Джоана Линдзи
В плен на моите желания (35)

Глава 35

Събуждайки се, Габриел установи, че е сама в каютата. През прозореца се процеждаше сивкава светлина, днес небето беше покрито с тъмни облаци. Изглежда, че се задаваше буря.

Тя набързо облече донесените предната вечер корабни дрехи. За пръв път каютата беше на нейно разположение, преди се налагаше да бъде в компанията на Дрю или на приятелите си. Решавайки да се възползва от случая, Габриел усърдно прерови бюрото, но за свое разочарование не намери там нищо, което дори отдалече да прилича на оръжие. Женска панделка, вероятно сувенир от някоя от „любовниците във всяко пристанище“. Миниатюрен портрет на Джорджина. Множество фактури, отнасящи се или за товара, или за корабните пратки. Но никакво оръжие, нито дори и нож за отваряне на писма.

На масата лежеше корабния дневник, който го нямаше, когато тя заемаше каютата. Тя прегледа дневника, желаейки да прочете днешните записки. Но такива нямаше. Последните записки се отнасяха за сутринта, в която той отплава от Лондон. Всъщност, корабният дневник не е личен и едва ли той записва в него своите мисли и чувства. Капитанът е длъжен да записва там всичко, пряко свързано с корабния живот.

Габриел хвърли поглед към сандъците, но разбирайки, че не знае с колко време разполага се приближи до вратата и завъртя дръжката. Заключено. Защо? Дали знаеше, че оковата се сваля? Оковал я е чисто символично, малко отмъщение от негова страна? Да го вземат дяволите! По този начин нямаше измъкване от каютата.

Предната нощ тя измисли план, основаващ се на предположението, че каютата няма да е постоянно заключена. И сега какво? Да го изчака да заспи, пак да го халоса по главата и да извади ключа от джоба му? Да не си мислеше, че тя не е способна на това? Точно така, ще го халоса по главата! Нощното гърне щеше да й свърши работа, понеже нямаше по-тежък предмет в стаята, ако не броим фенера, който висеше на една от гредите. Или той наистина не подозираше, че халката на оковите й е прекалено голяма?

Сега тя не знаеше какво да мисли. Но със сигурност знаеше, че не иска да го нарани. И какво да направи тогава?

Собственото й настроение изобщо не й харесваше. Бедата беше там, че тя таеше надежди, свързани с Дрю и затова не можеше да бъде равнодушна към него. Ако не беше така, не би се замислила да го халоса по главата. Но тя постави името му начело на списъка с мъжете, с които би искала да прекара остатъка от дните си. Той съсипа всичко, когато съсипа нея. Но гневът, който Габриел изпитваше, само прикриваше разочарованието й. И това разочарование все още беше живо и кипеше под повърхността на огорчението. Все пак независимо какво й беше причинил, тя искаше да го остави с разбито сърце, а не да го осакати физически.

Осъзнавайки, че в момента нищо не може да постигне, Габриел седна върху купчината одеяла. Този път до носа й достигна изкусителен аромат. Оказа се, че Дрю е оставил за нея чиния, покрита с голяма салфетка, която имаше почти същия цвят като одеялото. Навярно за това не я беше забелязала по-рано. И още преди да успее да опита храната, стана ясно, че готвачът на Дрю се оправя много по-добре в кухнята, отколкото нейният.

Дрю се върна след няколко часа, около пладне, а дотогава Габриел буквално умираше от скука. Но въпреки че успя да прерови сандъците му и да претърси каютата, не намери нищо съществено. И нищо интересно.

Започна да се дразни. И това раздразнение просто я изуми, още повече, когато разбра, че от нейна страна това не беше нищо друго, ами най-обикновена ревност. И нищо чудно, след като един от сандъците беше натъпкан с женски неща?! Да, неща, при това съвсем нови. Чадърче, копринена чантичка, ярко ветрило, малко, но красиво колие и други дреболии, между които откри половин дузина дантелени шалове, почти еднакви, от което Габи заключи, че това вероятно са подаръци. За любовниците му?

Ужасно й се прииска да изгори съдържанието на сандъка. Даже се загледа във фенера, който висеше на гредата и ако не беше сигурна, че димът ще плъзне под вратата и ще настане суматоха, сигурно би го направила.

Влезлият Дрю видя, че Габриел седи върху купчината одеяла, като се облягаше на стената, стъпила със свити в коленете крака на пода. Тя се опита да изобрази предизвикателен, страстен поглед, но понеже беше бясна, погледът й по-скоро можеше да се нарече унищожителен.

Затова пък той беше цар на предизвикателствата. От погледа, който й отправи, на Габи й секна дъхът. Наложи й се бързо да се извърне, преди познатият трепет в корема да издаде емоциите й.

