Джудит Гулд
Кораб на мечтите (15)

14.

Криси изфуча вбесено от каютата и забърза към „Информация“ на долната палуба. Не знаеше с кого да говори, но там щеше да разбере.

При полукръглото бюро „Информация“ един млад мъж я погледна въпросително.

— Как мога да ви помогна? — попита я той.

— Искам да говоря с някой от охраната — отговори Криси. — Или поне мисля, че трябва да говоря с такъв човек.

Доста пълна млада жена с ореол от пухкава черна коса, която пишеше на компютъра до него — на баджа й пишеше Мария — погледна нагоре като чу молбата на Криси.

— Какъв е проблемът ви? — попита младежът.

— Получавам гадни телефонни обаждания — отговори Криси, — а тази вечер като се върнах в каютата намерих бельото си накъсано и нахвърляно на леглото ми. Има ли тук някое длъжностно лице, с което мога да говоря?

Момчето не бързаше да отговори, но жената до него реагира веднага.

— Мисля, че тя трябва да говори с капитана. Изчакайте само минутка — вдигна един пръст Мария. После надигна солидната си фигура от стола и изчезна в офиса отзад.

На Криси не й се наложи да чака дълго младата жена да се върне.

— Последвайте ме — каза тя и кимна към вратата на офиса. Като заобиколи полукръглото бюро, Криси мина в стаята зад него. — Седнете — покани я Мария. — Той ще слезе само след няколко минути. — После се върна обратно на бюрото като затвори вратата след себе си.

Криси едва беше седнала, когато се отвори една вътрешна врата и капитанът влезе. Обичайната му усмивка беше заменена от загрижено изражение, което изглеждаше съвсем искрено.

— Какъв е проблемът? — попита той.

— Получих няколко телефонни обаждания от някой, който само диша. А когато се прибрах тази вечер, някой беше накъсал бельото ми и го беше нахвърлял на леглото.

Капитанът изглеждаше ужасен.

— Хайде — каза той и бързо тръгна към вратата. — Искам да видя това с очите си.

Криси го последва. Той вървеше много бързо като сякаш се движеше заедно с кораба, което не беше лесна задача, тъй като в последните няколко часа морето беше ставало все по-бурно и сега корабът се клатушкаше и люлееше на всички страни.

Той видя как Криси се вкопчва в парапетите по стените.

— Трикът — каза й той — е да вървиш някак си настрани — погледна я и се ухили. — Всяка стъпка те води напред, но и малко на една страна. Пробвай и виж как ще се справиш.

Криси бързо установи, че той знае какво говори. Подражавайки на неговата походка, успяваше да пази равновесие и да поддържа темпото му. Капитанът се движеше бързо и тя си припомни прекрасния начин, по който танцуваше. Когато стигнаха до каютата, той отстъпи, за да може тя да мине пред него и да отключи с картата си.

Веднага след като влязоха, Криси му показа леглото си.

— Точно по този начин го намерих. С изключение на това, че отначало вдигнах един чифт бикини, но веднага ги пуснах обратно като разбрах какво се е случило.

Капитанът беше видимо потресен.

— Това е отвратително — каза той. — Ужасно извратено. — После вдигна поглед към нея. — Кажи ми сега за онези телефонни обаждания.

Криси му разказа всичко за обажданията и за своите подозрения.

Капитанът въздъхна, сведе поглед надолу към пода, а после го вдигна обратно към нея.

— Съжалявам, че е трябвало да минеш през нещо такова. Толкова е противно. Казваш, че си подозирала Марк Вилос?

— Така беше — кимна Криси. — Но явно не съм била права — тя му обясни каква беше ситуацията.

— Разбирам — каза той замислено. — Всички тези обаждания и това — той посочи към накъсаното на парцали бельо на леглото — се случват точно като се върнеш тук?

— Да.

— А преди това ти беше навън на срещи?

— Да.

— В такъв случай твоят приятел не би могъл да направи това, тъй като е бил с теб — мислеше на глас той. После я погледна. — Съжалявам. Нямах намерение да обидя теб или приятеля ти, но в подобни случаи винаги смятам, че е виновен някой близък. Ти пътуваш заедно с мис… името й ми убягва в момента.

— Джени Блейкмор — помогна му Криси.

— Да. Запознах се с нея в дискотеката. Мисля, че трябва да направиш списък на всички хора на кораба, които познаваш. Приятелите ти, познатите, всеки, с когото си се срещала.

— Аз-аз… трябва ли да посоча абсолютно всеки?

Той кимна.

