Джудит Гулд
Кораб на мечтите (6)

5.

Полетът до Атина, където щяха да се качат на кораба, беше дълъг — почти десет часа, — но тя и Джени се шегуваха, че са успели да изядат и проспят целия си път до Гърция, защото след като стюардесите сервираха вечерята, двете заспаха дълбок и освежителен сън. След като изядоха закуската си, веднага заспаха пак. Когато самолетът се приземи на летище „Елефтериос Венизелос“, главите им бяха още замъглени, полусъбудени, но развълнувани. Като взеха багажа си, веднага си хванаха такси и се отправиха към един малък хотел в Плака, където имаха резервации. След няколкото минути, необходими за измиване на лица и зъби, слагане на свеж грим и смяна на дрехите, те тръгнаха към Акропола, за да видят Партенона, следвайки обясненията на мениджъра на хотела.

Плака, с многото си ресторанти и магазини за сувенири, построени върху мраморните алеи, ги очарова.

Бяха изненадани, че районът е толкова оживен и въпреки студеното атинско време до тях достигнаха поне дузина различни езици. Първо се качиха по стръмните стъпала на Партенона и разгледаха впечатляващите доказателства за архитектурния гений на древните гърци, а после обиколиха малкия, но изключително интересен музей. Навън се разходиха около Акропола, възхитени от разноцветния град, легнал в краката им, покатериха се на околните планини и дори се осмелиха да минат пеша целия път до Пирея, откъдето утре щяха да се качат на кораба. Тъй като й бяха казали, че Атина е мръсна, пренаселена и като цяло неприятна, Криси се изненада, че всъщност харесва космополитния град. Може би дни като днешния бяха редки, но въздухът беше кристалночист, а морето блестеше в далечината.

След като се спуснаха от планината през маслиновите дръвчета, те се отправиха обратно към Плака, където седнаха да хапнат в едно открито кафене. Наслаждаваха се на хладното, но слънчево време и на прекрасната, развълнувана вода. Избухнаха в лудешки смях, който привлече погледите на околните, когато Джени откри в менюто пресен петел^[1].

— Надявам се това да предсказва какво ни очаква — каза тя.

Без да може да отговори от смях, Криси безпомощно поклати глава.

Когато се върнаха в хотела, откриха, че са изтощени, затова се оттеглиха за кратка дрямка, от която се събудиха след повече от два часа. Отначало Криси не можа да се ориентира на мъждивата светлина, но после бързо се сети къде е. Отиде на пръсти до банята, взе душ и се приготви за излизане. Джени също скоро се събуди и започна да се приготвя, докато Криси я чакаше в лоби бара, заинтригувана от гръцката телевизия. Тя не разбираше почти нищо, естествено, но не можеше да се обърка по отношение съдържанието на някои новини, тъй като те бяха придружени от клипове. Беше шокирана от начина, по който беше показана една катастрофа, нещо невъзможно да се излъчи в Америка. Мениджърът на хотела, Константин, се присъедини към нея и започна да й обяснява някои от репортажите. Повечето от тях засягаха стачки, митинги, протести или други подобни събития, който се случваха в Атина почти ежедневно.

Джени също се появи и седна при тях. Константин огледа одобрително скъпата й и разголена дреха, със скъпо бижу между гърдите и минипола.

— Къде ще ходите сега, млади дами? — попита той.

— Нямам идея — отговори му Криси. — Можеш ли да ни препоръчаш някое място за вечеря?

— При нас е още много рано за вечеря — отвърна Константин като погледна часовника си, — но можете да се насладите на нощния парад в Колонаки. Повечето от богатите атиняни живеят там или отиват там да се покажат в кафенетата, а вие можете да пийнете кафе или нещо по-силно, а по-късно и да вечеряте. Мисля, че ще ви хареса. Това е като нощен ритуал за нас, а ако искате да се срещнете с млади мъже, там ги има в огромно количество.

— О, звучи точно като мой тип място. Крис.

Константин и Криси се разсмяха.

— Хормоналното ниво там е доста високо — отбеляза той.

