Джудит Гулд
Кораб на мечтите (14)

13.

Тя се събуди по-късно от обикновено и бързо се облече за закуска. Вчерашното телефонно обаждане веднага изникна в ума й, но тя реши да го смята за шега и да не му обръща повече внимание. Ако се случеше отново, тогава щеше да е сигурна, че е насочено директно към нея. След това късното й вечерно рандеву с Лука изцяло изпълни съзнанието й. Нямаше търпение да си запази час, за да го види. Тръгна за закуска, тананикайки весела песничка.

Закуси, както вече й беше станало обичай, на палубата пред трапезарията в стил кафене, предпочиташе сутринта да е навън, а оставяше по-официалната трапезария за обяд и вечеря. Тази сутрин небето беше оловносиво, а във въздуха се усещаше наближаващият дъжд. Намери си празна маса близо до перилата. Оттук можеше да проследява колко напредват покрай бреговете на Испания, които се виждаха ясно в далечината.

 

 

Около десет часа хората започнаха да се стичат на палубата и да се облягат на парапетите, защото предстоеше корабът да премине Гибралтар. Криси извади фотоапарата от чантата си и направи няколко снимки на скалите наоколо, а после прехвърли вниманието си върху бреговете на Испания и Африка. Не мога да казвам, че съм била в Африка, помисли си тя, но спокойно мога да кажа, че съм я виждала. Корабът скоро премина през известния пролив и пресичайки бурното море, продължи към тяхната следваща дестинация — Тенерифе, Канарските острови. Нямаше да пристигнат там преди следобеда на следващия ден и тя не можеше да събере усмивката си, като се сети, че днес трябваше да се обади в болницата да си запише час.

После реши, че най-добре е работата да се свършва на момента, така че се отправи към каютата си да направи това телефонно обаждане. Лука й беше казал да се опита да си запише часа колкото се може по-късно през деня, така че да е последната му пациентка. Когато онази горгона, изпълняваща длъжността сестра, Вула, вдигна телефона, Криси й каза, че доктор Санто трябва да я прегледа.

— Какъв е вашият проблем? — попита сестрата.

— Имам проблеми със стомаха.

— Стомахът, така ли?

Криси ясно си я представяше с увеличените й от очилата очи и отвратително изрусената й коса, с оранжеви и медни кичури.

— Да — каза тя. — Стомахът ми.

— Това не е спешен случай — констатира Вула.

Криси забеляза, че в гласа й нямаше въпрос. Тя предположи, че явно ако проблемът на човек е свързан със стомаха, Вула в никакъв случай не би сметнала за важно човекът веднага да се види с лекар. Въпреки това Криси реши да й отговори.

— Не, не е спешен случай. Веднъж вече идвах и сега взимам антибиотици, но все още нещо не е наред.

— Разбирам… — провлече за момент Вула, а после каза:

— Може да дойдете тази вечер. В девет и половина или в девет и четиридесет и пет. — После, триумфираща, добави:

— Не по-рано обаче, така че ако стомахът ви притеснява, ще трябва просто да го изтърпите. До тогава докторът е зает.

— Девет и четирийсет и пет — каза Криси, мислейки си: Перфектно.

— Как ви беше името?

— Криси Фицджералд.

— Девет и четирийсет и пет. — И Вула тръшна телефона.

Трябва да кажа на Лука да й предаде няколко урока по отношение към пациентите, помисли си Криси.

Тя чу вратата на каютата да се отваря и се обърна да види как Джени влиза в стаята.

— Здрасти — каза й весело. — Какви ги вършиш напоследък?

Джени вдигна рамене и изрита обувките си, същите сандали с високи токчета, които носеше и предната вечер, забеляза Криси.

— Нищо особено — отговори приятелката й с равен глас. — Не и нещо, което да те заинтересова, де.