— Трябва да разберем кой прави това. Не мисля, че е шега работа.

— Аз също — отговори Криси. — Просто… Ами, срещам се с един човек, който… който е нает от корабната компания.

Очите на капитана за миг проблеснаха, но после той махна успокоително с ръка.

— Не се безпокой. Знам, че се случва постоянно, макар да не е разрешено.

— Просто не искам да го намесвам повече, отколкото е абсолютно необходимо.

— Добре — потри ръце той. — Отивам да се обадя на Микелос Кристополус и да го инструктирам да се заеме с това. Той е началник на охраната на кораба и е много добър в работата си. През това време, ако искаш, седни тук и направи списък на всички на кораба, които познаваш. Дай му го, когато дойде.

— Добре — съгласи се Криси.

— Оттук нататък той ще поеме нещата, но ако имаш нужда от нещо, не се колебай да ми се обадиш. — Капитанът извади портфейла от джоба си и й подаде визитка. — Тук е личният ми телефонен номер. Звъни ми по всяко време, без значение ден или нощ. Ще държа постоянна връзка с Микелос, така че той ще ме осведомява за развоя на нещата.

— Благодаря ви много.

— Чувстваш ли се малко по-защитена?

— Да — кимна Криси и погледна към леглото. — Да оставя ли тази бъркотия така, за да може той да я види или мога да почистя? Направих няколко снимки.

— Много добре си го измислила, но по-добре остави нещата, както са, докато Микелос дойде. — Той отривисто се отправи към вратата. Като стигна до нея пак се обърна. — Не забравяй. Обади ми се, ако имаш нужда. Кристополус е много добър в това, което прави, както вече ти казах, и веднага ще ти го пратя.

— Благодаря отново — изрече тихо Криси, успокоена от мисълта, че помощта е на път. Погледна отново въплъщението на насилие, пръснато по леглото й, и потръпна. Перверзникът, който го беше направил, трябваше да бъде спрян.

 

 

Джени се събуди след кратка дрямка и го видя да седи на леглото, облечен в халат, и да я гледа. Усмихна му се и се протегна, после отметна настрани завивките и стана, заставайки напълно гола пред него.

— Ей сега се връщам — каза тя и отиде в банята.

На връщане от банята се спря и го погледна. Беше си махнал халата и се беше излегнал на леглото, а главата му беше повдигната на няколко възглавници. Ръката му беше между краката и той се пипаше. Беше напълно възбуден, а на лицето му имаше изражение на мрачна решителност.

— Ела тук — каза й той.

Тя колебливо пристъпи към леглото. О, господи, помисли си тя. Не сега. Не отново. Устата й беше пресъхнала и имаше ужасно главоболие, резултат от значителното количество шампанско, което изпи.

— Хайде — подкани я той като продължаваше да се пипа.

Джени се подчини, приближи се към леглото и седна на ръба му с лице към него. Усмихна се и облиза устни като се надяваше да изглежда съблазнителна, макар че просто се опитваше да ги навлажни.

Той й кимна с поглед, прикован в надигналото му се мъжко достойнство и Джени разбра посланието. Плъзна се по-близо до него и прокара ръка първо по бедрата му, а после и между тях, сякаш наистина го желаеше. Колебливо в началото, тя го обхвана с ръка и внимателно го задържа, преди да започне бавно да я движи нагоре-надолу, впила поглед в очите му, а после пак надолу между краката му.

Той простена от удоволствие и махна ръката си, за да я остави да върши основната работа, но само след няколко секунди сграбчи главата й с две ръце. Отметна косата от лицето й с пръсти и я натисна надолу с изненадваща сила, твърдо решен да я накара да го поеме с уста.

На Джени й се прииска да се отдръпне от отвращение, но после си каза, че това просто е нещо, което й се налага да направи, което трябва да направи. Освен това, помисли си тя, беше го правила безброй пъти преди, нали така? Той беше просто още един чеп от дългата поредица, по-малък от някои, по-голям от други. Огромната разлика тук беше, че човекът държи ключа, който отключва огромното състояние на влиятелно семейство с международна репутация и всички други привилегии. Какво можеше да бъде по-секси? С тази мисъл тя преодоля отвращението си и лекичко го перна с език, после започна да го дразни, да го възбужда, да се наслаждава на скимтенето му, като през цялото време се стараеше гърдите й да докосват предизвикателно краката му. Ближеше го все едно отчаяно го искаше и накрая го пое дълбоко в устата си, сякаш той беше най-желаният член на света.

