Джудит Гулд
Кораб на мечтите (3)

2.

Навън вече беше тъмно, когато Криси паркира малкия си син Неон на улицата и излезе, понесла голямата си спортна чанта. Приятелите й често се шегуваха, че трябва да оставя ключовете на стартера и да се надява някой да я открадне. Могат да се смеят колкото си искат, мислеше си, докато заключваше, но тя си обичаше очуканата, захабена таратайка. Беше си нейна и всяка стотинка за нея беше изработена. Зазяпа се към парка „Вашингтон“, докато вървеше към старата къща, в която държеше под наем малко студио. Повечето от позналите й живееха в покрайнините на Олбани в модерни комплекси с плувни басейни и сауни, но на нея й харесваше да живее в центъра. Обичаше малкия парк с огромните му дървета и с езерцата и с удоволствие караше колело там, когато времето беше хубаво.

Тя стигна до сивата къща, в която живееше, отключи входната врата и провери пощенската си кутия в коридора. Само боклуци. Рекламни флаери и каталози, от които никога нищо няма да си поръча. Напъха всичко в кофата за боклук, която Бърди, нейната древна хазяйка, беше осигурила, и се отправи към своята врата, първата вляво.

Апартаментът й е бил трапезарията на някогашната огромна къща, която доста отдавна са разделили на апартаменти, и беше запазил частица от предишната си слава с тежките си корнизи и гипсовите орнаменти на тавана. В далечния край на стаята, по протежение на стената, се намираше кухничката, а една врата водеше до малка баня. Всичко беше боядисано в мръсно бяло, а върху надраскания паркет на пода имаше килимчета, които някога са били розови. Също като самата къща, мебелировката беше стара и износена — купувана най-вече от битаците, — но беше практична и удобна. Криси много ценеше апартамента си, макар и да беше окаян, защото той беше нейното убежище. Беше пробвала да живее с приятелки, но бързо установи, че независимо колко добре се разбираха иначе, често те излизаха безотговорни, разхвърляни и шумни. И макар това да беше сериозно перо в бюджета й, успяваше да си го задържи и да живее сама. Сега, с професионалното й израстване, можеше да си плаща наема само от бакшишите.

Криси отиде до единствения килер в апартамента и започна да рови из дрехите си като се опитваше да измисли какво да облече довечера. Не беше чак толкова сложна работа, реши тя, тъй като така и така нямаше много дрехи, между които да избира. Поне не и такива, в каквито искаше да е облечена тази вечер. Извади една тениска с дълъг ръкав, свали я от закачалката и я сложи на леглото. Беше изработена от блестящ черен стреч, който изглеждаше доста по-скъп, отколкото беше в действителност. Беше също и тясна и подчертаваше стегналите й гърди и тънката й талия. Докато се връщаше към килера, тя се чудеше дали да облече панталон или минижуп. Какво би се харесало на силен мъж, който работи на Капитолия?, почуди се тя, а после се разсмя на глас на тази мисъл. Накрая избра чифт лъскави черни панталони, които й стояха перфектно, а след това бързо се изкъпа и си издуха косата.

Положи огромно усилия да си сложи свеж грим: очна линия, спирала, червило и свеж крем за лице. Мацна по малко от любимия си парфюм „Femme“ зад ушите. Обожаваше аромата му и трябваше всеки път да внимава, за да не си сложи прекалено много. Огледа внимателно лицето и косата си в огледалото над мивката и реши, че изглежда добре. Секси, но не и курвенски. Клубът щеше да е слабо осветен, затова си беше сложила повече грим от обикновено. Черната й коса, подстригана на обикновена черта, блестеше от жизненост, а очите й хвърляха искрици. Очната линия и сенките, които си беше сложила, леко подчертаваха дръпналите й очи. Котешки очи ги наричаше баща й и тъй като бяха знак за смесения й произход — някои го смятаха за минус, — тя смяташе, че са може би най-голямото й предимство.

В стаята, обединяваща спалня и всекидневна, тя си сложи черен дантелен сутиен и стъпи в черни пантофки с високи токове, които бяха много стилни, но едновременно с това удобни и щеше да й е лесно да ги събуе, ако танцуваше много. Най-накрая отиде до секцията и извади една малка кутия, в която беше прибран черният й сатенен колан. Катарамата му беше направена от изкуствени диаманти, имаше формата на малтийски кръст и беше един от любимите й аксесоари. Сложи си го на кръста и се върна в банята, за да се огледа в огледалото в цял ръст на вратата й. Завъртя се на всички страни, намести си тениската и я подпъхна в панталона, след това загаси лампата и затвори вратата. Почти съм готова, помисли си тя.

От секцията извади още една кутия, в която лежеше малката й черна сатенена вечерна чантичка, и разви пластовете опаковъчна хартия, които беше омотала наоколо й. Също като колана, и тя й беше любима, затова полагаше големи грижи за нея. Сложи вътре портмонето си и ключовете за колата. Въпреки че Джени каза, че ще дойде да я вземе, Криси беше сигурна, че ще бъде помолена да кара и нямаше нищо против. Тя беше шофьорът мечта, тъй като не можеше да изпие повече от една чаша вино. Също като повечето азиатци или полуазиатци, имаше азиатски алкохолен синдром и можеше да пие съвсем малко, без да се напие или да й прилошее, или и двете. От килера извади пухкавото палто от изкуствена кожа, което слагаше за по-специални случаи през зимата. Приятелите й често се шегуваха с него — питаха я от какво животно е, — но Криси не им обръщаше внимание. Тя не харесваше евтините кожи, които можеше да си позволи, и въпреки че обожаваше вида на по-скъпите като норка и самур, цената им беше далеч над възможностите й. Пък и, колкото и красива да беше кожата, никога не можеше да изкара от ума си отвратителните картини на избити животни, който беше виждала в проспектите за защита правата на животните.

Тя си спомни как, когато беше дете, баща й, ветеран от Виетнамската война, успя да спести пари, за да купи на майка й, Лили, кожено палто. Беше от евтините, но баща й, който беше инвалид и пиеше през повечето време, ужасно се гордееше с тъпата кожа. По-късно майка й създаде успешен балнеологичен център, разведе се с баща й и я изхвърли. После бързичко си купи скъпо палто от норка.

Криси потръпна при мисълта за родителите си. Беше се трудила упорито, за да избяга от тях и макар че невинаги беше доволна от работата си, беше щастлива, че е оставила алкохолизирания си баща и лошата си, крива майка сами да се справят със собствения си гаден живот.