Това беше добър отговор, помисли си Криси. Добър и ужасно враждебен. И то от тази млада новоразведена лудетина, която беше споделяла с нея всичките си сексуални преживявания, откакто се раздели със съпруга си. Явно не искаше Криси да знае какво прави, така че, реши самата Криси, и тя нямаше да й споделя своите занимания. Тази мисъл не й допадна особено, защото наистина й се искаше да сподели с някого щастието, което намери с Лука, а тя и Джени винаги си бяха говорили за мъжете в живота си. Е, явно нямаше повече да го правят. Тя не знаеше какво се е случило, че Джени я изолира така от живота си, но не искаше да настоява повече, тъй като на приятелката й видимо не й се говореше.

Видя как Джени съблече лъскавото си бюстие и съответната му минипола и ги пусна на пода на купчина, след което влезе в банята и затвори вратата, без да каже и дума. За какво е цялото това мълчание?, зачуди се тя. На кого му пука? Няма да й позволя да развали прекрасния ми ден, помисли си Криси. Нямаше да позволи на нищо, нито дори на сивото небе и на заплашващия дъжд, да го направи. И тя си взе чантата, решена да направи дълга разходка из кораба.

Изкачи се по стълбите две палуби по-нагоре, където бяха магазините, казиното, библиотеката, залата за игра на карти и пиано барът. По едно време попадна на безмитен магазин, който й се стори интересен и реши да потърси подаръци, които да занесе вкъщи. В магазина продаваше много красива германка — Гудрун, според баджа, закачен на гърдите й — която на перфектен английски без акцент я попита не иска ли да й бъде опитно зайче.

— За какво? — попита Криси.

— Виждаш ли онези ролки с диаманти там? — Гудрун посочи едната витрина, на която бяха поставени няколко метални ролки с навити върху тях десетки ярдове златни верижки, украсени с блестящи диаманти на всеки шест инча.

— Какво представляват тези неща? — кимна Криси към тях.

— Първо, те не са истински диаманти — отвърна Гудрун с тъжна усмивка. — А и верижките не са златни. Това са кристалчета, нанизани на боядисани в жълто верижки. Разбираш ли?

— Да, но за какво се използват?

— О, имат много приложения. Мога да ги разделям на по-малки части и да правя от тях гривни и колиета, от който вид иска клиентът. Освен това са много подходящи да ги закичиш в косата си, ако я вдигаш нагоре в някаква прическа. Помни — тя вдигна пръст във въздуха в жест, напомнящ твърде много на учителка от забавачката, — тази вечер е официална, така че ще искаш да си още по-хубава. — Тя се усмихна лъчезарно и светлосините й очи проблеснаха палаво.

— Мисля, че ще пропусна — разсмя се Криси. — Нямам излишни пари, които да похарча за тях.

— Дори не знаеш колко струват — отговори й Гудрун.

— А колко струват?

— За теб — заговорнически се усмихна другата жена — безплатно.

— Безплатно? Но защо?

— Защото ще бъдеш моят манекен — каза Гудрун. — Ти си една от най-привлекателните жени на кораба, така че когато всички видят тези на теб, ще искат и те да имат такива. Ще си мислят, че ако ги купят, ще заприличат повече на теб. — Потокът от думи секна и тя застана някак напрегната, с кръстосани на гърдите ръце, сякаш предизвикваше Криси да обори логиката й, но и с усмивка в същото време.

— Ти говориш сериозно?

Гудрун кимна.

— Ще ти направя гривни, огърлица и дори ще ги вплета в косата ти — тя се приближи към Криси със сериозно изражение на лицето. — Може ли? — попита и вдигна ръце към косата й, но без да я докосва.

— Да.

Гудрун прокара пръсти през дългата до раменете коса на Криси, после я остави да падне обратно на място.

— Имаш точно колкото трябва коса за френска опашка или кок, в които аз мога да увия в нашите световноизвестни диаманти.

Двете се изкискаха.

— Е, интересува ли те? Всичко, което трябва да направиш, е да сложиш моите скъпоценни камъни, да изглеждаш красива и да кажеш на всички, че ги имаш от моя магазин. Как ти се струва?

— Аз… аз мисля, че съм съгласна.

— Обещавам да те направя да изглеждаш красива — по-точно да подсиля красотата ти — като се въздържа да те докарам като ходеща реклама. Взимам комисионна от тези неща, затова имам личен интерес да изглеждаш колкото се може по-добре.

