Джудит Гулд
Кораб на мечтите (8)

7.

Георгиос Вилос взе клетъчния си телефон и набра номера, който беше запомнил наизуст, за да не го намери някой друг записан някъде в неговите неща. Ако някога се стигнеше до това, номерът можеше да бъде намерен в паметта на мобилния, но той не смяташе да предизвиква съдбата, като го оставя написан в тефтер или на листче на бюрото си.

Мъжът вдигна на третото позвъняване.

— Да?

— Моята пратка на място ли е? — попита Вилос.

— Естествено — беше арогантният отговор.

— Самият ти провери ли?

— Това не е твоя работа.

На Георгиос Вилос му се прииска да нарече наглото копеле с някоя мръсна дума, но не смееше да го обижда, докато не се увери със сигурност, че планът му е задействан.

— Разбирам — отговори накрая с неутрален тон. — Но си уверен, че пратката е там, където трябва?

— Да. Да не ме мислиш за глупак?

— Не. Не. Разбира се, че не — бързо отвърна Георгиос. — Но нещата винаги могат да се объркат, нали?

— Не и когато си имаш работа с мен.

— Всеки греши — измърмори Георгиос Вилос, без да се замисли.

От другата страна се чу изтракване, когато мъжът затвори.

Георгиос натисна бутона за прекъсване на разговора, затвори телефона и обхвана главата си с ръце. Господи, как го мразя!, помисли си тъжно. Ще ми се да можех да го обеся за топките! Той удари телефона си в бюрото. Но нямам избор. Никакъв.

Вилос се облегна в стола си и се загледа през прозореца, без да вижда нищо от гледката навън, залутан в мислите си. Осъзнаваше, че поема огромен риск, но това беше най-добрият начин да се справи със ситуацията. Да скрие експлозивите в пътническите сандъци на Марк беше най-лесният и най-ефикасният вариант да ги качи на кораба. Митническите власти не биха посмели да проверяват багажа на сина му. Него щяха да го поздравяват всички на кея, сякаш е коронован принц, и щеше да премине за секунди през охраната като герой, който я завладява. Бръмченето на детекторите за метал ще бъде игнорирано, ако изобщо експлозивите ги задействат. На никого от семейството му никога не се беше налагало да се подлага на претърсване, освен стандартното махане на монетите от джоба, колана и обувките. Поне не в Пирея, а в момента само това пристанище имаше значение. А ако се наложеше да използват експлозивите, след тях нямаше да останат никакви доказателства. Нямаше да има и кораб.

Георгиос Вилос въздъхна. Разбира се, че не искаше да застрашава по никакъв начин Марк, но той щеше да има достатъчно възможности да напусне кораба, така че това не беше проблем. Имаше няколко пристанища, на които се спираше преди прекосяването на Атлантическия океан за Бразилия. Георгиос неспокойно се размърда в стола си. Надяваше се да не се стигне до там. Презрените братя Лампаки можеха да предотвратят необходимостта от подобен отвратителен начин на действие, а той само можеше да се надява, че ще му дадат парите, които му трябваха, за да спаси компанията.

Междувременно, помисли си той, донякъде удовлетворен, ако Азад му беше казал истината, експлозивите бяха на кораба, скрити на безопасно място в багажа на Марк, а самият Марк беше извън всяка опасност. Планът беше брилянтен, реши той. Никой не би предположил, че Марк Вилос ще държи средствата за унищожение на бащиния си кораб в собствения си луксозен апартамент.

 

 

Когато Криси и Джени стигнаха до трапезарията, пред вратата се беше образувала опашка. Метр д’отелът, подпомаган от няколко стюарда, умело настаняваше пътниците и те бяха въведени в елегантна трапезария и бяха бързо съпроводени до масата на Моника Граф, Руди, Мина и доктора.

Руди се изправи на крака, а по-възрастният доктор повече или по-малко зае полустояща поза, докато дамите се настаняваха.

— Толкова мило от ваша страна да се присъедините към нас — каза Моника ентусиазирано. — Хайде всички да ви запозная. Ти трябва да си… Джени, нали?

— Да — отвърна Джени, безсрамно взряна в грима и лъскавото облекло на по-възрастната жена, сякаш тя беше някакво невиждано досега екзотично животно.

След като приключиха с представянията се появи келнер и прие поръчките им за питиета. Джени и Криси решиха да си поръчат бутилка бяло вино, на което, както им казаха, ще напишат номера на каютата им и ще го запазят за следващия ден, ако не го изпият тази вечер. Докато разглеждаха менюто бърбореха за следобеда — както изглеждаше всички бяха подремнали — и за кораба.

— Ужасно съм разочарована — каза Моника. — Изобщо не е бляскав.