На вратата се почука и Криси отиде да отвори.

— Ти ли си, Джен? — попита тя.

— Единствената и неповторимата.

Криси отвори вратата и Джени силно я прегърна и я целуна по бузата.

— О, Крис, изглеждаш толкова добре!

— Благодаря ти — кимна Криси като оглеждаше облеклото на приятелката си, докато тя събличаше лисичето си палто. — А ти изглеждаш… ами… изглеждаш извънземно! — добави тя като се смееше объркана от смесицата от щампи на цветя, животни и кожа, която приятелката й носеше.

Джени се завъртя на дългите си слаби крака и буйната и коса се завъртя около раменете й.

— Да, знам, че е малко прекалено, но просто не можах да се сдържа.

— Откъде го намери? — попита Криси, без да може да откъсне очи от скандалния тоалет на Джени. Блузата й, с дълбоко деколте, беше с леопардова щампа, а наборите по ръкавите и около деколтето бяха на цветя. Полата беше много къса, направена изцяло от много пластове волани, всеки от които с различна щампа — оцелот, тигър, зебра, както и още цветя. Беше отрязана различно дълго, отзад беше по-дълга, отколкото отпред, а под нея имаше кожен панталон с леопардова шарка. Само леопардовите шарки, забеляза Криси, не бяха в златно, сребърно или бронзово.

— Ню Йорк — информира Джени и пак се завъртя. — Както и в града. Ходих миналата седмица и прекарах два дни в пазаруване, пазаруване и пак пазаруване. — Тя най-накрая застана на едно място. — Намерих всичко в „Роберто Кавали“. Страхотно ли е или какво?

Криси пак се засмя.

— Определено е или какво.

— Е, аз пък мисля, че е разкошно — обяви Джени нападателно, а тъмните й очи святкаха. — И не ми пука какво мислят другите. Сигурна съм, че мъжете просто ще полудеят по него.

Криси кимна.

— За това най-вероятно си права — съгласи се тя, — ако си падат по вида на скъпоплатена проститутка.

Джени учудено вдигна вежди.

— Ти… ти, моралистка такава! Ти просто ми завиждаш. Повярвай, много малко проститутки могат да си позволят този тоалет. Струва хиляди долари.

— Хиляди долари…?! — повтори Криси като ехо, не можеше да повярва на ушите си, но все пак знаеше, че Джени казва истината.

— Хей, това мъничко нещо е на около 1000 ярда от най-добрата коприна и ръчно рисувана кожа. Затова няма как да излезе евтино, нали разбираш.

— Сигурна съм, че е така — отвърна Криси.

— Както и да е, ти готова ли си да тръгваме?

— Стига ти да си — кимна Криси.

— Просто не издържам — разсмя се Джени.

Двете облякоха палтата си и напуснаха апартамента.

— Какво ще кажеш аз да карам? — попита Криси. — Можеш да оставиш колата си тук.

— Не знам — поколеба се Джени. — Няма да изглежда добре да пристигнем с тази твоя стара таратайка, а мъжете винаги точат лиги по моя „Ягуар кабрио“.

— Кой ще ни види? — попита съвсем на място Криси. — Мъжете ще са вътре. Освен това, ако карам аз, ти ще можеш да си пиеш колкото си искаш. Знаеш, че аз не мога да пия много.

— Това решава нещата — каза Джени, отметна глава назад и се разсмя. — Ти ще караш.

 

 

Клуб „911“ се намираше в безлична сграда на „Сентръл авеню“ и когато влязоха в паркинга, Криси се почувства разочарована.

— Не изглежда толкова шикозно, Джен.

— Почакай да влезем — отговори Джени. — Том Джентри ми каза, че било страхотно, а той знае за какво става въпрос.

— Е, тогава няма как да е лошо — Том беше един от многото подходящи мъже, които се навъртаха около Джени, след като се разведе с Питър Шварц, вечно флиртуващия й съпруг, и Криси предполагаше, че наистина ще знае. Той беше преуспяващ адвокат през деня и запален купонджия нощем, а и често водеше със себе си малка група приятели. Неговата компания можеше да издигне или да провали някое място само с присъствието си, сякаш слагаха някакъв печат на одобрение, който не можеше да се спечели дори с най-агресивната реклама. Собствениците на клубове бяха много щедри откъм питиета за Том и неговите приятели, като се надяваха да спечелят благодарността и одобрението им, защото знаеха, че ако те продължат да идват, ще повлекат след себе си повечето модни трегери и критици в града.

Криси намери място за паркиране и с няколко маневри вкара неона. Тя и Джени затропаха към входа на високите си токчета, тръпнещи в очакване. Групичка от около двайсетина човека чакаха реда си да влязат, но когато охраната на входа видя Джени, веднага им махна да се приближат.

— Здравей, красавице — обърна се той към Джени и им отвори голямата черна врата. Кимна на Криси и й се усмихна.

— Здрасти, Тони — отвърна Джени. — Колко е тази вечер?

— Забрави за това.

— Уау, благодаря ти!

— На твоите услуги — каза той и й намигна похотливо. Джени се разсмя и те влязоха в тъмния коридор.

— Кой е този? — попита Криси.

— Тони? — Джени продължаваше да се смее. — Всъщност не знам много за него, но всички го познават. Той е един от онези бодигардове, които наемат за фейсконтрол в заведенията. Предполагам, че продава и наркотици.

— О, всичко на едно място — каза Криси. — Питиетата вътре, дрогата — на вратата.

— Нищо сериозно — погледна я Джени. — Нали знаеш. Само екстази, кока и други такива.

— О — смотолеви Криси. Нищо сериозно!, помисли си тя, но не каза нищо. Не й се искаше точно сега да започва спор с Джени за наркотиците.

Стените от двете страни на коридора бяха покрити с огледала, които отразяваха розовите петна, пръснали навсякъде по черния таван над тях. Огромни аплици в стил артдеко излъчваха съвсем приглушена светлина. Оставиха палтата си на гардероба и продължиха напред, докато стигнаха до голяма зала с огромен дансинг. Около него имаше постлано с килими пространство, където срещу преграда, поставена на четири крака, бяха подредени барплотове, маси и столове. Над преградата Криси можеше да види друга зала с още барплотове, маси и столове. От ниските прегради до тавана се издигаха колони, а баровете бяха издържани в стил артдеко, с много огледала, стъкло, стомана и черен метал. Светлините от тавана къпеха целия клуб в калейдоскоп от постоянно сменящи се цветове, а музиката, чудесно миксирани денс парчета, дънеше с всичка сила.

