Джудит Гулд
Кораб на мечтите (16)

15.

След като предната вечер стоя до късно да се занимава с Кристополус и инцидента с бельото, Криси се успа и когато най-накрая стана от леглото, вече почти беше станало време да слиза на брега за екскурзията в Тенерифе. Колкото и да й се искаше да види острова, след снощните събития просто не беше в настроение. Взе един бърз душ, облече си и отиде в кафенето. Въпреки че закуската свършваше съвсем скоро, тя знаеше, че персоналът държи кафениците пълни през целия ден, а всичко, което наистина искаше, беше едно кафе. Стомахът й не се чувстваше готов да понесе храна, и то не само заради особено бурното море. Събитията от предната вечер бяха оставили горчив вкус в устата й.

Като държеше краката си широко разтворени, за да запази равновесие, тя си намери място, откъдето да може да вижда едновременно пристанището и прозорците към палубата. Нямаше смисъл да се опитва да излезе навън. Вятърът беше свиреп, а клатушкането и люлеенето на кораба, макар и закотвен, бяха ужасни. Малки вълнички заливаха палубата от време на време. Като погледнеше към брега, можеше да види как вятърът препуска из покрития с палми остров, а като погледнеше към морето, виждаше, че вълните са много по-големи от обикновено и докъдето стигаше погледът имаше малки бели зайчета.

Криси закуси под звуците на викове и крясъци из цялата трапезария, докато подноси падаха от масите, чаши се преобръщаха и се случваха всякакви други незначителни бедствия. Никой не падна, слава богу, поне не и докато беше там, но в цялата зала имаше много малко пътници. Тя предположи, че доста хора са решили да пропуснат закуската от страх да не паднат или заради морска болест, а останалите се редяха на опашки да слязат на брега.

Като си изпи кафето, дъждът спря. Криси се осмели да излезе на палубата като внимателно се хващаше за масите и столовете, докато не стигна до стълбите към палубата с басейна. Искаше да види морето оттам и да погледа отблизо бурята. Докато стигне до най-горната палуба, дрехите й бяха почти изцяло подгизнали от пръските солена морска вода. Но тя нямаше нищо против, действаше й пречистващо след вчерашната сцена в нейната каюта. Още няколко смелчаци като нея вече бяха заели позиции на перилата. Някои от тях правеха снимки, а други бяха зяпнали, сякаш хипнотизирани, бушуващото море и буреносните облаци. За известно време тя просто наблюдаваше големите вълни и тъмното небе заедно с тях, а духът й парадоксално се успокояваше от бурята, но когато започна да вали отново, а вятърът запращаше дъждовните капки срещу лицето й на плющящи струи, тя осъзна, че е крайно време да се прибира вътре.

Криси реши, че трябва да се обади в поликлиниката и да каже на Лука какво се е случило. Освен това трябваше да му каже и че е вписала и неговото име в списъка. Нямаше желание да го прекъсва, докато работи, но и със сигурност не искаше Кристополус или някой от неговите хора да го изненада с неприятно посещение.

Вътре, далеч от природната стихия, тя внимателно се отправи към своята палуба, като се държеше за всичко, за което можеше, основно за многото парапети, закрепени на стените и на стълбищата. За пръв път реши да използва асансьорите, но те не работеха заради силното вълнение. Докато слизаше внимателно по стълбите, Криси срещна слабичка възрастна жена, която беше виждала вече много пъти, но този път лявата й ръка беше хваната с триъгълна кърпа към тялото. Един придружител й помагаше да слезе по стълбите.

— Здравей — поздрави я жената на английски.

— Здрасти — отвърна Криси. — Виждам, че си преживяла инцидент. Надявам се не е нищо сериозно.

— О, скъпа — поде жената с глас, подобен на птиче писукане. — Паднах по стълбите, така че можеше да е много по-зле, но само си навехнах рамото. Внимавай как стъпваш, защото тази буря е опасна. Била съм на много, много круизи и за първи път се наранявам.

— Ще внимавам — кимна Криси — и се надявам скоро да се оправиш.

— О, онзи красив млад доктор ми каза, че трябва да нося това нещо до края на пътуването. Представяш ли си! Е, предполагам, че съм щастливка — в края на краищата, на моята възраст можеше вече да съм мъртва.

— Оправяй се — Криси продължи надолу по стълбите. Веднага като стигна в каютата, тя набра номера на поликлиниката и когато Вула вдигна от другата страна, помоли да говори с доктор Санто.

— За кого да предам?

— Казвам се Криси Фицджералд — отговори тя — и…

Без да я остави да продължи, Вула каза:

— Един момент, мис Фицджералд. Свързвам ви.

Криси беше изненадана, но и доста поласкана. Тя очакваше в най-добрия случай сестрата да приеме съобщение. Защо изведнъж беше толкова мила с нея, зачуди се тя.

— Ало — обади се Лука.

— Здравей. — Сърцето й подскочи в гърдите само при звука на гласа му. — Съжалявам, че те притеснявам на работа, но имам уважителна причина да се обадя. — И му разказа какво се беше случило и защо му се обажда.

Лука беше крайно разтревожен.

— Но ти си добре, нали? — попита той, уплашен от новините.

— Да — побърза да го успокои тя.

— Не, имам предвид как си наистина, Криси — настоя й той. — Кажи ми истината.

— Аз съм… разстроена съм, разбира се… но наистина съм добре.

— Слава богу! Сега ме слушай. Не се притеснявай, че си вписала името ми в списъка. Изобщо даже не се замисляй за това. Ще се обадя на Микелос веднага след като свършим нашия разговор. Ние сме много добри приятели.

Тя се почувства успокоена от отговора му.

