Джоана Линдзи
В плен на моите желания (26)

Глава 26

Охър и Ричард се присъединиха към Габриел за вечеря в каютата. Охър погледна няколко пъти към капитана и накрая изказа гласно съмненията си.

— Нима наистина ще го оставиш тук така?

— Имаш предвид така окован? Засега, да. Това ще го предпази от ново нараняване.

— Кога се нарани?

Не биваше да подхваща тази тема, но след като го направи, реши, че е най-добре да каже истината, вместо да си измисля някакви банални истории. Така щеше да обясни и защо държи той да остане окован.

— Успя да се измъкне — каза тя и побърза да добави, — но аз го завързах отново. Нищо особено.

— Мога да го окова на палубата — предложи Охър.

— Изтъркай палубата! — изпищя мис Клара.

Всички се засмяха на папагала. Винаги казваше някоя от фразите, които знаеше, ако чуеше позната дума. Габриел реши, че трябва да покрие птицата и после се върна на масата. Видя как Дрю се бе втренчил в клетката. Може би преди не бе чувал птицата да говори.

Колкото до предложението на Охър — тази вечер валеше, но така или иначе Габриел не можеше да остави Дрю горе.

— Предпочитам да не го местим — каза тя на приятелите си.

— Тогава може да се настаниш в нашата каюта — предложи Ричард. — Може ние да спим тук.

Тя се замисли за момент, редно бе да постъпи точно така, макар да бе малко късно да мисли за това кое бе редно и кое не, след като реши да се прави на пират. Освен това тази стая — владението на капитана, и нейното присъствие в нея, общо взето бяха единственото, което поддържаше фарса й. Мъжете я наричаха „капитан“, но Дрю трябваше да види, че те идваха за заповеди при нея, както честичко бяха правили днес. Пък и как щеше да си отмъсти на капитана, ако нямаше постоянен достъп до него? Поклати глава и каза:

— Добре съм си тук.

За щастие, те не оспориха думите й, макар да бе убедена, че биха го направили, ако Дрю не бе наблизо.

Останаха след вечеря, а Ричард се стараеше да я разсмива. Още се чувстваше виновен, че бе провалил заплануваното от нея по-рано днес, пък и тя не бе намерила време да му обясни, че идеята й така или иначе бе налудничава.

Капитанът седя цяла вечер в ъгъла си и само ги наблюдаваше. Вероятно попиваше всяка казана дума. Бе махнала въжетата му и сега единственото, което го задържаше, бяха оковите около глезените му. Отвързването на въжетата бе доста изнервящо начинание. Беше ги охлабила и остави на него да ги махне от себе си. Не искаше да е в обсега му, когато ръцете му се окажеха свободни.

Той така и не седна обратно на стола. Изправи се и протегна дългите си крака, което веднага привлече вниманието й и за нейно раздразнение, за малко да го зяпне влюбено.

После седна на пода и подпря гърба си в стената, а краката му останаха свити в коленете и леко разкрачени.

Беше разумно никой да не се приближава много до него. Макар да не бе толкова огромен и страховит като своя гигантски приятел Тимъти Сойър, Дрю бе доста висок и мускулест мъж, с който бе по-добре да си нямаш вземане-даване.

Беше свалил ботушите си, вероятно за да опита да изхлузи оковите от глезените си. Обаче знаеше, че Габриел го наблюдаваше цялата вечер и все още не бе опитал да се освободи. Това я притесни още повече и тя го накара да навие нагоре крачолите на панталоните си.

Всъщност, в момента точно се бе втренчил в нея. Явно нямаше да се предаде. Тя стисна зъби ядосано. Дрю беше ужасен заложник — войнствен, не й сътрудничеше и непрекъснато я обиждаше. Реши обаче да не затяга оковите. В крайна сметка бяха направени именно, за да не могат да бъдат свалени така лесно, пък и неговите крака бяха по-мускулести от на повечето хора.

Тя осъзна твърде късно, след като приятелите й си тръгнаха, че ще й се наложи да се лиши от някои обикновени удобства, докато делеше стаята със своя заложник. Е, нямаше да й е за първи път да спи облечена. На пиратския остров не се бе разделила с дрехите си дори за миг, така че нямаше да е проблем и сега да…

Вцепени се при мисълта, която нахлу в съзнанието й. Защо пък не? В крайна сметка какъв по-добър вариант за отмъщение от това да му покаже малко от разголената си плът и така да го докара до ръба на търпението му. Само трябваше да събере кураж и най-лесния начин за това бе да се преструва. Не искаше той да реши, че тя го прави нарочно.

