Джоана Линдзи
В плен на моите желания (31)

Глава 31

— Ако мис Карла още веднъж ми каже да се съблека, ще научи точно колко студен е океанът зад борда — каза Марджъри намусено, влизайки в капитанската каюта за вечеря.

Тя се появи последна. Ричард, Охър и Биксли само я зяпнаха изумени, но Габриел затаи дъх и за малко да се задави, като се закашля. Дрю си седеше на пода в неговия ъгъл на стаята и само се облегна на стената и затвори очи, усмихвайки се самодоволно.

Тогава Ричард избухна в смях, а Биксли каза с похотлива усмивка:

— Туй е страхотна идея, жено!

Ирландецът най-вероятно не се шегуваше. Той и Марджъри се бяха сближили напоследък и пийваха по едно питие заедно от време на време, но Габриел подозираше, че са по-близки, отколкото показваха.

Марджъри не позволи да я объркват с неприлични шеги и настоя:

— Бих искала да знам, откъде го е научила това мис Карла? Каза го сто пъти днес, докато влизах и излизах от стаята на Габи. — Тя гледаше сърдито тримата пирати, мислейки си, че един от тях е отговорен.

Габриел обаче не виждаше смисъл да прикрива истинския виновник.

Тя посочи Дрю в другия край на стаята и каза:

— Няма нужда да търсиш по-далеч от ъгъла на тази стая. Той го е направил. Опитва се да ме вкара в леглото си, откакто ме срещна. — Тя му се ухили, за да покаже колко се забавлява и добави ехидно: — Колко жалко, че сега дори и легло не притежава.

За нейна изненада, Дрю се изчерви, сигурно защото и тримата пирати бяха вперили свирепи погледи в него, но всъщност тази, от която трябваше да се страхува, бе Марджъри. Тя дори се приближи към него и го ритна по протегнатия на пода крак.

— Да не ти е хрумнало подобно нещо, янки, иначе здравата ще загазиш. Нашата Габи не е за такива като теб.

Дрю придърпа голото си стъпало и го разтърка, преди да отговори:

— И за какви е?

Габриел затаи дъх. Искаше да попречи на Марджъри, но преди да успее да я прекъсне, тя изстреля:

— За някой, който ще й стане съпруг много скоро, но това няма да си ти, нали?

Марджъри се върна на масата. Дрю измърмори нещо, но никой не го чу и след това бързо забравиха за него.

Биксли взе да разправя истории от миналото, още от времето, когато се бе присъединил към Нейтън.

— Охър гарантира тогава за мен, но Нейтън ми повярва като на стар приятел още от първия ден. Той си е такъв. Винаги търси доброто у хората. Обичам го като баща.

— Ами, обичаш търсенето на съкровища — подигра му се Охър.

— Е, и това също — ухили се Биксли и подкачи приятеля си, — все едно ти не го обичаш! Хайде де, признай си!

— Просто ми харесва да плавам с Нейтън — каза Охър. — Ти не си единствения, който го обича като баща.

— Така си е. Ти така и не откри собствения си баща, нали? А всъщност, това те доведе в тези морета.

Охър зарея поглед из стаята. За момент Габи си помисли, че той се е втренчил в Дрю, но после осъзна, че мислите му са много далеч от тук. Той тихо продума:

— Открих го. По-скоро открих, че е мъртъв.

— Ооо, Охър! — извика Габриел и заобиколи масата да го прегърне. — Толкова съжалявам!

Той я потупа по гърба.

— Недей! Аз така и не се запознах с този човек. А той е имал и друго семейство. Може би някой ден щях да го потърся… А може би не. Аз самият си имам мое семейство сега — завърши той и се усмихна на Габриел, докато тя сядаше обратно на стола си.

Той имаше предвид нея, Нейтън и екипажа на кораба му. Ричард веднага го потвърди, като захвърли салфетката си в лицето му и каза:

— Аз отдавна съм казал, че това семейство е мое.

Биксли също не закъсня да избута Ричард от стола, докато изричаше:

— Лошо, приятел, ние вече плавахме с Нейтън много преди ти да се появиш.

— Хей, момчета, — намеси се Марджъри, — сърцето на Нейтън е достатъчно голямо да побере всички ви.

Габриел изведнъж почувства как очите й се пълнят със сълзи. Колко много нощи бяха прекарали да се препират както сега и Нейтън също бе нетърпелив да се присъедини към тях. Но сега го нямаше. Лежеше в някаква мрачна и влажна тъмница…

— Не плачи, Габи — внезапно каза Дрю. — Баща ти ще е свободен съвсем скоро.

Всички обърнаха поглед към Дрю, изненадани от думите му и от нежността, с която ги изрече. Мъжът веднага млъкна, вероятно ядосан на себе си, че въобще си е отворил устата. Останалите обаче не спряха да я уверяват в същото, докато не извикаха обратно усмивката на лицето й.

След вечеря, когато напусна каютата, Ричард я последва. Те се спряха и се облегнаха на парапета. Ярката луна надничаше иззад облаците. Обливаше палубата в мека светлина и се отразяваше във великолепната морска шир. Тя обожаваше нощи като тази, когато луната прогонваше мрака в морето. Беше толкова успокояващо, но точно сега това не можеше да й помогне да се пребори със силно развълнуваното си сърце.

Без да поглежда към Ричард, тя сподели част от вълнението си. Той беше най-добрия й приятел и вече се беше досетил за привличането, което тя изпитваше към Дрю. Не виждаше защо да не му каже повече, отколкото би разкрила на останалите.

— Всъщност, аз обмислях дали да се омъжа за него. Можеш ли да повярваш? И много добре знаех какъв заклет ерген е, но бях достатъчно глупава да мисля, че мога да променя решението му и да го накарам да ме поиска за жена. Но единственото, което е искал, е да ме вкара в леглото си за кратко забавление.

— Като те познавам, мога със сигурност да предположа, че не е успял?

Вместо отговор тя изсумтя:

— Дори не мисля, че го искаше сериозно.

— А може ли това да е причината да реши да съсипе шансовете ти за добра женитба?

— Само като си помисля, че е възможно и побеснявам. Нямам никаква представа защо го направи.

— Ами някои мъже, cherie, са си такива. Особено, ако го приемат лично, нали разбираш, че не са успели да съблазнят някоя жена — Ричард се взря в лицето й. — Ти искаше ли да успее? — Той не можа да види как се е изчервила на лунната светлина, но беше решил да научи всичко до край и не спря да я разпитва. — Той е много красив мъж. Вероятно е свикнал жените сами да падат в краката му.

— Така е — съгласи се тя. — Но това със сигурност не оправдава…

— Не, не ме разбра — прекъсна я той. — Емоциите нямат нужда от оправдание, когато надделеят. Толкова е просто — щом той не може да те има, значи и другите няма да те имат също. Но аз те познавам добре, Габи. Това няма да му се размине просто така, нали?

— Не! Повярвай, преди това пътуване да е приключило, той ще съжалява за това, което ми стори. Заклевам се! Ще го накарам така да се побърка от желание по мен, че да не остане нищо от него, когато му махна за сбогом.