Джудит Гулд
Кораб на мечтите (10)

9.

Криси установи, че Помпей наистина й харесва много, както беше предрекъл Марк, само че си нямаше и понятие, че е толкова огромен. Бързо разбра, че ще й отнеме много дни или много посещения, за да разгледа всичко. След повече от два часа постоянно вървене, изпълнена с благоговение пред красотата на руините, тя откри, че с удоволствие приема предложението на Моника да се върнат при Морската порта, през която влязоха, и да си вземат по нещо за пиене от уличното кафене.

— Нямах си представа, че тук все още мирише на пожарище — каза Криси като излязоха от града. — Подуши ли го?

— Да, също като голям крематориум — отговори Моника. — Аз също усетих гадната миризма на изгоряло.

— Много ми харесаха къщите с вътрешните им дворове и фонтанчета. Сигурно са били страшно красиви.

— О, да — съгласи се Моника. — Идеята е много добра и в наши дни, нали? Особено там, където времето го позволява — тя замълча. — О, ето ни и нас. Най-накрая. Краката ми могат да си починат.

Криси не й напомни, че е обута в сандали с високи токове, абсолютно неподходящи за разглеждане на забележителности, а още по-малко за дълго ходене пеша по калдъръм и мраморни плочи. Предполагаше, че Моника би обула същите обувки дори и за планински преход, както и същия тоалет — рокля, по-подходяща за следобеден коктейл. Смяташе, че ексцентричната жена е дотолкова влюбена в лъскавия си гардероб, че не би намерила никакво основание да се преоблече в нещо всекидневно.

Поръчаха си айскафета и се разбъбриха за всичко, което бяха видели през деня. Освен това Криси беше слушател и на постоянните коментари на Моника за ниските стандарти на обличане, които поддържаха минаващите покрай тях туристи.

— Гимнастически дрехи — казваше тя презрително. — И гуменки. Светът върви към провал, щом хората започнаха да се обличат в такива одежди. Представяш ли си! А по външния вид на повечето си личи, че никога не са виждали как изглежда гимнастически салон отвътре.

Криси се разсмя.

— Тук си права. Толкова много хора са с наднормено тегло.

— Да — продължи Моника. — В отвратително лоша форма са. Надявам се никога да не си позволиш да изпаднеш до там. Ти си прекалено красива, за да се изоставиш. Човек трябва да се придържа към някакви стандарти, дори останалата част от света да е толкова мързелива и толкова малко да се съобразява с околните, че да се облича по този начин.

Кафенето беше разположено на върха на хълма, по който се изкачваше пътят към Помпей, и на Криси й се стори, че вижда позната фигура да идва към тях. Когато се приближи, тя установи, че наистина е този, за когото го беше помислила, макар и без униформата. Лука Санто беше облечен в елегантно спортно яке, пуловер и панталони. Сърцето й заби по-бързо и в гърдите си почувства някакво свиване, както когато видеше Марк. Това беше инстинктивна реакция, която възникваше по своя собствена инициатива и ядосваше Криси, защото беше неконтролируема.

Когато я видя, той й помаха и тя му отвърна със същото. Надяваше се, че Моника не е забелязала внезапната й възбуда, когато видя Лука, защото никак не й се искаше да чуе какво по-възрастната й приятелка има да каже по негов адрес и със сигурност не й се слушаше лекция за това как си губи времето със служители на кораба.

Той стигна до тяхната маса и повдигна шапка.

— Здравейте, дами.

— Как сте? — Моника беше впечатлена.

— Здрасти — поздрави и Криси.

— Надявам се днес да се чувстваш по-добре.

— Да, докторе — отговори тя. Тя се чувстваше неудобно да използва малкото му име пред Моника, а и не искаше тя да разбира до каква степен са се опознали с Лука. — Чувствам се много по-добре, благодаря.

— О, значи ти си корабният лекар — намеси се Моника, като го погледна с повишен интерес. — Всички сме ужасно благодарни, че така добре си се погрижил за нашата малка приятелка.

Лука кимна.

— Това е мое задължение — отвърна той, — както и удоволствие. Тя беше много добър пациент.

Погледът на Моника го обходи от глава до пети като го оценяваше, сякаш е някакъв особен вид говедо.

— Не би ли искал да се присъединиш към нас, докторе? — попита тя. — Ние пием кафе и даваме почивка на краката си. Градът е толкова голям, нали?

Лука дръпна един стол, седна и веднага успя да привлече вниманието на сервитьора.

— Искате ли още по кафе — попита той — или нещо друго?

Криси кимна.

— Мисля, че бих изпила още едно.

— Аз също — каза Моника. — Кафето е доста добро като за такъв известен туристически обект.

Лука поръча на италиански.

— Вие с Криси, разбира се, се познавате, а аз съм Моника Граф, писателката.

— Лука Санто — представи се той с усмивка. — Значи си писателка?

— Да — отговори Моника — и книгите ми са публикувани на италиански.

— Трябва да ги потърся.

— Може би няма да са точно по твой вкус — каза Моника, въпреки че беше поласкана от реакцията му. — Значи си италианец? — тя продължаваше да го разглежда внимателно.

— Да — отвърна Лука.

— И откъде по-точно си?

— Фиренце. Флоренция.

— Прекрасно. Знаех си, че акцентът ти е по-северен. Неаполитанският е толкова… различен — тя изглеждаше, сякаш вкусът в устата й се развали.

— Да — каза той. — Имаме много различни акценти, както, предполагам, е във всички страни, но никой от тях не изпъква над другите.

— Не мислиш така, нали? Сигурно се шегуваш.

— Не — Лука поклати глава. — В училище имах извънредно интелигентни приятели, които обаче говореха на палермски диалект, който е на практика неразбираем, ако човек не му е свикнал. Имаше и няколко от Калабрия, със своеобразния си южен диалект, но и те бяха от отличниците.

