Джоана Линдзи
В плен на моите желания (28)

Глава 28

Макар че Тимъти Сойър доброволно се върна в каютата си, Габриел ни най-малко не му вярваше. Той беше такъв здравеняк — истинска горила, способна на всичко и тя не искаше повече да рискува с него.

Ето защо тя, Ричард и Биксли приковаха Тимъти с вериги към най-здравата стена. Гигантът прие присъдата си безропотно. Може би, защото Габриел му разказваше през цялото време истории за пиратските приключения на баща си, отговаряйки на всеки негов въпрос.

Преди да излезе от каютата, тя му каза:

— Благодаря, че удържахте на думата си и не ни създадохте допълнителни неприятности.

Тимъти просто повдигна рамене.

 

 

Е, и този път се размина на косъм. Корабът все още беше в нейна власт. Но опасността не си беше отишла. Трябваше да са крайно внимателни. Тя се забави прекалено дълго при Сойър, надявайки се, че Дрю ще е заспал или поне, че ще си мълчи.

Уви! Той я чакаше да се пъхне в леглото. И даже й позволи да се настани по-удобно, да оправи възглавницата и одеялото си. И когато тя блажено въздъхна — леглото се оказа много удобно — той проговори:

— Седях и мислех какви са на вкус гърдите ти.

Помисли, че й се е причуло. Мъж не можеше да каже нещо подобно, още повече с такъв спокоен тон. Само любовник може да говори така, а те със сигурност не бяха любовници!

— Може би са солени от морския въздух? — продължи той. — Или като розови листенца, навлажнени от твоя парфюм? Мда, усетих мирис на рози. Или са по-сладки от амброзия?

Чувствайки, че гори от срам, Габриел изфуча:

— Сега ще ти запуша устата!

— Нямам търпение да се доближиш.

Най-после тя разбра какви са намеренията му. Искаше да я подмами, за да се опита отново да се освободи? Не, няма да стане!

Тя му обърна демонстративно гръб, но в тъмното той така или иначе нищо не можеше да види. Може би бе по-добре да не отговаря? Рано или късно щеше да му омръзне да я дразни и ще се успокои.

— Да се върнем на въпроса за твоите гърди — лениво предложи той.

— По-добре недей.

Ето ти решителност! Нали нямаше да му отговаря! В пълно отчаяние от себе си, момичето напъха главата си под одеялото и притисна с длани ушите си. Сега вече нищо нямаше да чуе.

— Знам, че са пухкави. Прекрасно си спомням как ми пълнеха шепите. Но нямам търпение да ги пробвам на вкус. Трябваше да ги опитам днес, когато се извиваше в скута ми. А сега трябва да се задоволя, само да говоря за тях. Ще ти хареса ли, ако ги целуна?

— Сигурно си мислиш за гърдите на хилядите ти любими, които те очакват във всяко пристанище. Моите са малки, почти плоски, така че можеш спокойно да ги забравиш — отряза го Габриел.

— Лъжкиня — измърмори той. — Помня всичко с подробности за тялото ти, скъпа Габи. Как се сливаха устните ни, колко беше страстна в обятията ми, как се притискахме един в друг… Но не мога да проумея — ти винаги ли си толкова безсрамна, или само аз съумях да пробудя в теб такива чувства?

— Не е твоя работа, капитане!

— Вече стана моя работа, скъпа. И непременно ще науча отговора на този въпрос. Може би не днес или утре, но някой ден, когато те намеря отново, а аз ще те намеря, ще се любим. Обещавам ти! Тогава ще разбера и вкуса на гърдите ти. И не само. Ще опозная всеки сантиметър от твоето тяло, бъди сигурна!

Сърбеше я езика да му каже какво мисли за него. Че се утешава с несбъднати мечти. Но някаква част от нея — една много малка част, се надяваше тази мечта да се сбъдне. Та нали той обеща… Боже господи, как й действаше само! Сърцето й и без това биеше учестено, въздух не й достигаше, а зърната на гърдите й се втвърдиха, както през нощта, когато той се опита да я съблазни в салона на сестра си. Помнеше всички чувства, които изпита тогава и отново се разтрепери.

— Искаш ли да чуеш какво ще направя с теб като за начало?

— Не! — почти изкрещя момичето.

Той се усмихна пак и без да й обръща внимание, продължи:

— Ще те целувам, докато не пожелаеш да ми отвърнеш със същото. Ще отговаряш на целувките ми, ще се притискаш към тялото ми и здраво ще ме прегръщаш. За да усещаш силата на моето желание, а езиците ни ще се опознаят много преди нас самите. Ще загубиш ума си от желание още докато свалям дрехите ти една след друга. Бавно, много бавно… Ти ще се задъхваш и стенеш, и ще ме умоляваш да те взема. И знаеш ли защо няма да бързам?

„Игнорирай го. Не отговаряй.“

Господи, колко дяволски задушно е в тази каюта! И нощницата й стана толкова тясна, че с труд се удържаше да не я захвърли.