— Толкова се притеснявах, защото знам твоята позиция за нарушаването на правилата и за това, че ще се наложи да слушаш гадни клюки за двама ни.

— Криси — каза той, — това беше, за да те предпазя. Мога да се грижа сам за себе си, не се притеснявай. Просто не исках да си обект на глупави забележки между членовете на екипажа, както е Джени.

— Благодаря ти, Лука.

— Само ми обещай, че ще внимаваш и ще се грижиш за себе си. По дяволите, ако не бях толкова зает снощи, поне нямаше да ти се наложи да минеш през всичко това сама.

— Вината не е в теб. Лука. Ти трябва да си вършиш работата.

— Да се видим тази вечер. Как смяташ?

— Ще бъде чудесно.

— Тогава се пази до довечера, когато ще сме заедно. Смятам веднага да се обадя на Микелос и да получа честната му дума, че всичко ще е наред. — После добави: — Провери за съобщения след вечеря или по-добре направо ми се обади.

Криси постави слушалката на мястото й, загледана в нея почти с любов. В тези моменти, когато се чувстваше като изнасилена, когато сякаш някакъв непознат перверзник беше нахлул в самото й същество, тя беше искрено благодарна, че има до себе си силен мъж като Лука. От всички хора, с които се запозна на кораба, той беше единственият, на когото можеше да има пълно доверие.

Тя погледна часовника си и си спомни какво й беше казал Кристополус. Ако научеше нещо, беше й казал той, щеше да й се обади или да остави съобщение за нея на бюро „Информация“. Най-добре да слезе долу още сега, помисли си тя, но преди да успее да стигне до вратата телефонът иззвъня.

— Ало — вдигна слушалката тя.

— Мис Фицджералд?

— Да?

— Аз съм Микелос Кристополус. Страхувам се, че имам лоши новини за вас.

Сърцето на Криси спря за миг.

— Обажданията са били направени от обществения телефон пред мъжката тоалетна на палуба „Венера“, така че все още нямаме отговор.

— Новината наистина е лоша — отговори Криси.

— Но както обещах, близо до този телефон ще инсталираме миникамера, за да опитаме да запишем извършителя на видео.

— Благодаря. Наистина оценявам всичко, което можете да направите.

— Ще хванем мръсника — процеди Кристополус. — Може да отнеме малко време, но бъдете спокойна, ще го направим.

— Още веднъж благодаря. — Криси затвори телефона и седна на ръба на леглото, по-обезсърчена от всякога. Не беше научила нищо ново. Всеки можеше да набере каютата й от онзи телефон.

 

 

Криси прекара следобеда, задълбочена в книгата си. По едно време заспа и когато се събуди беше станало време да се облича за вечеря. Докато вървеше към банята, на вратата се почука. Тя отвори и беше изненадана да види непознат стюард, който й носеше огромен букет цветя.

Криси взе букета. Лука е толкова досетлив, помисли си тя и забучи нос между цветята, вдишвайки дълбоко сладкия аромат. Да отдели от времето си, за да направи нещо толкова мило за мен.

— Трябва да ви предам и това — каза стюардът и й подаде сметанено бял кадифен плик.

Тя взе и плика и видя, че на него на ръка е изписано нейното име.

— Изчакай само минутка — каза на стюарда. После остави букета и плика на масата във всекидневния тракт и извади портфейла от чантата си. Намери монета от две евро и му я подаде. — Благодаря ти.

— Не е необходимо.

— Настоявам.

— Благодаря ви много — каза той и взе парите. Усмихна се, после се обърна и се отдалечи по коридора.

Криси взе плика и го скъса. Нямаше търпение да види какво пише вътре.

Скъпа Криси,

Тези цветя са малък знак на благодарност за това, че вечеря с мен. Осъзнавам, че се държах непростимо, когато отказа да дойдеш в каютата ми за по чашка и се извинявам. Надявам се, че мога да ти се реванширам като те поканя на обяд утре. Тъй като ще бъдем в открито море днес и утре през целия ден, си помислих, че това ще е идеална възможност да ти се извиня и да се опознаем по-добре. Ако си съгласна, уведоми ме тази вечер, така че главният готвач да има време да приготви нещо по-специално. Ще очаквам с нетърпение обаждането ти.

Искрено твой, Марк Вилос.

На Криси й се искаше да смачка поканата на топка и да я метне в кошчето за боклук, но изведнъж й хрумна, че може би прави грешка. Зачуди се дали Марк не е разбрал отнякъде за разследването, свързано с нейните проблеми, и като я кани на обяд не иска да се представи по-добре пред нея, както и пред хората от охраната. Ако наистина искаше да постигне това, размишляваше тя, това беше добър ход от негова страна. Човек, който е виновен, определено не би я поканил на обяд, нали?

Ако приеме поканата му, помисли си тя, няма да поеме голям риск. Някой от охраната щеше да е прикрепен към нея през цялото време, така че няма да я заплашва нищо, нали? Освен това предварително щеше да осведоми Кристополус и Лука за това къде отива. Един обяд с Марк Вилос беше перфектната възможност да разбере дали той е човекът, който й се беше обаждал и който беше проникнат в каютата й, за да разкъса бельото й на парцалчета. Тя намираше уединения му начин на живот на кораба за доста странен. Той почти не напускаше каютата си — това сам й го беше казал. Което някак си пасваше на профила на човек, който е способен да разкъсва женско бельо.

Един обяд с него щеше да отговори на някои от многото въпроси, които имаше относно него. Тя решително отиде до телефона и набра номера му.

— Ало — той вдигна на третото позвъняване.

— Здравей, Криси е.