— Мила моя — каза й доктор Фон Меклинг, очилата му отразяваха светлината, — този кораб е построен и обзаведен с много вкус, а големината му е идеална. Няма много хора и, слава богу, никакви деца. Мисля, че сме големи късметлии — гласът му внушаваше уважение и подхождаше на изтънчения му вид. Беше внимателно облечен в безупречен тъмен костюм, имаше къса бяла коса, спретнали, добре поддържани мустачки, блестяща от чистота бяла кърпичка в джобчето и малка червена роза в петлицата на сакото си.

— Прав си — съгласи се Моника, махвайки с обсипаната си с бижута ръка.

— На мен ми харесва ужасно много — намеси се Мина. — Някак по-интимно е и, както докторът с право отбеляза, обзаведен е с много вкус.

— Освен това е и много бърз — добави Руди. — Казаха ми, че е най-бързият в света.

След като поръчаха, те започнаха да дискутират утрешната спирка.

— Била ли си преди в Сицилия? — попита докторът Джени, която беше настанена точно до него.

Тя поклати глава.

— Не — каза. — Била съм няколко пъти в Европа, но никога в Сицилия.

— Ще ходиш ли на някоя от тези екскурзии, които организират? — обърна се Мина към Криси.

— Да. Отивам в Таормина. Чела съм малко за това място и реших да посетя него, вместо да ходя на връх Етна.

— О, и аз ще си спестя Етна — намеси се Моника. — С тази ужасна воня на сяра. Освен това, там не можеш да пазаруваш, а в Таормина има прекрасни магазини.

— Аз пък не бих изпуснал Етна за нищо на света — каза докторът. — И преди съм ходил, но нямам търпение пак да го видя. Не е добре за сърдечно болни — заради надморската височина, нали разбирате — или за астматици, с всичките му пушеци, но аз просто трябва да отида. — Той пак погледна към Джени. — А ти, скъпа?

— Определено връх Етна. Звучи ми супер — тя се усмихна сладострастно. — Освен това си помислих, какво пък толкова? Ще имаме още много възможности да пазаруваме, а Криси иска да види Таормина, така че после можем да споделим впечатленията си.

Пристигнаха салатите и предястията и всички им са нахвърлиха с удоволствие. Последваха основните ястия и храната се хареса на всички. Когато донесоха десертите, Криси учудено установи, че европейците са си поръчали плата сирене, докато тя и Джени си бяха взели кейк с ром и сладолед.

По общо съгласие се разбраха да се срещнат в салона „Посейдон“ на палуба шест за вариетето в десет и половина, след като използват времето след вечеря самостоятелно.

Криси и Джени се извиниха и напуснаха трапезарията, без да пропуснат да забележат многото погледи на все още вечерящите, които ги проследиха. В коридора отвън видяха врата, която водеше към палубата.

— Смятам да изпуша една цигара на палубата — каза Джени.

— Ще дойда с теб.

Навън беше ветровито, въпреки че беше закътано от прегради и спасителните лодки, висящи на специални греди, и студено; единствената светлина идваше от малки лампи, монтирани на стените, и от случайно светещи прозорци и врати на офиси и приемни. Те се облегнаха на парапета и се загледаха в тъмното. В далечината можеха да видят нещо, което явно беше друг круизен кораб, светлините му се появяваха в черната празнота, сякаш беше някаква химера. Както се бяха надвесили през перилата и гледаха към водата, и двете се засмяха, когато ги опръска една голяма вълна, покривайки ги с фина мъглица от морска вода, въпреки че бяха на пет палуби височина от морето. Съвсем малко други пътници минаваха или се спираха около тях, най-вече двойки, повечето пушеха цигара или пура след вечеря.

— Тук е добро място за таен секс — отбеляза Джени. — Особено в един от онези тъмни ъгли.

— Или човек може да се изкатери в една от спасителните лодки — пошегува се Криси.

— Това вече е идея.

— Смяташ ли да се видиш с Маноло тази вечер?

— Може би. Той сигурно ще е в дискотеката около полунощ и ако е, ще се измъкнем нанякъде.

— Звучи забавно — отговори Криси.

— Хъммм — реагира Джени. — Забавно е, наистина.

Те се върнаха обратно вътре и се отправиха към салон „Херкулес“, където щеше да е вариетето. Веднага след двойните врати видяха Мина и Руди да чакат от едната страна.

— Здравейте — каза Мина. — Намерихме чудесни места с маса, ако искаме да поръчаме коктейли. Тя беше се преоблякла в сексапилна червена рокля с пола на няколко нива от волани, подобна на тези на танцьорките на фламенко, и си беше сложила блестяща огърлица, обеци и гривни, които можеше и да са истински, но можеше и да се фалшиви. Криси и Джени не можаха да разберат.