След като получиха подробни указания от Константин, Криси и Джени тръгнаха пеша към най-скъпия квартал, наречен Колонаки. За разлика от Плака, там нямаше магазини за туристи, нито пък се срещаха други чужденци, освен тях двете. Преминаха покрай магазини, в които продаваха познали стоки, неща, които можеха да се видят и на манхатънските „Пето“ или „Медчсън авеню“: „Гучи“, „Прада“, „Бърбърн“, „Дона Карън“. Това, което отличаваше квартата от Манхатън, бяха дузините кафенета, накацали по тротоарите, каквито имаше почти под всяка къща. Те преминаваха от едно в друго и всичките бяха препълнени.

Джени и Криси си намериха празна маса в едно от кафетата и седнаха. След като си поръчаха кафе и минерална вода на красива, дългокоса сервитьорка, те започнаха да поглъщат с поглед невероятните гледки наоколо. Седнали под чадъри и навеси, хора от всички възрасти бяха зачели кафенетата, но Криси забеляза, че колкото и оживени да изглеждаха разговорите им, малцина от тях не успяваха да забележат новодошлите и минувачите. Всеки оглеждаше всички останали — както жените, така и мъжете. Дори по-възрастните участваха, видя тя, но по-голямата част от енергията — а въздухът определено беше наситен с електричество — идваше от ордите млади мъже и жени, облечени и нагласени много внимателно точно, за да бъдат забелязани тук. Те минаваха от маса на маса, постоянно се консултираха с различни приятели по клетъчните си телефони, пиеха огромни количества кафе, минерална вода, бира или ликьор и открито флиртуваха един с друг.

— Никога през живота си не съм виждала такова нещо — каза тя на Джени.

— Прилича на голям бар за самотници. Само дето пускат и по-възрастни хора, и деца.

Криси се разсмя.

— Мисля, че наистина е приятно.

— Да, хубаво е — съгласи се Джени. — Просто не мога да повярвам, че флиртуват така безсрамно и открито пред дъртите и децата.

— Е, дъртите са направили младите, Джен. А и съм сигурна, че някои от тях още го правят.

— В епохата на виагра можеш да заложиш живота си на това. Сигурно половината старчоци, които седят наоколо и си пият кафето, са приготвили големи и твърди оръжия отдолу под масите.

— Трябваше да се сетя, че ще докараш разговора дотук — каза Криси.

— Докъде? — попита Джени. — Просто съм реалистка, скъпа. Наричам… — Тя рязко прекъсна мисълта си, а очите й проследиха привлекателния мъж, който премина близо до масата им и продължи да се обръща на всяка крачка, когато отмина.

— Мисля, че привлече вниманието на някого — усмихна се Криси.

Джени самодоволно се обърна към нея.

— Пак си помисли — каза тя. — Той не гледа мен, а теб.

Криси почувства как леко се изчервява. Искаше й се да провери дали това, което Джени казва, е истина, но беше прекалено смутена да погледне.

Джени изучава изражението й за минута, след това се пресегна и сложи ръка на рамото й.

— За бога, Крис, хвърли на момчето един поглед — направо изръмжа тя. — Той е ужасно секси. Искам да кажа, като го видиш, ще паднеш.

Криси пак се изчерви, но все пак лекичко обърна глава, за да погледне, и един много красив мъж срещна погледа й. Около 30–35 годишен, реши тя. Педантично наконтен. Висок и добре сложен. Лъскава черна коса, зализана от челото му назад. Тенът му беше маслинен. Виждаха се перфектни бели зъби, защото той й се усмихваше. Тя почувства силно вълнение, когато осъзна, че откритата му и искрена усмивка наистина беше отправена към нея.

— Усмихни му се и ти, глупаче — прошепна Джени и я ритна под масата.

Но Криси не й обърна внимание, защото вече беше му се усмихнала в отговор и го наблюдаваше хипнотизирана как се приближава към тях.

— О, боже — обърна се тя към Джени, — а сега какво?

