмове и лозя.

— Това, което се случи снощи ли те изплаши така, че дори не ме поглеждаш тази сутрин? — попита той. — Или истината, която не можеш да понесеш?

— О, защо просто не ме оставиш на мира?

— Защото, скъпа — избухна той, — аз те обичам!

Думите му се изплъзнаха, преди да успее да ги спре. Мигът, в който стояха и се гледаха, им се стори безкраен. Той се бе втренчил в нея в очакване на някаква реакция, но тя не помръдна. Думите му й причиниха повече болка от всичко, което бе казвал досега. После тя избяга от стаята.

През целия ден Дина мисли за това, което той бе признал в момент на гняв. Непрестанно се питаше какво точно имаше предвид. Или бе осъзнал, че това е най-мощното средство да я убеди да му се отдаде напълно. Прекара часове, замаяна от мъчително объркване. Грешеше ли като не му вярваше? Сбъркала ли бе в миналото? Ако му беше вярвала, щеше ли любовта им да свърши с женитбата му за Холи? Или това бе просто неговия начин да оправдае постъпките си? Спомни си болката от тяхната раздяла, годините на разочарование и стана сурова. Не трябва да омеква. Не трябва. А точно това ставаше.

Морган не се появи на обяд, нито на вечеря и Дина не събра смелост да попита Брус къде може да бъде. На следващия ден, на няколко пъти забеляза високата му фигура в далечината. Бе зает със своята работа. Към пет часа все още не идваше и Дина не можеше повече да понася отсъствието му. Тя отиде в избата и попита управителя Ричард дали знае къде е Морган.

— Мисля, че спа в кабинета си миналата нощ, госпожице Кирстен. Работи до късно.

Дина вдигна леко полата си и се изкачи по стълбите към кабинета му. Колебливо почука на вратата.

Дълбокият, до болка близък баритон я покани:

— Влез.

Тя отвори и направи една крачка. Морган седеше зад масивното си дъбово бюро с чаша кафе в едната ръка и телефона в другата. Цигарата в пепелника вдигаше кълба дим. Очите му потъмняха, когато й направи знак да седне. Свърши разговора и тръшна слушалката върху вилката.

Дина усети пробождащия му поглед и внезапно така се притесни, че не можа да го погледне. Той вдигна цигарата си, дръпна веднъж от нея и я смачка.

— На какво дължа честта, мадам? — попита с ядно високомерие.

— Аз… аз… — Изведнъж Дина се почувства много глупаво.

— Само не ми казвай, че ти липсвам.

Тя погледна към него и забеляза загадъчно, бдително пламъче в очите му. Стори й се, че е зависим от следващите й думи.

— Няма. Грациела само искаше да знае дали ще дойдеш за вечеря — каза предпазливо тя.

Морган вдигна едната си вежда.

— По дяволите, значи Грациела искала да знае! — каза той подигравателно. — Но ти си твърде страхлива да го признаеш.

Като навлажни устните си с език, Дина отговори:

— Не съм дошла тук, за да ме оскърбяваш, Морган.

— Тогава няма да те оскърбявам — каза той добронамерено. — Ще те изненадам с комплименти. Ти си много красива, когато се изчервяваш така. Придава топлина на полупрозрачната ти кожа, но съм сигурен, че го знаеш.

— Каза, че няма да ме оскърбяваш — заекна тя и се изчерви още по-силно.

— О, да. Няма. Със своята хубава кожа, черна коса и тъмни очи ти би била поразително красива, само ако се усмихваше по-често, Дина. Не че се оплаквам. Нито те обиждам. — Очите му светнаха злонамерено. — Кой е казал, че един мъж може да има всичко? Най-малко аз. Мисля, че имам достатъчно.

Той се облегна апатично назад и остави погледа си да броди из сочното й тяло с искрено мъжко възхищение.

— Никога няма да ме имаш! — твърдо заяви Дина.

— Сериозно? А аз жадувах да те намирам в прегръдките си всяка сутрин — с топлото ти тяло, свито в моето.

Реагира бурно при представата, предизвикана от неговите думи. Бе изпълнена с гняв и към двамата.

— Не е нужно да ми припомняш това!

Предупреждаваща светлина лумна в очите му и тя усети опасност. Стремително се спусна към вратата, ала Морган я изпревари, скочи от стола, сграбчи раменете й и притисна съпротивляващото се тяло.

— А може би искам да ти припомня, скъпа — присмя се той.

— Пусни ме, грубиян такъв!

— Не може да се отнасяш така с мен!

Тя се изви, но това само приближи твърдото му тяло. Усети как я притиска, как хълбоците му се движат по бедрата й и как трепна безсрамно от нескритото му желание да я има.

Морган не обърна внимание на сърдитите й думи и приближи лицето й до своето.

— Ти дойде тук да ме търсиш, нали? Ако не искаше това да се случи, трябваше да си останеш в къщата.

— Не… грешиш. Не исках това… — заекна Дина.

— По-добре е да решиш. И по-бързо, скъпа моя. Съществува предел, до който можеш да измъчваш един мъж, но за Бога, Дина, ти мина всякакви граници. Ако не ме искаш, ще трябва да стоиш далеч от мен, по дяволите, а ако ме искаш — ще трябва да ми се отдадеш!