— Колко мило от ваша страна — каза Криси. — Харесва ми роклята ти. Прекрасна е.

— Благодаря — отговори Мина.

Те последваха двойката до няколко червени плюшени кресла наблизо, където Моника и докторът бяха се задълбочили в разговор. Моника кимна, а възрастният доктор се изправи наполовина от стола си, за да ги поздрави. След като всички се събраха около овалната маса, Руди предложи да си поръчат бутилка шампанско.

— О, ти си мой тип мъж — каза му Джени.

— Както и мой — намеси се Мина като го прегърна собственически.

Руди извика келнера и поръча шампанско.

Доктор Фон Меклинг насочи вниманието си към Джени, както беше направил и на вечеря. Той беше очарован от нея и не си губеше времето в разговор с другите от компанията. Джени поведе вежлив разговор с него, докато Криси бърбореше с всички останали. Келнерът донесе шампанското и шест чаши. Когато им сервира, Руди предложи тост.

— За едно вълнуващо и романтично пътуване — каза той, вдигнал чашата си.

Всички чукнаха чаши и отпиха от шампанското, докато светлините в залата започнаха да гаснат. Шоуто щеше да започне всеки момент. Оркестърът засвири туш и висок млад мъж, красив афроамериканец, излезе на сцената. Публиката започна вежливо да аплодира.

— Дами и господа — започна той на английски, — добре дошли на „Морска нимфа“. — Той продължи, разказвайки безброй шеги, от наистина весели до направо жалки, но всяко негово усилие биваше възнаграждавано с бурни аплодисменти. Накрая той обяви: — Шоуто тази вечер се казва „Източни наслади“.

Тримата оркестранти засвириха екзотична мелодия със звучене като от Средния изток и започна танцов номер, който включваше жени, костюмирани като кючекчийки, и мъже, облечени като шейхове. В края на номера главната танцьорка беше изнесена от сцената на раменете на шейха, който й партнираше.

Моника прошепна на Криси:

— Абсолютна глупост, нали?

Криси кимна с усмивка.

— Въпреки това са доста добри, не мислиш ли?

Моника вдигна едната от изрисуваните си вежди.

— Амиии, ако си затворен на кораб насред морето… — отвърна тя, после сложи ръка пред устните си и се разсмя.

Шоуто беше кратко, някъде трийсет минути или малко повече, а после оркестърът засвири танцова музика. Много двойки излязоха на малкия дансинг. Доктор Фон Меклинг се обърна към Джени.

— Един танц, мила моя?

— О, прекрасно — отвърна тя, усмихвайки се дяволито на Криси.

Тя се изправи заедно с доктор Фон Меклинг и той я съпроводи до дансинга, където Мина и Руди се присъединиха към тях.

— Ще има повече свободни мъже в дискотеката — каза Моника на Криси.

— Смяташ ли? — отвърна тя.

Моника кимна.

— Разбира се — увери я тя. — Повечето от по-възрастните двойки ще се вече по леглата, а младите ще се разбудят. Само почакай и ще видиш. Както и някои от корабните офицери — тя хвана ръката на Криси. — Някои от тях са убийствено красиви. Само че не е добре човек да се забърква с тях.

— Защо? — попита тя.

— Повечето ги очаква жена вкъщи, въпреки това, което разправят — отвърна Моника. — Пък и не предлагат особено добри перспективи, ако разбираш какво имам предвид.

— Не, не разбирам — каза Криси с объркано изражение.

— Говорим за пари, скъпа — тя категорично почука по масата с лакирания си в червено дълъг нокът. Пръстенът й отрази светлината и красиво заблестя. — Те не печелят много. Ако ще се влюбваш в моряк, той трябва да е капитан на кораб. Единствено с него си струва да се занимаваш.

— Дотук с романтиката — отбеляза Криси със смях.

Моника също се усмихна.

— Освен всичко, човек трябва да е и практичен. Трудно е да се задържи любовта, когато дойде гладът или когато няма пари за телефонната сметка.

— Сега вече разбирам — съгласи се Криси, макар че постепенно беше започнала да вижда Моника в нова светлина. Не беше тази романтичка, за която Криси я беше помислила отначало.

Танците бяха съвсем кратки и всички единодушно решиха да отидат на дискотека.

— Искам първо да отида да се преоблека — каза Джени и погледна Криси. — Ти искаш ли да дойдеш?

— Да — станаха. — Ще се видим в дискотеката — обяви Криси на всички на масата.

— По-добре бъди там — отговори Руди. — Искам да танцувам с теб. Мина не може постоянно да танцува с мен.