Той изпусна дълга, ниска въздишка, когато тя го обгърна с устни и започна да движи главата си настрани и нагоре-надолу. Ръцете му безмилостно я натискаха надолу и той вкарваше колкото може повече от себе си в нея. За щастие свърши бързо със звук, подобен на изгрухтяване и отпусна здравата си хватка.

Без да изрече дума, Джени се отправи към банята, задържа се там за малко и се върна обратно. Очите му бяха затворени и той изглеждаше като мъртвец, помисли си тя, с изключение на това, че се виждаше движението на гръдния му кош при дишането. Тя се плъзна обратно в леглото като се гуши в него.

— Беше прекрасно — изгука тя в ухото му, играейки ролята си докрай.

— Ти си прекрасна — той отвори очи и я погледна. — Караш ме да се чувствам като нов човек.

Да бе, аз и всичката онази виагра, която вземаш, помисли си Джени.

— Чувствам се така… така… така невероятно, че мога да те направя щастлив. Знаеш как се прехвърлям от мъж на мъж. Това не е тайна. Но вече бях започната да се отчайвам, а никой не ми даде това, от което имах нужда — малко истинска любов. А с теб — всичко е различно. Знам, че не ме искаш само заради тялото ми, а на мен изобщо не ми пука за секса. Важният си ти. Ти самият. Твоята доброта и почтеност. Твоята мъдрост и справедливост.

Когато той не й отговори, тя направи усилие да измисли още нещо, което да каже. Още думи, които да погъделичкат самочувствието му и които да я представят добре в неговите очи.

— Знаеш, че нямам нужда от парите ти. Имам си достатъчно мои. Не, не е това. Единственото, което има значение за мен, е това кой си ти, какъв си дълбоко вътре в себе си.

— Добре казано — обърна се към нея той и й се усмихна. — Смятам, че си много дипломатична, Джени. — Потупа голото й бедро.

Можеш да се обзаложиш, че съм, помисли си тя. После сладко му се усмихна.

— Благодаря ти, Лудвиг — отговори му, премигвайки кокетно с клепки. — От устата на един Фон Меклинг приемам това като голям комплимент.

— Да, мила моя — кимна леко старият доктор. — Наистина това е един от най-големите комплименти, които мога да ти направя.

Джени се усмихна, сякаш е въодушевена. Ще те хвана, стар козел такъв, помисли си тя. Ти и твоята древна фамилия и всички твои прекрасни пари и имения, както и престижа и социалното положение, които вървят с тях. А когато си отидеш — въпрос най-много на няколко кратки годинки — ще мога да имам всеки мъж на света, когото си пожелая.

— О, Лудвиг — прошепна тя, — правиш ме толкова щастлива.

 

 

Вратата се отвори и едно високо, огромно подобие на мъж изпълни рамката на вратата. Той беше ужасно мускулест, с много едри кости и изглеждаше почти страшно, но усмивката му беше дружелюбна.

— Мис Фицджералд — протегна ръка той, — Микелос Кристополус.

Криси пое предложената й ръка и нейната буквално потъна в грамадната му месеста, подобна на лапа ръка.

— Имате ли нещо против да поогледам наоколо? — попита той.

— Не, разбира се.

Микелос Кристополус пристъпи в каютата и започна да сканира с поглед цялото помещение. После се спря до леглото и се загледа в разкъсаното й бельо.

— Всичко това само твое ли е?

— Да — кимна Криси.

— Нито едно от тези неща не принадлежи на спътничката ти?

— Не всичко е мое. Няма нищо на Джени.

Той отново погледна към леглото.

— Странно — промърмори той след няколко минути.

— Кое?

— Изглежда, че няма нищо подобно на семенна течност — отговори той и я погледна с интелигентния си поглед. — Обикновено не е така.

— Разбирам — каза Криси.

— Размествала ли си нещо тук? — попита той.

— Вдигнах един чифт бикини. — Криси се приближи до леглото и ги посочи. — Тези черните. После ги пуснах обратно.

— Не пипай нищо друго. Ще извикам нашия криминалист да дойде, да снима всичко и да го прибере. Никога не се знае какво може да открие той.

— Аз също направих няколко снимки с дигиталния си апарат.

— Много добре. Ако нямаш нищо против, ще взема апарата ти и ще източа тези снимки. Няма да са ни излишни в допълнение към другите. После веднага ще ти го върна.

— Добре — каза тя.

Кристополус извади от джоба си малък бележник и химикал.

— А сега, мис Фицджералд. Ако…

— Моля те, казвай ми Криси.