Повечето маси до дансинга бяха заети, а имаше и голяма тълпа танцуващи. Хората бяха на доста различна възраст, забеляза Криси, някъде между двайсет и няколко и над петдесетте.

— Къде отиваме? — попита тя.

— Просто върви след мен — Джени я хвана за ръката и я поведе между танцуващите. Криси видя, че доста глави се обръщат след Джени. Когато стигнаха до най-близкия бар, Джени се обърна към приятелката си.

— Каква ще е твоята отрова?

— Чаша бяло вино — отвърна Криси.

— О, за бога — изръмжа драматично Джени. — Отпусни му края поне веднъж. Вземи си нещо истинско за разнообразие.

— Ще карам, спомняш ли си? Освен това, добре знаеш, че не мога да пия кой знае колко.

— Е, добре тогава. — Джени се обърна към бармана и поръча и за двете. Когато питиетата им бяха готови — „Космополитън“ за Джени и бяло вино за Криси — тя отвори чантичката си да извади пари. Но преди да успее да ги подаде на бармана, красив мъж хвана ръката й.

— Остави аз да се погрижа за това, Джени — каза той.

— О, Том — разлигави се тя. — Наистина няма нужда.

— Но аз искам. — Той извади шумоляща двайсетдоларова банкнота от защипана с щипка пачка и я плъзна по барплота.

— А това е моята приятелка Криси. Криси, това е Том Джентри.

— Здрасти — кимна Криси, протягайки ръка.

— О, вижте, Джими Голдън — изписка Джени. — Ей сега се връщам.

Тя хукна, без да погледне назад, решена да настигне приятеля си.

Том Джентри хвана ръката на Криси в своята и нежно я стисна.

— Радвам се да се запозная с теб — каза, гледайки я право в очите. Той беше някъде малко над трийсет и пет, висок, с тъмноруса коса, а очите му бяха така блестящи и наситено сини, че Криси се запита дали не носи цветни контактни лещи.

— Аз също се радвам — изрече тя, изненадана, че той продължава да държи ръката й. Погледът му, усети Криси, бързо я измери от глава до пети, оценявайки я, сякаш да реши дали е достойна за вниманието му или не. Не се почувства обидена, а дори малко любопитна. Не си беше представяла, че Том Джентри би я поздравил по някакъв друг начин, освен механично. В края на краищата той беше много важен човек в града, обществен и професионален титан, който можеше да си избере, която и да е от местните дами.

Явно беше преминала успешно огледа.

— Искаш ли да танцуваме, Криси — попита я.

— Разбира се — тя остави чашата си на бара, а той я хвана за ръка и я поведе към дансинга.

Пуснаха бавна песен и с усмивка на уста Том я взе в прегръдките си и грациозно я поведе в танца. Беше много добър танцьор, помисли си Криси, а също и джентълмен. Не се опита да я притисне към себе си и не започна да плъзга ръцете си по тялото й в опит да я хване за дупето, както много други биха направили. От време на време поглеждаше надолу към нея и се усмихваше, с почти сънен поглед, но много дружелюбен и секси по един специален начин, без да я стряска. Когато парчето се смени с по-бързо, той задържа ръката й, но я поведе извън дансинга.

— Позволи ми да ти поръчам едно питие.

— Вече го направих преди малко — отвърна Криси през смях, — оставих си чашата на бара.

— В такъв случай, ще поръчам само на себе си и може да си кажем наздраве. Съгласна ли си?

— Да.

— Виждаш ли питието си? — попита я Том, когато стигнаха до бара.

— Ето го — каза Криси и взе чашата си вино. Той си поръча „Обън“ с лед и се обърна към нея.

— Значи ти и Джени сте добри приятелки, така ли?

Тя кимна.

— Запознахме се в университета и оттогава сме приятелки.

— Тя е много специално момиче — каза той с усмивка. — По-дива от повечето.

— Да, може би понякога прекалява — съгласи се Криси, — но винаги е била много добра с мен.

— Сигурен съм в това, тя е лоялна по характер, но не бих искал да съм сред враговете й. Изсипа сума ти боклук върху Питър, когато се развеждаха. Успя да си извоюва хубава тлъста издръжка — барманът донесе питието му и той отпи малка глътка.

— Питър я мамеше нагло — каза Криси, за да защити приятелката си — и всички го знаеха.

— Да, Питър постъпи глупаво като се остави да го хванат със свалени гащи. Джени беше доста по-разумна. Тя го изигра наистина добре — той я погледна и се усмихна.

— Никога не би била толкова тъпа, че да я пипнат.

— Имаш предвид, че…? — Криси го погледна въпросително.

Той кимна утвърдително.

— Не знаеше ли? — Пак се усмихна. — Джени спеше поне с двама от мъжете, които познавам.

— Не ти вярвам — отсече Криси изумено.

— Попитай самата нея. Тя се правеше на преданата малка съпруга, докато не свърши развода и не сложи ръка на паричките, после му отпусна края и започна да се забавлява както — или с когото — си иска.

Криси беше смутена от думите му. Докато траеше процедурата по развода, тя беше душеприказчик на Джени. Беше слушала тъжните й истории, беше й държала ръката и й беше попивала сълзите. Сега не й се искаше да вярва, че Джени беше скрила от нея истината — че тя самата е мамила съпруга си. Беше се объркала на кого да вярва, но пък не смяташе, че Том Джентри има някаква причина да я лъже. Какво щеше да спечели?

— Аз… аз наистина не искам да говорим за нея по този начин — изрече Криси най-накрая. — И то зад гърба й. Каквото и да е правила или да не е правила Джени, вече е минало, а нея я няма в момента да се защити.

За момент Том просто я гледаше и изучаваше лицето й.

— Ти също си ужасно лоялна към приятелите си, нали?

— Така мисля. Ако смятам някой за приятел, го защитавам и подкрепям — тя го погледна в очите. — И очаквам същото от приятелите си.

Том рязко се пресегна и взе едната й ръка между своите.

— Ти си сериозна… и много красива… млада дама — поде той като я гледаше настойчиво в очите, — което ужасно ми харесва. Комбинацията е печеливша.

Криси беше малко изненадана от комплимента и от неочакваната му, почти интимна близост. Както и да е, тя харесваше начина, по който се чувстваше ръката й в момента, и това, което той й каза.

— Благодаря ти, Том — каза тя, а после се засмя и добави нервно, — ако наистина го мислиш.

За момент по лицето му премина сянка на обида и той пусна ръката й.