— Толкова се радвам да те чуя — веднага реагира той. — Ще дойдеш ли на обяд утре?

— С удоволствие — каза Криси. — Кога?

— Около един, ако ти е удобно.

— Ще дойда.

— Чудесно. Ще чакам с нетърпение. Надявам се, че понасяш леко бурята.

— Да. Явно скополаминовите лепенки ми действат.

— И аз ги използвам — каза той. — Макар и да съм израснал по корабите, при такива условия и мен ме хваща морската болест.

— О, без малко да забравя. Благодаря ти за цветята, Марк. Наистина са много красиви.

— Пак заповядай.

— До утре тогава. — Криси постави слушалката обратно върху вилката. По-късно ще се обадя на Кристополус и ще кажа на Лука, помисли си тя. Така те ще са си по местата.

 

 

Мина, Руди и Моника вече се бяха настанили, когато метр д’отелът я заведе до мястото й, но столовете на Джени и на доктор Фон Меклинг бяха празни.

— Здравейте — кимна Криси и седна.

— Здрасти — отговориха едновременно Мина и Руди.

Моника само я изгледа оценяващо.

— Решихме да оставим шампанското за, след като премине бурята — каза Руди. — Прекалено много от него се губи, ако разбираш какво искам да кажа.

Криси се разсмя.

— Някой от вас има ли морска болест?

— На мен ми беше малко лошо — каза Мина. — Но вече ми е по-добре. Руди не усети нищо. Ти как си, Моника?

— О, добре — завъртя глава тя. — Слагам си лепенки, а и съм минала през много по-лоши бури от тази. Никога не хващам морска болест.

— Ти добре ли си? — Мина се обърна към Криси.

— Добре съм, поне що се отнася до бурята, де.

Моника я погледна въпросително.

— Какво имаш предвид? Да не се е случило още нещо? Поредното телефонно обаждане?

— Това също, но и много повече — отговори Криси.

Джени и доктор Фон Меклинг се появиха заедно и заеха местата си.

След размяната на обичайните поздрави, Моника се обърна към Джени.

— Приятелката ти тъкмо щеше да ни разказва за последния гаден епизод от историята й с телефонния обаждач.

— О, това ли… — Джени тръсна глава и косата й се люшна.

Когато Криси не продължи, Моника я подкани.

— Моля те продължи, Криси. След като вече си започнала, просто трябва да чуем останалото.

— Снощи като се прибрах в каютата си, някой беше влизал там преди мен, беше накъсал всичкото ми бельо и го беше нахвърлял на леглото.

Мина затисна уста с ръка и ахна, а очите на Моника се разшириха от тревога. Лицето на Руди се сгърчи от отвращение.

— Това е отвратително.

— После звънна телефонът и онзи отново дишаше в слушалката.

Мина ахна още веднъж и удари с ръка по масата като раздрънча порцелана и кристала, подредени върху нея.

— Трябва да осведомиш охраната.

— Вече го направих — отговори Криси.

— Те какво казаха? — попита Руди.

— Работят върху случая, но ме помолиха да не обсъждам плановете им с никого.

Сервитьорът се появи да вземе поръчките им и за известно време те спряха да дискутират случая.

— Трябва да си била уплашена до смърт — продължи Мина, когато келнерът си тръгна.

— Бях. Но сега си мисля, че те ще се погрижат за всичко.

— Все още съм на мнение, че си се закачала с някого и си го побъркала дотолкова, че да го накараш да стигне дотук — вметна Джени.

— Това е абсурд и ти го знаеш — изгледа я Криси.

— Не смяташ ли, че жените доста често сами си просят подобни проблеми? — намеси се Моника, без да се обръща към никого персонално.

— Ако става въпрос за мен — отговори Криси ядосано, — отговорът е не.

Келнерът се появи отново и започна да сервира вечерята. С помощта на Мина, Руди успя да насочи разговора към по-малко сериозни теми.

Малко по-късно Криси се извини и си тръгна без повече обяснения. Те щяха да си помислят, че отива да се види с Лука, но тя нямаше намерение да им дава излишна информация. Прибра се в каютата и набра поликлиниката.

— Ало — отговори Вула.

— Криси Фицджералд е. Мога ли да говоря с Лука?

— Разбира се. Само секунда.

После остави Криси на изчакване за доста време, но най-накрая Лука се обади.

— Здрасти — каза той. — Съжалявам, че трябваше да чакаш толкова, но нямаше друг начин.

— Как върви? — попита тя.

— Добре. Можеше да е много по-зле. Изглежда ще приключа със записаните часове някъде около полунощ. Може и нещо да изскочи след това. Не се знае, но защо не слезеш тук някъде по това време? Или пък защо да не се видим в дискотеката? Така няма да ти се наложи да ме чакаш излишно, а и можем да потанцуваме. Съгласна ли си?

— Дали съм съгласна? Не знам как ще издържа до тогава.

— Също и аз — разсмя се Лука. — Сега трябва да бягам.

Криси затвори телефона и за известно време остана да седи и да се усмихва на отражението си в огледалото, поставено над бюрото. Аз съм най-щастливата жена на света, помисли си тя. После реши да се облече в нещо по-секси за дискотеката, но не бързаше особено. Ако отидеше по-рано, щеше да й се наложи да седи със сътрапезниците си от вечеря. Музиката и танците ще направят разговорите и споровете трудни, а и освен това Мина и Руди също щяха да бъдат там и да й помагат. Когато най-накрая се приготви, Криси внимателно изкачи стълбите до най-горната палуба като се чудеше какво ли ще е на дансинга тази вечер като се има предвид ужасното клатушкане и люлеене на кораба.