— Спокойно. Помни, той може да е в Гърция, но си е просто един мъж. Разгонен мъж. Който си търси жена.

Той стигна до масата им и погледна Криси, в очите му имаше закачливи искрици, после се обърна и към Джени.

— Казвам се Адонис — представи се и протегна ръка на Криси. Тя я пое, потрепервайки от топлината, която излъчваше.

— Айде, стига бе — намеси се Джени. — Не може името ти наистина да е такова.

Той я погледна сериозно.

— Само че е точно такова. Всъщност, скоро ще разберете, че в Гърция това никак не е рядко срещано име.

— Много е хубаво — каза Криси.

— Благодаря — отвърна той. — Може ли да попитам за твоето?

— Криси Фицджералд.

— Приятно ми е да се запознаем. За първи път ли сте в Атина?

— Да — каза Криси. — Отиваме на круиз с кораб, който отплава оттук.

— А аз съм Джен — прекъсна я приятелката й и протегна ръка за поздрав.

Адонис я пое и нежно я разтърси.

— Приятно ми е да се запозная и с теб — после насочи вниманието си обратно към Криси. — Надявам се, че ще останете известно време в Атина.

— Иска ми се да можехме, но отплаваме още утре от пристанището в Пирея.

Той кимна.

— Колко жалко. С удоволствие бих ви показал нашия град — замълча, после прибави: — Но може би ще ми позволите да ви заведа двете на вечеря. Какво ще кажете?

— Защо не? — каза Джени, без да даде на Криси шанс да откаже.

— Прекрасно — каза той. — Не си ли съгласна, Криси? — попита изучавайки внимателно лицето й.

— Амиии, да, предполагам — отвърна тя, не много сигурна, че това е разумна идея.

— Не изглеждаш много убедена — усмихна се той.

— Е, все пак току-що се запознахме.

— Тази вечер тук са много мои приятели и ако искаш мога да ти ги представя, за да гарантират за мен — той пак се усмихна. — Всички ще ти кажат едно и също. Че определено съм човек, на който може да се разчита, че съм мъж на честта и изобщо, че нищо лошо няма да ти се случи, докато си с мен.

Джени се разсмя.

— Подставени лица, предполагам — провокира го тя. — И всички работят тайно за теб. А ти всъщност си сериен убиец.

Криси я погледна изумено.

— Джен… — започна тя.

Джени размаха ръце.

— Само се шегувам. Боже, не разбираш ли вече от шега?

— Имате ли нещо против да се присъединя към вас? — попита Адонис. — По този начин ще се опознаем по-добре и това може би ще те поуспокои малко.

— Разбира се — каза Криси, без дори да погледне Джени за потвърждение.

Той придърпа един от покритите с ленено платно директорски столове и седна.

— Виждам, че вече си имате кафета и минерални води. Искате ли нещо за хапване? Или може би да отидем някъде другаде за по едно питие?

— Току-що изрече вълшебната дума — зарадва се Джени. — Добре ще ми дойде едно питие.

Те си побъбриха малко на масата като говореха основно за Гърция като цяло и по-специално за Атина, за това какво работят — той беше адвокат — и за Щатите.

— Бил съм няколко пъти в Ню Йорк — информира ги той — и два пъти в Маями. И на двете места ми хареса. Обичам усещането за енергия.

Най-накрая Адонис махна на сервитьорката и плати сметката, после станаха от масата.

— Можем да вечеряме тук, в квартала, ако искате, или можем да отидем с колата ми до някое по-авантюристично място. Обичате ли италианска кухня? Френска? Гръцка?

— Бих пробвала всичко — каза Криси. — Както кажеш.

— И аз съм на същото мнение — включи се Джени, — само да не е прекалено страшно.

— Страшно? — погледна я той неразбиращо.

— Нали разбираш. Изчанчено. Като октопод или буболечки или нещо такова.

Той се разсмя.

— Не мисля, че това ще е проблем. Ще тръгваме ли? — той разпери ръцете си, за да могат двете да го хванат от двете страни. — Колата ми е наблизо, можем да отидем до ресторанта с нея. Не е далеч.