— Разбира се — съгласи се Моника, но беше ясно, че или не е съгласна с него, или просто не иска да чуе това, което той има да й каже.

Криси си спомни как тя се подиграваше с акцентите на Мина и Руди.

Сервитьорът донесе кафетата им и Лука му благодари.

— Харесва ли ви пътешествието? — попита Лука, сменяйки темата.

— Да — отвърна Моника, — макар че като цяло предпочитам по-бляскави кораби.

— А ти? — Лука се разсмя и се обърна към Криси.

— О, да. Много ми харесаха Атина, Таормина, това, което успях да видя от Катания, а и днес беше чудесно. Винаги съм искала да видя Помпей.

— Дааа — каза Лука. — Това пътуване е чудесна възможност да се видят много неща. — Той отпи глътка от кафето си.

— Кажи ми, доктор Санто — започна Моника. — Харесва ли ти да работиш на кораба?

— Обогатява опита ми. Мисля, че това е добра работа за начало, но смятам да я върша още най-много година-две.

— Според мен можеш да се справяш доста по-добре, във финансов аспект най-малкото, ако си откриеш частна практика.

— Разбира се — съгласи се той, — но това е начин да изживея малко приключения и да видя света, преди да се установя за постоянно.

— И къде смяташ да се установиш? — продължи да разпитва Моника.

— Не съм решил още — призна Лука, — но ще е или в Италия или в Щатите.

— В Щатите? — попита Моника изненадано.

— Да. Майка ми е американка и съм бил там много пъти. Тя е отраснала във Филаделфия и във Флорида, но сега семейството й живее целогодишно във Флорида. Там много ми харесва.

— Разбирам. В коя част на Флорида?

— Палм бийч. Харесва ми океанът, а най-много ми харесва това, че, макар да е на брега, градът има много други неща, които да предложи. И е близо до Маями, което си е истински голям град.

— Напоследък там има много европейци, което ще е от помощ — Моника остави чашата си в чинийката и погледна към Лука. — А какво те води днес тук, в Помпей?

— Ами-ии-и — започна Лука бавно, сякаш се опитваше да намери подходящите думи. — Аз-аз… бил съм тук и преди, естествено, но просто исках да се поразходя, нали разбирате. Така че взех влака от Неапол, за да се наслаждавам на пейзажа. И да позяпам Помпей — погледът му хвана този на Криси и на устните му се появи дискретна усмивка.

— Разбирам — каза Моника, без да забелязва искрите между тях. — Кажи ми — обърна се пак към него, — ако си създадеш практика в Италия, къде ще е? Във Флоренция?

— Най-вероятно — отвърна той. — Баща ми работи там като лекар и мога да се включа в неговата практика. Но, като се замисля, май предпочитам да работя сам.

— Аха, независим човек.

Лука сви рамене.

— Предполагам.

— Мисля, че това е възхитителна черта за мъж — Моника го погледна кокетно.

Криси беше изненадана от открития флирт на Моника. Освен това установи, че изпитва собственически чувства към него, макар и без да има рационално обяснение за тях и интересът на Моника към него започваше да я изнервя.

— Баща ми е много властен — каза през смях Лука, — така че не знам дали съм независим по характер или съм готов на всичко, за да се измъкна изпод крилото му.

Моника сложи ръка на рамото му.

— Всички трябва да отлетим от бащиното гнездо, за да си проправим собствен път в живота, нали? В противен случай се задушаваме.

За секунда облак премина по лицето на Лука, но той бързо го превърна в усмивка и отговори:

— Мисля, че си много права.

Криси видя, че екскурзоводът и няколко човека от тяхната група слязоха по стръмния път и се насочиха към мястото, където беше паркиран автобусът.

— Мисля, че трябва да се приготвяме за връщане на кораба — каза тя. — Виждам Руди и Мина, както и някои от другите пътници.

— О, имаме време — каза Моника като махна ръката си от рамото на Лука и я размаха във въздуха пред лицето си. — Те ще ходят в тази ужасна фабрика за камеи, преди да тръгнем.

— Не искаш ли да разгледаш камеите? — попита Лука. Моника енергично поклати глава.

— Не ги харесвам. Прекалено старомодни са за мен, прекалено бабичешки, ако ме разбираш.

Лука се разсмя.

— По-добре да тръгвам — каза той. — Трябва да хвана влака на връщане, а той тръгва съвсем скоро.

— О, не — запротестира Моника и пак сложи ръка на рамото му. — Но ти току-що дойде.

— Да, но за съжаление мога да си открадна само малко време извън кораба. — Той отмести стола си назад. — Беше удоволствие да се запознаем — каза той на Моника. После се обърна към Криси. — А ти се пази.

— Добре — отговори Криси.

Той махна на келнера за сметката, безгрижно й хвърли един поглед и му подаде няколко евро.

— Ще се видим пак — махна им Лука, обърна се и тръгна надолу по хълма.

— Той е обещаващ млад мъж — каза Моника, загледана в гърба му. — Наистина много обещаващ.

— Значи го одобряваш?

— О, да. Единственото, от което има нужда, е ръка, която да го насочва. Опитна ръка — тя се заигра с медальона си като го нагласяше върху горната част на роклята си. Пръстените на пръстите й уловиха светлината и я отразиха, поразявайки Криси за пореден път със заслепяващата си показност. — Някоя зряла жена — продължи Моника — би била идеална за този млад човек.

— Но ти сама каза, че той е независим — каза Криси. — Това няма ли…

— Мила моя — прекъсна я Моника, а погледът й сякаш казваше ти, нещастно глупаво същество, — аз се шегувах с него. Отдалеч си личи, че е неоформен, податлив и отстъпчив млад мъж, който може да бъде оформен и моделиран в нещо страхотно и дори блестящо. Как не разбираш?

— Предполагам — каза Криси, продължавайки да не разбира нищо. Помисли си, че Лука знае много добре какво прави.