— Ще бъда — намигна му Криси.

По пътя към каютата им Джени й разказа как се е държал доктор Фон Меклинг на дансинга.

— Заклевам се — каза тя през смях, — той е една развратна дърта гадина. Помислих си, че може би съм го предизвикала, но всъщност той започна всичко. През цялото време местех ръцете му, но просто не можах да накарам дъртото копеле да ги държи далеч от мен.

В каютата Джени се преоблече в деколтирана, дълга до пода леопардова рокля с дълбоки цепки от двете страни.

— Мога дори да показвам по малко гащички в тази рокля, ако ми се прииска — каза тя весело. — Ще му покажа на този стар доктор едно друго.

Криси се разсмя.

— Колко рокли с животински шарки имаш?

— Загубих им бройката. — Джени погледна любопитно приятелката си. — Няма ли да се преоблечеш?

Криси вдигна рамене.

— Не мисля — каза тя. — Вечерта не е официална.

— Така е, но имаш много по-секси неща от това — тя отиде до гардероба, отвори вратите и започна да рови из дрехите вътре.

— Виж — каза тя като извади млечнобели тесни в бедрата панталони и подходящо бюстие в същия цвят с дълбоко деколте. — Това ще изглежда чудесно на дансинга. Панталоните очертават задника ти и се разширяват надолу, а горнището показва малко цици.

Криси се колебаеше отначало, но после взе тоалета от ръцете на приятелката си.

След като се облякоха, те тръгнаха по стълбите към палуба седем. Влизането в дискотеката беше като преминаване в друго време и място. Беше съвсем слабо осветена, освен малката зона на бара и с интимни плюшени сепарета точно до входа. Видяха няколко двойки, които си бяха взели питиета и си разменяха целувки. Около дансинга с формата на буквата „U“ имаше около 75 малки масички. Моника им помаха от другата страна на залата.

— Сякаш иначе щяхме да я пропуснем — изкоментира Джени. — С тази коса и този грим, и дрехите и обувките й с пайети, тя може да освети и най-тъмната дупка в ада.

Те си проправиха път между масите и столовете и през залата дотам, където бяха седнали останалите. Вече бяха отворили бутилка шампанско.

— Имаме още две чаши — обяви Руди.

— О, благодаря — каза Криси. — Това е много предвидливо от ваша страна.

— Да — добави Джени. — Точно това ни трябва, за да загреем.

Седнаха, Руди наля шампанско и всички чукнаха чашите си, както бяха направили по-рано във вариетето.

— Това може да ни стане навик — пошегува се Джени.

Мина се разсмя.

— Руди обожава шампанско — обясни тя. — Винаги пие само това. Вкъщи, на вечери навън, на пътешествия. Случаят винаги е подходящ за шампанско.

Погледът на Криси се спря на бара, където забеляза една по-възрастна жена в много скъпо изглеждаща вечерна рокля, която пиеше и пушеше цигара в компанията на двама мъже на средна възраст.

От едната им страна седеше много красив сам мъж, който изглеждаше погълнат от музиката като отмерваше такта с крака си върху бар столчето. Имаше къса светлоруса коса и беше облечен в морскосиньо сако с бяла кърпичка в джобчето, бежови панталони и обувки от бяло шевро. Изглежда беше толкова мускулест, че тялото му едва се побираше в сакото. Когато мина покрай нея, за да покани една сама дама на танц, тя успя да види, че има проницателни сиви очи. Криси не знаеше какво да направи с тази информация, както не знаеше и какво у него толкова я беше заинтригувало. Но той определено събуди любопитството й. Много й се искаше да научи историята на живота му.

Руди и Мина изтанцуваха едно бързо парче и привлякоха вниманието на всички. Роклята на Мина направи същинско шоу, воланите й се въртяха бясно във всички посоки, докато Руди виртуозно изпълняваше акробатичните номера. След това той покани Криси и тя пое предложената й ръка и двамата изтанцуваха един бавен танц, а после и един бърз.

Колкото по-късно ставаше, толкова по-голяма ставаше тълпата. Някои от корабните офицери и от младите момичета, които работеха на борда, на безмитните магазини или другаде, седяха заедно по масите. Криси беше останала сама на масата и се наслаждаваше на танцуващите двойки, когато високият, мускулест непознат, когото беше забелязала на бара, се приближи до нея.

— Ще ми направите ли честта да танцувате с мен? — попита той вежливо и много официално. Имаше съвсем лек акцент, но тя не можа да определи какъв.

— Да — сърцето й трепна. — С удоволствие — прие протегнатата му ръка и го остави да я поведе към дансинга. Песента беше бавна и той вещо я поведе в танца.

