Джудит Гулд
Кораб на мечтите (4)

3.

— Никога не съм те виждала да си тръгваш толкова бързо от някое място, колкото снощи — каза Джени през смях. — Как беше?

— Райско — каза Криси, отмятайки косата от очите си. Настойчивото звънене на телефона я беше събудило, но тя все още не беше напълно на себе си. — Това е най-точната дума, Джен. Абсолютно райско.

— Оооооо — изписка Джени. — Толкова се радвам. Крис. Той сигурно е най-готиният мъж в града, наистина.

— Сериозно ли мислиш така? — Криси стана от леглото, отиде в банята и си взе халата. Нахлузи го в движение и се насочи към кухничката. Просто й се налагаше да пийне кафе.

— О, моля те, всички го знаят. Той е убийствено красив, с тяло на господ и богат като дявола. Освен това познава всички, които имат някакво значение.

— Е, не знам за останалото — включи се Криси, — но наистина е красив и има страхотно тяло. Искам да кажа, знам, че е много важен на социалната сцена и така нататък, но…

— Крис, миличка, не знаеш даже и половината. Всички, и наистина имам предвид всички, искат да са с него — тя млъкна и Криси я чу да си пали цигара. — Е, кажи ми — продължи след малко. — Толкова добре ли беше? Той е истински жребец, а?

— Джен! — разсмя се Криси. — Имаш еднопосочно мислене — тя смели кафето на зърна, сложи го във филтъра и включи машината.

— Можеш да се обзаложиш, че е така. Кажи ми сега: Как беше? Джени трябва да знае.

— Ами… — започна Криси. — Беше… трудно ми е да го опиша, но си говорихме много. Той искаше да знае всичко за мен. Звучеше сякаш е наистина заинтригуван, разбираш ли? И беше истински джентълмен. Не беше агресивен като някой неандерталец. Действаше бавно и непринудено. О, Джени, това беше най-хубавата нощ в живота ми, честна дума.

— Оооооо — изписка Джени отново. — Много съм щастлива за теб. Той явно се справя добре. Голям ли му е?

— Джен! — извика Криси. Не можа да се сдържи да не се разсмее. — Не е твоя работа. Освен това, аз ти говоря за нещо повече. Искам да кажа, че не беше просто секс. Беше… всичко. Всичко, за което някога съм си мечтала. Дори в мечтите ми не беше толкова хубаво.

— Господи — намеси се Джени, — явно някой е бил ухапан от мухата на любовта.

— Ами-и, просто нямам търпение той да се обади.

Последва неловка пауза, после Джени се обади:

— Искаш да кажеш, че ще ти се обади. Не беше ли това забивка само за една нощ?

— О, не — отговори Криси бързо. — Изобщо не беше така.

— Исусе — възкликна Джени. — Бях чувала, че е от типа, който чука и бяга. Досега никой не е успял да го хване сериозно.

Криси чу как някъде в главата й предупредително забиха камбани, но ги пренебрегна, когато си припомни подробностите от тази невероятна нощ.

— Не знам дали съм го забила — каза тя, — но съм сигурна, че снощи беше началото на нещо… и то на нещо голямо, може би.

— Говориш сериозно, нали?

— Да — отговори Криси. — Напълно сериозно — кафето най-накрая беше готово и тя си сипа една голяма чаша, в която сложи и малко мляко на прах и един нискокалоричен подсладител. — А ти как изкара? Правихте ли нещо с Джим Голдън?

— О, да — процеди Джени презрително. — Изпитан човек е старият Джим. Винаги можеш да разчиташ на него за петминутно чукане.

— Джен! — Криси се разсмя толкова силно, че едва не си разля кафето. — Не мога да повярвам, че говориш такива неща.

— Идеята на Джим за любовна игра е да ти каже, че си секси, да сграбчи циците ти, да стисне задника ти и после да се блъска в теб като за последно. На практика можеш да си свериш часовника по него. Максимум пет минути. Силно изгрухтяване, когато свършва. После става, облича се и си тръгва.

— О, господи — изхили се Криси. — Звучи ми като в гимназията.

— Такива са повечето от тях. Никога не се развиват към следващото ниво. Не може да не си наясно с това.

— Предполагам, че си права, но нямам толкова богат опит като теб — подкачи я Криси през смях.

— Много малко жени имат — пак избухна в смях Джени. — А аз възнамерявам да направя моя още много по-богат. Междувременно трябва дълго да се покисна в джакузито, а после да започвам лека-полека да се подготвям за довечера.

— Вече? — Криси погледна будилника си и изумена установи, че е минало три часа след обяд.

— Знаеш колко време ми отнема да се приготвя.

— С кого ще излизаш?

