Джудит Гулд
Кораб на мечтите (5)

4.

Георгиос Вилос сгъна „Интернешънъл херълд трибюн“ и го постави от едната страна на голямото махагоново бюро. Той получаваше вестника заедно с английското издание на „Катимерини“, атинския ежедневник, подпъхнато вътре. С удоволствие забеляза, че наближаващото отплаване на „Морска нимфа“ от пристанището в Пирея беше надлежно отбелязано и бяха споменали не само неговото име и това на компанията, но и изключителния дизайн на кораба, луксозния му интериор и несравнимата скорост. Каква ирония, помисли си той, нарастващата слава на империята му беше една от главните причини за заплашващия я колапс.

Завъртя се на удобния си стол и се загледа през заемащите цялата стена прозорци към атинското пристанище. Той и Фиона, а също и Роузмари, асистентката му, бяха стигнали дотук на един „Гълфстрийм 5“. Сега, от това малко разстояние, можеше да види „Морска нимфа“, закотвена на един от скоро почистените докове на пристанището. Беше наистина красив кораб, помисли си, лъскав и модерен, но с класическа линия. Той мразеше огромните нови кораби, които приличаха на плаващи автобуси, нито пък харесваше грозните, яйцеподобни, аеродинамични дизайни, към които толкова много корабостроители се насочваха напоследък.

Обърна се обратно към бюрото си и се втренчи злобно в малката купчинка документи на него. В момента просто не беше в настроение да се занимава с детайли. Усещаше силно безпокойство, което го правеше раздразнителен. Срещата с братята Лампаки наближаваше, а той все още не можеше да намери сина си. Беше се опитвал да се свърже с Марк цял ден, звъня на служебния му телефон, както и на клетъчния, но без никакъв успех. Когато намери Фиона в Закинтос, където наблюдаваше затварянето на гръцката им островна къща за зимата, тя също заяви, че не знае нищо за местонахождението на Марк.

— Съмнявам се да е някъде в Гърция — каза тя, — иначе щях да чуя нещо за него от приятелите ми тук. Освен това, ако Марк беше някъде в Гърция, без значение дали в Колонаки или някъде на островите, щяха да го отбележат в пресата.

Споменаването на най-скъпия квартал в Атина, Колонаки, накара Георгиос да изсумти иронично. Марк със сигурност щеше да намери там други богати лентяи като самия него.

— Пък и няма причина да е тук през ноември — продължи Фиона. — Никой с неговия тип мислене не би дошъл тук преди Великден, когато започва да се постопля.

— Просто си помислих, че и това е възможност — каза Георгиос. — Не мога да го намеря никъде и не отговаря на съобщенията, които оставям на гласовата му поща.

— Нищо ново — подигра му се жена му. — Постоянно го безпокоиш. Ако бях на Марк и аз нямаше да отговарям на съобщенията ти. — Тя замълча за миг. — Защо не пробваш да го оставиш на мира, Георгиос? Замислял ли си се за такъв вариант? Може би тогава той сам ще те потърси.

За момент му се прииска да тръшне телефона, но после размисли. Фиона си имаше своите гадни начини да си връща за всяка негова малка обида и не се колебаеше да ги използва.

— Може би си права — каза той най-накрая. — Ти кога ще се върнеш?

— Не съм сигурна. Мисля си да отида до Барбадос с Доли да посъбера малко слънце. Като реша ще ти кажа.

— Добре. Ще се чуем по-късно.

Той затвори клетъчния телефон и се загледа мрачно в стената.

— Кучка — изплю вбесено.

Вратата на офиса му рязко се отвори и Георгиос погледна изненадано. Роузмари винаги чукаше, преди да влезе, но този път не беше секретарката му.

— Здрасти, татко — Марк се появи небрежно, с една ръка, пъхната в джоба на панталона, а силното му, атлетично тяло изпълваше рамката на вратата.

— Опитвах се да те намеря — посрещна го ядосано Георгиос, загледан във високото, слабо тяло на сина си, впечатлен за пореден път, без да иска от тъмната му красота. — Е, значи майка ти не беше права. Ти все пак си в Гърция. Оставих ти съобщения къде ли не, но ти не си направи труда да им отговориш.

Марк го погледна арогантно.

— Зает бях.

— С какво — рязко попита Георгиос. — Нямаше те нито в офиса ти тук, нито в този в Лондон.

Марк се настани на един от кожените столове, гледащи към бюрото на баща му, кръстоса единия си дълъг крак върху другия, а скъпата му мокасина се заклати точно над коляното. Не отговори веднага, наслаждавайки се на гнева и любопитството на баща си. Остави стария тиранин да се попържи малко, помисли си той. Започна да разглежда ноктите си по начин, за който знаеше много добре, че още повече ще вбеси баща му. Най-накрая прочисти гърлото си и погледна Георгиос с тъмно кафявите си очи.