Когато музиката се смени с по-бърза, я погледна въпросително.

— Окей? — попита я.

Тя кимна. Продължиха да се въртят по дансинга с диви непрекъснато ускоряващи се крачки. От време навреме той я вземаше в прегръдките си и я накланяше първо на едната страна, после на другата страна, завърташе я, и така, докато Криси не се почувства леко замаяна, но си прекарваше чудесно. С него изглеждаше по-добра танцьорка, отколкото беше всъщност, помисли си тя. Когато и тази песен свърши, му каза, че иска да се върне на масата за едно питие.

— Защо не дойдеш при мен на бара?

Защо не, помисли си тя.

— Добре — каза на глас.

Отидоха до бара, където Криси седна на столчето срещу това, което той заемаше през цялата вечер.

— Какво искаш? — попита той.

— Вода — отговори Криси. — Страхувам се, че вече поех лимита си алкохол.

Мъжът не се опита да я придума.

— Газирана или обикновена?

— Газирана.

Той поръча водата й, както и скоч с вода за себе си, след това се обърна към нея.

— Казвам се Валентин Петров — кимна й официално и протегна ръка. — А ти?

— Аз съм Криси Фицджералд.

— За мен е удоволствие да се запознаем — пак й кимна. Барманът донесе напитките им и той й подаде нейната.

— За мен също — каза Криси. — И благодаря за водата — тя отпи огромна глътка, после още една.

— За първи път ли си на круиз? — попита той, докато си палеше цигара.

— Била съм само на един, но той беше едва седмица, от Ню Йорк до Карибите. Нищо подобно на това.

— Разбирам. Не пиеш ли?

— Пия, но след първото спирам.

— Да… Въпрос на дисциплина — той се усмихна и късата руса коса, тъмносивите очи и мускулестото тяло започнаха да изглеждат по-малко плашещи, малко по-човешки. — Много хора имат този проблем, не смяташ ли?

Криси вдигна рамене.

— За многото хора не знам, но знам за себе си — тя отпи още вода и чашата й почти свърши.

— От къде по-точно в Щатите си?

— От Ню Йорк.

— Град Ню Йорк?

Тя поклати глава.

— Не, живея в Олбани. Малко по-нагоре. Столицата на щата.

— И много гаден, доколкото знам — допълни той.

Криси не знаеше какво да му отговори. Макар да не беше много влюбена в родния си град, определено не й допадаше някакъв напълно непознат да го обижда.

— Амиии… — започна тя.

Той пак я погледна и леко се усмихна.

— Майтап си правя, не се обиждай.

Тя отвърна на усмивката му, но беше леко объркана от чувството му за хумор.

— А ти откъде си?

— София — каза той. — България. Част от бившия съветски блок.

— О, колко интересно — каза Криси. — Не мисля, че съм срещала някой друг оттам.

— Не? — каза той. — Не съм изненадан. Малко от нас я напускат изобщо някога. Не и доскоро, по-точно. Преди руснаците ни забраняваха, а сега, когато вече е позволено, нямаме пари за пътуване — той си дръпна силно от цигарата. — Ако на света има по-гадна воняща дупка от Олбани, това е България.

— Значи явно сме в едно и също положение — разсмя се Криси.

Той се намръщи.

— Не съм сигурен за това — каза. — Ти изглеждаш мека и нежна, мила и добра. Аз? Аз съм от старата наборна маса на КГБ. Смята се, че от българите стават най-добрите наемни убийци.

— Шегуваш се — каза тя.

— Не — отвърна. — Съвсем сериозен съм — той загаси цигарата си и допи остатъка от скоча и водата. — Искаш ли да потанцуваме още?

— Разбира се — каза Криси.

На дансинга, по време на блуса, той я придърпа по-близо до себе си, но не се опита да я опипа или нещо такова. Когато песента свърши, тя му каза, че трябва да се връща на масата си.

— Разбира се — каза той и я съпроводи до там. — Беше ми приятно да се запознаем — отново й кимна официално.

Криси понечи да го представи на Моника и на доктора, но Валентин вече се беше върнал на своето място на бара. Тя седна до Моника.

— Разкажи ми за него — веднага прошепна тя. Беше извадила ветрило с орнаменти, ярко изрисувано с любовни сцени, които богатата позлата само подчертаваше още повече, и от време навреме го размахваше пред лицето си с малки бързи движения.

— Той е от България — започна Криси — и се казва Валентин Петров.

Моника кимна.

— Разбирам — тя задържа ветрилото пред лицето си за малко, а после се обърна към Криси. — Мисля, че не е ни най-малко подходящ.

— Е, не съм имала нищо сериозно наум, Моника. Просто се съгласих, когато ме покани на танц.

