Джудит Гулд
Кораб на мечтите (11)

10.

— О, господи мой! Краката ми! Не мога да вървя!

Силните стонове събудиха Криси, но тя беше толкова уморена, че едва регистрира какво чува. Единственото, което разбра, бе, че поради някаква причина Джени е изпаднала в луда паника. Бавно се надигна, подпря се на лакти и погледана към другото легло. Джени седеше на ръба му, облечена още в разголения тоалет от предната вечер. Косата й беше разбъркана, а гримът й се нуждаеше спешно от оправяне. Седеше, вдигнала единия си крак върху коляното на другия и хванала ходилото му в ръката си. Изучаваше го като че беше някакъв рядък биологичен вид. Криси я наблюдаваше, когато тя внимателно докосна стъпалото си с пръст и видя как лицето й се изкриви от болка.

— И-иисусе — ревна пак тя.

— Какво има, Джен? — попита Криси сънливо. — Какво става?

— По дяволите! — развика се Джени. — Просто не мога да повярвам.

— Какво не можеш да повярваш? — продължи да пита Криси, вече напълно седнала в леглото. Погледна ръчния си часовник, подреден на нощното шкафче до главата й, и видя, че часът беше седем сутринта.

— Краката ми — проплака Джени. — Шибаните ми крака.

Внимателно върна крака си на пода, сложи другия на другото си коляно и започна да го изучава също като преди малко. — Снощи организирах влакче — каза тя. — Много танцувах върху килимите в дискотеката, а после и на някаква отвратителна изкуствена трева, навън на палубата. — Тя пак заразглежда стъпалото си. — Гадното нещо е изгорило краката ми! Искам да кажа, наистина ги е изгорило. Почти не мога да вървя.

— Толкова зле ли са? — Криси отхвърли завивките, стана и отиде да види краката на приятелката си. Колкото и внимателно да гледаше, не можа да види никакво отклонение от нормалното, освен че стъпалата на Джени бяха по-скоро червени, отколкото розови.

— Адски много боли.

— Съжалявам, миличка — съжали я Криси. — Мога ли да направя нещо, за да ти помогна? Може би ако ги накиснеш в студена вода и после ги намажеш с лосион… Как смяташ?

Джени я изгледа все едно виждаше внезапно полудял човек.

— Какви са тези работи? Някаква древна виетнамска рецепта за изгорели крака?

На Криси не й допадна тази забележка, но се насили да запази неутралния тон.

— Нямам представа от древна виетнамска медицина. Просто си мислех, че след като чувстваш краката си да горят, може би студената вода ще помогне, а малко овлажняващ лосион не е навредил на никого. Не знам дали на практика ще подейства.

— Това е нелепо. Ще трябва да отида при доктора.

— Поликлиниката отваря в осем. Искаш ли да те заведа дотам?

— Не — каза Джени доста рязко. — Считам, че мога да се погрижа за това самичка, благодаря ти.

Джени беше винаги толкова безгрижна и весела, че сега неприятното й поведение изненада Криси, но тя си каза, че причината е болката в краката.

— Знам, че можеш. Просто исках да ти помогна по някакъв начин.

Джени отпусна крака си на пода и въздъхна.

— Изглеждам ужасно и имам най-гадния махмурлук на света — информира тя, игнорирайки забележката на Криси. — Плюс, че изобщо не съм спала.

— Даже минутка?

— Не. Досега купонясвах с някакви хора от Монреал и се върнах едва преди няколко минути. — Погледът й прониза Криси. — Някои не сме ранни пилета като теб.

— Исках да поспя малко преди днешната екскурзия. Тя ще бъде доста дълга. Повече от десет часа.

Джени размаха ръка във въздуха, сякаш това, което Криси говореше беше без никакво значение.

— Няма да идвам — каза тя. — Ще остана на кораба.

— Това е много неприятно. Ще ми липсваш, но може би е по-разумно да не стъпваш на краката си известно време.

 

 

За обяд Криси сложи няколко ястия на подноса си в неофициалната трапезария и излезе да си потърси място на палубата. Слава богу, успя да си намери свободна маса близо до парапета. Никой не се присъедини към нея, но й беше приятно да гледа морето и да се наслаждава на студения сутрешен въздух, на слънцето и на небето. Около кораба се виеха птички, а в далечината се виждаха няколко лодки. Внезапно тя осъзна, че корабът забавя значително скоростта си. Видя сушата, стана и се облегна на парапета.