След няколко пресечки стигнаха до черен спортен мерцедес кабрио и тръгнаха към ресторанта. Шофирането му, както на повечето атинчани, беше прекалено бързо и безразсъдно, без значение какви са светофарите и дали има пешеходци. Криси на няколко пъти пое дълбоко дъх, а на задната седалка Джени се смееше. Скоро той намали и започна да се оглежда за място за паркиране. Когато след пет минути не успяха да намерят такова, умело качи колата върху тротоара на ъгъла.

— Не можеш да паркираш тук, нали? — попита Криси.

Той се усмихна.

— Така е, нали?

— Но няма ли да вдигнат колата ти или нещо такова?

Той вдигна рамене.

— Нееее. Това е Атина.

Те излязоха от колата и Адонис ги поведе по тротоара.

— Намираме се в Псири — каза той. — Много стар атински квартал, който се е превърнал в нещо като нюйоркската Трибека. Има много стари къщи и сгради, които са били складове и офиси, но всички те лека-полека се превръщат в кафенета, галерии и магазини. И всякакви други такива, каквито имате и вие в Ню Йорк.

— Разбирам какво имаш предвид — каза Джени. — Напомня ми за Трибека или Сохо.

— Има още много път да извърви докато стигне до там. След завоя той ги въведе в един ресторант. Вътре в изоставената на вид сграда им се разкри образец на ултрамодерен минималистичен декор с дълъг, плитък басейн по средата. Там бяха посрещнали от много красива млада жена, която незабавно ги настани и взе поръчките им за питиета, докато те разглеждаха менюто.

— Все още е рано за вечеря — каза домакинът им. — Само 9 часа е. А сервирането й приключва около 11 или 12.

— А как, по дяволите, хората ходят на работа? — попита Криси.

— Не спим кой знае колко — ухили й се той. — Всъщност повечето затварят за сиеста след обяд, също като в Испания, после отново отварят и работят до късно. Зависи от вида на бизнеса, разбира се, но много от хората в Атина живеят по този начин.

— Мисля, че би ми харесало — каза Джени.

Сервитьорката им донесе питиетата и Адонис поръча за всички.

— Надявам се да нямате нищо против — прибави той.

— Абсолютно нищо — успокои го Криси, тъй като и без това нямаше идея какво предлага менюто — цялото беше на гръцки.

— Това е традиционна гръцка кухня, поднесена по прекалено модерен начин — обясни Адонис, когато храната пристигна, — но според мен е много вкусно.

Той им зададе много въпроси за пътуването, което смятаха да предприемат, а докато се хранеха обсъдиха и гръцката кухня. Криси намери ястието за едно от най-добрите, които някога е яла. Красиво аранжираната гръцка салата от сирене фета, домати от Санторини, краставица, лук и пиперки беше последвана от вкусен морски език на грил. Всичко това беше придружено от поръсен с татцики хляб, който се топеше в устата й. За десерт за всеки имаше по едно тънко парче залят с мед шоколадово орехов кейк с домашен сладолед „Пистачио“. През цялото време обилно поливаха вечерята с отлично вино от Санторини.

— А сега — започна Адонис, докато подписваше бона от кредитната си карта, — искате ли да отидем на клуб?

— Утре трябва да станем рано, за да се качим на кораба — каза Криси — и аз…

— О, хайде де — намеси се Джени — какво са няколко часа безсъние? Имаме почти месец да си почиваме на кораба.

Адонис погледна Криси, за да види нейната реакция.

— С удоволствие, но наистина съм изтощена — тя изведнъж осъзна изцяло непреодолимата нужда, която тялото й имаше от възстановителен сън, и макар да й беше приятна компанията на Адонис и да й харесваше подчертания му интерес към нея, досега не беше усетила между тях да има някаква химия, поне не и толкова силна, че да я държи на линия за цяла нощ танци, когато й предстои дълъг ден.

— Криси! — изписка Джени. — Помисли си само. Тази е единствената нощ, в която сме в Атина и може да не се върнем тук никога през живота си.