Като влезе в дискотеката Мина веднага я забеляза и й махна от обичайната им маса. Тази вечер нямаше тълпа, която да препречва пътя й, най-вероятно заради бурята. Тя седна до Мина, която беше останала сама на масата.

Мина й прати въздушна целувка.

— Толкова се радвам, че успя да дойдеш — каза тя. — Руди танцува с Моника, Джени и доктор Фон Меклинг също танцуват. — Тя се разсмя. — И ето ни нас тук, като две стари моми.

Някой леко сложи ръка на рамото на Криси.

— Може ли да ми подариш този танц? — беше Валентин.

— Разбира се — отвърна тя. После се обърна към Мина и й намигна. — Сега остана само една стара мома.

Валентин я преведе през краткото разстояние до дансинга и я взе в прегръдките си за бавен танц.

— Толкова се радвам да те видя, Криси.

— Аз също се радвам да те видя, Валентин.

— Нямаше те известно време — каза той. — Какво прави?

— О, това-онова — усмихна му се тя.

— Липсваше ни. На мен ми липсваше.

— Толкова е мило, че го казваш, Валентин, но ти винаги си зает. Винаги танцуваш с някого, така че не виждам как може да съм ти липсвала. — Тя не искаше да му казва, че знае, че му плащат, за да танцува с дамите. Защо да не го остави да играе малката си игричка и да се прави, че наистина се интересува от нея.

— Да, винаги танцувам — отговори й той, — но другите не са като теб.

— И как така, Валентин? — разсмя се лекичко Криси.

— Ти си красива и имаш приятни обноски.

— Благодаря, но мисля, че си ми казвал това и преди — тя не можеше да приеме нищо, което той казва насериозно, но трябваше да си признае, че й е приятно да получава такива комплименти.

— Това е защото наистина мисля това, което казвам — отговори той, — но ти просто не ме приемаш насериозно. — Придърпа я по-близо до себе си и Криси се почувства некомфортно. Силата му беше изключителна и сега тя усещаше много по-ясно очертанията на тялото му, както и топлината, която то излъчва.

Музиката се смени с по-бърза.

— По-добре да си седна на тази песен — каза Криси. — Искам да поговоря с приятелите си.

Валентин за миг изглеждаше разочарован, но я заведе обратно до масата й и, както преди, изчезна веднага.

Мина все още седеше сама, пушеше цигара и отпиваше малки глътки от виното си.

— Как беше? — попита я тя.

— Той е много добър танцьор, но ми се иска да престане да се преструва, че се интересува от мен.

— Той изглежда сякаш наистина много се интересува от теб.

— Както и от почти всяка друга жена тук — разсмя се Криси.

— А как вървят нещата с твоя доктор, ако нямаш нищо против въпроса ми?

— Нямам нищо против, ако ме питаш ти. Просто не искам да обсъждам това с другите.

— Слушай, скъпа — каза Мина, — те просто ти завиждат. Затова е всичко. Не трябва да им обръщаш внимание.

— Опитвам се, но никак не ми е лесно. Особено когато започнат да говорят гадости за Лука.

Моника и Руди се върнаха на масата, така че темата на разговора бързо се смени.

— Този Валентин ми изглежда безобиден — каза Мина.

— О, и аз мисля така — съгласи се Криси.

— Не ми казвайте, че вие двете обсъждате окаяния българин — каза Моника.

— Да — отговори Мина. — Той вече покани Криси да танцува с него. Тя си мисли, че той се прави на заинтересован от нея.

— Без съмнение — каза Моника. После се огледа. — Не са ли се върнали Джени и доктор Фон Меклинг?

— Не — отвърна Мина. — Но мисля, че скоро ще са тук. Досега изтанцуваха почти всички танци — което е почти чудо като се има предвид как се клати дансингът под краката.

— Такава щастлива двойка — каза Моника — и толкова подходяща, не мислите ли? — Тя изгледа Криси с проницателен поглед.

— Подходяща? — повтори Криси. — Наистина не знам, Моника. Не че има нещо погрешно във всичко това, но някак си не мога да си представя Джени да се омъжи за мъж, достатъчно възрастен да й бъде дядо. Винаги ги е харесвала млади и… енергични.

— Колко си наивна — сви рамене Моника. — Но и не трябва да очаквам повече от теб. Подхождането няма нищо общо с възрастта, Криси. Освен това, младостта и енергията, както казваш ти, много бързо си отиват. Обикновено без дори да са използвани както трябва.

В този момент Джени и доктор Фон Меклинг стигнаха до масата.

— Здрасти — изписка Джени и помаха неопределено с ръка на всички. — Дотук сме танцували на всяка песен. Старанието да стоя едновременно стъпила на краката си и близо до Лудвиг ме изтощи.

Лудвиг! Значи вече са на малко име? Нещо, което, както Криси беше забелязала, отнема на европейците много повече време, отколкото в Америка.

— Тя е чудесна танцьорка — каза старият доктор, докато заемаше мястото си около масата.

— Изглеждате идеално заедно — обяви ентусиазирано Моника.

Джени се загледа в Криси през масата.

— Значи си сама?

Криси кимна.

— Къде е оня откачалник, който нарича сам себе си доктор? — попита Джени.

Криси почувства как кръвта й се сгорещява и преди да успее да помисли отвърна на удара.

— Защо трябва да го обиждаш? Да не би да не ти е вързал на свалките?

Лицето на Джени придоби пурпурен цвят.

— Така е, нали? — продължи Криси. — Опита се да го вкараш в леглото си и когато той не пожела, се обърна срещу него.

Джени вдигна чашата си с вино и я плисна през масата върху Криси.

— Кучка такава — изджавка тя.