— Имам среща с Дейвид Клейн.

— Кой е той?

— Един голям сладур, когото срещнах снощи и ме покани на вечеря.

— Не се сещам да го познавам.

— Нов е в града. Занимава се с нещо като лобиране, но не е стар и скучен като повечето от лобистите.

— Е, забавлявай се — пожела й Криси.

— А ти какво ще правиш тази вечер?

— Нищо. За утре имам плътно часове през целия ден, така че ще пробвам да си легна рано. Казах на Роузи, че май се разболявам и тя отмени днешните ми ангажименти, за да не ми се налага да ходя. Но се радвам, че го направих — щях да съм зомби, ако трябваше да ходя на работа днес.

— Но си струва, нали?

— Можеш да се обзаложиш, че си струва. Не знам как ще издържа до следващия път.

— Оооо, май подушвам любов във въздуха — пошегува се Джени. — Както и да е, по-добре да бягам. Ще се чуем утре.

— Забавлявай се добре тази вечер.

— Мила, аз винаги се забавлявам. Дори с петминутния Джими — тя се разсмя. — А за теб знам, че ще се забавляваш даже още повече с Том.

— Нямам търпение.

— На бас, че няма да се наложи да чакаш дълго.

— Надявам се — каза Криси. — Както и да е, до скоро виждане.

Криси затвори телефона и отпи от кафето си. Изведнъж осъзна, че наистина мислеше това, което каза на Джени: Надяваше се, че няма да чака дълго да види Том отново. Искаше й се да е тук още сега, на момента, свит на леглото до нея. При мисълта за тялото му и за нежните му ласки, нещо дълбоко в нея се разбуди и тя почувства как я заливат топли вълни от желание. О, Господи, помисли си тя. Когато и да се обади няма да е прекалено скоро.

 

 

В 10 часа във вторник сутринта Криси пристигна в салона. Едва забелязваше поздравите и помахванията на колежките и клиентките си. Отчаянието я обвиваше в облак от такава болка, че тя буквално се чувстваше като ранено животно. Беше чакала звъна на телефона в събота, но никой не се обади. В неделя след работа провери секретаря си, но нямаше съобщение от него. Каза си, че може Том да е заминал някъде за остатъка от уикенда, нали боядисваха къщата му. През нощта — по-точно понеделник рано сутринта — тя се събуди и осъзна, че незнайно как, той не знаеше телефоните й, нито вкъщи, нито на работа, нито клетъчния. Тя не му ги даде, а и не му спомена името на салона за красота, в който работеше. Той сигурно дори не си спомня фамилията ми, помисли си тя. Придърпа завивката над гърдите си и се разсмя с глас от облекчение, че има просто обяснение за неговото мълчание, откакто беше си тръгнал от апартамента й в събота сутринта.

В понеделник сутринта, веднага след като мина девет часа, Криси му звънна в офиса. Дъхът й спря, докато телефонът звънеше и трябваше да се насили да проговори, когато се обади секретарката му.

— Добро утро. „Джентри и Джентри“.

— Здравейте, бих искала да говоря с мистър Джентри, ако обичате.

— Мистър Джентри втори или трети?

— О — Криси се изсмя нервно. — Том Джентри трети.

— За кого да предам?

Той е там, помисли си тя развълнувано.

— Криси… Криси Фицджералд. Той ще се сети.

— Един момент, ако обичате.

Криси чака на телефона, както й се стори, цяла вечност. Чувстваше как сърцето й препуска тревожно в гърдите и едва издържаше да чуе гласа му.

Чу изтракване, а после:

— Мистър Джентри е на среща.

Сърцето й замря. Не можеше да не се чуди дали той наистина е на среща или просто я отбягва.

— Аз… аз… мога ли да оставя телефона си — заекна тя.

— Разбира се.

Криси даде на секретарката всичките си телефони — клетъчен, домашен, служебен и й каза името на салона за красота, след като й повтори два пъти собственото си име.

— Благодаря ви много — каза накрая.

— За нищо — секретарката затвори.

Тя вече се беше облякла за работа, но стоя до телефона и чака той да й се обади като приключи, докато най-накрая не й се наложи да тича, за да стигне навреме до салона. Там на няколко пъти проверяваше дали клетъчният й телефон е включен и нетърпеливо чакаше Том да отговори на обаждането й. И когато телефонът й наистина позвъни — всъщност и двата пъти — тя почти го изпусна от вълнение и нетърпение да отговори, но първият път беше Джени, а вторият — майка й. Тя бързо ги разкара, за да държи линията свободна и им обеща да говори с тях по-късно вечерта. Когато наближи пет часа и Том все още не се беше обадил, тя просто не можа да се удържи и пак му звънна в офиса, макар че нетърпението й да го види нямаше да направи добро впечатление. Вдигна й същата жена и след като я остави да почака доста, й даде същия отговор: Мистър Джентри е на среща.