Хълмовете на лигурийския бряг бяха право напред и дори можеше да се види, че са нашарени с къщи и блокове. По брега бяха построени огромни хотели, а зад тях изглежда беше деловата част на Сан Ремо. Градът изглеждаше красив така, както се спускаше от хълмовете към морето и докато корабът се приближаваше към пристанището, Криси направи няколко снимки. Когато спряха окончателно, тя последва тълпата до палуба две, откъдето щяха да слязат.

След като най-накрая премина през охраната, тя слезе на брега, където се отправи към автобусите, загледана за приятелите си. Дивата сребриста прическа на Моника не се виждаше никъде, но тя скоро забеляза Мина, която бясно й махаше.

— Както обикновено Руди ни е запазил места в автобуса.

— Благодаря — отговори й Криси.

— Добре ли си прекара снощи? — попита Мина, дяволито усмихната.

Криси кимна.

— Да — изрече привидно спокойно, но просто не можа да събере усмивката си.

Мина весело се разсмя.

— Толкова се радвам. Той е ужасно красив мъж. Тооолкова секси.

— Освен това е и много мил — допълни Криси.

— О, колко удобно! Често красивите мъже не са много приятни за компания. Руди е изключение, разбира се.

— Наистина е изключение. А това пък е много удобно за теб.

— Туше — избъбри Мина през смях, а после вниманието й се насочи към пътниците, които продължаваха да слизат от кораба. — Добре. Ето го и доктор Фон Меклинг. Всички други са в автобуса. Аз ще го дочакам, а ти може да отидеш да седнеш, ако искаш.

Криси се качи на автобуса и видя Моника и Руди.

— Ето — извика й Моника през няколко реда. — Ела седни тук, до мен.

Крие се присъедини към нея като пътьом поздрави Руди, който беше седнал от другата страна на пътеката. Моника я потупа по ръката.

— Липсваше ни снощи — каза тя. — Да си тръгнеш така внезапно с онзи млад човек.

— Съжалявам, но имах нужда да се измъкна за малко от всичкия този шум и пушек и да взема глътка свеж въздух.

— Нали помниш, че е италианец — напомни й напълно ненужно Моника. — Това може да е голям проблем за теб.

— Защо пък? — Криси беше объркана от коментара й.

— Е, сигурно и ти си чувала за италианците. Любовници. Всичките до един имат любовници, миличка. Освен това са арогантни и прекалено загрижени за външния си вид. — Тя замълча, после добави шепнешком: — И са римокатолици, но не като нас, австрийците. Те са примитивни. По най-лошия възможен начин, в религиозния смисъл, разбира се.

Криси едва не се разсмя на глас. Не беше ли това същото, което Моника каза и за Валентин, и за румънците? Дали според нея имаше мъж, който да е достоен за внимание и да не е австриец или германец? Зачуди се дали Моника наистина вярва в това, което говори, или просто се опитва да я държи далеч от всички мъже, за да я има само за себе си.

— Моника — каза тя накрая. — Лука е много добър човек. Цивилизован. Той е лекар, за бога!

— Лекар! — Моника буквално изплю думата. — Това нищо не означава. И то корабен лекар на всичкото отгоре! Питам те, ако беше свестен медик, щеше ли да се качи да практикува на кораб? Не мисля.

— Е, времето, което прекарах с него, беше приятно, и смятам, че той е много интелигентен. Баща му е лекар във Флоренция, а майка му е американка. Реставратор на картини. А и той няма намерение да работи цял живот на кораб. Това просто е едно начало за него и възможност да види малко свят, преди да се установи някъде.

— Gott in Himmel^[1] — реагира Моника. — Знаеш толкова много за него. — Стисна ръката на Криси. — Внимавай. Чух слухове за него.

— Какви слухове?

— О, всякакви неща. Той е ужасен женкар. — Гласът й премина в шепот. — И има много… екзотични, как да кажа… вкусове.

— Какво, за бога, имаш предвид?

— Говоря ти за сексуални апетити — продължи да шепне Моника. — Много странни.

Криси можеше само да се чуди какво има предвид Моника. Вкусовете на Лука бяха всичко друго, само не и екзотични, поне не и каквито Моника се опитваше да ги изкара, но този разговор й напомни, че все още знае твърде малко за него. Може би снощи се бе въздържал, защото им беше първата нощ заедно. Заля я вълна на отчаяние. Можеше ли да се окаже, че Моника говори истината?