Виното се разплиска по лицето на Криси и потече по горната част на роклята й. Тя грабна няколко салфетки и започна бавно да попива течността, а Мина и Руди започнаха да вадят хартиени кърпички и да й ги подават.

Мина потопи една в чаша с вода и започна да чисти роклята й.

— Така — каза тя след няколко минути. — Мисля, че вече всичко е наред.

С лека, самодоволна усмивка Моника се обърна към Криси.

— Мила моя, ако бях на твое място, мисля, че щях да си държа езика зад зъбите. Човек не може да отправя такива отвратителни обвинения пред свидетели и да очаква да му се размине безнаказано.

— Нямам нужда от твоите съвети, Моника — сряза я Криси. Тя знаеше, че вече е отишла твърде далеч, за да се върне обратно до позицията на послушна, отстъпчива компаньонка, която се примирява с всичко, без значение колко е гадно. — Ти си от същия вид приятели, които всеки момент могат да ти забият ножа в гърба — съвсем като Джени. Мисля, че щях да съм много по-щастлива, ако не познавах нито една от двете ви.

— Каква неблагодарна хлапачка си била ти — изсъска Моника. — Злобна, неприятна и толкова обикновена.

— Може и да съм, но ако вие двете сте пример за благороден произход, тогава предпочитам аз да не съм. Гади ми се от вас.

Джени рязко се изправи.

— Отивам в каютата — каза тя — и смятам да помоля някой служител да ми помогне да си изместя нещата, колкото се може по-бързо.

— Добре дошла си да използваш моята каюта — покани я Моника. — Държа апартамент, в който има две легла, мила моя, както и диван.

— Благодаря ти, Моника. Точно така ще направя, ако наистина говориш сериозно. А иначе… Мисля, че Лудвиг би ми позволил да лагерувам в неговата дневна.

— Ще е много по-уместно да се установиш при мен засега — каза Моника и погледна Джени многозначително. Тя знаеше много добре, че доктор Фон Меклинг би искал да запази благоприличие. Да кани Джени за обяд и вечеря или да пренощува при него е едно, а да й позволи да се премести изцяло — съвсем друго.

— Добре — отвърна Джени. — Ще ми дадеш ли картата си?

— Разбира се, скъпа. — Моника порови в огромната си чанта от златиста кожа и извади картата ключ. — Заповядай. Влизай и се разполагай колкото искаш.

— Благодаря ти — Джени се наведе и прошепна нещо в ухото на доктор Фон Меклинг, потупа го по ръката, после се изправи, изгледа Криси и тръгна да излиза от дискотеката като се хващаше за столове, маси и всичко друго под ръка, за да запази равновесие.

— Искаш ли да танцуваме, Криси? — попита Руди.

Господ да те благослови, помисли си тя.

— С удоволствие, Руди.

Той я съпроводи до дансинга и я поведе в крак с бавния ритъм на музиката.

— Не трябва да ги оставяш да те разстройват — каза той. — И двете са богати, умни, привлекателни, образовани жени — после добави: — Както и чудовища, които ще те сдъвчат и изплюят за нищо.

Двамата избухнаха в смях.

— Просто ми се иска да не бях си изпускала нервите — въздъхна Криси. — Особено пък на обществено място.

— Ако бях на твое място, изобщо нямаше да си го слагам на сърце. От дни наред те тормозят, защото ти завиждат, че красивият доктор харесва теб.

— Трудно ми е да избягам от това. Не мога да скоча през борда.

— Определено това е един от недостатъците на круиза — съгласи се с нея Руди.

След този танц те се върнаха на масата и Криси погледна часовника на китката си. Беше почти полунощ, така че Лука скоро щеше да се появи. Тя седеше до Мина като се опитваше да избягва погледите на Моника и да се прави, че всичко е както обикновено. Успя да види, че капитанът и неговата компания влизат в дискотеката, но не можа да разбере дали Лука е с тях. Те се бяха насочили към задната част на дискотеката — виждаха се като ивица бели униформи, която се движеше целеустремено — и тя не можа да ги огледа добре.

Неочаквано почувства потупване по рамото, обърна се и видя Лука, широко усмихнат.

— Здравей — каза той.

— Здрасти! — Криси едва се въздържа да не се хвърли в прегръдките му.

— Искаш ли да танцуваме? — попита Лука с престорено безразличие.

— Да, благодаря, докторе.

Те дълго танцуваха, на бавни и бързи песни, без да могат да прикрият радостта си от това, че са заедно. Най-накрая отидоха до масата, за да си вземе Криси чантичката.

Моника ги погледна, а ветрилото й се движеше бързо на нивото на гърдите й.

— Тръгваш ли?

— Може би — отговори Криси неопределено. — Лека нощ, ако не се видим по-късно.

Моника леко кимна.

Докато излизаха Лука й каза:

— Смятам, че вече е време за твоя записан час.

Тя стисна ръката му малко по-силно.

— Мисля, че ще откриеш, че съм много добър пациент.

 

 

Мъжът влезе в каютата на Марк лесно, както обикновено, и тихо затвори вратата след себе си. Марк отново беше оставил лампите светнати и сандъкът се виждаше веднага — стоеше си на обичайното си място. Като се запъти към него той неочаквано чу ясния звук от карта, която се пъха в ключалката на вратата зад него.

Исусе Христе!, помисли си. След това на практика прелетя през стаята, стигна до балконската врата, отвори я и се измъкна навън като се присламчи плътно до нея, за да се вижда колкото се може по-малко.

Видя как Марк остави картата на бюрото, съблече спортното си сако и го метна на един стол, след което се зае да си приготви питие.