— Е — въздъхна по-възрастната жена, — предлагам ти да тръгваме вече по този безконечен път към автобуса. Ако искаш, все още имаш време да разглеждаш онези глупави камеи с останалите. Ще изчакам отвън при щандовете за разни джунджурии. По-добре да разглеждам неприлично декорирани грънци и вази, отколкото да гледам онези глупости — тя се изправи на крака и вдигна огромната чанта от златиста кожа, която мъкнеше навсякъде. — Готова ли си?

— Да — каза Криси, — но мисля и аз да погледам грънци вместо камеите.

Моника се разсмя.

— Умно момиче.

Докато слизаха надолу по баира, Криси си мислеше, че предпочита да можеше да се качи на влака за Неапол с Лука. Можеше да си представи как седи до него, а той й посочва различни забележителности по пътя. Е, помисли си тя с въздишка, за сметка на това имаше късмета да е под крилото на известна европейска писателка, жена висококултурна, от която можеше да научи много.

 

 

Джени се появи на вечеря, което изненада всички и развълнува доктор Фон Меклинг.

— Прекарах целия следобед с един приятел — съобщи тя тайнствено, — но тази вечер той има други задължения, така че ето ме тук.

По време на вечерята тя невъздържано флиртуваше с възрастния доктор като видимо се наслаждаваше на вниманието му, позволяваше му да докосва постоянно крака й с неговия и от време навреме го потупваше по ръката. Всички на масата бяха изумени от поведението й, макар че никой не каза нищо на глас.

След това всички заедно отидоха на шоуто, което тази вечер се казваше „Около света“. Беше почти същото като предното, забеляза Криси, само че с различни костюми и музика. Когато свърши, двете с Джени се отправиха към каютата си като обещаха на останалите да се видят по-късно в дискотеката, след като се преоблекат и освежат грима си.

В каютата Джени се преоблече в микроскопична рокля с минипола и толкова дълбоко изрязано деколте, че оставяше съвсем малко на въображението.

— Какво мислиш? — попита тя Криси.

Криси я огледа от глава до пети.

— Мисля, че си търсиш белята — каза през смях.

— Надявам се да си я намеря — отговори Джени, докато се въртеше пред огледалото.

— Маноло ще идва ли?

Джени сви рамене.

— Кой знае? Може би да, може би не.

Криси я погледна въпросително, объркана от новото й отношение.

— Какво ти става? Изведнъж вече не ти пука? Случило ли се е нещо?

— Нищо — отговори Джени. — Просто, ами, вече съм готова да продължа напред, ако ме разбираш. Да си намеря някой нов. Маноло беше страхотен за няколко добри чукания, но не е чак толкова завладяващ, разбираш ли? — тя млъкна, замислена и после добави: — Пък и той иска да се приближи твърде много. Става прекалено… сериозно.

О-хо, помисли си Криси. Сега вече стигнахме до същността на нещата. Всъщност, явно Маноло се влюбваше в нея, а тя не беше готова за такова нещо. Или поне не точно с него. След развода си Джени прескачаше от мъж на мъж. Може би, помисли си Криси, приятелката й се плашеше от мъжете. Може би дълбоко вътре в себе си беше страдала много повече от раздялата с мъжа си, отколкото показваше пред хората.

— Тоест, той започва да се отнася прекалено сериозно с теб, а ти не се чувстваш по същия начин спрямо него. Това ли е?

— Миличка, големият му член ще ми липсва, но това е всичко — каза Джени през смях.

Криси не можа да се въздържи да не се разсмее и тя.

— Ох, ти просто ми идваш в повече.

Джени я погледна.

— Изглеждаш страхотно — възкликна тя. — Прелъстителна, но не прекалено явно.

Криси беше поласкана от комплимента и реши, че Джени е улучила право в десетката, когато определяше роклята й. Горната част беше от прозрачен черен шифон, който покриваше ръцете й до китките, а на врата беше висок като поло яка. Под шифона се виждаше дълбоко изрязано бюстие от черен сатен. Беше едновременно разголена, но и някак скромна. Поне със сигурност не беше толкова дръзка като по-голямата част от гардероба на Джени. Полата беше над коляното и беше много подходяща за танци, защото беше плисирана и няколкото пласта шифон се развяваха около бедрата й при всяко нейно движение по един много романтичен начин.

— Е, хайде да тръгваме — подкани я Джени.

В дискотеката те заеха местата си около малката масичка заедно с другите и Криси забеляза, че Джени нарочно се набута до стария доктор Фон Меклинг. Тя се опитва да докара горкия стар мъж до пълна лудост, помисли си Криси, докато сядаше между Руди и Моника.

— Поръчах бутилка шампанско за цялата маса — съобщи Руди. — Надявам се, че и вие ще пиете.

— С удоволствие, но само малко — отвърна Криси.

Руди започна да й налива.

— Стига толкова — възпря го тя. — Моля те.

Той веднага спря.

— Сигурна ли си? — попита я.

— За съжаление, ако пия дори малко повече от това, ще се наложи да ме изнасяте оттук на гръб.

— Е, ако промениш мнението си…

Когато всички чаши бяха напълнени, Моника вдигна тост.

— За Руди — обяви тя, — задето винаги ни осигурява това прекрасно изкушение.

— Хайде наздраве — обади се и доктор Фон Меклинг и всички отпиха от шампанското.

Криси тъкмо беше оставила чашата си, когато видя, че Валентин става от местенцето си на бара и идва към нея.

— Искаш ли да танцуваме? — попита я той.

— Да. — Криси стана с готовност.

Отидоха на дансинга и той я поведе в ритъма на фокстрота.

— Къде беше снощи? — попита я, а проницателните му сиви очи бяха фокусирани върху нея. — Липсваха ми танците с теб.

— О, така ли — проточи Криси и наклони глава на една страна. — Хващам се на бас, че имаш достатъчно партньорки за танц, Валентин. Видях те да танцуваш с много от дамите.

— Да, но не е същото, когато ти не си тук.