— Разбира се, че го мисля. Нямам представа какво си чувала за мен и дали си чувала нещо въобще, но мисля, че бързо ще разбереш, че не си губя времето с жени, които не смятам за интересни… а теб намирам много интересна.

За пореден път Криси остана поласкана от думите му и имаше проблем с намирането на подходящия отговор.

— Ти… изобщо не си такъв, какъвто очаквах — отговори тя, като погледна засрамено чашата си, а после вдигна поглед обратно към него.

— Защо не седнем да довършим разговора си в някое по-тихо ъгълче — предложи Том с усмивка. — Съгласна ли си?

Криси се поколеба, после кимна.

— Да, защо не.

— Но първо ми позволи да ти поръчам още една чаша вино.

Тя поклати глава.

— Благодаря ти, но бих искала просто чаша вода.

— Газирана или не? С лимон или с лайм?

Криси се усмихна.

— Газирана, с лимон.

Той поръча водата и я плати. Докато й я подаваше каза:

— Хвани ме за ръка и да отидем да си намерим местенце.

Тя го хвана и се остави да бъде преведена през навалицата, задръстваща дансинга до бара. Забеляза, че няколко човека поздравиха Том и я огледаха внимателно, но той не се спря да я представи на никого. Те сигурно се чудеха коя е непознатата, която Том Джентри е благоволил да присъедини към своя кръг тази вечер, и тя не можа да се удържи да не се почувства малко привилегирована от неговото внимание и развълнувана от интереса, който той предизвикваше у хората. Разпозна няколко души по физиономия, но не познаваше никого лично. Тълпата изглеждаше много по-изискана и зряла от тази в повечето клубове, които посещаваше обикновено с приятелките си.

Накрая стигнаха до един от далечните ъгли, където нямаше никого, и Том посочи с ръка едно сепаре.

— Тук как е? — попита той. — Окей?

— Добре е — кимна Криси. — Не искаш ли да се присъединиш към приятелите си?

— Не сега. Пък и мисля, че тук е единственото място, на което можем да си говорим спокойно, без да си викаме.

Те сложиха питиетата си на масата от хром и черно стъкло и той я пусна да седне първа на тапицираното с кожа канапе, да влезе навътре и да му направи място. След това седна близо, но си остави достатъчно място, за да се обърне с лице към нея и да вдигне единия си крак на диванчето.

— Всъщност тук е сравнително тихо — каза Криси, малко изнервена от близостта им на място, където нямаше други хора. Определено не се страхуваше от него. Не, изобщо не ставаше въпрос за това — беше се държал като безупречен джентълмен, нали, — но интересът му към нея беше малко объркващ и беше възбудил любопитството й. А може би, размишляваше тя, причината беше в атмосферата на увереност, мъжественост и добро потекло, която създаваше около себе си, както и в чара и красотата му. О, по дяволите, най-накрая призна пред себе си тя, той е всичко това, а също и просто невероятно секси.

— Предполагам, че се държа малко агресивно — каза той, сякаш можеше да чете мислите й, — а не искам да те стряскам. Но не исках и да пропусна шанса да те опозная малко по-добре — отпи глътка от питието си и добави: — Защо не ми разкажеш за себе си?

— Какво искаш да знаеш? — попита тя през смях.

— Всичко — отговори Том, втренчен в очите й. После се разсмя. — Е, поне всичко, което би ми казала.

— О… ами… дори не знам откъде да започна.

— Тогава ще ти задам двайсет въпроса. Как ти се струва?

— Окей — избъбри тя и кимна. — Поне си мисля, че е окей — и пак се разсмя.

— Обещавам да не питам нищо твърде… лично — отговори той с усмивка. — Оттук ли си?

Криси кимна.

— Тук съм се родила и съм израснала. В малка къща в Гилдърленд — тя го погледна въпросително. — А ти?

— И аз.

— Къде?

— Лаудънвил.

Естествено, помисли си Криси. Няма как да не е от най-тузарския район на града.

— Там е хубаво. Има много красиви къщи.

— В града ли ходи на училище?

— О, да. Ходих в Сентръл. А ти?

— Малко по-далеч — отговори той. — В Диърфийлд.

— В пансион?

Той кимна.

— И родителите ти ли са оттук? — попита я.

— Баща ми е от Касълтън — отговори тя. — Малък град на юг оттук, на Хъдзън. — Не прибави, че е безнадежден алкохолик и идва при нея само за да крънка пари.

— Знам къде е. Прекрасно място.

— Е, може би някои части от него са прекрасни — уточни тя със смях. — Но по-голямата част не би определил точно така.

— А майка ти?

— Тя е от Виетнам, но сега притежава балнеологичен център тук, в Олбани — отговори Криси с надеждата, че той няма да я пита нищо повече за нейната сложна, трудна за общуване майка.

— Аха — погледна я Том. — Значи са се срещнали по време на Виетнамската война — разклати леда в чашата си. — Извинявай, имах предвид Виетнамския конфликт.

Криси кимна.

— Точно така. Запознали са се, влюбили са се и са се оженили.

— Това обяснява защо си толкова красива. Ти си наполовина азиатка.

Тя усети как кръвта нахлува в лицето й и беше сигурна, че се изчервява.

— Да. Хващам се на бас, че вашите и двамата са от стари албански фамилии.

— Не точно — отговори той. — Майка ми е от стара саратогска фамилия — ухили се. — Обаче баща ми е оттук. Стара албанска фамилия, както каза. Но достатъчно за мен. Аз съм скучен, семейството ми също е скучно. Искам да знам за теб — той замълча и отпи отново. — Е, значи срещна Джени в SUNY^[1]. Какво учеше там?

— Хуманитарни науки — отговори тя — и мислех да изкарам магистратура по история на изкуствата, преди да се откажа.

— О, значи не си завършила — каза той. — Защо?

— Семейството ми спря да ме издържа и трябваше да започна да работя на пълен работен ден, за да си плащам наема. Разбираш ме, нали, за да съм самостоятелна. После Карън, една приятелка, караше курс за разкрасителка и ме убеди и аз да се запиша. Така и направих. Беше на разумна цена и курсът не беше прекалено дълъг, а разбрах, че мога да печеля много повече пари, отколкото ако работя за минимална надница в универсални магазини и други подобни.

Той кимна.

— Значи сега си фризьорка?

— Да — каза Криси. — Фризьорка, повече или по-малко случайно.

— Смяташ ли да се върнеш обратно в училище?