— Ще го направя — кимна Криси.

— О, чудесна си! Ще отрежа отсега гривните и колието. А ако нямаш нищо против, ела при мен тази вечер преди вечеря и ще ти направя и косата.

— Мога сама да я вдигна, така че няма да отнеме много време.

— Много мило от твоя страна — каза Гудрун. — Дай ми няколко минути и гривните и колието ще са готови. Ще ти ги наглася точно.

Криси наблюдава как Гудрун избира дължината на една от жълто боядисаните верижки с кристали от едната ролка и я къса. После я уви около китката на Криси, където, изненадващо, изглеждаше много по-добре, отколкото на ролката.

— Това се наслагва три пъти. — Гудрун разви още едно парче от същия модел, този път много по-дълго и го скъса. Сложи го около врата на Криси и отстъпи. — Мисля, че е перфектно — произнесе замислено тя, — но погледни се в огледалото.

Криси погледна и трябваше да се съгласи с Гудрун. Щеше да бъде блестящо допълнение към семплата й официална вечерна рокля.

— Идеално е — възхити се тя. — Не знам как го постигна.

— Правила съм го милиони пъти — призна си Гудрун през смях. — Повечето от жените в наши дни не искат да пътуват със скъпите си бижута, после виждат тези и решават, че са идеални за украса на тоалетите им. Това е сравнително евтин начин да носиш бижута, а ако някой реши да те ограби, пази боже, няма да загубиш нищо скъпо или пък с голяма емоционална стойност.

— Това смятам да кажа на всички — рече със смях Криси. — Че съм си оставила всички истински бижута вкъщи и ми се е наложило да си купя тези.

— Много добре — разсмя се и Гудрун. Тя беше хванала в едната си ръка пинсети, а в другата — миниатюрни клещи и бързо срязваше някоя брънка, после добавяше друга, като по този начин оформяше колието и гривните. — Може би в косата ти трябва да сложим верижка с друга плетка и друг вид камъни. — Тя вдигна глава от работата си и погледна Криси. — Ти какво ще кажеш?

— Може би да. Защо не?

— Ти си моя идеален модел. Искаш ли нещо друго?

— Не, не мисля — отговори Криси. — Мислех си да си купя едно шишенце парфюм „Femme“, но дори тук е ужасно скъп, така че ще се въздържа.

Гудрун отиде до полицата, на която бяха подредени шишенца „Femme“ с различна големина и взе едно от по-малките. Отнесе го до Криси и го пусна в чантата на рамото й.

— Заповядай — каза тя. — Благодаря ти.

— Ами и аз благодаря. Сега се чувствам нещо като Пепеляшка.

И двете се разсмяха.

— Ще се видим към осем — сбогува се Гудрун.

 

 

В поликлиниката Моника седна на кушетката като направи отвратена физиономия при вида на хартията, с която беше застлана. Знаеше, че я постилат по хигиенни причини, но все пак издаваше много неприятен шум. Кръстоса дългите си, добре оформени крака — най-добрата й черта според нея — и вдигна полата си съвсем малко, само за да предостави на доктора по-добър изглед, но не и да изглежда не дотолкова дамско. Когато той дойде и се представи, тя установи, че изглежда дори по-добре, от колко си го спомняше.

— Аз съм Моника Граф — тя задържа протегната му ръка малко по-дълго отколкото беше редно, — писателката.

— Да, разбира се. Запознахме се в Помпей — кимна Лука и внимателно издърпа ръката си. Тя флиртува ли с него, зачуди се той. Реши, че е по-добре да не й казва, че не е запознат с книгите й. Така че просто погледна във формуляра, който беше попълнила при Вула. — Съжалявам, че се виждаме при такива обстоятелства — продължи той. — Виждам, че имате проблеми със стомаха.

— Да — отвърна тя, потупвайки леко с ръка болното място, а пръстените й проблеснаха на светлината. — Mai de mer^[1]? Лека настинка? Нещо да съм яла? Не знам. — Тя потрепна кокетливо с клепачи.

Лука беше забил поглед във формуляра, като че търсеше някакви важни доказателства за естеството на болестта й. Кого се мъчеше да излъже, мислеше си той в същото време. Тя можеше почти да му е майка.