— Много мило от твоя страна да го кажеш.

— Приятелката ти беше тук — продължи той, — танцуваше с един от корабните офицери.

— Да, тя ми разказа.

— Така и не отговори на въпроса ми. Къде беше? — Изражението му беше сериозно и Криси не знаеше как да го тълкува.

— Чувствах се малко не във форма, така че си легнах рано.

Той я погледна разтревожен.

— Нищо сериозно, надявам се?

— Не — каза тя. — Просто морска болест или някакъв вирус.

— Трябва да се грижиш за себе си — той я притегли по-близо до себе си, а очите му отново се забиха в нея. — Не искаме да ти се случи нищо лошо.

Какво странно нещо, помисли си тя. После отхвърли мисълта. Може би не това, което е имат предвид, е странно, а начинът, по който го изрече. Както и ужасно сериозният му тон. Стоманеният поглед. Как ме придърпа към себе си. Криси почувства как по гръбнака й пробягва неволна тръпка, но после, когато той грациозно я завъртя по дансинга, си каза, че става мелодраматична. Просто Валентин беше българин, а Моника беше казала, че те са некултурни и примитивни. Може би беше права и това обясняваше странностите му. Както и да е, той танцуваше с много жени, така че би трябвало да е отворен младеж. Просто е малко странен.

Когато танцът свърши, той я покани и на следващия и тя прие. Песента беше бърза и тя се забавляваше ужасно много — особено като наблюдаваше Валентин, защото той наистина беше отличен танцьор, без значение каква музика пускат. Когато и този танц свърши, тя му каза, че има нужда от почивка.

— О, не. Не си се уморила прекалено, нали? — попита загрижено Валентин.

— Нищо ми няма — успокои го Криси. — Просто имам нужда от почивка, Валентин. Не се притеснявай за мен.

— Но аз се тревожа — настоя той и стисна ръката й със своята, докато я водеше към масата й. — Искаме да си в най-добро здраве, готова за всичко, нали?

— Да — отговори Криси и реши, че затруднения с езика правят думите на Валентин да звучат по-странни, отколкото всъщност са. Той говореше със съвсем лек акцент, но може би речникът и основните му знания по английски бяха по-лоши, отколкото липсата на акцент предполагаше.

— Благодаря ти много — каза той, когато стигнаха масата, а после, както и предишната вечер, незабавно се оттегли.

— Той е прекрасен танцьор — изкоментира Моника, — но се облича като нещастник.

— Какво имаш предвид? — попита Криси. Тя смяташе, че Валентин обръща доста внимание на дрехите и външния си вид.

— Не си ли забелязала? — попита изненадано Моника. Беше извадила едно от ветрилата си и за момент яростно го размаха.

— Не, за какво говориш?

— Мила моя — поде Моника снизходително, — те ще се разпаднат по шевовете всеки момент, а не са и най-подходящите. Виж го сега на бар столчето, говори си с онази ужасна румънска певица с гарвановочерната коса. Панталоните му са прекалено къси, нали? Блейзерът му прекалено тесен. Вратовръзката е демоде. А обувките… Е, те просто са изцяло неподходящи.

Криси погледна към бара и набързо огледа облеклото на Валентин. Той беше така задълбочен в разговора си с Петронела, румънската певица, която Моника беше споменала, че изобщо не забеляза как го зяпат. Панталоните му бяха прекалено къси, реши Криси, а и блейзерът му наистина беше твърде тесен. Връзката му, тъй като беше явно демоде, сигурно беше част от съзнателните му усилия да постигне определен ефект, може би леко ироничен. Същото важеше и за обувките. Но тя пък какво ли разбираше, попита се сама себе си.

— О, виж — възкликна Криси. — Джени и доктор Фон Меклинг танцуват.

— Да — кимна Моника. — Те вече изтанцуваха два или три танца. Единият даже беше доста бърз. Но, естествено, той повече или по-малко се движи на място, нали? — Тя се разсмя. — На неговите години, предполагам, че и това си е чист триумф.

— Мисля, че е прекрасно — каза Криси.

— Виждаш ли как я прегръща? Толкова близо до себе си. Хващам се на бас, че старият глупчо е глътнал виагра с шампанското и сега се търка в Джени като луд.

Криси си помисли, че ще припадне от смях, а Моника й се ухили със злобно блеснали очи.

— Добър вечер — обади се познат глас зад тях.

И двете едновременно се обърнаха да видят откъде идва поздравът и смехът на Криси спря отведнъж.

— Доктор Санто — каза тя. — Колко приятно, че се виждаме.

— И за мен е много приятно да ви видя, дами — усмихна се той.

Моника започна да примигва на парцали и то с голям успех, толкова много спирала имаше по тях.

— Искаш ли да танцуваме? — попита той Криси.

— С удоволствие — отвърна тя. Видя, че очите на Моника прескачаха от Лука към нея и обратно, но по-възрастната жена не каза нищо.

Лука я заведе на дансинга и я взе в прегръдките си за бавната песен, която звучеше в момента.

— Радвам се, че си тук.

— И аз се радвам, че ти си тук — отвърна тя — и че ме покани да танцуваме.

Той се усмихна, но предпочете да замълчи и да продължи да я води по дансинга с естествена грация, която я изненада.

— Мислех, че не си добър танцьор.

— Не съм, разбира се. Поне не колкото някои от хората тук.

— Танцуваш чудесно — тя видя Джени, която протягаше шия да огледа Лука над рамото на доктор Фон Меклинг. Усмихна й се и Джени въпросително повдигна вежди. Лука обаче я завъртя в друга посока и Джени и докторът изчезнаха от погледа й.

Изтанцуваха още един танц и той я помоли да се присъедини към него на масата му.

— Дойдох с капитана и с още няколко от офицерите — каза й той, докато си проправяха път по дансинга, — но, ако искаш, можем да седнем на отделна маса.

Криси кимна.