— Не знам — отвърна тя. — Бих искала, но мисля, че преди това предпочитам да видя малко свят — нямаше нищо против въпросите му, но започваше да се чувства все едно е на изпит. Дали това не беше проверка на потеклото, за да я провери достойна ли е за вниманието му.

— Звучи разумно. Харесва ли ти това, което правиш?

Криси се разсмя.

— Какво? — попита Том. — Кое е толкова смешно?

— О, нищо. Просто задаваш прекалено много въпроси.

— Казах ти, че се интересувам от теб. Просто това е моят начин да разбера що за човек си.

— Знам — каза тя. — Работата е… че… ами… изглеждаш прекалено сериозен и питаш за много неща наведнъж — замълча замислено, а после продължи: — Предполагам, че повечето от мъжете, които познавам, не се били чак толкова заинтересовани от мен. Или поне не са ми задавали такива въпроси толкова рано. Те основно се интересуваха от… ами-и-и…

— Да влязат в гащичките ти — помогна й той.

Криси кимна.

— Не ги обвинявам — изрече той, загледан в очите й. Взе едната от ръцете й в неговите. — Както вече казах, ти си красива, но също си и много интелигентна.

По някаква неясна за нея причина, докосването на ръцете му беше много интимно. Внезапно Криси усети как пулсът й се ускори, а в тялото й се събудиха желания, които отдавна не беше изпитвала. Трудно й беше дори да повярва, че това се случва наистина и тя се чудеше дали и неговото тяло реагира по същия начин, дали и тя го възбужда. Само след един момент тя разбра отговора на въпроса си.

— Искаш ли да си тръгваме? — попита той. — Знам, че дойдохте едва преди малко, но мисля, че ще си изкараме доста по-добре, ако си говорим някъде другаде. На някое по-усамотено място, където наистина да можем да се опознаем. — Том задържа твърдо погледа й.

Тя кимна, без да се замисли, сякаш това беше най-естественото нещо на света.

— Добре — прошепна той, все още държеше ръката й в своята. Безмълвно се втренчи в нея, после каза: — Защо да не отидем да вземем палтата си?

— Добре — отговори тя.

Те се изправиха на крака и той отново взе ръката й, за да я преведе през тълпата до предната част на клуба.

— Трябва да кажа на Джени, че си тръгвам — каза Криси. — Дойдохме с моята кола и сега трябва да се уверя, че има кой да я закара.

— Разбира се — той се обърна към дансинга и се загледа, търсейки дългата грива от изрусени кичури на Джени. — Виждам я — обърна се ухилен към Криси. — Танцува с Джим Голдън. Хайде да отидем да им кажем.

Той започна да им проправя път, като лекичко разблъскваше танцуващите двойки, докато не стигнаха до Джени и Джим. Те се въртяха диво в ритъма на музиката и не обръщаха никакво внимание на Криси и Том, докато Том не докосна рамото на Джени. Тя се стресна и се огледа.

— Тръгвате ли си? — опита се да надвика гърмящата музика.

— Има ли някакъв проблем — попита Криси, повишавайки глас, за да я чуят. — Имаш ли как да се прибереш?

Джени се засмя и кимна.

— Джим? — Тя потупа партньора си по танци по гърба и той се обърна с все още затворени очи и тяло, движещо се в ритъма на музиката.

Том отпусна ръката си на рамото му и той отвори очи. Усмихна се широко, но не спря да се движи.

— Хей, какво става? — попита той.

— Имаш ли нещо против ти да ме закараш вкъщи? — попита го Джени.

— Шегуваш ли се? Естествено, че ще те закарам — той се обърна към нея, обхвана я с ръце от двете страни и притисна таза си към нейния.

— До после — каза Джени през смях. — Забавлявайте се.

Криси й изпрати целувка и двамата с Том тръгнаха да си проправят път през танцуващите към изхода. На гардероба той задържа пухкавото й палто от изкуствена кожа докато го облече, а после нахлузи и своята връхна дреха. Като излязоха навън казаха лека нощ на охраната и тръгнаха ръка за ръка към паркинга.

— Можеш да дойдеш вкъщи — каза Том, — но все едно е паднала бомба. В момента пребоядисвам, така че всичко е обвито в парцали, а и миризмата не е точно предразполагаща към дълъг и приятен разговор.

— Можем да отидем у нас, ако искаш — каза Криси. — Не е нищо особено, но ще свърши работа.

— Чудесно — отвърна той. — Къде се намира.

— В една къща близо до парка Вашингтон.

— Да карам ли след теб дотам?

— Окей. Имам един малък син „Неон“, който е… ей там — тя посочи с пръст.

— Ще те настаня в колата ти, а ти ще ме изчакаш на изхода — каза той.

Те стигнаха до колата й и Криси я отключи. Той й отвори вратата, за да влезе и се наведе напред.

— Ще се видим след няколко минути — каза той. — Ще карам точно след теб.

Криси кимна.

— Аз няма да се движа бързо.

Том се обърна и тръгна, а Криси запали неона и се насочи към изхода, където спря да го изчака. В огледалото за обратно виждане тя видя как след нея идва лъскав зелен английски „Ягуар кабрио“. Успя да разпознае лицето на Том още преди той да е натиснал клаксона.

Тя намери място за паркиране пред блока, в който живееше. Докато излизаше от колата и заключваше, Том свали прозореца си и й викна:

— Ще си намеря място да паркирам и веднага се връщам.

Криси го изчака на тротоара, където леденият вятър развяваше косата й, но тя никак не забелязваше студа. От дълго време не се беше вълнувала толкова много заради мъж. Когато го видя да върви по тротоара към нея, пулсът й отново се ускори. Не мога да повярвам, помисли си тя. Чувствам се като насън.

— Здрасти — каза той, застана до нея и я хвана за ръка.

— Здрасти — отговори тя.

— Това ли е? — попита той, загледан в старото, някога красиво имение.

— Това е — повтори думите му тя.

Качиха се по стълбите на входа и влязоха вътре.

— Било е страхотна къща — каза той като оглеждаше коридора и покритото с орнаменти стълбище.

— Много отдавна — отговори му Криси, — но ми харесва да живея тук. Тихо е и е близо до парка. И си е мое.

Тя беше оставила настолната лампа и радиото включени, както обикновено. Тиха музика изпълваше апартамента и светлината беше повече от подходяща, реши тя.

— Ще ти закача палтото — обърна се тя към Том.

Той го съблече и й го подаде, а погледът му обхождаше единствената голяма стая, в която тя живееше.

