Джоана Линдзи
В плен на моите желания (33)

Глава 33

Габриел не знаеше колко дълго я е оставил да спи Дрю. Зад единствения прозорец в каютата беше още тъмно, така че не можеше да се ориентира по небето. Но честно казано, той изобщо не я беше будил, защото седеше зад малката маса, около която при необходимост можеха да седнат четирима, но за двама беше по-удобно.

Той седеше с лице към Габриел и явно я беше наблюдавал известно време. Сега обаче беше забол поглед в протегнатите си напред крака, изглеждаше дълбоко замислен и мрачно се мръщеше на нещо.

Тя почти не помръдна, само леко завъртя главата си, за да види къде е той. И сега беше убедена, че той не подозира, че се е събудила. Е, толкова по-добре. Освен това, тя и понятие си нямаше, как е успял да се освободи. Сигурно са му помогнали. Но кой, след като екипажът му беше надеждно заключен в трюма? Вероятно предателят бе някой от хората, наети от Охър в Лондон. Ами ако някой е познавал Дрю или членовете на екипажа му отпреди и просто е изчаквал, за да им помогне да избягат?! И, ако Дрю е на свобода, значи екипажът му също е свободен, а това означава, че хората й…

Господи, тя не искаше да мисли какво са направили с тях американците! Преди да превземат кораба, тя беше предупредила хората си да не нараняват никого. Но американците нямаха причини да щадят „пиратите“. По-скоро обратното, а и след седмично заточение. Охър? Ричард? Живи ли бяха?

И изведнъж я порази нова мисъл, също толкова тревожна, но в друг смисъл. За това, което се случи в това легло. Тя и сега усещаше миризмата му, която я обгръщаше и й напомняше за безвъзвратното падение. Каква идиотка трябваше да е, за да го вземе за сън?!

Но още след първите ласки и целувки тя прекрасно разбра какво става и не можеше да измисли нищо в свое оправдание. Всъщност, каквато и да беше причината, нямаше никакво извинение, защото тя искаше това да се случи.

Но струваше ли си да мисли за това сега? Важното бе да обърне ситуацията в своя полза. От това зависеше свободата, а може би и живота на баща й, а пък да не говорим, че ако Дрю удържи на думата си, тя самата ще се окаже в затвора. А докато той бе погълнат от собствените си мисли й се откри прекрасна възможност.

Даже не й трябваше план. В един от куфарите беше скрит пистолетът на Дрю. Трябваше само да го намери, преди той да успее да я спре.

Скачайки от леглото, тя се втурна към куфарите, отвори единия и започна да рови.

Дрю не се опита да я спре. Даже не помръдна от мястото си.

— Това ли търсиш? — осведоми се той.

Обръщайки се, тя видя в ръката му пистолет, насочен към тавана. Сигурно беше претърсил стаята, докато е спяла, или по-точно, още преди да дойде в леглото. Явно не е искал да рискува новопридобитата си свобода.

Безкрайно разочарована от факта, че единствения път към свободата е отрязан, тя се изправи и бавно се завъртя с лице към него. И едва тогава осъзна, че стои гола пред него. Погледът му веднага се впи в гърдите й.

Тя не се паникьоса, не умря от срам. Прекалено късно беше за разкаяния! Просто, без да поглежда се протегна зад гърба си, измъкна от гардероба халат и го наметна на раменете си, лишавайки го от гледката, на която толкова се наслаждаваше. Дрю въздъхна, показвайки, че е ранен право в сърцето, но тя не се върза. Изглеждаше прекалено театрално. Затягайки колана, тя изстреля само една дума:

— Как?

Нямаше нужда да пояснява, той прекрасно разбра какво имаше предвид. И сега беше негов ред да се ухили. По дяволите, колко беше доволен от себе си! Негодник! Стомахът й се преобърна.

— Прекрасен въпрос. И аз си блъсках главата над това известно време, но без резултат.

— Тогава как?

— Ще стигна и до там — лениво каза той, очевидно решил да я изкара от релси. — Разбираш ли, на теб не са ти известни някои неща за първия ми помощник. Тимъти не може да понася затворени пространства. Веднъж почти изравнихме със земята един бар и се наложи да прекараме нощта в затвора. Няма да повярваш, но той огъна решетките, опитвайки се да се измъкне навън. Даже ми е чудно, че търпя толкова дълго.

— Искаш да кажеш, че е разкъсал желязната халка на крака си?

— Не, доколкото знам тя още си е там. Просто вече не е прикрепена към нещо, ограничаващо движенията му. Той е приспал бдителността на хората ти, които бяха решили, че вече няма да имат неприятности и е изтръгнал веригата от стената. И за нула време е избил дъската, закриваща дупката в стената.

— Какво направи с хората ми? — На устните на Дрю отново заигра усмивка.

— А ти как мислиш?

— Ако знаех, нямаше да питам! — озъби се тя.

Дрю изсумтя, сякаш адски се наслаждаваше от промяната на обстоятелствата.

— Хората ти са успешно заключени в онова местенце, което беше отредила на моя екипаж. А пък аз реших да се погрижа за теб.

И той със сигурност беше изпълнил намеренията си.