— Можете ли да ми опишете симптомите?

— Разстроен е — неясно отговори Моника като се размърда на кушетката, откръстоса и отново кръстоса краката си.

— Имате ли треска? Или някакви други симптоми?

— Не — отвърна Моника, — само стомахчето ми.

— Мога да ви дам нещо, което ще го успокои — каза Лука, — а ако утре не се почувствате по-добре, искам да ми се обадите. Окей?

Моника веднага разбра, че той не е заинтересован от нея и не беше нито изненадана, нито разочарована. Тя не беше по вкуса на много млади мъже — малко от тях харесваха зрели жени като нея, въпреки техния по-голям опит и знания, — но пък имаше и много, които боготворяха земята, по която тя стъпваше.

— Много мило от твоя страна — изгука Моника. После прибави: — Разбирам защо Криси те харесва.

Той беше изненадан от намесването на Криси и малко разстроен от това натрапване на личния му живот в професионалния. Само че не можеше да пренебрегне тази забележка.

— О, така ли? — извади кочан рецепти от джоба на престилката си и започна да пише.

— Но трябва да те предупредя — продължи Моника, — че тя не е толкова невинна, колкото изглежда. Не, в никакъв случай — очите й светнаха неприязнено и тя дори вдигна пръст във въздуха, за да подчертае думите си. — Тя е опърничава, необуздана и опасна и ще те накара да съжаляваш, че изобщо си я срещнал. Помни ми думите, ако продължиш да се срещаш с нея, накрая ще съжаляваш, докторе.

Лука замръзна под този порой от думи.

— Причинява постоянно и само проблеми — продължи Моника — и ще…

— Фрау Граф — прекъсна я се той, — извинете ме, но отвън ме чакат други пациенти. Моля ви, дайте това на сестрата — той й подаде рецептата. — И ми се обадете утре, ако не се почувствате по-добре.

Лука се обърна да излезе от помещението.

— Ще ми благодариш за това — каза Моника на гърба му.

Той я игнорира и продължи към вратата.

Ето, помисли си Моника със задоволство, без ни най-малко да се притесни от неговата реакция. Посях семената на съмнението. Тя вдигна голямата си златиста кожена чанта и слезе от кушетката. Криси е полезно момиче, податлива и удобна и няма да позволя на този да я отнеме от Марк.

 

 

Криси помаха на Гудрун за чао през прозореца на безмитния магазин, после пипна косата си и й прати целувка. Гудрун се разсмя, а Криси си продължи по пътя, доволна, че си е спечелила нова приятелка, пък било то и само докато продължава пътуването. Освен това се чувстваше особено красива и нямаше търпение Лука да я види. Косата й беше вдигната по френски маниер и Гудрун с майсторството на експерт беше заплела в нея дълга верижка с камъни и я беше навила отгоре за по-голям ефект. Какво като златото и диамантите бяха фалшиви, помисли си. И роклята й не беше от известен дизайнер, но пък й стоеше невероятно. Сметаново бяла, тя беше направена от набран и свободно плисиран, подобен на коприна плат и скроена като гръцка туника с почти императорска тапия, пристегната с плетен колан в златно и сметаново бяло. Стигаше до пода, а задната част беше малко по-дълга, лекичко загатваща за шлейф. Когато Криси се движеше, а плисираните части се завъртаха след нея и изглеждаше сякаш лети.

По път за магазина тя беше усетила многото възхитени погледи, които я съпровождаха и малко се притесняваше дали не се е облякла прекалено официално. Не беше свикнала да й обръщат много внимание и сега се чувстваше малко смутена.

Когато влезе в голямата елегантна зала, метр д’отелът прошепна в ухото й:

— Изглеждате много красива тази вечер. Най-красивата жена тук.

— Благодаря — отговори му Криси и се насочи към обичайната им маса.

Много глави се обърнаха из цялата трапезария, за да я наблюдават как преминава разстоянието от вратата до масата. Когато стигна, метр д’отелът дръпна стола й и тя седна, като събра с една ръка плата на роклята си и го подреди отстрани до себе си.