— Само че трябва да взема чантичката си. Оставих я на моята маса.

Те се спряха на масата, където Моника седеше сама и си вееше с ветрилото. Когато се приближиха, тя широко се усмихна.

— Присъединяваш ли се към нас, докторе?

— Много мило от твоя страна да ме поканиш — отвърна й той вежливо. — Ние ще отидем за малко на друга маса, но ще се видим по-късно, сигурен съм.

— До скоро. — Криси си взе чантата и се сбогува с Моника.

По-възрастната жена ги гледа как си проправят път между танцуващите към задната част на дискотеката, докато не се загубиха от погледа й сред множеството хора около масите и заради тъмнината. Ядното изражение на лицето й обаче много бързо бе заменено от усмивката, която беше маската й в обществото.

Лука заведе Криси до най-тъмния ъгъл на дискотеката, където нямаше никой, до сепаретата до прозореца с изглед към предната част на кораба. Тя се промъкна на канапето зад масичката и той седна до нея, вместо на стола отсреща.

— Тук е хубаво — каза тя. — Далеч от светлините и силния шум.

— Да. Тук можем наистина да си говорим.

Една сервитьорка се появи да вземе поръчките му.

— Какво искаш? — попита я Лука.

— Вода — отговори Криси. — Вече пих шампанско, така че е по-добре да не пия повече алкохол.

Лука каза на сервитьорката да им донесе голяма бутилка минерална вода и тя отиде да изпълни поръчката.

— Ти можеше да си поръчаш нещо по-твърдо — каза му Криси.

— Казах ти, че не съм голям пияч — отговори й той, — а вече изпих една чаша вино с вечерята. Освен това трябва да бъда на линия, както казвате вие на английски, ако има спешен случай.

— Често ли се случва?

— Не често, но се случва. На кораба има много възрастни хора, така че неизбежно има проблеми.

— Като например?

— Инфаркти, удари, припадъци, понякога счупени крайници след тях. Цялата гама заболявания — от настинки до смъртни случаи.

— Не се бях замисляла за това. Ами какво правиш, ако някой наистина почине?

— На борда имаме морга. А телата обикновено ги оставяме на следващото пристанище и оттам ги изпращат със самолет вкъщи — той я погледна и й се усмихна. — Но защо не сменим темата.

— Мисля, че е пленително. Мрачно, но очарователно. Плюс това е част от работата ти, а аз се интересувам от нея. От теб.

— И аз се интересувам много от теб. Така че защо не ми разкажеш повече за себе си?

— Какво би искал да знаеш?

— Всичко.

— Не мисля, че животът ми ще ти е кой знае колко интересен. Не и колкото твоя.

— Мисля, че ще те изненадам. Така че не се инати. Разкажи ми историята си.

Сервитьорката донесе минералната вода и две чаши с лед и лимон. След като им наля и си тръгна. Лука побутна Криси.

— Хайде, разкажи ми за себе си.

Криси му разказа за детството си и за семейството си, за училището, в което ходеше, и за работата си, като пропусна по-болезнените и неприятни според нея детайли. Той слушаше внимателно, прекъсваше я да й зададе по някой въпрос и после я подканяше да продължи. Докато тя говореше, той плъзна ръка по облегалката на дивана и я остави леко да докосва раменете й. Криси се почувства защитена и в безопасност, сякаш той я предпазваше от всички неприятности на света. Когато приключи, той започна да й задава още повече въпроси, като се опитваше да открие и неизказаните неща, нетърпелив да научи за нея всичко, което тя имаше желание да му каже. Най-накрая тя му каза, че е негов ред и че е изтощена от толкова разговори за самата нея.

Той й разказа за родителите си във Флоренция. Италианският му баща, лекар, както тя вече знаеше, бил отчужден и много зает човек, който впоследствие се оказал и маниак на тема контрол, когато решил да участва дейно в живота на сина си. Майка му, американка, се запознала с баща му в Англия, където и двамата били студенти. Работата й била да реставрира картини във Флоренция и синът й видимо я обожаваше. Имаше по-голяма сестра, която беше омъжена и живееше в провинцията, близо до Сиена. Когато той свърши историята за миналото си, която през цялото време изпъстряше с анекдоти за семейството и приятелите си, тя го попита за бъдещите му планове.

Тъмните му очи, дори в сумрачния ъгъл, в който бяха седнали, заблестяха, сякаш бяха направени от някакъв вид течност. Те въплъщаваха, помисли си тя, всичко най-добро от мъжките очи в спалнята, караха я да иска да му достави удоволствие, да задоволи всяко негово желание.

— Искам да се установя и да се оженя. Ако е възможно, искам истинско семейство. Едно дете или десет. Няма значение.

Тя безмълвно кимна.

— В града или в провинцията, или на двете места — продължи той ентусиазирано, — но задължително да е близо до водата. Обичам водата и обожавам да плувам. Обожавам и слънцето. В Италия или в Щатите. И искам моя собствена медицинска практика или заедно с още няколко човека. Искам да бъда от онези старомодни семейни лекари, а не част от някоя голяма институция — той замълча и се усмихна. — А точно в този момент искам теб.

Криси се почувства, сякаш сърцето й спря да бие за момент, а после започна отново, бързайки да навакса изгубеното. Толкова внезапно беше неговото признание, че тя не можеше да намери подходящи думи.

— Знам, че е неочаквано.

— Просто ме хвана със свален гард — отговори тя, осъзнавайки, че е уплашена от собствените си чувства, но сигурна, че иска да спи с този мъж. Горещината и димът в дискотеката изведнъж започнаха да я задушават, а подканящият ритъм на музиката с могъщия й бас пулсираше в слепоочията й като чук и я изнервяше. Трябваше да се измъкне оттук.

— Имам нужда от малко въздух.

— Хайде да излезем да се поразходим на палубата — отговори Лука. После добави: — Освен ако не искаш да останеш сама.