Един безмерен миг тя се колеба, като се взираше дълбоко в очите му. Гордостта й се бореше с любовта. Как можеше все още да обича един мъж, който се бе оженил за друга, оставяйки я бременна? „Но той не знаеше! — извика тъничък гласец. — Ти го остави!“ Въпреки всичките му приказки за любов, тя вероятно не означаваше нищо за него. Не бе ли се подиграл веднъж, като й каза, че няма причина да не се забавлява с нея, щом все още я желае?

Но ако това са неговите чувства, то какви са нейните? Без него животът й нямаше смисъл. Вече бе сигурна в това. Защо трябваше да се противопоставя на себе си? Може би, ако му се отдаде свободно, ако пожертва независимостта си, вероятно някой ден ще се научи да му вярва.

Всичко, което знаеше, бе, че обичта им нямаше шанс, ако продължи да се бори с него всеки път. Ако не поеме риска да загуби изцяло сърцето си отново, няма начин да спечели любовта му. И ако не иска да я спечели, какви ще бъдат отношенията й със сина им? Ще го вижда през седмица ли? Твърде много ги обичаше, за да не иска нещо повече от това.

Високомерната гордост се разпадна пред мощната победителка любов. Той го видя в очите й преди тя да проговори.

— Обичам те, Морган! — призна тя нежно. — Винаги съм те обичала и винаги ще те обичам!

Той поглъщаше свенливото й лице, а после я притегли към себе си.

— О, наистина те обичам! — прошепна тя и ръцете обвиха гърба му. — През всички тези години не съществуваше никой друг, освен теб.

— Не съм и предполагал. — Лицето му изразяваше почуда. Изглеждаше толкова абсурдно след всичко, което й бе причинил.

— А исках да те мразя — продължи Дина. — Колко ли е удовлетворено твоето мъжко его?

— Моето мъжко его? — Беше объркан. — Наистина ли мислиш така, скъпа?

Тя кимна и той отвърна:

— Не само моето мъжко его е удовлетворено, уверявам те! — Нежно целуна гърлото й. — Първият ден, в който те срещнах, ти беше почти дете, но въпреки това спаси живота ми. А когато ми даде възможност да остана тук, въпреки предубеждението си към мен, ти спаси много повече от моя живот. — Той млъкна. — Аз също не мога да те мразя, колкото и да се опитвам. През изтеклите годините не успях да забравя твоята пламенна душа, красотата ти и силата на характера. Винаги съм вярвал, че скарването беше грешка, която бихме разрешили, ако не се беше родил Стивън.

— Загубили сме толкова много време! — каза Дина, заключи вратата и загаси лампата.

— Какво правиш?

— Ей сега ще разбереш — каза тя гальовно.

Започна да се съблича съблазнително, като вдигаше високо ръце над главата си, когато сваляше пуловера, протягаше се замечтано, извиваше така тялото си, че гърдите й се люшваха подканващо. Последните слънчеви лъчи нахлуха през прозореца, окъпаха тялото й в меката си светлина и го оцветиха в розово.

Като я наблюдаваше, Морган дълбоко въздъхна. Беше хубава като богиня. Дори по-хубава, защото беше от кръв и плът и ухаеше сладко. Движенията й бяха гъвкави и чувствени, светлината танцуваше по тялото й. Залязващото слънце позлатяваше пищните очертания на гърдите й, хълбоците и бедрата, стопляше изваяната бяла плът и подчертаваше свежестта на несравнимата й красота. Той простена и я взе в обятията си.

— Но ти ме съблазняваш, малка развратнице!

— Възразяваш ли? — Треперещите й пръсти разтвориха яката му.

Той извади ризата от панталона си и започна да я разкопчава отдолу, докато пръстите им се срещнаха на гърдите му. Бронзовото му тяло проблесна.

Тя започна да целува ивицата от гърлото надолу към пъпа му. После наведе главата си по-ниско. Нежните й устни интимно го докосваха и той задиша възбудено. Целуваше го бавно и упоително. Морган вече не можеше да издържа. Когато я вдигна на ръце, беше останал без дъх.

— Трябва да те имам — прошепна той дрезгаво, преди устните му да се нахвърлят върху нейните.

Дина го прегърна с пламенната ярост на надеждата и страстното желание. Любиха се дълго, отдали се взаимно един на друг с дива, безразсъдна страст.

За първи път съюзът им беше и физически, и духовен — сърцето, душите и телата им се сляха. После легнаха прегърнати, по-щастливи от всякога, изпълнени с топла светлина.

— Ще трябва скоро да се приберем — подразни го Дина, като се усмихваше през полуспуснатите си мигли.

— Защо?

Загорелите му пръсти разсеяно милваха гладката кожа на раменете и гърдите й.

— Трябва да хапнеш нещо от вечерята на Грациела, иначе ще се нацупи.

— Цупенето на Грациела не ме занимава тази вечер.

— Но не бива да я нараняваме умишлено.

— Сигурно си права, ала сега не искам да бъда с никой друг, освен с теб. И какво ще измислим за това, че не сме отишли по-рано?

Очите на Дина светнаха игриво:

— Защо не й кажеш, че сме работили до късно? Тя ще ти повярва, както вярва, че си толкова всеотдаен мъж.

— Много всеотдаен. — Морган се засмя. — Толкова всеотдаен всъщност, че може да поработя още малко.

Думите му бяха тихи и дрезгави, докато ръката му се плъзна от гърдите по дължината на тялото й. Започна нежно да я възбужда.

— Морган!

Той спря протеста й с целувка…

Отидоха да вечерят доста дълго след това.