— Тук е хубаво — подвикна й, докато тя закачаше палтата. — Много е уютно.

— Благодаря — каза Криси. — Искаш ли нещо за пиене? Имам Джони Уокър.

— Звучи ми чудесно. Съвсем малко, с много лед.

— О — възкликна Криси, когато го погледна. — Изобщо не се сетих. Искаш ли да закача сакото ти? — Той беше облечен в много скъпо изглеждащ костюм и вратовръзка.

— Няма проблем. Просто ще го метна на някой стол, Криси — той свали сакото си и го сложи на облегалката на един стол като продължи да разглежда стаята, докато отпускаше вратовръзката си. Махна й нея и я хвърли върху същата облегалка. — Това сигурно е била трапезарията.

— Точно така — Криси се върна от кухненския бокс и му подаде скоча.

— Благодаря. Ти какво ще пиеш?

— Мисля си за чаша вино сега, след като съм си вече вкъщи. Ей сега се връщам. Сядай. Чувствай се като у дома си.

Том седна на кушетката и отпи глътка от чашата си. Когато тя се върна, той я погледна и се усмихна.

— Наздраве — каза и вдигна чашата си.

— Наздраве и на теб — отвърна Криси.

— Много ми харесва у вас. Удобно е и не е прекалено момичешко, ако разбираш какво имам предвид.

Криси се засмя.

— Знам точно какво имаш предвид. Имам приятелки, които живеят в розови стаи, пълни с плюшени животинчета и дантелени покривчици.

Той също се разсмя.

— Карат ме да изтръпвам — каза. — Но тук се вижда, че живее зрял човек.

— Благодаря — каза тя, сядайки на кушетката. Беше се постарала да е съвсем в ъгъла, вместо да се притисне към него, но разстоянието между тях пак беше малко, защото кушетката беше много мъничка. Криси осъзна, че сваленото му сако разкриваше силен на вид гръден кош и добре развити ръце. Замислена дали онзи интимен момент от клуба може да се повтори, тя отпи глътка от виното си. Знаеше, че да пие още вино е рисковано — можеше да се напие или дори по-лошо — но реши веднъж в живота си да забрави предпазливостта си. Том Джентри я вълнуваше и си струваше риска.

Той отпи глътка, остави чашата си на малката масичка за кафе и взе свободната й ръка в своите.

— Докъде бяхме стигнали — попита той с усмивка.

Криси се засмя.

— Мисля, че до работата ми. Дали харесвам или не това, което правя.

— Е, харесва ли ти?

— Ами… малко съм отегчена — призна си честно Криси. — Уморена съм да боядисвам косите на дамите, да им правя кичури и да бъда техния психоаналитик.

— Обзалагам се, че си добър слушател. Затова ти разказват проблемите.

Криси сви рамене.

— Предполагам — съгласи се тя. — Повечето от тях са мили хора и аз наистина ги харесвам. А някои, разбира се, не са. Но не това е от значение. Имам нужда да се занимавам с нещо друго, само че още не знам какво е то.

Том поклати глава, сякаш я разбираше.

— Каза, че искаш да видиш малко свят.

— Да. Искам да изляза от Олбани и да видя какво има навън.

— Не мога да те обвинявам за това — отговори той. — Градът ни е малък. Щях да го намразя, ако не се измъквах от него постоянно.

— Къде си ходил? — попита Криси.

— Тук, там и навсякъде^[2]. Ходя в Европа поне веднъж годишно, а понякога отивам и на някое друго, ново място. Сафари в Кения. Големия бариерен риф в Австралия. Такива неща. През уикендите се качвам към Адирондакс, там имам едно малко местенце. А понякога яздя до Олд Чатъм с ловния клуб. Там държа кон под наем.

— Ти наистина си зает. Звучи много вълнуващо.

— Аха. Може да бъде доста приятно, а и аз се старая да съм вечно зает — той нежно стисна ръката й и я погледна в очите. — Но ужасно много ми харесва да си почивам тук с теб.

— То… и на мен ми харесва — смотолеви Криси и остави чашата си с вино.

Той плъзна ръка по раменете й и прокара пръсти през косата й.

Тя можеше да усети дъха му върху тила си и да вдиша мъжествения аромат, който тялото му излъчваше. Беше провокативен и еротичен и Криси изведнъж се почувства сякаш в тялото й се събуждат отдавна не усещани желания.

— Искам да правя любов с теб — каза той тихо. — Възбуждаш ме, а никой не го е правил от дълго-дълго време. Не и наистина. Не и както го правиш ти.

Криси почувства, че се разтапя. Не можеше да се сети за друга дума, която да описва по-точно начина, по който се усещаше. Желаеше го повече от всичко. Сякаш тялото и умът й имаха собствени желания, над които тя не можеше да упражнява контрол, толкова силно беше усещането. Не можеше да му откаже, просто беше немислимо.

Той се наведе по-близо към нея и устните му преминаха по ухото й, а после бавно, почти незабележимо минаха към врата й като го докосваха едва-едва. Дъхът й замря в гърлото. Той продължи нагоре по бузата й, все още едва докосвайки я, а после и покрай устните й, в нещо като полъх от целувка. Почти недоловим стон се изтръгна от устните му и той я взе в обятията си, притискайки я към себе си нежно, но плътно, а желанието му започваше да става непреодолимо. Тя остави една тръпка да премине през тялото й и да я зареди с електрически копнеж, който досега дори не знаеше, че е възможно да съществува. Обгърна го с ръце и го притисна по-близо до себе си, копнееща за плътния допир на телата им, а умът й се затвори за външния свят. Устните му бяха притиснали до нейните, езикът му бавно ги разтвори и отначало нежно, а после все по-настойчиво проникна между тях като ги изучаваше в див стремеж да я опознае, да й достави удоволствие, да я завладее.

Криси почувства как напълно губи контрол и се концентрира единствено върху удоволствието, което може да му даде, осмеляваше се безстрашно да разголва същността си пред този мъж, сякаш не беше имала друг. Когато внезапно той се отдръпна от нея и пусна нежно обгръщащите я ръце, тя се задъха сякаш й беше причинил болка. Но когато отвори очи, видя, че той се е втренчил в нея, а изражението на лицето му изразяваше нещо средно между плътско желание и неподправена радост.

— Хайде да се съблечем — прошепна той, вдишвайки дълбоко. Прокара пръста си по лицето й. — А после да отидем в леглото — лицето му почервеня от удоволствие.