— О, мисля, че това ни най-малко не е възможно — каза Адонис. — Сигурен съм, че тя ще се върне.

— Ами-ии… не знам — поколеба се Криси.

— Ние, разбира се, няма да отидем, ако ти не искаш, но мисля, че ще ти хареса много. Повечето туристи нямат шанс да видят място като това.

Тя видя, че Адонис говори сериозно и й беше неприятно да разочарова него, както и Джени. Най-накрая кимна.

— Окей — съгласи се тя, — но няма да стоим до късно.

След късащо нервите пътуване по градските улици, те пристигнаха пред нощния клуб, който се надвесваше над залива Сароник. Мястото беше на много нива и скъпо обзаведено, а вътре имаше тълпа посетители между двайсет и няколко и петдесет и няколко, които изглеждаха до един привлекателни, добре облечени и обути, танцуваха диво и пиеха много. Много хора поздравяваха Адонис, а той представи Криси и Джени на всички. Криси беше изумена, че почти всички говореха отлично английски. Пиха шампанско и танцуваха доста дълго. На Криси обаче най-много й харесаха почивките отвън на балконите над морето. Въпреки че беше тъмно, светлините на танкерите, корабите и яхтите с различни размери й намигаха от разстояние, а соленият привкус на въздуха й действаше освежаващо след дима и шума в клуба.

— Забавляваш ли се? — попита Адонис.

— О, да — отговори тя. — Беше ужасно мило от твоя страна да ни поканиш да излезем. Наистина съм ти благодарна.

— Удоволствието е изцяло мое — отговори той — и се радвам, че ти харесва — приближи се към нея и прехвърли ръка през раменете й. — Ще ми се да не заминавахте утре.

Криси се почувства леко нервна от близостта му и наистина не знаеше как да реагира.

— Аз… е… ние трябва — най-накрая проговори тя. — Планираме го от дълго време.

Той нежно я притисна към себе си.

— Знам, но не ми харесва. Струва ми се, че можехме да си прекараме чудесно заедно.

Криси можеше да се закълне, че сърцето й заби по-бързо. Не беше подготвена за физическото влечение, което той изпитваше към нея, и не беше сигурна какво трябва да е нейното поведение.

— Съвсем скоро имах несполучлива… връзка — тя реши, че трябва да е честна с него. — Не съм сигурна, че съм готова да… се виждам с някой друг.

— Съжалявам — каза Адонис. — За теб и за мен.

— Предполагам, че имам проблем с доверието към нови хора — призна Криси с въздишка.

— Мога да ти помогна да го преодолееш.

Тя поклати глава.

— Единствено самата аз мога да си помогна. Ти беше чудесен, Адонис, но просто не мога да се занимавам с нищо… с никого… в момента.

— Няма да те притискам.

— Благодаря ти — каза тя. — Мисля, че е по-добре да си тръгваме вече.

— Добре — отвърна той. — Тоест, ако мога да намеря приятелката ти. Тя май успя да танцува с всички мъже в клуба тази вечер.

И двамата се разсмяха.

— Такава си е Джени. Най-вероятно ще остави диря от разбити сърца след себе си.

Той я погледна и този път изражението му беше сериозно.

— Ти си тази, която ще остави разбито сърце след себе си — каза той. — И ти си по-красивата и интригуващата.

Криси почувства същото вълнение, което изпита, когато за първи път си размениха погледи с Адонис. Не можеше да реши дали да му вярва или не, но и не отричаше пред себе си, че това, което чува, й харесва.

— Не знам дали си прав — лекомислено му отвърна, — но винаги Джени е тази, която получава мъжете накрая, не аз.

— Значи американците са глупаци.

— Може би, но тази американка вече наистина трябва да поспи.

Намирането на Джени не беше толкова трудно, колкото очакваха, защото тя беше по средата на дансинга, а наоколо й хората бяха направили кръг, пляскаха и крещяха, докато тя и партньорът й се извиваха и притискаха ужасно неприлично един към друг. Сандалите й, държани само на един пръст за каишките, се мятаха във въздуха, а тя притискаше към партньора си последователно таза и гърдите си, докато той й отговаряше със същото.