— Е? — Баща му се наведе напред в стола си.

— Ако толкова държиш да знаеш, бях зает с Марина — отвърна Марк, протегна дългите си, мускулести ръце и ги постави на облегалките. Разтегна устни в кратка усмивка, която разкри безупречни зъби.

Георгиос бавно се отпусна назад в стола си и въздъхна.

— Жени — промърмори той. — На твоята възраст трябва да започнеш да мислиш за задомяване.

— Затова се виждах с Марина — в гласа на Марк се усещаха нотки сарказъм. — Искаше от мен да я преследвам. Смяташе я за най-подходящата партия. Ти беше човекът, който каза, че всичко е в нейна полза. Външен вид. Пари. Семейство. И пак ти беше човекът…

— Добре де — предаде се Георгиос. — Достатъчно. Достатъчно — вярно беше, помисли си. Той беше притискал Марк да се вижда с Марина Кавала. Тя беше единствена наследница на Константин Кавала, а той беше един от най-богатите мъже в Гърция. — Е, какво стана?

— Току-що скъсах с нея — информира Марк делово. — Отне ми известно време, защото тя не искаше да се разделяме.

— Разстроена ли е?

— Ще го преживее — отговори Марк със също толкова неутрален тон.

— Надявам се не си направил нищо, което да разстрои семейството й. Нямаме нужда…

— Виж — каза Марк запалено. — Марина Кавала е на разположение, откакто е навършила тринайсет. Половината от мъжете, които познавам, са спали с нея. Така че, ако семейството й е разстроено заради мен, трябва да са луди. Не й се случва нещо, което не е преживявала досега.

— Добре, добре. Забрави — отстъпи Георгиос. Разговорът не поемаше желаната посока, а точно сега той не искаше да противоречи на сина си. Прекалено много се нуждаеше от него. — Искам от теб да ми направиш услуга — рече той и го погледна.

— Заминавам за Щатите — каза рязко Марк. — Нали знаеш, че „Морска нимфа“ се подготвя да отплава, а аз ще съм на нея.

Георгиос кимна.

— Знам. Всъщност е свързано с „Морска нимфа“. Знаеш, че германските банки не искат да удължат срока на заема ми, нали?

— Можеш да вземеш парите отнякъде другаде — обади се Марк. — Винаги го правиш.

Георгиос бавно поклати глава.

— Бях навсякъде — отговори той. — Ще отида даже при братята Лампаки.

— Това е абсурдно. Не ти вярвам.

Георгиос Вилос наведе глава, после пак я вдигна и погледна сина си с тъжен поглед. Мъката беше оставила отпечатък върху чертите му и той изглеждаше сякаш всеки момент ще избухне в сълзи. Марк не мислеше, че някога преди е виждал баща си толкова тъжен. Пораженчески дух беше заменил обикновено борбената натура на баща му.

— На път сме да загубим всичко, сине — тихо измърмори накрая Георгиос. — Всичко, което имаме. „Вилос шипинг лимитид“ е на ръба на банкрута. Ако братята Лампаки не откликнат, тогава…? — Той сви мене. — Не знам какво ще правим.

Марк отвърна на погледа му, после погледна настрани, чувстваше се неудобно за баща си. Знаеше, че той никога не би молил прословутите братя Лампаки за каквото и да било, ако не беше наистина в задънена улица. Знаеше също и че признанието на баща му за величината на затруднението, в което беше компанията, му е коствало монументално усилие.

— Имам нужда от помощта ти — каза Георгиос, гласът му още беше не по-висок от шепот. — Трябва да направиш нещо за мен.

Марк пак погледна баща си. Преглътна, после се прокашля.

— Не виждам какво мога да направя.

— Можеш да ми помогнеш да спася компанията — каза Георгиос, — ако просто ми направиш малка услуга.

Марк придърпа стола си по-близо до бюрото на баща си, за да чува по-добре тихото му мърморене.

— Какво? — попита той.

Георгиос го повика по-близо с ръка и Марк стана от стола и се наведе през бюрото към баща си, зяпнал възрастния мъж с любопитно изражение.

— Това трябва да си остане между нас — прошепна Георгиос. — Абсолютно никой, нито един човек на света, не трябва да го чува.

Марк лекичко кимна.

Баща му го придърпа още по-близо и започна да шепне в ухото му.

Докато слушаше, Марк се стегна и се накани да протестира, но изслуша баща си до край и се закле да изпълни молбата му.