По дяволите!, помисли си мъжът. При това темпо мога да си остана тук цяла нощ, да го чакам да излезе или да си легне да спи. Този шантав старец. Вината е изцяло негова, той искаше да проверявам пак скапаните му експлозиви. Беше му обещал, че тази вечер ще ги извади от сандъка и ще ги свали в собствената си каюта. Така или иначе скоро щеше да дойде времето да ги използва. Искаше да изчака до последния момент, защото ако започнеше претърсване, него щяха да проверят първо. И не само това, в своята каюта той имаше много по-малко лично пространство, както и много по-малко скришни места, където да го сложи.

А сега Марк, това копеле, прецакваше целия му план. Продължи да го гледа как отпива от питието си, как си пуска CD плейъра, а после оставя питието си на масичката за кафе. След това отиде до сандъка и го отвори.

Внезапно очите на мъжа се ококориха от тревога.

Исусе! Наистина ли смята да направи точно това?

Продължи да наблюдава как Марк лениво изкара една покривчица от купчината в сандъка и я хвърля на земята. После взе още няколко, които пусна до първата. Сега започна да ги изкарва по-бързо, вадеше ги една по една, оглеждаше ги на светлината и ги пускаше на пода.

Накрая май ще ми се наложи да убия този нещастник, помисли си мъжът.

Най-накрая Марк събра покривчиците, натъпка ги обратно в сандъка, върна се до масичката, взе питието си и отиде в спалнята. Дори не си направи труда да затвори сандъка, а остави капака му да зее широко отворен.

Какво ли знаеш?, каза си мъжът. Той дори не видя семтекса.

Изправи се в опита си да види по-добре вратата на спалнята. Беше отворена и в стаята беше светло. Мамка му! Може да стоя тук цяла нощ да го чакам да си легне. Едно нещо е сигурно, обеща си той. Когато се върне следващия път, щеше да бъде да изкара семтекса оттук и да се опита да го скрие в собствената си каюта.

Той пак клекна и продължи да чака, да чака и да наблюдава. След по-малко от петнайсет минути всички светлини в апартамента изгаснаха изведнъж. Има си главен ключ до леглото, помисли си мъжът. Можеше да види, че Марк не е затворил вратата на спалнята, иначе може би щеше да се опита да вземе семтекса още сега. Но в случая нямаше как, реши той. Можеше да плъзне балконската врата, да притича през стаята и да излезе, бърз и невидим. Сигурен беше в това. Но определено не искаше да рискува като отиде до сандъка и извади семтекса при положение, че вратата на спалнята на Марк е широко отворена. Доколкото знаеше, копелето имаше пистолет.

Той изчака още петнайсетина минути и после бавно плъзна балконската врата. Вмъкна се в апартамента и затвори след себе си, колкото може по-тихо, после замръзна на място и се заслуша. Нищо. Не се чуваше нищо друго, освен тиктакането на часовник някъде в апартамента. Пое дълбоко дъх, стигна до външната врата, отключи я и за секунди се озова в коридора. Тръгна бързо, но не прекалено, към най-близкия завой. Като стигна зад ъгъла спря, огледа се и след като видя, че няма никой след него, пое дълбоко дъх.

Близо беше, помисли си той. Прекалено близо. Трябва да измъкна експлозивите оттук скоро. Много скоро.

 

 

Веднага след като стигнаха в болницата, Лука бързо затвори вратата зад тях.

— Боже мой — въздъхна той като я взе в обятията си. — Ти сигурно си най-красивата жена в света.

Криси се вкопчи в него, сякаш той беше спасителна жилетка насред бурно море.

— О, толкова се радвам, че най-накрая сме насаме — промълви тя. — Толкова се радвам.

Той я целуна страстно, а после се отдръпна от нея и я изгледа загрижено.

— Добре ли си след всичко, което се случи?

— Не трябва да говорим за това сега.

— Не — възрази той, — трябва. Ела тук, седни — посочи леглото в болничната стая. За щастие тази нощ нямаше пациенти, които да трябва да лежат там. Лука беше изключил главното осветление, но беше оставил светнати много по-интимните настолни лампи в отделения с параван кабинет.

Криси направи каквото й беше казано и седна на леглото. Лука застана пред нея и я погледна. После сложи ръката си под брадичката и повдигна главата й, докато погледите им не се срещнаха.

— Кажи ми как се чувстваш. Моля те, обичам те, Криси, и искам да си добре.

Тя почувства как в очите й напират сълзи и се пребори да ги задържи. До този момент не беше осъзнала, че неговата загриженост — и думите му — бяха точно това, което имаше нужда да чуе.

— Аз-аз… О, почувствах се толкова унизена, Лука — тя заекваше. — Аз-аз просто се почувствах… използвана.

Той я обгърна с ръце и я притисна към себе си.

— Разкажи ми. Криси. Моля те!

Сега вече тя позволи на сълзите си да потекат и тихо заплака, облегната на гърдите му. Когато най-накрая успя да проговори, му разказа какво се е случило и дори се разсмя горчиво.

— Съжалявам, Лука. Толкова е глупаво. Толкова… детинско.

— Не — прошепна й той, — ти не си нито глупава, нито незряла. Ни най-малко. Криси, толкова съжалявам, че са те наранили — Лука нежно галеше гърба й. — Но не трябва да забравяш кой го е направил. Тези хора са нещастни и жестоки. Пука им единствено за самите тях. Моника Граф и Джени са две манипулативни кучки.

— Мисля, че може би си прав — съгласи се Криси.

— Аз знам, че съм. Не смятах да ти го казвам, защото не исках да се намесвам в приятелството ти с Джени, но когато дойде при мен за стъпалата си, тя ми се пусна. И наистина се държа много настоятелно.