Адонис се усмихна, а Криси се разсмя с глас.

— Виждаш ли какво имам предвид?

— Тя е малко дива, нали? — попита той.

— Все още жадува за мъже, макар че вече е на трийсет.

— Не знам. Не мисля, че тя наистина харесва мъжете толкова много, по-скоро ми се струва, че ги презира.

Криси го зяпна изненадано. Изказването му беше доста проницателно.

— Не се бях замисляла за това.

Танцът свърши и тълпата започна да аплодира ентусиазирано. Джени и партньорът й се прегърнаха и целунаха. Адонис хвана Криси за ръката и я поведе през разпръскващата се тълпа зяпачи към Джени.

— Браво — каза Адонис, — направи страхотно шоу, но вече е време да тръгваме.

— Толкова скоро? — извика Джени. — Струва ми се, че току-що дойдохме. — Тя се наведе, за да обуе сандалите си и да затегне каишките им.

Партньорът й по танци я прегърна през раменете.

— Аз мога да я изпратя до вкъщи. Казвам се Майк, между другото.

Адонис и Криси кимнаха.

— Здравей — каза Адонис като представи Криси и себе си. — Дамите отплават с туристически кораб след няколко часа, така че най-добре да тръгваме.

Джени погледна към приятелката си, която само с устни й каза: Моля те.

— Мисля, че си прав — каза тя и след това се обърна към Майк. — Беше невероятно, но наистина най-добре да бягам.

— Не — каза той. — Аз ще те прибера — той погледна часовника си. — Още е само четири. Остани още един-два часа, после ще си ходим.

— Съжалявам — отвърна Джени и помаха с ръка. — Трябва да бягам — тя го целуна по бузата. — Но ми беше страшно приятно да се запознаем и си прекарах наистина добре.

Те тръгнаха към изхода, а Майк ги последва по петите като през цялото време се опитваше да придума Джени да остане, но тя беше безмилостна. След като със страшна скорост ги закара до хотела, Адонис ги изпрати до вратата. Джени му благодари, намигна на Криси и влезе вътре.

— Ей сега идвам — викна след нея Крис. После благодари на ухажора си. — Ти беше просто чудесен — каза тя — и наистина оценявам поведението ти.

— Ето — отвърна й той, — вземи това. — Подаде й гравираната си визитка. — На нея има всичките ми телефони. Обаждай ми се винаги, когато ти се прииска.

Криси извади от портмонето си своята картичка и му я подаде.

— Важи същото. Само че мен няма да ме има около месец.

Той взе визитката й и я прибра в панталоните си, след това я прегърна и я притисна към себе си.

— Ужасно ми беше приятно да се запознаем. Ти си една от най-красивите жени, които съм срещал някога — устните му докоснаха косата й.

— Благодаря ти, Адонис — каза тя нервно, — но най-добре да влизам.

Той я пусна с нежелание и й отвори вратата. Тя влезе вътре и му помаха за чао.

Адонис остана и продължи да я гледа, докато тя премина малкото разстояние през фоайето. Когато стигна до ъгъла пак му махна. Той й изпрати целувка, но не помръдна от мястото си.

Когато Криси се прибра в стаята, Джени вече си беше облякла нощничката и се беше пъхната под завивките.

— Не си взехме будилник — каза тя.

— Преди да излезем казах на рецепцията, че искаме да ни събудят в 9 — отвърна Криси.

— Господи — измърмори Джени и покри главата си с одеялото.

Криси бързо се приготви за лягане. След като загаси, тя си легна, а мислите й се залутаха, подреждайки събитията от деня. Минаха само няколко часа от началото на пътуването, помисли си тя, а вече изглежда сякаш започнаха да се случват чудеса. Срещнах човек, който ме нарече красива. И интригуваща. Други хора ме гледаха с видимо възхищение.

Надявам се, продължи тя сънливо, че тази нощ е предвестник на това, което ми предстои.