— Ще се наслаждавам на всеки момент, докато наблюдавам как се разголва тялото ти… — продължаваше той с дрезгав глас. — И ти също, защото ще те целувам и галя, докато не забравиш за целия свят. Шията, ушите и раменете ти ще почувстват ласките на моите устни. Гърдите ти ще почувстват ласките на моя език. Краката и глезените ти, и особено бедрата ти, ще почувстват ласките на моите ръце. А най-интимното място между краката ти, където ще бъдеш влажна и ще жадуваш за мен…

— Престани! Моля те!

— Ти вече ме желаеш? — тихо, с низки чувствени нотки в гласа си, попита той. — Знаеш, че е така. Ела при мен, Габи. Нека всичко това се случи сега. Няма защо да чакаме.

Тя до болка прехапа устни, за да не му отговори.

— Толкова много те желая, че съм способен да изтръгна веригите от стената с голи ръце.

Нищо друго не можеше да унищожи толкова бързо паяжината на съблазънта, както мисълта за Дрю, който се освобождава и си връща кораба. Но не! Ще има да чака!

Габи скочи от леглото като влачеше със себе си одеялото. Той чу стъпките й. Тя дори не се опитваше да стъпва по-тихо. Вървеше в друга посока.

— Къде отиваш? — я попита той.

— Ще донеса кофа с вода, за да те разхладя — изръмжа насреща му, докато отваряше вратата.

— Дяволите да те вземат, момиче, върни се веднага!

Тя не мислеше да го послуша. Нека си мисли, че ще изсипе върху него кофата с вода заради чувственото мъчение, на което я подложи. Намери кофа с вода и наплиска лицето си. Издири на палубата местенце, където не духаше много силно и се сви на кълбо, за да поспи малко. Не беше много удобно, но беше по-добре от това, което изпита преди няколко минути в капитанската каюта. Не знаеше как да се справи с неудобството, което й причиняваше Дрю. Ето защо всяко друго неудобство беше за предпочитане пред мекото легло в близост до този човек.

Охър внимателно побутна Габриел с върха на ботуша си и тя се подаде изпод одеялото. Бавно отвори очи и видя протегнатата ръка на стария си приятел. Той искаше да й помогне да стане, но недоспалата Габриел не можа да съобрази това веднага.

— Безсънна нощ? — поинтересува се той.

Напълно логичен въпрос, особено пък след като я видя спяща на палубата. Но не можеше да му каже истината. Как да му обясни, че законният капитан на кораба я бе изгонил от каютата с неприличните си приказки?

Ето защо тя само измърмори:

— Капитанът е прекалено… всъщност каютата… в каютата беше прекалено задушно и реших да изляза на чист въздух. Докато се разхождах по палубата се уморих, седнах и как съм заспала — самата аз не знам.

— Сигурна ли си, че не искаш да си разменим каютите? — попита я той.

— С удоволствие! — изстреля Габриел припряно и пламна от неудобство. Какъв позор! Поне от приличие да се беше позамислила малко, преди да отговори.

Но Охър въобще не обърна внимание на прибързания й отговор. Всъщност, той си беше такъв — дори и да разбираше какво става с нея, нямаше да го покаже с нищо. Винаги си оставаше невъзмутим. В това отношение можеше да надмине и самия Джеймс Малъри.

На нея й беше все едно. Важното беше повече никога да не се подлага на подобни изпитания. Боже, колко глупава е била, въобразявайки си, че ще може да спи спокойно в една каюта с този американец! Та той бе прекалено красив. Даже в тъмното, когато въобще не можеше да го види, беше греховно съблазнителен, а да не говорим за дрезгаво чувствения му глас!

Нейният план окончателно пропадна. За да му отмъсти, тя трябваше да владее положението. Но той — даже прикован, успя да я надвие — като възпламени чувствата й до лудост. Тя трябваше да направи това с него! Но как, като в негово присъствие дори не можеше да мисли свързано?!

Разбира се, опита се да я съблазни абсолютно преднамерено — за да си върне обратно кораба.

Като се опитваше да не мисли за негодника, тя попита Охър:

— А ти самият, успя ли да поспиш след цялата суматоха със Сойър?

— Няколко часа. Повече не ми и трябват. А сега ще застана зад руля… или искаш да ти го отстъпя?

Охър не се шегуваше. Баща й с удоволствие я учеше да управлява кораба по времето, когато плаваше с него. Е, ръцете й не бяха достатъчно силни, за да стои зад кормилото с часове, особено при лошо време. Но днес утрото беше слънчево и ясно, духаше слаб ветрец. Затова тя кимна с глава и тръгна след него към капитанския мостик. Охър се увери, че всичко е наред и я остави сама. Тя едва се удържа да не го извика обратно, за да не остава насаме с мислите си.

Ето защо тайничко се зарадва, когато след няколко минути към нея се присъедини Ричард.

— Целомъдреният живот ме отегчава — обяви той, като застана с гръб към нея, така че тя не можеше да види лицето му. Неочакваната забележка я изненада. Габриел не знаеше какво да отговори, а и понятие си нямаше защо той заговори за целомъдрие. И предпочете да си замълчи с надеждата, че не е чула добре. Нищо подобно!