Криси кимна и той се изправи на крака като й подаде ръка да й помогне. Тя я пое и се изправи на крака до него. После изрита пантофките си и започна да съблича блузката си, но той хвана ръцете й в своите.

— Остави на мен.

И тя остана неподвижно, докато той бавно изхлузи дрехата през врата и главата й, изхлузвайки в същото време и ръкавите. Постави я на кушетката и очите му бавно обходиха тялото й, преди да се спрат на черния й дантелен сутиен. Той разкопча закопчалката и го плъзна надолу. Тя го чу как рязко си поема дъх и видя как нов огън пламна в очите му, когато погледът му се закова на пълните й, стегнати гърди с техните малки розови зърна. Той протегна пръст и лекичко докосна първо едното зърно, после другото, едното, другото, докато Криси не започна да стене от удоволствие. После с две ръце обхвана изцяло гърдите й и ги задържа като лекичко ги стискаше. Наведе се напред и духна срещу зърната й, преди да започне нежно да ги целува.

След малко дръпна ръцете си и насочи цялото си внимание към панталоните й. Откопча копчето и ципа, но не ги остави да паднат на пода. Застана на колене и плъзна крачолите надолу по бедрата й и после чак до глезените, изчака я да вдигне първо единия си крак, а след това и другия, освобождавайки я от излишната дреха. Погледна нагоре към нея и потърси очите й, после притисна глава към корема й и езикът му се заигра с кожата около пъпа й.

През това време успя да плъзне гащичките й надолу, надолу, надолу и да измъкне и тях през глезените й. Погледна отново нагоре и задържа за секунда погледа й, преди да притисне устни към черното хълмче между краката й. Сложи ръце на дупето й, притисна го силно към лицето си и от устата му се изтръгна стон, когато започна да я лиже.

Криси почувства как езикът му влиза в нея и за секунда си помисли, че ще се свлече отгоре му. Усещането беше толкова невероятно, че тя трябваше да използва целия си останал самоконтрол, за да не изкрещи от удоволствие. Тялото й започна да трепери и тя чувстваше как влагата между краката й се увеличаваше, докато предусещаше тръпките на оргазма.

Тогава Том изведнъж спря и се изправи на крака. Целуна я и започна бързо да съблича ризата и тениската си, разкопча колана си и събу мокасините. Като продължаваше да я целува той разкопча панталона си, свали ципа и го остави да се свлече на пода. Подаде й ръка и я поведе към леглото. На ръба му я прегърна и целуна като прокарваше ръцете си по цялото протежение на гърба й, нежно стискайки закръгленото й дупе. Криси можеше да почувства ерекцията му срещу себе си и го притисна по-близо, въодушевена от нея и от явно силното му желание.

Той се отдръпна назад.

— Легни — прошепна й нежно.

Тя се подчини, легна по гръб, без да откъсва поглед от него. В нейните очи тялото му изглеждаше перфектно, с жилавата му, добре очертана мускулатура. Раменете му бяха широки и силни, а ръцете му — добре развити. Тънката му, стройна талия се подчертаваше от мускулести бедра, които сякаш туптяха при всяко негово движение. Мъжествеността му стърчеше право напред от гнездо гъсти тъмноруси косми и просто пулсираше от живот. Криси нямаше търпение да дочака да усети в себе си цялата му дължина и ширина.

Том се качи на леглото и застана над нея на колене и лакти, втренчен съсредоточено в очите й. Усмихна се и се наведе да я целуне. Тя обви ръце около раменете му в опит да го притисне към себе си, но той явно имаше други идеи. Устните му преминаха по шията й като езикът му лекичко я галеше, после се спуснаха към гърдите й и обърнаха внимание на всяка една поотделно, нежно обхващаха щръкналите й зърна. Криси се извиваше от удоволствие и невъздържано стенеше, нетърпелива да го усети вътре в себе си, но явно той още не беше готов. Езикът му остави мокра пътечка от гърдите до корема й, направи няколко кръгчета около пъпа й и продължи надолу към тъмното хълмче между краката й. Той промени позата си като обхвана гърдите й с двете си ръце, започна леко да ги стиска и да дразни зърната й, което беше само прелюдия, както тя сама установи, към проникването на езика му в нейното най-интимно място. Тя извика и разтвори широко бедра, издигната до нови висоти на екстаза, докато той се опиваше от соковете й, движейки ентусиазирано езика си, прониквайки все по-дълбоко и по-дълбоко.

— Том — задъха се тя. — Том… аз… ти си… оооо… ооооо — тя се мяташе на всички страни, сигурна, че всеки момент оргазмът ще я понесе на вълните си, но като разбра, че я е довел до ръба, той спря. Изправи се на коленете си и я погледна, преди да легне отгоре й. Криси го обгърна с ръце и крака, наслаждаваше се на усещането от допира на могъщата му мъжественост срещу меката й, податлива плът.

Том проникна бавно в нея като гледаше лицето й, докато го правеше и извличаше сякаш още повече удоволствие от облекчената й въздишка. Когато влезе целия в нея, той спря за момент, а тя го пое и обгърна от всички страни. Тогава движенията му продължиха, навътре и навън, навън и навътре, докато и двамата не започнаха да се движат едновременно, а ритъмът се ускоряваше заедно с нарастващата им възбуда. Криси изкрещя, когато вълна след вълна от страхотни контракции я разтърсиха и я понесоха на вълните на екстаза. Нейният оргазъм издигна Том до нови висоти на страстта и той не можеше да се контролира повече. С един финален тласък, проникна максимално дълбоко и тялото му се изпъна като струна, преди да простене задавено и да изригне в нея. Целият трепереше, докато соковете му се изливаха под напора на огромната му страст.

Той остана да лежи отгоре й като я притискаше плътно към себе си. Те не продумваха докато опитваха да успокоят дишането си, но той не спря да целува устните, бузите, носа и очите й. Том се завъртя настрани като продължаваше да я задържа плътно до себе си и внимаваше да остане вътре в нея. Ръцете му започнаха бавно да я галят, дори по-нежно от преди и когато дишането му отново стана равномерно, прошепна:

— Беше прекрасно, Криси. Ти си прекрасна — той въздъхна със задоволство и отново я притисна към себе си, някак собственически, без желание да я пусне, помисли си тя.

— Аз… никога не съм се чувствала така досега — каза Криси. — Никога не е било толкова… хубаво… толкова… възбуждащо — и наистина мислеше това, което каза. Въпреки че беше имала гаджета и преди и беше правила любов с някои от тях, сексът за нея изобщо не беше задоволяващ, а още по-малко страстен. Дълго време след това се беше въздържала от сексуални изживявания, защото предишните й опити бяха ужасни.