— А аз съм Микелос — отвърна той с усмивка. — Ако нямаш нищо против да ми отговориш на няколко въпроса…?

— Не, разбира се.

— Добре — погледна я той. — Хайде тогава да седнем и после искам да ми разкажеш какво точно се случи.

Криси повтори това, което беше казала на капитана, като прибави, че Марк е бил разстроен, че тя не е пожелала да отиде в каютата му след дискотеката. Каза му също и че Джени беше казала, че тогава е била с Марк.

— В колко часа се върна от трапезарията?

Следващите петнайсетина минути Криси отговаря колкото може по-пълно на въпросите му, а той записваше отговорите й.

— Говорих с капитана — най-накрая каза Кристополус. — Той ми каза, че ще направиш списък на всички хора, които познаваш на кораба.

— Да. — Тя му подаде лист хартия с всички имена. — Мисля, че не съм забравила никого.

— Много добре — каза той и се зачете.

Криси забеляза, че не издаде по никакъв начин изненадата си, когато стигна до името на Лука. После сгъна листа и го прибра в бележника си.

— Имаме записи на всяко едно обаждане, направено на кораба. Знаем от кой телефон са били направени и на кой номер е звъняно.

— Това е невероятно — очите й светнаха обнадеждено.

Той кимна.

— Разбира се, някой би могъл да използва клетъчен телефон, но обещавам, мис Фицджералд, че ще стигнем до дъното на тази история. Ако е бил използван обществен телефон, можем да инсталираме миникамера близо до него и да пробваме да запишем човека на видео. Мисля, че ако хванем този, който се обажда, ще сме хванали и онзи, който е влязъл тук.

— Чудя се кой може да е проникнал тук вътре? — Изведнъж Криси се почувства по-уплашена от всякога. Беше се стреснала от обажданията, но това вече беше толкова извратено, че тя не знаеше какво да мисли.

— Със сигурност ще го обмислим — отвърна й Кристополус.

— Благодаря, Микелос. Вече се чувствам много по-добре. Телефонните обаждания бяха плашещи, но това — тя посочи леглото, — това наистина ме ужасява.

— Ще направим всичко по силите си — увери я той. — Ще ти осигурим цивилна охрана, която да е винаги наоколо ти до края на пътуването или поне докато не хванем мръсника, който го е направил.

— Мислиш ли, че е необходимо?

— Мисля, че трябва да направим всичко възможно, за да сме сигурни, че си в безопасност, докато не хванем този психопат. Съжалявам за бельото ти, между другото, но изглежда сякаш вече не става за нищо.

— Да — кимна Криси. — Но не мисля, че бих могла да го пипна, дори и да не беше.

— Разбирам те напълно. Мислиш ли, че трябва да те прегледа корабният лекар? Той може да ти даде успокоително или нещо такова.

— Не — поклати глава Криси. — Ще се оправя и без това.

На вратата се почука.

— Това ще да е моят криминалист — каза Кристополус. — Стефанос Ситара. Ще му отворя. — Той стана на крака, а гигантската му фигура се извиси над нея като кула.

Отвори вратата и представи Ситара на Криси.

— Няма да ми отнеме много време — успокои я той.

— Тогава аз тръгвам — каза Кристополус. — Дай ми фотоапарата си, а аз ще изпратя някой да ти го върне веднага след като приключа с него.

Криси го намери в чантата си и му го подаде.

— Защо не се опиташ да си починеш, след като Стефанос си тръгне, а утре, да кажем след закуска, мини през бюро „Информация“. Ако до тогава открия нещо, ще ти оставя съобщение.

— Добре, Микелос, и благодаря.

Той си тръгна, а Криси се загледа как Стефанос Ситара, нисък, жилав мъж с очила с телени рамки, снима леглото от различни ъгли. След това той си сложи латексови ръкавици и събра разкъсаното й бельо в пластмасови торбички.

— Ще го проверим за отпечатъци и всякакви течности — каза й той. — Да видим дали няма да изскочи нещо.

— Можете да направите това тук, на кораба?

— Ще се изненадате от ресурсите, които имаме на разположение тук — кимна той.

— Но вие нямате отпечатъците на всички пътници на кораба, така че какво ще ви помогне дори и да намерите нещо?

— Кой е казал, че мръсникът е пасажер? — попита Ситара и я погледна. — Не сме сигурни за това. Освен това, ако имаме заподозрян, можем да му вземем отпечатъците и да видим дали съвпадат с тези, които сме намерили по бельото, ако изобщо намерим.