— Ти си виновна — продължи той. — Ако вчера не се беше опитала да ме целунеш, въобще нямаше да си спомня за нея.

Господи, той говореше за Джорджина Малъри! А тя беше уверена, че на това е сложено край завинаги! И то след като го предупреди на какво е способен Джеймс. Е, Джеймс нямаше да изпълни заканата си да убие Ричард, ако повече не се доближаваше до съпругата му. А и Ричард я увери, че нито една жена не струва повече от живота му.

— Но ти се съгласи да стоиш колкото може по-далеч от нея! — извика момичето.

— Временно. Но не завинаги.

Габриел с досада вдигна очи към небето, но Ричард не забеляза, тъй като в този момент гледаше към морето.

Тогава Габриел се опита да извика на помощ здравия му разум:

— Тя е необикновена жена.

— И аз така мисля — съгласи се той.

— Нейната необикновеност се изразява в страстната любов към съпруга й. Повечето жени не са такива. Те се омъжват по най-различни причини и много рядко по любов.

— А при теб как стои този въпрос? И ти ли искаш да се омъжиш по любов?

— Разбира се.

Той бавно се обърна към нея.

— Американецът унищожи шанса ти да намериш истинската любов в Лондон. Трябва да сляза долу и да го направя на кайма, докато е във вериги. Някой трябва да му потърси сметка за стореното!

— Не — отговори тя твърде прибързано. — Не го закачай…

— А, ето какво било! — промърмори той. — Значи вчерашната сцена с целувката беше заради капитана. Много добре разбирам, cherie.

— И какво точно разбираш?

Вместо да отговори, той започна да размишлява на глас:

— Ако бях успял да остана с лейди Малъри поне веднъж насаме, едва ли сега щеше да обсебва мислите ми. Щеше да остане просто приятен спомен. Лек флирт… в леглото понякога стават чудеса. Трябва да поразмислиш над това.

От изумление Габриел не успя да затвори устата си и макар че знаеше какво има предвид той, все пак измърмори:

— Не знам за какво говориш.

— Разбира се, че знаеш, Габи. Ти желаеш капитана. Това беше очевидно още при първата ви среща на пристанището. А и Охър спомена, че миналата нощ си спала на палубата. Не можа да понесеш да си с него в една каюта? На твое място и аз нямаше да мога, особено ако жената, която желая, се намира толкова близо.

Момичето раздразнено въздъхна:

— Наистина, намирам го за привлекателен — всяка жена би ти казала същото. Но това не означава, че ще се хвърля в обятията му. За разлика от мъжете, на нас жените първо ни е необходим венчален пръстен.

Той повдигна учудено вежди, заради надутия тон, с който Габриел изрече това.

— Наистина ли? Никога не съм те мислил за чак такава моралистка…

— Защо, дяволите да те вземат, се върнах в Англия, ако не е за да се омъжа? — изфуча тя. — Имах толкова малък избор от кандидати на острова! А и в Лондон също!

— И защо не се възползва от тях?

— Кълна се, Ричард, този разговор е напълно безсмислен. Това, което предлагаш, е съвършено неприемливо…

— Това, което предлагам, е напълно нормално — прекъсна я той. — Ти си водила прекалено уединен живот, далеч от клюките и скандалите на големия и порочен град. Но скандалът застига само тази жена, която е била непредпазлива. Не можеш да си представиш колко умни жени са се възползвали от тази възможност, дори и омъжени!

— Съдиш за това по собствения си опит, предполагам?

Ричард се усмихна и многозначително повдигна вежди.

— Разбира се.

След което се обърна и отново се загледа в морето. Габриел реши, че той най-вероятно се шегува. Ако повярваше, че говори сериозно, щеше да се окаже, че обмисля възмутителното му предложение, а точно сега не можеше да си позволи да поеме по такъв опасен път.

— Послушай съвета ми, Ричард — спокойно каза тя. — Забрави тази дама. Дори и да не беше щастлива в брака си, мъжът й пак щеше да те разкъса на хиляди парченца. Малъри не се шегува. Хладнокръвно ще те убие, ако се доближиш отново до Джорджина. Ето защо ще бъде по-добре да забравиш съпругата му.

Като че ли до нея достигна печална въздишка.

— Лесно е да се каже. Трудно е да се направи. Опитай сама и ще видиш — отговори й той.

В мислите си тя се съгласи с неговите думи. Дори и след като напусна каютата, не преставаше да мисли за капитана. Чудно, че въобще успя да заспи.

И макар че с Ричард се оказаха в едно и също положение, имаше и няколко разлики. Тя желаеше Дрю толкова силно, колкото и Ричард — неговата сестра, но тя дълбоко презираше този човек. Как можеше да желае човек, когото презира — недоумяваше в мислите си тя.

— Поривите и желанията на телата ни нямат нищо общо със здравия разум — промърмори тя, като завъртя руля по-рязко от необходимото.