— Бих те посъветвала да стоиш по-далеч от тези източноевропейци.

— Защо? — попита Криси.

— Мила моя — започна бавно Моника, сякаш обясняваше на малоумен, — те са недодялани, нецивилизовани хора, на които толкова дълго им е било забранявано на практика всичко — дори кислород, поне така изглежда въздухът им — че ще минат години, преди да се възстановят, ако изобщо това стане. Явно твоят млад джентълмен е по-умен от повечето, щом е успял да замине в чужбина и дори прави круиз. Но те са в голяма степен неблагонадеждни. Както и безскрупулни.

— Значи определено той не е моя принц — каза Криси през смях. Можеше единствено да се смее на начина, по който Моника се опитваше да представи Валентин, вписвайки го в графата на страшните разбойници. Какво щеше да прави на този кораб, ако беше гангстер?

— Някои от служителите на кораба, разбира се, са българи — обади се Моника. — Има и руснаци, румънци и всякакви други, но повечето от тях са обслужващ персонал, Криси. Това е всичко, което знаят да правят. Ще го разбереш и сама по време на круиза.

— Сигурна съм, че си права — кимна Криси, защото не искаше да се кара с по-възрастната жена, макар че всичките й инстинкти въстанаха срещу такива крайни обобщения, — но не трябва да се притесняваш, Моника. Аз само танцувах с този мъж.

— О, знам — отвърна Моника като енергично си вееше с ветрилото, — но едно нещо води до друго, нали?

Криси можеше само пак да се разсмее.

— Повярвай ми, един танц с Валентин няма да доведе до нищо повече.

— Добре. Виж сега доктора и твоята приятелка. Танцуват като луди — тя се изкиска и веднага закри уста с ветрилото. — Мисля, че доктор Фон Меклинг е доста увлечен по приятелката ти — добави заговорнически.

— Ами — започна Криси — Джени определено привлича мъжете. Не знам дали би се заинтересувала от мъж на неговата възраст, но…

— Възрастта няма значение, когато говори сърцето — прекъсна я Моника — или портфейлът.

Криси се усмихна.

— Джени е добре осигурена. Взима огромна издръжка от бившия си съпруг.

— Наистина? — Моника замълча за момент, за да асимилира новината. — Много умно момиче. Много повече, отколкото би предположил човек като я види.

— Какво имаш предвид? — Криси се подготви да защитава приятелката си.

— Просто съм изненадана, че освен откритата сексуалност има и мозък в главата си — каза Моника. — Не се ядосвай, скъпа. Не искам да обиждам приятелката ти, но е повече от очевидно, че главната й цел е да впечатли мъжете. Няма никаква хитроумност у нея.

Руди и Мина се върнаха на масата, лицата им се бяха зачервили.

— Ти и Руди сте звездите на дансинга — каза Криси. — Танцувате всичко прекрасно.

— Взимаме уроци — каза Руди. — Много уроци. Обожаваме танците.

Когато капитан Пападопулос влезе в залата с още двама офицери, всички погледи се насочиха към него. Този човек със сигурност имаше страхотно присъствие, помисли си Криси, но всъщност единият от мъжете, които бяха с него, наистина хвана окото й и го задържа върху себе си. Като повечето гърци той имаше гарвановочерна коса, маслинен тен и тъмни очи, но беше по-висок от останалите. Освен това изглеждаше доста резервиран. Докато капитанът се спираше и говореше с всички по пътя до тяхната маса, мъжът, привлякъл вниманието й, стоеше малко по-настрани. Незабавно, след като седнаха се появи един келнер, за да вземе поръчките им. После капитанът и другият офицер се изправиха отново и поканиха две дами от съседната маса на танц. Но високият, тъмен непознат, заинтригувал Криси, остана на масата като оглеждаше дискотеката с видима досада и започна да отпива от чашата бяло вино, когато му я донесоха. Може би точно резервираността му, както и фактът, че никак не приличаше на останалите, бяха нещата, които привлякоха Криси.

Вниманието й обаче скоро беше отвлечено от него, когато Мина се наведе към нея и каза:

— Той е фантастичен танцьор, нали?

— Кой — попита Криси.

Мина се разсмя.

— Капитанът, разбира се. Той е абсолютно невероятен танцьор, най-точния и грациозния в залата.

Криси се загледа в танците на капитана, както почти всички останали в дискотеката, и видя, че това, което казва Мина, е истина. Той водеше дамата си по дансинга, сякаш беше професионален танцьор. Поведението и униформата му значително усилваха впечатлението, помисли си тя, но освен това човекът притежаваше вродена грация и си личаха многото тренировки.

— Мога да го гледам цяла нощ — каза Моника ентусиазирано.