— О, не. Не! Нямах изобщо това предвид — тя бързо и енергично поклати глава. — Просто наистина имам нужда да глътна малко въздух.

Той й предложи ръката си и те тръгнаха към изхода като избягваха дансинга и масите близо до него. Нито един от тях не забеляза очите, които ги проследиха как напускат заедно. Когато стигнаха до коридора отвън, Криси пое дълбоко въздух.

— Оттук — Лука я поведе към лявата страна. — Ще има по-малко хора и ще имаш всичкия въздух, от който имаш нужда — той задържа тежката врата, докато тя премине и двамата излязоха на палубата.

Студеният вечерен вятър беше доста силен, повдигна шифонената пола на Криси и я залепи за тялото й. Тя се разсмя и се опита да я смъкне надолу, но най-накрая се отказа, тъй като опитите й бяха безсмислени. Лука я прегърна покровителствено през раменете и я поведе към парапета, където двамата се загледаха в тъмното море. Фини пръски солена вода ги обливаха от глава до пети.

— Искаш ли да се върнем обратно при преградата?

— Не — отговори Криси. — Тук е прекрасно и не ми пука, че косата или роклята ми може малко да се намокрят.

Лука я притисна към себе си и тя с удоволствие почувства топлината на тялото му. Той целуна косата й и Криси погледна нагоре към него. Той се усмихна и обви ръце около нея, а устните му търсеха нейните. Целунаха се, отначало колебливо, но страстта им бързо взе надмощие. Започнаха да се целуват невъздържано, езикът му изучаваше сладостта на устата й, която тя с удоволствие му предоставяше. Крис почувства как ръцете му се плъзгат по гърба й, а после покриват дупето й и леко го притискат към собственото му тяло. Той простена и тя усети твърдостта му, притисната към себе си. Леко потръпна в ръцете му и той я прегърна още по-плътно, а устните му намериха пътя си по скулата към ухото и.

— Чудесно е — прошепна и той. — Ти си чудесна и ме караш да се чувствам както никога досега.

— Толкова се радвам, Лука — задъха се тя. — И ти ме караш да се чувствам чудесно.

Устните му се спуснаха към шията и, а езикът му галеше кожата й. Криси простена от удоволствие, възбудена от мъжествения му аромат, който, дори в наситения морски въздух, й действаше като афродизиак, и от твърдостта му, притисната в нея, която я караше да усеща тялото си по-живо от всякога. Устните му достигнаха до гърдите й и той започна да ги целува и гали с език през тънкия шифон, притискайки ги нежно с една ръка.

Под сатена и шифона Криси усети как зърната й се втвърдяват, когато той ги притискаше между палеца и показалеца си и ръцете й сграбчиха стегнатото му, закръглено дупе и го придърпаха по-близо. Тя искаше повече от всичко да съблече ограничаващата го униформа, както и да се освободи от роклята си. Лука вдигна глава и целуна устните й и едновременно с това тя усети как ръката му повдига роклята й и гали крака й. Коленете й омекнаха, когато пръстите му достигнаха хълмчето между краката й и започнаха да го галят, дъхът й се накъса, а соковете й започнаха да се просмукват надолу.

— О, господи — задъхваше се и той, докато нежно избутваше гащичките й надолу.

Криси изписка от удоволствие, когато ръката му се допря до нейната голота и силно простена, когато усети как пръстът му навлиза в нея.

— О. Лука — прошепна тя. — Толкова е хубаво да те чувствам… толкова прекрасно.

Той се задъхваше, сякаш от силна болка. Криси започна да го гали през тънката материя на белите му униформени панталони. Той трепна при първото й докосване, после със стон, който сякаш се изтръгна от недрата на душата му, започна да се стреми към това докосване, търкаше се в ръката й като през цялото време не забравяше нежно да движи пръста си в най-съкровеното й място.

Изведнъж чуха смях и гласове и високо фалшиво пеене някъде зад тях, бързо потиснаха желанието си, но все пак останаха притиснали един в друг.

Той я погледна в очите и се усмихна.

— Може би просто ще отминат.

Криси отвърна на усмивката му и отпусна глава на гърдите му.

— Надявам се — прошепна тя.

Те останаха неподвижни, но гуляйджиите, много пияни, ако се съдеше по разговорите, смеха и песните им, ставаха все повече и повече, докато вратата към палубата се отваряше все по-често, най-накрая стана ясно, че всички те са част от влакче, което беше започнало в дискотеката и сега продължаваше на палубата.

Криси и Лука, макар и разочаровани, най-накрая разбраха, че няма да получат така желаното усамотение, поне не и в скоро време, и се разсмяха. Дискретно оправиха дрехите си и подновиха гледането към морето. Ръката му беше преметната над раменете й и я притискаше близо към себе си. Шумната тълпа обаче правеше разговора невъзможен, така че те напуснаха палубата и влязоха обратно вътре като се усмихваха на купонджиите, но твърдо отказаха да се присъединят към влакчето.

— Можем да отидем на палубата при басейна — предложи Лука и нежно стисна ръката й. — Там сигурно няма никой по това време.

Когато стигнаха дотам, бяха изненадани да видят няколко човека налягали по шезлонгите да си говорят, да гледат звездите и да отпиват от питиетата си.

— По дяволите, този кораб никога не спи. — Лука се разсмя. — Иска ми се да можехме да отидем в моето отделение, но не мисля, че е добра идея. Утре всички от екипажа ще знаят.

Те се облегнаха да поговорят на перилата, далеч от другите пътници на палубата.

— Можем да отидем в моята каюта — предложи Криси. — Или поне мисля, че можем. Никога не съм сигурна какво е намислила Джени. Може да е вече там с някого или да доведе някой по-късно. С нея никога не се знае.

— В такъв случай идеята ти може би не е добра.

— Разбрах, че не е много редно да завързвате близки отношения с пасажерите — каза Криси.

— Понякога, естествено, се случва, но не ми се иска точно ти да бъдеш обект на клюки и кой знае какви глупости.