Затова бързо, преди да е променила решението, тя развърза полите си, остави ги да паднат на пода и дръпна блузата през главата си. Вълна на задоволство премина през нея, когато чу сподавения му стон.

— По дяволите, жено, какво си мислиш, че правиш? — почти извика той.

Останала само по долна риза и кюлоти, които очертаваха прекрасната й фигура, тя завъртя глава, погледна го през рамо и каза кокетно:

— О, съжалявам, забравих, че си там.

После се обърна с лице към него, като го остави да се наслади на извивките на гърдите й, които се подаваха през дълбокото деколте на ризата. Чу отчетливия му стон, когато погледът му се плъзна по гърдите й. Едва се сдържа да не се засмее доволно и скочи в леглото му. Беше засегнала едновременно и чувствата му и достойнството му, като се бе престорила, че е забравила за присъствието му. Обаче той се постара да й покаже, че много бърка, ако мислеше, че е нанесла решаващия удар за днес.

Веднага щом загаси фенера до леглото му и положи глава на възглавницата, той каза:

— Нали знаеш, че оковите са ръждиви?

Габриел отвори очи и се втренчи в тъмнината към тавана. „Цяла нощ мълча, а сега, като загасих светлината, реши да бърбори?“ — помисли тя с раздразнение. Може би бе редно да му каже, преди да си легне, че идеята той да се намира в това положение на пода не бе нейна и че ако той бе поискал, щеше да му осигури хамак.

И все пак, нима наистина искаше да му покаже добрата си страна? Преди, когато той бе начело в списъка й с кандидати за брак, тя се бе постарала да му разкрие истинската си същност, за да спре той да си измисля разни неща за нея. Сега обаче, бе твърде късно за това. Сега искаше точно обратното.

— Решена си да видиш как кръвта ми се трови, нали? — каза той отново.

Тя стисна зъби, чудейки се дали просто да не го игнорира. Или щеше да схване намека, или щеше да реши, че е заспала вече.

— А, разбирам — гласът му достигна до нея. — Планът все пак е бил да ме хвърлите през борда и да ме убиете, нали?

Тя седна в леглото, но бе твърде тъмно, за да го види.

— Не биваше да сваляш ботушите — отбеляза тя.

— Да не мислиш, че има значение — белезниците са толкова ръждясали, че щяха да проядат кожата им?

Тя легна пак и удари главата си два пъти във възглавницата.

— Идеята наистина беше лоша — каза остро тя. — Ако бяхме в по-топли води, аз лично щях да изляза и да спя на палубата.

Не й отговори. Дори за известно време замълча и тя се опита да заспи. И тогава гласът му пак долетя в тъмното:

— Ще ми трябва нощно гърне, жено, освен ако не предпочиташ да си свърша работата на пода.

Очите й се ококориха и лицето й пламна. Изхвръкна от леглото, намери клечка и запали фенера, който преди това бе загасила. Той си седеше там, където го бе оставила, когато си легна. Вероятно се дразнеше, че тя ще спи в леглото му, докато той седи окован на пода. Намери гърнето, сложи го на пода и го ритна към него. После премести един от неговите сандъци и започна да рови в него.

— Какво правиш?

Не обърна внимание на раздразнението му. Без съмнение не му харесваше, че тя се ровеше в нещата му.

— Търся нещо, което можеш да пъхнеш между оковите и краката си — отвърна тя. — Сигурна съм, че аз нямам нищо подходящо, освен ако не реша да скъсам някоя от дрехите си, което не възнамерявам да правя.

— Значи си ме чула?

— Определено.

— И не искаш да получа отравяне на кръвта?

Габриел въздъхна и му метна два чорапа, които бе успяла да намери.

— Аз бих ги сгънала на две и бих ги пъхнала под метала, вместо да ги обувам. Сега, ако не възразяваш, имам нужда от тишина и спокойствие, за да поспя.

— Ако искаше тишина и спокойствие, да се беше преместила в друга каюта.

— Все още съществува варианта да те изкарам на палубата — предупреди го тя.

Дрю не промълви и дума повече.