— Изглеждаш като ангел, слязъл от небето — заяви Руди.

— Божествено — прошепна Моника и я целуна по бузата.

— А си и секси — допълни Мина със смях.

Доктор Фон Меклинг й кимна и добави нещо абсолютно неразбираемо, но явно одобрително.

— Благодаря ви — отговори Криси на всички наведнъж. — Всички изглеждате много добре.

Моника, без да изненадва никого, беше облякла дълга до пода рокля, цялата обсипана с пайети, които отразяваха светлината почти заслепяващо и проблясваха при всяко нейно движение. Мина отново беше с червени плисета, само че на различна рокля, този път от тафта, с най-големите плисета, които Криси беше виждала някога. Руди и доктор Фон Меклинг бяха с черни вратовръзки, а на сакото на лекаря бяха закачени няколко ордена и Криси се зачуди за какво ли са.

— Харесва ми косата ти — каза Моника.

— Взех бижутата от безмитния — отговори Криси.

Моника за момент изглеждаше ужасена.

— Не смей да кажеш на никого. Изглеждат като за милиони долари.

— Още утре отивам и аз — намеси се Мина. — Обезателно искам и аз да имам такива.

— Къде е Джени? — попита Моника.

— Нямам представа — отвърна Криси. Вече започваше да се чувства странно да я питат постоянно за приятелката й, а тя никога да не знае отговора.

— Сигурен съм, че ще дойде — каза Руди. — Просто както обикновено закъснява.

— А сега — започна Моника — трябва да ни разкажеш какво прави вчера.

— О — отговори Криси, сякаш беше забравила нещо съвсем обичайно. — Вчера бях канена на вечеря.

Веждите на всички се повдигнаха в очакване, но Криси прецени точно тогава да отпие глътка от водата си.

— Държиш се ужасно мистериозно — заяви Моника. — Караш ме да те питам с кого си вечеряла.

— Марк Вилос — заяви Криси делово.

— Наистина ли? — интересът на Моника се увеличаваше. — В апартамента му?

— Да, в неговата каюта.

— И как беше вечерята?

— Приятна.

Моника я погледна ядосано.

— Приятна — повтори тя — е почти безсмислена дума. Много си трудна, мила моя. Вече два пъти се виждаш с най-пленителния и най-богатия младеж на кораба — синът и единствен наследник на собственика — и дори си била в каютата му. Трябва да си по-подробна, скъпа. Не виждаш ли, че всички ние умираме да знаем дали витае любов във въздуха?

— Любов? — Криси направи драматична пауза, лапна една хапка от салатата си, после поклати глава. — Не — каза най-накрая.

Моника клюмна и започна нервно да си играе с пръстените на едната си ръка — въртеше ги на всички страни.

— Колко разочароващо. Сигурна ли си? Не мисля, че той би те поканил на вечеря, ако не беше много силно привлечен от теб — тя огледа всички на масата, сякаш търсеше подкрепа за думите си.

— Може би Криси не е толкова заинтересована от него — вметна Мина.

— Може ли това да е истина? — Моника се обърна към Криси. — Че не си заинтересована от един от най-желаните ергени в цяла Европа?

— Не — отвърна Криси. — Искам да кажа не, не съм особено заинтересована от него.

— Държиш се глупаво — произнесе Моника. — Мислех, че си много по-разумна млада дама.

— Не мога просто да си налагам да чувствам нещо — отговори Криси, вече малко по-рязко. — Във всеки случай не и що се отнася до романтика. Ти най-добре трябва да го знаеш, Моника, нали пишеш любовни романи.

— Вярно е — призна Моника, — но просто си мисля, че е добре да преразгледаш внимателно отношението си. Всичко е заради онзи италиански доктор, нали? Той ти е хванал окото, знам аз.

Криси искаше да довери на някого за връзката си с Лука. Всъщност искаше да крещи за нея, качена някъде на високо, но сега не беше нито времето, нито мястото. Нито пък, помисли си тя, Моника беше човекът.

— Харесвам го — каза накрая Криси. — Искам да кажа доктора. Но това няма нищо общо с Марк Вилос. Просто не си пасвам с Марк и не смятам да насилвам нещата.