— Какво имаш предвид?

— Екипажът ще приказва — отвърна Лука, — а някои от тях ще говорят и с някои от пътниците, с които са се сближили. И то по доста неприятен начин. Точно както за американката, с която те видях, която спа при Маноло, един от нашите офицери. Тук на борда всички са част от доста оплетено малко общество.

— Джени — каза Криси. — За нея ти говорих. Тя ми е приятелка и делим една каюта.

— Не исках да обиждам приятелката ти, но просто никак не ми допада идеята ти да бъдеш обект на гадни шеги и клюки, също като нея.

— О, значи говорят за Джени, така ли?

Той кимна.

— Да. Глупаво е, разбира се, но сега всички ще се пробват да я свалят. Не смятам, че ти това искаш.

— Не. Категорично.

— Знаех си, а и аз не го искам за теб — каза Лука и взе ръката й в своята. — Това би ме побъркало — той въздъхна. — Хайде да излезем на предната палуба. Може да няма никой. Там рядко има хора.

— Да. — Криси с готовност стана. — Хайде да пробваме.

Той я поведе покрай бара, през една врата, водеща до малка палуба, която за щастие беше безлюдна. Лука взе един шезлонг от ъгъла и го сложи близо до преградата.

— Тук — каза той — можеш да се настаниш удобно.

Криси седна, махна обувките си, а после се излегна назад. Когато видя, че Лука се присъединява към нея, тя се отдръпна колкото е възможно повече, за да му направи място. Той седна от едната й страна и се загледа в нея.

— Толкова си красива — наведе се да я целуне.

— Ти също — отвърна му Криси, сложи ръка на тила му и прокара пръсти през гъстата му черна коса.

Те дълго се целуваха, от време навреме устните на Лука намираха своя път до ушите и до врата й, както преди малко. Той започна да гали гърдите й и Криси отново откри, че реагира на докосванията му с пълно себеотдаване. Искаше да му се отдаде изцяло и искаше и тя да го има изцяло. Когато ръката му се плъзна под роклята нагоре по бедрото й, тя разтвори крака, нетърпелива да го почувства отново в себе си. Повдигна се от шезлонга и Лука смъкна бикините й надолу, после притисна устни към нейните и плъзна пръста си дълбоко вътре. Криси простена и изтласка таза си към него и тогава към единия му пръст се присъедини още един. Тя пое дълбоко дъх и посегна към чатала му да го погали. Той се размърда, за да й е по-удобно и тя усети твърдостта му, даже по-голяма от преди.

Побъркана от желание, Криси почувства, че е готова да плати всяка цена, каквато и да е, за да го има изцяло.

Лука се задъхваше, а желанието му беше почти достигнало онази точка, от която връщане назад няма, докато усещаше влажността и мекотата й, но успя да си наложи рязко да се отдръпне от нея.

— Ела с мен — каза той, стана и й предложи ръката си.

Криси бързо се изправи и взе обувките си в ръка. Той я поведе нагоре по едно метално стълбище към палубата около корабните комини. На входа имаше опъната верига и той я откачи, пропусна я да мине, последва я и окачи веригата обратно на мястото й.

— Нагоре — упъти я той. Когато стигнаха до края на стълбите, отново взе ръката й и я поведе към задната част на комините, до една малка, но равна площадка. — Никой няма да се качи тук.

Лука я прегърна и я целуна страстно, след което нежно разкопча ципа на роклята й, докосвайки голия й гръб с устни. Когато я съблече, той й помогна да седне и сам седна до нея. Обгърна я отново с ръце и нежно издърпа горната част на роклята й през главата. Пое дълбоко и шумно дъх, когато видя млечнобелите й гърди на лунната светлина.

— Ти си абсолютно перфектна — прошепна той и започна да я гали, да целува и ближе зърната й.

Криси почувства как по гръбнака й плъзва тръпка на удоволствие и посегна към колана му, разкопча го и се зае с копчетата на панталоните. Той беше ужасно възбуден и когато тя го докосна, простена от удоволствие:

— О, господи!

Криси почувства как членът му пулсира в ръката й, докато го галеше и когато той започна да сваля бикините й, осъзна, че едва издържа да го почувства в себе си. Лука зарови глава в гърдите й, целуваше ги и ги галеше, докато тя се оправяше с останалата част от роклята си и нагласяше тялото си към неговото. Само след миг Криси почувства главичката на члена му да се опира във венериния й хълм и си помисли, че може да свърши преди той дори да е влязъл в нея, а когато това наистина стана, извика от силното усещане.

— О, Лука — прошепна му. — О, толкова е хубаво да си в мен. Прекрасно е.

Той се придвижи още малко по-навътре в нея, после нежно я завъртя по гръб и се намести отгоре й, но без да се отпуска с цялата си тежест върху нея, за да не й стане неудобно върху твърдата палуба. Бавно започна да си проправя път все по-навътре в нея, после с един силен тласък влезе колкото можа по-навътре.

Криси се почувства сякаш в нея няма да има място да го събере целия, но нямаше да се съгласи с нищо по-малко. Тя се притисна в него, а желанието надви всичките й задръжки и тогава той започна бавно да се движи навън-навътре, навън-навътре, докато изведнъж тя почувства мощните контракции на оргазма и се понесе на вълните на екстаза.

Лука, стимулиран от нейната кулминация, издаде тих стон и също свърши, а тялото му за секунда се напрегна, докато изливаше в нея соковете на страстта си.

— О, господи — дрезгаво прошепна той. — О, боже мой — претърколи се на една страна и се притисна към нея.

Дишаше тежко, а устните му докосваха очите й, носа й, бузите й, челото й, цялото й лице.