— О, боже мой! Защо ли не съм изненадана?

— Сега става още по-лошо. Моника също ме посети заради болки в стомаха, които, почти сигурен съм, бяха само извинение, за да дойде да провери дали не се интересувам от нея. Когато не показах никакъв интерес, ме предупреди, че създаваш само проблеми.

— Какво? — възкликна Криси.

Лука кимна.

— И това не исках да ти казвам, защото знам, че тя не го мисли наистина. Просто искаше да застане между двама ни.

— Не мога да повярвам — каза Криси. — Тя е толкова мила с мен или, по-точно, беше толкова мила. На екскурзиите и навсякъде, беше… Ами, сякаш тя… сякаш ме бе взела под крилото си като че съм… нейна дъщеря или нещо такова.

— Криси — прекъсна я Лука, — жена като нея никога няма да бъде мила с някого просто ей така, без да очаква нищо в замяна.

— Но какво? — погледна го тя.

— Кой знае — сви рамене той. — Може би просто твоята компания. Мисля, че тя е една много самотна и нещастна жена.

— Но тя е известна и има всичко, което пожелае.

— Повярвай ми, тя е нещастна. Няма си съпруг или приятел, нали така? Пътува сама и в това няма нищо лошо. Но си мисля, че тя сигурно няма много приятели и използваше теб, за да й правиш компания.

— Мислех, че наистина ме харесва.

— Според мен те харесва по свой си начин, но освен това във всеки момент гледа как да те използва — той замълча. — Колкото до Марк Вилос, не бих се поколебал да му припиша всякакво злодеяние. Той е порочен, арогантен хлапак, който е свикнал да получава всичко, което поиска, без значение по какъв начин. Не знам дали той ти се е обаждал по телефона и е разкъсал бельото ти, но със сигурност е способен на това.

Прегърна я, после седна до нея и преметна ръка през раменете й.

— Просто помни, че винаги ще имаш мен и че с мен си в пълна безопасност — целуна я по бузата. — Обичам те, Криси!

— О, Лука — прошепна тя. — Наистина ме караш да се чувствам защитена и аз-аз също те обичам. А това е единственото, което има значение.

Те се целунаха страстно, а желанието им един за друг остави всички други мисли на заден план. Най-накрая той се отдръпна и я погледна в очите.

— Хайде да се освободим от дрехите. Сега можем да го направим на спокойствие.

— Да — отговори тя.

Лука се изправи и й подаде ръка. Криси също стана и той я взе в прегръдките си, целувайки я отново, преди да се отдели без желание от нея. Завъртя я с гръб към себе си и бавно свади ципа на роклята й като през цялото време не спираше да я гали. Когато започна да сваля дрехата от раменете й, той ги целуна едно след друго, а после докосна с устни задната част на врата й като лекичко притисна лицето си към нея. Криси остави роклята си да се свлече на пода и се обърна към него, само по бял дантелен сутиен и прилепнали боксерки, а красивият плат се беше набрал около глезените й на малка купчинка.

— Ах — прошепна той. — Толкова си красива. Толкова красива. Дори по-красива си, отколкото на лунна светлина. — Отново я взе в прегръдките си, целуна я, откопча сутиена й и го хвърли на един стол. Когато гърдите й останаха свободни, той ги захлупи с две ръце и се наведе да ги целуне, а езикът му докосна розовите й зърна. Изстена от удоволствие, падна на колене и като вдигаше краката й един след друг, изхлузи роклята през глезените й и махна високите й обувки. Остави ги на пода до себе си и се протегна нагоре, за да достигне боксерките й с ръце, да ги издърпа надолу по бедрата й и да махне и тях. Сега тя стоеше съвсем гола пред него, беззащитна в голотата си и той седна на пода, обхождайки с поглед цялото й тяло, сякаш тя беше богиня, а той — прост молител.

— Великолепно — въздъхна той.

Криси срамежливо се усмихна. Никога не бе предполагала, че може да се почувства толкова ранима, защото досега не беше отваряла така сърцето и душата си пред мъж, не и както сега. Беше уплашена, осъзна тя, но желанието й за него и поривът да му се отдаде напълно надвиваха страха й.

Лука отново застана на колене и постави и двете си ръце на закръгленото й задниче. Зарови главата си в корема й и започна да я целува, езикът му направи няколко кръгчета около пъпа й, а после си проправи пътечка надолу до хълмчето между краката й. Криси сложи ръце на главата му и зарови пръсти в черната му коса, галеше го, докато той я целуваше и потръпна от желание, когато езикът му намери най-съкровеното й място. Лука простена, когато се почувства обгърнат от нейната топлина, а ръцете му я притискаха по-близо, докато проникваше колкото може по-дълбоко, а соковете, които бликнаха от нея, бяха недвусмислено доказателство за нетърпението й. Завладяна от страст, Криси сграбчи силно главата му и се притисна в него, а когато той спря и се отдръпна, извика разочаровано.

Лука се изправи и я прегърна, а когато я целуна дъхът му излизаше накъсан от устните му като на възбудено животно.