— Не си пасваш с него — направи физиономия Моника. — Колко необикновено. А си пасваш, както сама се изрази, с доктора?

— Може да се каже, но не ми се говори сега за това.

Моника пак огледа всички на масата, този път, за да потвърдят, че Криси е твърдоглава млада жена.

— Ами — най-накрая се обади тя с разочарован тон, — изненадана съм от теб. — После рязко се разведри, протегна се и стисна ръката на Криси. — Но въпреки това те обичам. — И се усмихна очарователно.

— О, Моника — въздъхна Криси. — Ти си… истинска дама — импулсивно целуна по-възрастната жена по бузата. — Толкова се радвам, че те срещнах. — После огледа всички.

— Радвам се, че срещнах всички ви.

— Ние също се радваме, че те срещнахме — каза Руди.

Мина кимна, а старият доктор я изгледа одобрително.

Вече бяха приключили със салатата, когато пристигна Джени, привличайки вниманието на всички. Беше с една от нейните рокли с животинска щампа, с огромно деколте, а отзад срязана точно под дупето й и с дълбоки цепки от двете страни. Отново оскъдно, макар и скъпо облечена. От ушите й висяха и стигаха до шията й цяло състояние от скъпоценни и полускъпоценни камъни със златен обков.

— Здравейте, всички — поздрави тя ентусиазирано. — Съжалявам, че закъснях, но си взех дрехите и всичко друго и отидох в центъра за красота на масаж. Там се обличах.

Очите на доктор Фон Меклинг светнаха, забеляза Криси, докато поглъщаше зашеметяващата красота на Джени.

— Все още има шампанско, скъпа — каза той.

— Прекрасно — отговори театрално Джени. — Както виждам пак съм избрала най-подходящото време да се появя. — Тя седна до доктора, където метр д’отелът й беше издърпал стола и чакаше.

— Изглеждаш пленителна, както винаги — обади се Мина.

— О, да — съгласи се и Руди, докато й наливаше шампанско в чашата.

— Определено интересно — измърмори Моника неопределено.

— Харесват ми колието и обеците ти — додаде Криси. — Не съм ги виждала досега.

— Не ти показвам всичките си вещи — отвърна й закачливо Джени. — Между другото, косата ти е страхотна. Харесва ми.

Криси беше благодарна, че Джени отново е станала предишното си весело аз, и че каквото и да я беше притеснявало досега, вече не я тревожеше. Докато се хранеха, говориха и се смяха много и Криси забеляза, че приятелката й често потупва или лекичко прегръща доктор Фон Меклинг. А той явно се наслаждаваше на това изключително внимание, участваше в разговора много повече от обикновено и се усмихваше всеки път, когато Джени го докосваше.

Вече им бяха донесли десерта, когато Моника се обърна към Криси.

— Как мислиш, дали младият Марк Вилос ще дойде тази вечер в дискотеката?

— Нямам ни най-малка представа — отговори Криси. — Не съм го виждала и не съм говорила с него днес и не бих се разсърдила, ако не го видя и довечера.

— Защо, мила моя?

Криси не беше планирала да казва на Моника или на някой друг за телефонното обаждане предишната вечер, но сега усети непреодолимо желание да го направи.

— Ами, след вечерята снощи, отидохме за малко в дискотеката — каза тя. — После той се опита да ме накара да отида в апартамента му за едно питие — всички на масата я слушаха внимателно. — Аз не отидох, но по-късно в нашата каюта телефонът иззвъня. Отсреща някой дишаше в слушалката.

— О, боже мой! Колко плашещо… — очите на Мина се разшириха от тревога.

— Знам. Така беше. Постоянно питах кой е, но който и да беше, само продължи да диша.

Моника я потупа по рамото.

— Това е ужасно, скъпа. Ужасно. Мисля, че веднага трябва да кажеш на капитана.

— Подозирам, че може да е бил Марк — Криси отпи глътка вода.

— Това е абсурдно. — Моника рязко отдръпна ръката си от нея.

— Не е абсурдно — каза Криси в своя защита. — Той изглеждаше доста ядосан, че не искам да отида в каютата му с него.