Криси се опитваше да успокои дъха си, докато лежеше и се наслаждаваше на интимността им. Чувстваше се задоволена като никога преди и знаеше без съмнение, че никой досега не я е възбуждал толкова. Мислите й се отклониха към Том Джентри и начина, по който се бе чувствала след единствената нощ, в която се любиха, но нещо дълбоко вътре в нея й казваше, че този път е различно. Поведението на Лука беше всичко друго само не и пресметливо и манипулативно. Той притежаваше чистота и невинност, които бяха недокоснати досега.

— За какво си мислиш? — прошепна той и целуна ухото й.

— О, за това колко страхотно ме караш да се чувствам.

Той я притисна към себе си.

— Не е ли това сбъднат сън? За мен е така, Криси.

— О, да, за мен също — отговори тя. — Един сбъднат сън.

Той отново я обсипа с целувки и Криси ентусиазирано му отговори, решена да повярва на чувствата си към него, да повярва в магията на тази нощ.

Най-накрая тя без желание се отдръпна.

— Ако продължаваме така, утре като се съмне ще ни намерят замръзнали.

Той се ухили.

— Знам, но не мога да се откъсна от теб.

— Може би трябва да тръгваме обратно към каютите си — каза тя и прокара пръст по скулата му. Не й се искаше тази нощ да свършва, но знаеше, че вече е крайно време. — Ще ми помогнеш ли с роклята?

— Разбира се, ей сега. — Той внимателно закопча ципа на панталоните си, след това и копчетата, накрая затегна колана си. И двамата застанаха на колене и той й помогна с ръкавите на роклята, после закопча ципа на гърба й.

Те се спуснаха надолу по металните стълби до празната палуба долу. Криси си обу обувките и ръка за ръка излязоха при басейна. Все още имаше няколко човека, които разговаряха или просто гледаха звездите. Той я изпрати до каютата й, където отново я взе в прегръдките си и страстно я целуна.

— Забавлявай се много утре. Ще се видим като спрем на пристанището в Ница.

Тя кимна.

— Чакането ще е тежко.

Той с нежелание я пусна.

— Лека нощ — каза той и погали устните й с върха на пръстите си.

— Лека нощ, Лука.

Лука тръгна по коридора и зави към стълбището. Криси извади картата, отключи си и влезе в каютата. Джени я нямаше, за което беше благодарна. Тя с удоволствие би споделила вълнението си от тази вечер, но подхождаше със смесени чувства към един разговор с Джени, която най-вероятно щеше да обяви преживяването за нищо повече от сексуално приключение. Докато се събличаше и се приготвяше за лягане, Криси осъзна, че никога не беше чувала приятелката си да казва, че е влюбена в някой от безбройните мъже, с който излизаше. Нито дори в бившия си съпруг, ако ставаше въпрос. Мъжете бяха играчки за Джени, помисли си тя, нищо повече от това.

След като си легна и загаси лампата, главата й продължаваше да се върти. Даже не си беше и мечтала, че една нощ може да я промени така коренно. Винаги се беше страхувала, че съдбата й е раздала толкова скучна и обикновена ръка, че ще прекара живота без никога да е живяла наистина. Сега вече знаеше, че страховете й са били безпочвени. Тя имаше среща със съдбата и нейното име беше Лука.

 

 

Георгиос Вилос крачеше по мраморния под на луксозната библиотека в модното атинско предградие Кифисия. Спря за момент, за да попие потта, избила по челото и врата му. Мамка му, помисли си той, ядосан от реакцията на тялото си към състоянието му на крайна нервна възбуда. Потта просто не искаше да престане да се лее от него, а той вече се чувстваше прекалено уморен, за да се справи с нея.

Седна на стола зад бюрото и се пресегна за един от клетъчните телефони, подредени в спретната редичка отдясно върху покритата с кожа повърхност. О, мили боже, помисли си той с нарастващ ужас. Стигнахме до края. Трябва да се свържа с Марк и да го сваля от проклетия кораб.

Когато вдигна телефона, ръката му леко потрепери, което го ядоса още повече. Има време, успокояваше се той. Достатъчно време. Марк ще бъде окей. С Марк всичко ще е наред. Пое си дълбоко дъх, отвори телефона и набра телефонния номер, пълните му пръсти лесно улучваха правилните бутони, макар да бяха толкова малки.

Телефонът отсреща звънеше и звънеше. Три пъти. Четири. Пет. Шест. Седем. Осем. По дяволите! Десет иззвънявания. Дванайсет. Нищо!

Нищо! Марк не вдигаше телефона си, въпреки че изрично беше обещал да го прави. Сега какво? Георгиос Вилос изчака гласовата поща на сина му да се включи и когато безплътният компютърен глас най-накрая отговори, той почти изкрещя съобщението си.

— Марк. Марк! Обеща да вдигаш клетъчния си телефон — извика той. — Обади ми се незабавно! Незабавно!

Тръшна телефона и го блъсна в плота на бюрото в пристъп на яд. Какво прави той? Защо това малко лайно ми причинява това точно сега? Защо? Защо?

Георгиос Вилос рязко се изправи и отново започна да крачи из стаята. Дяволите да го вземат, помисли си той. Дяволите да го вземат! Защо ми причинява това? В момента би дал всичко, за да пипне сина си, да му набие малко разум в главата. Точно като майка си е. Непредвидим. Неконтролируем. Неблагодарен.

Георгиос Вилос спря да крачи напред-назад и отиде до масичката с питиетата, където си наля чаша узо. Разреди го с лед и отпи голяма глътка от силното питие с аромат на анасон, после хвърли чашата на земята, където тя се счупи и парчетата се разлетяха навсякъде.

Пластичният експлозив беше в апартамента на Марк. Точно под носа му. А лудият, който щеше да го използва, не зачиташе човешкия живот. Животът на който и да било. Включително и на Марк.

Той пак се върна до бюрото и взе клетъчния телефон, за да набере отново номера. Той звъня и звъня, и звъня, също като преди малко. Георгиос Вилос се чувстваше, сякаш ще експлодира всеки момент от яд.

Защо?, запита се той. Защо ми причинява това? Собственият ми син?