— Скучно ми е! — изстреля тя.

Дрю моментално се сети, че си бяха разменили местата и се ухили злорадо.

— Жалко — отвърна той, отивайки към масата, на която бяха разгънати картите. Няколко минути изучава горната, отбеляза някои неща, седна на стола, изпъна крака и сложи ръце на корема си. Но при това съвсем не се канеше да я игнорира. Като се настани удобно, се обърна към нея.

Но девойката веднага отвърна поглед, чувствайки как очите му бавно се плъзгат по тялото й. Важното беше да не го гледа. Тогава нищо няма да я засегне, няма да я възпламени. Поне така се надяваше.

Докато го нямаше, се опита без успех да не мисли за изминалата нощ и онази поразителна наслада, която той й дари. Още по-трудно беше да изхвърли тези мисли от главата си в негово присъствие и да отрече влечението, което изпитваше към него.

— А сега обясни, защо трябва да се нагърбвам със задачата да те забавлявам. Та нали ти не облекчаваше особено моята скука, когато бях на твоето място — напомни й той.

— Не помня да си ми споменавал за това — намръщи се тя със замислено изражение, но веднага повдигна вежди. — Още ли се опитваш да си го върнеш? Ако ще говорим за това, трябва да ти кажа, че аз също така не съм ти отнела и девствеността, затова пък ти доста се постара да ме съсипеш. Опозори ме пред обществото, отне ми невинността. Никой порядъчен мъж няма да ме иска сега!

— Ти си пиратка! — възкликна той, смеейки се. — Никой порядъчен мъж и без това не би се оженил за теб!

На Габриел й секна дъхът от възмущение.

— Как можа да го кажеш? И освен това не е вярно! Ако съпругът ми наистина ме обича, не би обърнал внимание на дейността на баща ми! Но кой би поискал да се ожени за опозорена жена?!

Той се покашля, изправи се и смутено премигна. Но все пак отбеляза:

— Аз не съм те насилил. Според мен, ти нямаше нищо против и охотно отвръщаше на ласките ми!

— Аз мислех, че това е сън, копеле проклето! — извика тя.

— Наистина ли? Много дами, които са споделяли леглото ми твърдят, че съм истинска мечта за всяка жена — весело заяви Дрю.

— Нямах това предвид — озъби се тя. — Наистина мислех, че сънувам.

— Наистина?

— Абсолютно.

— По дяволите, бих искал и аз да сънувам такива сънища! — подсмихна се той. — Но сега, след като го спомена… според мен любовните игри са идеалния начин да се преборим със скуката. Не искаш ли да се поразсееш малко, прекарвайки деня в леглото ми?

— Това никога повече няма да се повтори.

Дрю сви рамене:

— Сигурен съм, че сега не се преструваш и говориш напълно сериозно. Но вече опита и сега знаеш какво е — увери я той и с широка усмивка добави, — ще поискаш още.

— Възможно е — призна тя и отново сви рамене. — Само че не с теб.

Устните му леко се присвиха. Точно толкова, че тя да забележи. Сега е времето да смени темата, преди отново да се оплете в тази паяжина.

— Какво направи с Марджъри?

— Предполагам, че говориш за камериерката си?

— Икономката — поправи го тя.

— Все тая — без особен интерес измърмори той. — Позволих й да остане в каютата, която заемаше. С нея всичко е наред. Тя спа мирно през цялата нощ и нищо не чу.

— Мога ли да я видя?

— А аз какво ще получа в замяна? — парира я той, намигвайки й лукаво. — Готов съм на известни компромиси, ако и ти направиш такива.

Девойката сърдито го отряза:

— Аз искам само едно — работа, за да убия времето. Умея да правя почти всичко на кораба.

Дрю се замисли.

— Палубата отдавна трябва да се излъска.

Мислейки, че предложението е сериозно, Габриел радостно кимна:

— Няма да ми е за първи път.

— Шегуваш ли се?!

— Не — въздъхна тя. — Предполагам обаче, че ти се шегуваш.

— Ама разбира се! Ти няма да напуснеш тази каюта, докато не пристигнем в пристанището. Извинявай, но ти нямам доверие и не мога да те оставя сама на палубата.

— Зад гърба си нямам екипаж, така че, от какво се притесняваш?

— Ти със сигурност ще се опиташ да ги освободиш. И това не подлежи на обсъждане, така че, забрави!

— Но…

— Искаш ли да си спомня за кърпата, която ми бяха набутали в устата, докато бях твой пленник? — рязко я прекъсна той.

Тя разбра намека и млъкна. Засега.