— Нищичко не си разбрала — намеси се Джени.

Всички на масата се обърнаха да я погледнат.

— Защо? — попита Криси.

— Защото Марк не се интересува от теб. Изобщо. И го знам със сигурност.

— Но как, Джени — погледна я объркано Криси. — Той…

— Марк харесва мен. Няма как да ти се е обадил, защото по това време бяхме заедно в леглото. — Джени се усмихна триумфиращо като чу изненаданото възклицание на Моника.

— Искаш да кажеш, че ти си била там след мен? — Криси се изчерви от смущение.

— Да — кимна приятелката й, все още усмихната до уши.

Криси забеляза приликата между презрителното изражение на Джени и това, което беше толкова типично за Марк. Изведнъж усети как стомахът й се свива на топка. Защо съм такава глупачка?, запита се за пореден път тя. Марк я беше лъгал, а приятелката й се беше виждала с него и не беше счела за необходимо да й го каже. Досега.

— Е, това променя всичко, нали, мила моя — намеси се Моника, явно облекчена, че името на скъпоценния й Марк Вилос е изчистено и не особено заинтересувана, че Криси може да е разстроена от подлостта на приятелката й. Джени трябваше да й каже, че се вижда с Марк, и то трябваше да й го каже насаме, а не на масата за вечеря, където знаеше, че ще я накара да се почувства неловко.

— Да, това променя нещата — Криси погледна всички един по един. — Сбъркала съм — додаде тя смело. — Трябваше да съм сигурна, преди да си позволя да обвинявам някого.

— Не си го направила нарочно — успокои я Мина. — Всеки би могъл да се обърка като теб. Не трябва да се чувстваш зле за това. Но мистерията още не е разгадана, нали? Кой може да е правил това отвратително обаждане?

— Не и Марк Вилос — каза твърдо Моника. — Абсурдна идея — тя погледна Джени. — Значи се виждаш с него, мила моя — заговори я тя с подкупващ глас. — Надявам се да си прекарвате прекрасно. Толкова красив млад мъж, така добре възпитан и от такова добро семейство.

Криси изумено наблюдаваше как Моника прехвърли любовта си пред очите й от нея към Джени като гъделичкаше егото й с думите си. Криси никога не беше се борила за нейното внимание, нито пък го беше търсила още от началото. Но да види колко лесно чувствата й се преместиха към Джени беше гадно, макар да беше и още едно напомняне, че не може да вярва на никого. Изведнъж й се прииска да се разплаче или да се разсмее истерично. Ситуацията беше нелепа, помисли си тя и най-много от всичко й се искаше да се втурне в прегръдките на Лука още в този момент. Е, нямаше да се наложи да чака дълго, успокои се тя.

И все пак някъде в задната част на мозъка й оставаше проблемът с телефонното обаждане. Ако не се беше обаждал Марк, кой тогава? Може би беше някаква гадна шега и нямаше да се повтори. Щеше да почака и да види, но за едно нещо беше твърдо решена: Следващия път ще отиде право при някой от офицерите, без да чака съветите, на който и да е от познатите си.

Криси хвърли тайно поглед към ръчния си часовник и с изненада установи, че е почти девет и половина. Добре. Ще има напълно достатъчно време да отиде до каютата, за да освежи грима си, преди да се отправи към болницата.

 

 

По време на цялата вечеря Криси усещаше движението на кораба, но чак като се отправи към каютата си установи, че той е започнал сериозно да се клати като правеше ходенето трудно и опасно. Когато стигна каютата, телефонът звънеше. Тя забързано светна и се втурна да го вдигне.

Развълнува се, когато чу гласът на Лука, но веднага реши, че нещо лошо се е случило.

— Нещо важно ти излезе, нали? — попита го тя.

— Заформя се отвратително време, така че ще бъда ужасно зает в болницата — отговори й той.

Криси разпозна разочарованието в гласа му.

— Много хора с морска болест?

— Това също, както и много порязвания, охлузвания и синини. Може би дори няколко счупени крайника и мозъчни сътресения.