 

 

Джени беше щастлива, че беше ходила на козметик, преди да се качи на кораба. Освен всички други процедури си беше направила и педикюра, а розовият перлен лак на ноктите й беше нанесен едва вчера. Тя не можа да не се разсмее като си помисли, че явно иска да покаже на доктора краката си в най-добрия им вид. Когато го видя с Криси, в същия този момент твърдо реши, че трябва да го има, независимо какви чувства може да изпитва приятелката й към него. Криси можеше да си го получи обратно веднага след като тя свърши с него, така че какво значение имаше? Маноло й беше станат скучен, защото започна да приема нещата твърде сериозно. А този доктор, поне от това, което беше видяла вчера в дискотеката, беше един секси жребец. Точно това, което й трябваше за няколко дена сексуални акробатики.

Когато стигна до рецепцията на поликлиниката, беше неприятно изненадана да види, че няколко човека вече чакат за доктора. Тя започна да прелиства едно след друго списанията в търсене на нещо интересно. Сестрата дойде и й даде да попълни някакъв формуляр. Джени го взе и си помисли колко неприятна и злобна изглежда тази сестра.

Чакането се проточваше все повече и повече. Тя започна да се чуди дали изобщо ще има възможност да приведе плана си в изпълнение и беше почти на път да се откаже, когато вратата се отвори и докторът помогна на един от пациентите да излезе. О, не, каза си тя. Ще чакам до дупка. Той е страшно парче и аз със сигурност ще се пробвам. На дневна светлина изглеждаше дори по-добре, отколкото вечерта в дискотеката.

Най-накрая чудовището, чието име беше Вула, я извика. Джени забеляза, че тя я наблюдава внимателно, сякаш беше открила нов биологичен вид, който намираше за особено неприятен. Това беше малко изнервящо, но Джени стана и се протегна, за да се увери, че гърдите й изпъват силно тънката тениска, която беше облякла. Не си беше сложила сутиен и знаеше, че зърната й прозират ясно под леката материя. В същото време тениската й, която свършваше малко над пъпа, разкриваше изцяло красивата обеца, проблясваща там. Надяваше се само, че диамантът върху нея блести и през деня.

Вула изтърпя представлението на Джени, а после я въведе отзад, където й представи доктор Санто.

Той й стисна ръката и я попита какво я води в болницата.

— Снощи танцувах много дълго и тази сутрин краката ми сякаш горяха. И сега продължават, влагам всичките си усилия, за да мога да ходя.

— Може би тези обувки с високи остри токчета не са били най-подходящи за дадените обстоятелства — отбеляза Лука. — Каишките им ограничават краката ти и при всяка стъпка те се удрят в подметките.

Джени вдигна рамене.

— Какво може да направи едно момиче? Не съм подготвена за нещо такова.

— Е, седни на кушетката и ме остави да хвърля един поглед.

Джени се плъзна на постланата с хартия кушетка, облегна ръцете си назад като в същото време изпъчи напред гърдите си. Ако беше забелязал нещо, той не се издаде по никакъв начин. Тя протегна краката си колкото можеше повече в тясната минипола, която беше облякла. След като не носеше никакво бельо отдолу, на доктора щеше да му се разкрие много добра гледка, само ако погледнеше в тази посока.

— Свали си обувките, моля те — каза той, дръпна си стол и седна.

Джени се наведе и смъкна първо едната си обувка, а после и другата. След това размърда пръстите си.

— О, толкова са възпалени — оплака се тя. — Какво ще правя тази вечер? Искам да кажа, ако не можеш и да танцуваш на този кораб, какво, по дяволите, можеш да правиш?

— Страхувам се, че може да те погъделичкам — каза той като взе единия й крак в облечената си в ръкавица ръка.

— О-ооо — изхихика Джени. — Това предложение ли беше?

Лука игнорира коментара и изследва първо единия й крак, а после и другия. Очите му нито за миг не се спряха на гледката, която се разкриваше между бедрата й. Когато приключи, той обяви:

— Имате класически случай на ожулване от килим, мис… мис…?

— Джени — помогна тя. Размърда дупето си върху хартията и изпъна ръце, което отново опъна тениската й и показа обецата на пъпа й с нейния диамант.