— Да, добър е — съгласи се Руди. — Хайде, трябва да излезем на дансинга и да му покажем какво можем ние — двамата с Мина станаха и се впуснаха в танци, оставяйки Криси само с Моника и доктора.

Руди и Мина вложиха всичко от себе си в танца и когато следващата песен се оказа испанско фламенко, те направиха такова шоу, че се събра тълпа зяпачи, които избухнаха в аплодисменти, щом танцът свърши. След това капитанът поиска разрешение от Руди да танцува с Мина и те буквално подпалиха дансинга по време на следващото парче. В този момент вече почти всички бяха на дансинга и се наслаждаваха на близостта на красивия капитан и неговата невероятна партньорка.

Криси мълчаливо ги гледаше, но успя да забележи също и че Валентин танцува с една жена на средна възраст, която доскоро седеше на съседната маса с приятелката си. Странно, но тя усети нещо като собственическо чувство, когато видя, че жената се забавлява и се смее непресторено на нещо, което Валентин й говори на ухо. Зачуди се дали той казва на сегашната си партньорка същите неща, които беше говорил преди малко на нея. Но бързо успя да разкара тези мисли от главата си, когато видя, че Джени танцува с Маноло, нейния млад красив офицер. Ръцете им бяха увити един около друг, а телата им се притискаха ужасно предизвикателно. Неволна усмивка разцъфна на лицето й и Криси се зачуди дали изобщо ще види Джени повече тази вечер.

Въпросът й скоро получи отговор, когато песента свърши и Джени се върна на масата.

— Само си взимам чантата — каза тя — и си тръгвам с приятел. Ще се видим по-късно. Лека — наведе се към Криси и докосна бузата й с устни. — Няма да се прибирам довечера, така че не се тревожи за мен.

Криси кимна и я проследи с поглед как щастливо се носи на излизане от дискотеката. Явно Маноло беше излязъл преди нея, за да не ги видят, че си тръгват заедно.

Докторът, чийто полупритворени очи бяха винаги нащрек, също я гледаше. Той се обърна към Моника и каза:

— Младежите пропиляват толкова много от най-хубавото си време, нали? Преследват невъзможното… или неподходящото.

Моника кимна в потвърждение.

— Да, но спомни си каква беше твоята собствена младост, докторе.

— Права си, разбира се. — Той насочи вниманието си към Криси. — Млада госпожице, забавляваш ли се?

— Да, докторе. Прекарвам си чудесно, благодаря, че попита. А ти?

— О, аз винаги се забавлявам — каза той и й намигна. Не изглеждаше на повече от седемдесет, а и от това, което чу от Джени, беше ясно, че още не е загубил интереса си към жените. Тя отново се обърна към дансинга и видя Валентин да танцува с поредната дама, тази също беше на средна възраст. Беше и с наднормено тегло и не точно привлекателна, но явно си прекарваше чудесно, разсмивана от шегите му. Видя и как капитанът се връща на масата си и го проследи с очи. Високият, сдържан офицер, който беше дошъл с него, все още седеше, отпиваше вино и изглеждаше все по-отегчен. Досега не беше танцувал или разговарял с когото и да било и Криси се хвана, че пак се чуди що за човек е. Той беше толкова красив, но видимо не се забавляваше никак, а на нея това й се стори любопитно. Изведнъж тя осъзна, че мъжът също я гледа и бързо извърна поглед с надеждата, че не се е направила на глупачка като го зяпа прекалено упорито.

В другия край на залата Криси видя, че Марк, красавецът със скъпия апартамент, тъкмо влиза. Той също я забеляза и незабавно се насочи към нея. Тя нервно се раздвижи в стола си. Беше много красив и около него почти се виждаше аурата на многото пари, но това, което я караше да се чувства леко некомфортно, беше невероятният му сексапил. Обаче нямаше достатъчно време да размишлява над чувствата си, защото той вече стоеше пред нея.

— Искаш ли да танцуваме? — попита Марк с лека усмивка.

— Да — отвърна Криси, а главата й леко започна да се върти. Може ли този красив, ужасно богат мъж наистина да се интересува от мен?, зачуди се тя.

Марк я поведе към дансинга, където я притисна до себе си, докато двамата се движеха в такт с бавната музика.

— Приятно ли ти е на кораба? — попита я той, а тъмните му очи бяха втренчени в нея.

— Обожавам този кораб — отвърна Криси. — Наистина е прекрасен.

— Корабът е страхотен — съгласи се той. — А има и някои интересни пасажери.

— Да. — Криси си помисли, че Марк определено е един от най-интересните хора на борда.

— Като теб — добави той.