Той мило я целуна и я притисна още по-близо до себе си.

Криси се отпусна в обятията му, докато се наслаждаваше на приятната умора, която я обзе след правенето на любов. Никога не се бе чувствала толкова задоволена и щастлива.

Том повдигна глава, подпря я на дланта си и се загледа в лицето й. Изражението на лицето му беше трудно за разгадаване, но Криси реши, че прочита на него смесица от щастие и до някаква степен любопитство, сякаш се питаше какво още не знае за нея — коя е и откъде се е взела.

— За какво си мислиш — попита го тя най-накрая, когато й омръзна само да се гледат.

— Колко изключително красива, чувствена и секси дама си — отговори й той с усмивка.

Тя също се разсмя.

— Така ли смяташ, а?

Той кимна.

— Знам, че е така. Ти си някак различна. Специална. И това ми харесва. Харесва ми много.

— Какво искаш да кажеш? — Криси беше заинтригувана от думите му. — По какъв начин съм различна? И специална? — зачуди се дали не беше, защото е наполовина азиатка, но не смяташе, че той има това предвид. Този факт се беше споменал само мимоходом в разговора тази вечер и сякаш нямаше особено значение за него.

Том вдигна рамене.

— Не съм съвсем сигурен — призна си той, — но е отчасти защото си толкова различна от всички жени, с които излизам или работя. На първо място, все още не си ме питала с какво си изкарвам прехраната. Нали разбираш, да ме разпитваш като повечето жени, които обикновено се опитват да разберат колко има човек да им предложи в парично отношение. Освен това не се опитваш да ме впечатлиш. Да ми подхвърляш имената на местни знаменитости, с които си се срещала или познаваш. Този сорт неща. Рядко се срещат такива като теб.

Криси се засмя тихичко.

— Може би е защото не познавам никакви знаменитости.

— О, всеки е срещал по някоя, ако разбираш какво имам предвид. Нали се сещаш, например са били на коктейл, на който е бил и губернаторът. Или лидерът на някоя партия. Или някой друг, преминаващ през града.

— Може би трябваше да ти кажа кои са богатите ми клиентки — засмя се тя, а после замълча. — Ама че тъпо би било. Страхувам се, че ще те разочаровам в това отношение. Аз съм съвсем простичък човек, който се опитва да си изкарва хляба, и предполагам, че не се чувствам особено привлечена от местните знаменитости в Олбани.

— Искаш да кажеш, че политиците, лобистите и техните жени не те очароват до смърт? — разсмя се той.

— Срещала съм съвсем малко такива, имам предвид жените им, но те обикновено не се най-интересните ми клиентки. Понякога може би, но не често. Явно ме привличат хора, които са малко по-… различни.

— Аз различен ли съм?

— Определено си по-различен от повечето мъже, с които съм излизала.

— И как?

— Изглеждаш по-… внимателен, по-… чувствителен. — Тя го погледна. — И си истински джентълмен. Изчезваш вид, според мен.

— Смяташ ли, че изглеждам добре?

— Естествено, че да. И много добре го знаеш. Ти си много красив.

— А секси ли съм за теб?

— Много, много секси — засмя се тя.

Той се притисна към нея и целуна.

— Радвам се, че мислиш така — той започна да гали гърба й, стискайки нежно дупето като я целуваше през цялото време.

Криси прокара ръка по силната му ръка, после по рамото и надолу по гърба като продължаваше да се удивлява на твърдата му, изваяна мускулатура. Простена, когато усети как мекият му пенис започва да нараства вътре в нея и здраво се притисна към него. Те отново започнаха да правят любов, този път още по-бавно, наслаждаваха се на времето си заедно, на всяко движение на телата си. Накрая тя се отпусна с чувството за пълнота и завършеност.

Говориха си, докато не просветля, шегуваха се и се смяха като периодично нападаха хладилника и изучаваха географията на телата си. Когато първите лъчи на слънцето започнаха да надничат в стаята, той знаеше, че тя има малка ямичка на бедрото, а тя можеше да опише белега близо до коляното му, останал от операция на сухожилието. С уморени тела, с все още възбудени, но вече изтощени мозъци, те най-накрая заспаха с преплетени тела, а феромоните им се смесваха в сладкия аромат на страстта.

Някъде около 10 сутринта Криси се събуди и видя как Том тихо се облича. Не се размърда, а само го наблюдаваше. Когато видя, че е почти напълно облечен, тя седна в леглото. Той се обърна към нея и сложи пръст на устните си преди Криси да успее да отвори уста. После се наведе напред и я целуна целомъдрено по челото и плъзна в ръката й визитна картичка. Бързо се изправи и имитира с ръце възглавница, на която скланя глава. После, без да изрече нито дума, се обърна и излезе като тихо затвори вратата след себе си.

Криси погледна картичката. Беше направена от плътна скъпа хартия с цвят на сметана, а буквите бяха гравирани, а не щамповани. На нея пишеше:

„Томас Х. Джентри, адвокат“

Следваха адрес на офиса, номер на телефоните и факс и имейл адрес. Тя притисна твърдата картичка към устните си и я целуна. Можеше да усети аромата му по нея и я държа върху устните си дълго време в желанието си да го усеща по-дълго, единствения физически спомен, който той беше оставил след себе си.

 

 

Криси не можеше да дочака момента, в който щеше да й се обади, да чуе онзи негов дълбок, плътен глас. Може би щеше дори да й се обади по-късно днес, след като поспи малко. А ако не днес, щеше да се обади утре, сигурна беше. Тя за пореден път погледна картичката. А ако по някаква причина не намери време или пък телефон този уикенд — Криси се сети, че боядисваха къщата му, — щеше тя да му се обади в офиса в понеделник сутринта. После се почуди дали такъв ход щеше да бъде разумен. В края на краищата се бяха срещнали в клуб. Ами ако той просто я беше подлъгал? Ами ако просто беше искал да се уреди с чукане и това е всичко? Тя се съмняваше, че често се случва хората да намерят истинската си любов в клуб. Трябваше да изчака и всичко щеше да стане ясно, но наистина си беше прекарала страхотно тази вечер. Сега понеделник й изглеждаше отдалечен на цял един еон, сякаш и самото време беше изменило хода си след промяната в живота й. Накрая пак се унесе в сън, стиснала визитката в ръка, и спа дълбок сън, спокойна и изпълнена с надежда за бъдещето, макар че имаше известни съмнения относно намеренията му.