— О, боже мой! Не ми беше много лесно да се върна в каютата след вечеря, но наистина ли е чак толкова зле.

— Да. Особено с всичките тези възрастни хора на борда. Ако това продължи повече от няколко часа, хората стават нетърпеливи, иска им се да излязат и да се пораздвижат. После установяват, че не могат да се задържат на краката си и така стават лошите падания.

— Значи, в болницата ще има повече работа от обикновено.

— Дори малко подценяваш ситуацията. Много хора ще се паникьосат, особено несвикналите с морски пътувания. Тук ще е препълнено с хора до самия покрив. Случва ми се доста често в тази част на света.

— Какво искаш да кажеш?

— Там, където се срещат Средиземно море и Атлантическият океан, морето винаги е повече или по-малко развълнувано. А като прибавиш към това и лошото време, получаваш идеалната рецепта за много болни и ударени пациенти. — Той замълча, после добави: — Съжалявам, Криси. Няма начин да се видим тази вечер.

— И аз съжалявам — откликна тя. Опита се някак си да скрие разочарованието и тъгата си. — Но няма да чакаме дълго.

— Не — съгласи се той. — Ще ти се обадя веднага щом имам възможност. Просто помни, че през цялото време мисля за теб.

— И аз ще мисля за теб — тя затвори телефона и въздъхна. По дяволите.

Криси се обърна и огледа каютата. Джени е такова немарливо прасе, помисли си тя като видя пръснатото по цялото й легло бельо. Можеше да си хвърли мръсното бельо на нейното си легло. Тя се приближи, за да вдигне всичките тези неща и да ги хвърли на леглото на Джени, но след като взе едни бикини тихо изписка и ги пусна обратно, сякаш прогориха ръката й.

— О, боже господи — изплака тя. — О, боже господи! — Дръпна се назад с ръка на устата, а очите й не можеха да се откъснат от отвратителната гледка на леглото. Стомахът й се сви на топка и за момент помисли, че ще повърне. Горчив вкус на жлъчка се надигна към устата й, но тя успя да потисне необходимостта да го изхвърли. Усети как по челото и по задната част на шията й изби пот и цялата започна да трепери.

Бельото — нейното бельо — беше разкъсано на малки парцалчета. Сутиени, бикини, прашки и боксерки лежаха на леглото й на купчинки или навити като отровни змии. Криси се почувства сякаш самата нея са разкъсали, като че нейното собствено тяло е било насечено от размахващ нож маниак и наредено на противни малки парченца, подготвено за някакъв извратен, побъркан ритуал.

Телефонът иззвъня и тя подскочи като ухапана. О, боже, не!, помисли си тя и запуши ушите си с ръце. Не отново. Не може да бъде. Моля те, господи. Не. После, както преди, й хрумна, че може да е Лука. Погледна телефона и в отговор той иззвъня пак. Дъхът й спря. Как може едно толкова обикновено нещо, направено единствено от пластмаса, метал и жици, да има такава власт над нея? Тя реши да не му позволява. Бавно се приближи към телефона, подпря се с една ръка на бюрото за по-голяма стабилност и вдигна слушалката.

— Ало — гласът й звучеше толкова спокойно, колкото успя да го докара.

И отново отмереният звук на дишане обиди сетивата й, заплашвайки да я извади от контрол.

— Майната ти — изкрещя Криси и тръшна слушалката. Остана права, загледана в пода, а цялото й тяло трепереше. В очите й избликнаха сълзи, но тя не искаше да плаче. Това е последното нещо, което смятам да правя, каза си сама на себе си. Няма да плача. Ще закова копелето, което го прави.

Тя грабна чантата си и се отправи към вратата на каютата, решена да извика помощ, но после размисли. Първо, помисли си тя, ще направи снимки на леглото си, както е в момента, за да има доказателства за извратеното престъпление, извършено срещу нея. Извади фотоапарата от чантата си и направи няколко снимки от различни ъгли. После го прибра и излезе. Трябваше да се хване за дръжката на вратата, за да се задържи, когато корабът започна да се клати. Когато краката й се почувстваха стъпили по-уверено на пода, отвори вратата и излезе в коридора, твърдо решена да намери помощ.