— Най-доброто, което можеш да направиш, е да ги киснеш в хладна или студена вода няколко пъти на ден и сега ще ти дам един мехлем да ги мажеш. Ще те притесняват само няколко дни, а после ще са по-хубави от нови.

— Сигурен ли си за това?

Той кимна.

— Да. Разбира се, ако започнат да те притесняват повече или пък започнат много да болят, не се колебай да дойдеш пак, но мисля, че няма да имаш повече проблеми. — Усмихна се. — Може би не трябва да танцуваш толкова много с голи крака върху килимите поне за известно време.

— Това предписание трудно ще го спазвам — усмихна се и Джени, — защото съм луда по танците. — Тя се нацупи. — Може би просто трябва да си държа краката вдигнати, а? Може би в легло. Как мислиш? — Тя го погледна предизвикателно.

Лука започваше да се смущава от явната й свалка. Беше му се случвало хиляди пъти, и на работа, и извън нея. Беше един от рисковете на професията — вървеше си с нея.

— Има и още нещо — каза Джени. — Досега не го споменах, защото си мислех да се погрижа за него като се прибера вкъщи, но… — Тя сви рамене. — Може би можеш ти да погледнеш?

— За какво става въпрос? — попита Лука.

— Мисля, че напипах малка бучка в едната си гърда. Нали разбираш, проверявам ги редовно за отклонения от нормалното.

— Бучка? Сигурна ли си?

— Не, не съвсем. Но е толкова трудно да определи човек. Все си мисля, че в лявата ми гърда има нещо. Може би ти ще провериш дали наистина е така.

— Разбира се — отговори Лука като се чудеше дали това не е поредното сексуално предизвикателство. — Ще си свалиш ли тениската?

Джени незабавно започна да изхлузва тениската през главата си.

— Чакай, нека ти дам нощница, която да облечеш. — Той бързо откачи една болнична дреха иззад вратата. — Заповядай. — Подаде й я. — Облечи я, ако обичаш. Цепката трябва да е на гърба.

Очите му бяха обърнали на другата страна и Джени си помисли, че ще е по-трудно, отколкото си мислеше. Тя съблече тениската си и за малко остана гола, преди да облече нощницата, както беше инструктирана.

— Готова ли си? — попита той от бюрото, където си беше намерил работа да преглежда някакви документи.

— Да.

Той се приближи към нея, все още с латексовите ръкавици на ръцете си.

— Лявата гърда ли каза?

— Да — отговори Джени. — Определено лявата.

— Ще отнеме само минутка. Ръката ми може да ти се стори малко студена отначало.

— Няма проблем. Ще те сгрея.

Той отново я игнорира, плъзна ръка под нощницата и започна да изследва гърдата й, движеше я на различни страни и се опитваше да намери някакви данни за наличието на бучка.

Джени протегна краката си като се увери, че те се докосват до него, но той безмълвно се отмести. След няколко секунди извади ръката си и седна обратно на стола си.

— Нищо не открих, но може би ще искаш да отидеш при личния си лекар веднага след като се прибереш. В случай че съм пропуснал нещо.

Тя беше красиво момиче с чудесна фигура, помисли си той, само че не беше изцяло естествена, защото беше усетил имплантант в гърдата й. Срамота беше, че чувства нужда да се хвърля по този начин на всеки мъж, който види. Но щом беше приятелка на Криси, сигурно иначе беше приятна.

— Окей — каза тя. — Ще си запиша час веднага щом се върна вкъщи.

— Добре.

Преди Лука да разбере какво става, Джени свали нощницата и застана гола пред него. Брадичката й беше нападателно вдигната, а краката й — широко разтворени. Тя бавно облиза устните си като го гледаше подканящо.

— Моля те, облечи се — каза Лука и се обърна на другата страна. — Сестрата ще ти даде мехлема.

Джени се почувства сякаш са й зашили шамар. Нахлузи тениската и обу обувките си. Този кучи син, помисли си тя. За какъв се мисли? Когато приключи, мина през рецепцията, устремена към вратата.

Вула извика след нея.

— Мис! Мис!

Джени се обърна да я погледне.

— Мехлемът ви. Само секунда да го взема, моля.

— Задръж го за себе си. Сигурно е змийска отрова. — Тя отвори вратата и излезе. Ще му го върна аз на този никаквец, помисли си тя. Това ще е основната ми цел. Ще вгорча жалкия му животец.