Криси му отвори вратата и я задържа, докато излезе. След като и той си тръгна, тя се тръшна в един стол. Кристополус и Ситара бяха приели инцидента много на сериозно и сега тя се чувстваше по-защитена като знаеше, че човек под прикритие ще се движи винаги близо до нея до края на пътуването.

След известно време тя стана и претърси чекмеджетата и гардероба си, за да види какво бельо й беше останало, ако изобщо имаше такова. Вратата на каютата се отвори и влезе Джени.

— Какво правиш? — попита тя. — И кое беше онова гигантско човекоподобно, което видях да излиза оттук преди малко?

— Търся си бельо — отвърна Криси, — а мъжът, който излезе оттук, беше началникът на охраната.

— Охраната? Какво прави тук някакъв си от охраната?

Криси й разказа какво се беше случило. Очите на Джени се разшириха от тревога.

— Какво, по дяволите, си направила?

— Какво имаш предвид? — изуми се Криси като седна на леглото и вдигна поглед към нея.

— Ами, тези неща не се случват просто така, Криси. По някакъв начин сама си си навлякла това на главата. Някой мръсник, с който си се промъквала наоколо, трябва да го е направил, или пък оня откачен доктор, с когото се виждаш. Той изглежда точно типа перверзник, който би направил подобно нещо — Джени се почуди дали Марк има нещо общо с това, както Криси беше решила отначало. Въпреки че беше с него вечерта, когато Криси беше получила обаждането, знаеше също и че той я беше изгонил преди часа на обаждането. Освен това тя си помисли, че Марк Вилос беше странен — все пак я беше изритал, нали? — но не искаше да споделя тази информация с Криси.

— Това не е истина — извика Криси — и аз няма да седя тук и да те слушам как говориш гадости за Лука. И никак не ми допада да ми казваш, че сама съм си го навлякла. Не съм се промъквала наоколо с никого, както го изкарваш ти.

— Няма нужда толкова да се палиш за това — отговори й Джени, вдигайки рамене. — Обикновено така става, нали? Жената си играе с някой мъж, дразни го, а после се случва нещо такова.

На Криси й се прииска да се развика на Джени, но се въздържа.

— Не съм си търсила нищо, Джени — каза тя ядосано. — Как смееш да твърдиш подобно нещо? Знаеш, че не съм такъв човек — тя замълча за миг, докато се уверяваше, че мръсникът беше разкъсал всичкото й хубаво бельо. — Знаеш ли, очаквах от теб съчувствие. Мислех си, че си ми приятелка. Това наистина беше ужасяващо. Как щеше да ти хареса, ако някой се обаждаше на теб? А? Как щеше да ти хареса някой да влезе тук и да накъса твоето бельо? Не мисля, че щеше да ти хареса много, нали?

— О, не знам — каза Джени през смях. — Може да се окаже секси, нали така? Пък и със сигурност означава, че мисли теб за секси.

— Това е отвратително — кресна Криси.

— О, слез от тъпия си пиедестал, ако обичаш. Винаги трябва да си самата мис Почтеност, нали? Тук имаш възможността да срещнеш някои наистина готини мъже. Наистина богати и като казвам богати имам предвид точно това. Не по нашите стандарти в Олбани, а по европейските. И какво правиш ти? Побъркваш се, защото някакъв откаченяк ти се обаждал по телефона, а се срещаш с корабния лекар, някаква медицинска отрепка, която най-вероятно е взела разрешителното си за практикуване в Гватемала или нещо подобно.

Криси я зяпна за секунда, а после попита:

— Защо се обърна срещу мен? Защо вече не си ми приятелка, Джени? Аз ли направих нещо да се променят така нещата? Или е защото досега винаги съм била пренебрегвана, когато излизахме, а тук има мъже, които обръщат внимание на мен, не на теб? Затова ли е всичко?

Джени се разсмя.

— Мисли каквото си искаш, защото изобщо не ми пука. Със сигурност нямам проблем да си намирам мъже, а доколкото знам ти нямаш кой знае какви завоевания на кораба. Този така наречен доктор сигурно чука всяка мацка, която му пусне.

Най-голямото желание на Криси в този момент беше да стане от леглото и да удари самодоволната физиономия на Джени. С всичка сила. Но остана седнала, опитвайки се да успокои чувствата, които бушуваха в нея.

— Не желая да говорим повече за това — успя да изрече най-накрая тя.

— Добре — сви рамене Джени. — И без това е скучно, така че да го забравим. Освен това трябва да си легна. Всичкото това чукане ме изтощава.