— О? — успя да произнесе Криси и се изчерви до ушите.

— Аз… аз съм просто едно обикновено нюйоркско момиче. — Тя не можеше да не се чувства поласкана от неговата забележка, макар че не му беше дала повод да я мисли за интересна.

— Определено не изглеждаш обикновено — отговори той.

Криси избухна в нервен смях.

— Ще приема това за комплимент.

— Точно така — кимна Марк. — Ти си красива, но освен това изглеждаш и някак… достъпна. Не си затворена в себе си. — И със сигурност си такава за мен, помисли си той, ще ми дадеш всичко, което пожелая от теб. Не е ли така с всички жени?

— Благодаря — измърмори тя, защото не можа да измисли нищо друго. Внезапният му интерес към нея беше объркващ, може би защото беше така неочакван. Запознанството с Адонис в Атина беше прекрасно преживяване, но Марк, помисли си тя, просто беше в друга категория. Тя си представяше, че с външния си вид, комбиниран с парите му, той може да има всяка, която пожелае. Още повече, продължи мисълта си тя, че тялото му, прилепено към нейното, беше силно и топло, сякаш излъчваше някаква животинска топлина, която извикваше у нея вълни на желание.

— Видях едни мъже да вкарват огромен сандък в твоята каюта — каза тя, за да завърже разговор.

— О? Значи си ме шпионирала?

— Не — разсмя се Криси. — Случи се, че бях в същия коридор и ги видях да вървят след теб. Не знаех, че хората продължават да пътуват по този начин. Не и в наши дни. Толкова беше голям, че просто не мога да си представя какво носиш вътре. Огромен е, нали?

— Нямам представа — кратко отвърна той. — Знам само, че понякога съм далеч от къщи много дълго и трябва да имам в себе си дрехи за всякакви случаи.

— Нямах намерение да проявявам любопитство — каза тя. — Просто си помислих… Ами, досега не съм виждала никой да пътува с пътнически сандък.

А в кръговете, в които се движиш, се съмнявам, че някога ще видиш, помисли си Марк. После я придърпа още по-силно и те се понесоха съвсем бавно по дансинга, докато песента не свърши. Той продължи да я притиска, без значение, че музиката се беше сменила с много по-бърза и погледна надолу към нея.

— Искаш ли да дойдеш за малко в моята каюта? — попита я Марк.

Криси разбра по самоувереността, която погледът му излъчваше, че той е сигурен в нейния положителен отговор. Не се ли съгласяваха всички жени, при положение, че знаеха кой е?

Но тя нямаше, не и тази вечер. Беше изнервена от собственото си привличане към него и все още не беше готова да премине към действие.

— По-добре да не идвам. Може би… може би някой друг път.

Марк я пусна и се отдръпна леко сковано, но на устните му играеше лека усмивчица.

— Може би — повтори той. Сложи ръката си на гърба й и я заведе до нейната маса.

Криси почувства, че го беше обидила. Най-вероятно рядко му отказваха, ако изобщо някога му се беше случвало.

— Ще се видим по-късно — каза той, докато дърпаше стола й назад, за да седне. — Благодаря ти за танца.

— За мен беше удоволствие — каза Криси, но Марк вече се беше завъртял да си ходи, без да обръща повече внимание на нея или на някой друг на масата.

Тя седна и пое дълбоко дъх.

Очите на Моника от другата страна на масата блестяха. Тя зяпна Криси любопитно.

— Не мога да повярвам! — започна тя.

— Кое?

— Излизам за няколко минути и като се върна те намирам да танцуваш с него — каза Моника. — Разкажи ми. Как беше?

— Добре — каза Криси. — Той е толкова красив, нали? А е и добър танцьор.

— Мила моя, естествено, че е красив и добър танцьор. Всеки, който не е сляп, може да го види. Не за това те питам. Харесахте ли се? Ще го видиш ли пак?

— Той ме помоли да отида в каютата му с него — сподели Криси.

— И ти не отиде? — попита Моника, а очите й се разшириха от изненада. — Знаеш ли кой е той?

— Не, но предполагам, че е богат. Знам, че е настанен в един от най-скъпите апартаменти. И е извънредно… привлекателен.

Моника остави ръката си да падне върху масата, а огромните й пръстени предизвикаха силен шум, който се чу въпреки високата, бърза музика.

— Скъпа моя, той не е в един от най-скъпите апартаменти — тя внимателно започна да я поправя. — Той е в апартамента на собственика. Този пленително красив млад мъж е Марк Вилос. Семейството му притежава круизни кораби.

— О — изохка Криси като си спомни големите букви „В“, изрисувани на сандъците му. — Не знаех.

— Криси, мила, той е най-желаният ерген на кораба.