И двамата млъкнаха, мислейки за случилото се в тази каюта преди по-малко от половин час. Само кръгла глупачка би могла да повярва на сладките му, изкушаващи думи. Но тя толкова искаше да усети ласките му…

Усмивката на Дрю се стопи…

— Предполагам, че това не е месечният ти цикъл… — нерешително започна той.

Тя му отвърна с яростен поглед, защото също беше забелязала кървавите петна по бедрата си, преди да се загърне с халата.

— Предполагам, че не е — отвърна му със същия тон тя.

— Ако дори за секунда бях помислил, че си девствена, това нямаше да се случи.

Тя силно се усъмни в думите му, знаейки какъв негодник е, но не започна да спори. Само попита:

— А защо предварително реши, че не съм?

— Защото си проклета пиратка!

Е, напълно логично. Нали тя самата искаше той да мисли точно така! И все пак тъжно отвърна:

— Има ли значение по какъв начин си ме съсипал? Не виждам особена разлика.

Тя имаше предвид скандала, избухнал в Лондон. Това, което се случи между тях през нощта само усили болката в сърцето й. Но на нея й се стори, че той нищо не разбра. Че в ума му имаше само едно, когато бързо й отвърна:

— Аз ще се реванширам за всичко. Ще изкупя вината си пред теб.

— И как ще стане? Ще ми възстановиш изгубената невинност? Много добре знаеш, че е невъзможно, копеле такова!

— Невъзможно е — съгласи се той. — Затова пък няма да те тикна в затвора, както останалите, когато се доберем до пристанището.

Наистина ли чу нотки на срам в гласа му? Ако е така, тя имаше предимство и нямаше да се поколебае да го използва.

— Едва ли това ще ми помогне, ако не успея да освободя баща си.

Дрю насмешливо вдигна вежда.

— Предпочиташ също да отидеш в затвора?

— Естествено, че не, но без помощ няма да успея да освободя баща си.

— Значи историйката, която съчини, е истинска?

Габриел въздъхна. Нима той си въобразяваше, че й е трябвал повод, за да превземе кораба му? Глупак, пиратите не се нуждаеха от поводи!

— Разбира се, че е истинска и го държат в една проклета крепост. А аз не съм готова да платя откупа, който иска Пиер.

— Не ти стигат парите? Аз мислех, че получи наследство.

— Ако искаше пари, всичко щеше да е много просто, но той иска картите на баща ми и то точно аз да му ги занеса.

— Искаш да кажеш, че си прекалено егоистична, за да замениш някакви си стари карти срещу живота на баща си?!

Габриел високо изпъшка. Съдейки по изражението на лицето му, той вече съжаляваше, че го е казал. Но го каза. Значи това е мнението му за нея! И въпреки че тя самата го презираше, тази откровеност я нарани.

— Аз… аз нямах това предвид — бързо се поправи той.

— Не, прав си. Пиер ще убие баща ми, но мен не, така че в известен смисъл, ще е много егоистично от моя страна, ако не му дам това, което иска.

— А ти въобще имаш ли ги тези карти?

Тя нетърпеливо махна с ръка:

— Картите са само предлог. Той не за пръв път се опитва да се докопа до мен.

— Чакай малко! — сепна се Дрю. — Искаш да кажеш, че откупът си ти?

— Да не съм забравила да го спомена? — язвително подхвърли тя.

Вместо да отговори, той се облегна назад, скръсти ръце на гърдите си и равнодушно отбеляза:

— След като не искаш да се озовеш в подобна ситуация, съм сигурен, че ще намериш изход. Вие, пиратите, сте много изобретателни.

Спомняйки си, че дори и за минутка все пак се беше засрамил, тя не издържа:

— Ти би могъл да ми помогнеш.

— Добър опит, малката — той избухна в смях, — но няма да стане.

— Но зет ти Джеймс би ми помогнал — сухо отвърна тя.

— В такъв случай, трябваше да помолиш него.

— Можеш поне да ми оставиш екипажа — процеди Габриел.

— Забрави! Предупредих те какво ще се случи, задето ми открадна кораба. И само поради една причина ти няма да отидеш в затвора с останалите. Аз, на твое място, не бих го забравял, тъй като мога и да размисля. И въобще не се опитвай да бягаш.

Явно нямаше да отстъпи. А тя нямаше намерение да го моли!

Габи спокойно тръгна към леглото.

— Ще съм ти много благодарна, ако се махнеш и ме оставиш на мира — хладно каза тя.

Дрю отново избухна в смях, но този път в смеха му прозвуча откровено мъжко задоволство. Веднага стана ясно, че следващите му думи няма да й харесат. Как й се искаше да греши!

— Вратата на тази каюта няма ключалка, но сигурен съм няма да се изненадаш, че ще ти платя със същата монета. И така?

Той стана и й посочи вратата.

Габриел с дървена походка измарширува към вратата, но спря осъзнавайки, че тръгва по халат, под който нямаше нищо. И ако това за него беше без значение, то тя нямаше намерение да прекара остатъка от пътуването полугола. Едва ли щеше да й осигури дрехи. Затова тя се върна до гардероба и напъха в куфара някои неща, преди да се отправи към затвора си.