— Трябва да се съблека — изрече с дрезгав глас. После се отдръпна и я поведе към леглото, където Криси седна и се загледа в него. Той се наведе, вдигна роклята и боксерките й и ги постави на един стол. После се обърна с лице към нея и бавно започна да сваля униформата си. Първо се освободи от бялото си сако, под което беше само по тениска. Изхлузи я през главата си и Криси задържа поглед на широките му рамене и мускулести ръце, ивицата черни косъмчета между гърдите, която изтъняваше в една тънка нишка, водеща до пъпа му. Изглеждаше толкова силен и в такава добра форма, а мъжественото му тяло само засилваше желанието й. Той развърза обувките си и ги събу. После разкопча последователно колана, копчето и ципа на белите си панталони, плъзна ги надолу по краката си и стъпи извън тях. Мъжествеността му, напълно готова за действие, беше сякаш хваната в капан от шортите, които носеше. Бързо се наведе и свали и тях. Като се изправи възбуденият му член щръкна право напред и за първи път Криси го видя напълно гол пред себе си. И тя буквално го поглъщаше с очи, жадно изучаваше тялото му, очертаните му мускули и най-накрая се спря на лицето му.

— Виждаш ли какво правиш с мен? — усмихна й се Лука и тръгна към нея.

— Ти си по-красив, по-… всичко, отколкото изобщо съм си представяла някога — задъха се тя.

Той се присъедини към нея на леглото и двамата легнаха един до друг, здраво прегърнати.

— Толкова ми е хубаво да съм с теб — каза Лука. — Голи и в легло. — Той започна да я целува страстно, езикът й изследваше устата й, а ръцете му погалиха гърдите й, след което се насочиха надолу между краката й. Устните му намериха зърната й и езикът му започна да прави кръгчета около тях, докато те не се втвърдиха от желание.

Криси прокара ръце надолу по гърба му до задника като масажираше стегналите му мускули, преди да намери твърдото му като камък мъжко достойнство и топките, да ги докосне лекичко с върховете на пръстите си и да започне бавно да го гали. Наслаждаваше се на стоновете му, а когато пръстите му се плъзнаха в нея, тя въздъхна от удоволствие.

Те продължиха да изследват телата си, насладата им един от друг изглеждаше безкрайна, но най-накрая Лука не можа да издържи повече, легна отгоре й и внимателно проникна в нея. Започнаха да се движат ритмично, отначало бавно. Лука прониквайки все по-навътре, а Криси му се отдаваше напълно, отваряйки се все повече за него, потъваха в общата си страст. Апетитът им един за друг беше огромен и скоро Лука започна да се движи все по-бързо, стремежът му към кулминация беше победил всичко друго.

— О, боже мой — изплака Криси. — Лука, Лука… — Тя изведнъж почувства как тялото й се стяга, и полетяла на вълните на екстаза, извика и заля Лука с оргазма си.

Безмълвен, без да се смята накъсаното му дишане, Лука тласкаше диво, нейният оргазъм ускоряваше настъпването на неговия и мускулите му се напрегнаха, когато изригна в нея. Желанието му започна да се оттича от него на мързеливи, бавни вълни. Той простена.

— Аааа-ах, Криси, обичам те, обичам те…

Той я притисна към себе си и покри лицето и шията й с целувки, докато се стараеше да успокои дъха си. Криси обви ръце около врата му, наслаждавайки се да го чувства вътре в себе си, да чувства докосването на устните му върху разгорещената си плът. Лежаха така, грееха се на затихващия огън на своята любов, покритите им с пот тела вкопчени едно в друго.

Дишането му се беше успокоило, когато той се претърколи на една страна, придържайки я към себе си, все още вътре в нея. Целуна я по устните, после се отдръпна, подпря глава на ръката си и се загледа в нея.

— Толкова много те обичам.

— И аз те обичам — отвърна Криси като се чудеше как може нещо на света да е така райско. — Все още не мога да повярвам, че е истина.

Той кимна.

— Знам. Изглежда невероятно — почти като чудо, — че се намерихме един друг. — Той отново я прегърна, стискайки я с всичка сила. — Като сбъдната мечта е, Криси. Като цял нов свят и не искам никога да свършва.

— Няма — каза тя. — Любовта ни няма никога да свърши. Никога.

Тя почувства как той отново нараства в нея и как започва бавно да се движи, прегръща я и я целува страстно. Те се любиха отново, този път по-бавно, очите им бяха впити един в друг, изживяваха всеки един момент без думи, но полудели от желание. Страстта им се разпалваше допълнително от любовта между тях. Когато най-накрая се отпуснаха изтощени, започнаха да говорят, да говорят и да говорят, откриваха нови неща един за друг, за желанията и нуждите си, за целите и амбициите си — в миналото, настоящето и бъдещето — и така до късно през нощта.

— Трябва да си тръгнем около шест сутринта — каза Лука, — но можем да останем да спим тук, ако искаш.

— Искам — отвърна Криси и го прегърна. — О, да. Определено искам.

Той я целуна.

— Добре. Никога не съм искал нещо повече през живота си — протегна се и издърпа чаршафа върху телата им.

— Как ще се събудим? — попита тя.

— Аз съм лекар, помниш ли? Имам вътрешен будилник, така че не се притеснявай. Аз ще те събудя.

Лука обви ръка около раменете й, а тя се сгуши в него.

Той целуна косата й и най-накрая, изтощени, те заспаха.

 

 

Лука я събуди с целувка и Криси, отначало малко объркана, бързо се опомни. После отвърна на целувката му.

— Хъмммм — прошепна тя. — Иска ми се да не трябваше да ставаме. Никога.

— Имаме няколко минути — каза й той и я взе в прегръдките си.

Те правиха любов отново, а мисълта, че трябва скоро да се разделят, ги караше да се наслаждават още повече един на друг.

— Всички ще разберат, че съм била някъде за цялата нощ — каза Криси, — но не ми пука.

— И на мен също. Ако от сега нататък ще ми се налага да нарушавам правилата, то това и ще правя. — Той отново я прегърна. — Просто не мога без теб. Невъзможно ми е. — Целуна я, после с нежелание се отдръпна от нея и я пусна. — Тръгвай, красавице моя.