Обезсърчена, Криси бързо се прибра от работа и зачака телефонът да звънне. Чакаше. И чакаше. Безрезултатно. Телефонът не звънна. Тази сутрин повтори същата операция, но пак получи същия отговор: Мистър Джентри беше на среща. Изглежда мистър Джентри постоянно беше на среща. На този етап тя вече си каза, че няма никакво съмнение, че Том Джентри съвсем умишлено я отбягва. Имаше телефоните й понеделник през целия ден, вечерта и вторник сутринта, но нито й се беше обадил, нито беше отговорил на нейните обаждания, най-накрая си призна пред себе си това, което й беше ясно вече от дълго време: Ако той искаше да говори с нея, досега щеше да й се обади.

Тази сутрин, на път за работа, Криси започна да плаче, отначало безмълвно, сълзите пълнеха очите й и се стичаха надолу по бузите. Беше минала само няколко пресечки, преди да започне неконтролируемо да ридае с глас, сълзите я заслепиха, така че трябваше да отбие и да спре колата, докато се овладее. И преди й се беше случвало да се чувства като глупачка, но нищо не можеше да се сравни с това. Беше сигурна, че усещането за духовна връзка, което беше изпитала с Том, беше взаимно, но сега вече нямаше съмнение, че не е било така. Джентълменското поведение на Том Джентри, реши тя, вниманието и нежността му и явният му интерес към нея бяха част от нарочно измислена схема да я вкара в леглото. Само това и нищо повече.

Тя работеше бързо, изпълняваше движенията, без да мисли, насилваше се да отговаря на клиентките и колежките си колкото може по-весело, но единствено успяваше да удържи потоците сълзи, които постоянно заплашваха да рукнат по лицето й. Само мисълта за докосването му, за целувките му, за силното му тяло я запращаше с бясна скорост надолу в бездната от отчаяние.

 

 

Докато измиваше от себе си мръсотията от деня, Криси си спомни думите на Беатрис. Може би тя беше права. Може би да се измъкне от Олбани беше точно нещото, което й трябваше, за да изкара Том Джентри от акъла си. Поне за малко. Можеше да провери тези дълги круизи, за които Беатрис й беше разказала. Имам достатъчно пари, помисли си тя. Отдавна спестявам за нещо такова. Да, реши, ще се махна от Олбани и ще се опитам да забравя, че гадният Том Джентри изобщо е съществувал някога.

Когато свърши с душа, вече беше решила още тази седмица да отиде в туристическа агенция и да започне да проучва възможностите. Колкото по-скоро, толкова по-добре, помисли си тя. Избърса се и си сложи халата, като го завърза здраво около кръста си, после изсуши косата си. Когато приключи в банята, загаси лампата и тръгна към леглото си.

Тогава на вратата се почука и Криси замръзна на мястото си, загледана в нея за момент. Никой никога не се отбиваше, без да й се обади предварително, затова тя се зачуди кой може да бъде. Отиде до вратата и попита тихо:

— Кой е?

— Ти си номер едно в листата ми на гаднярите — каза женски глас от другата страна на вратата — и наистина го мисля.

Криси не можа да сдържи усмивката си, а когато отваряше вратата вече се смееше с глас.

— Джени — извика тя и прегърна приятелката си. — Толкова се радвам да те видя.

Джени се поколеба, преди да отвърне на прегръдката й и да я целуне по бузата.

— Не би трябвало изобщо да говоря с теб.

— Знам — отвърна Криси. — Държах се много лошо.

— Осъдително. Добре де, не смяташ ли да ме поканиш или ще си говорим навън в коридора?

— О, заповядай. — Криси се отдръпна да я пропусне навътре в апартамента. — Толкова е хубаво да те видя, полудях от радост, когато чух гласа ти зад вратата. Просто не разбираш.

— Слушала си гласа ми дни наред на секретаря си вкъщи и на гласовата поща на клетъчния си телефон — отговори Джени заядливо, — но не си направи труда да ми звъннеш, нали?

— Джени, имаш съвсем основателни причини да си ми бясна — каза Криси, докато сядаше на кушетката до приятелката си, — но… но бях изпаднала в ужасно състояние. Искам да кажа най-лошото възможно и не исках да… Амии-и, просто не ми се говореше за това — неканено, сълзите започнаха да извират от очите й.

Джени преметна ръката си през рамото й и я придърпа към себе си.

— Разкажи ми — каза загрижено. — Какво стана?

Криси й разказа за Том Джентри и за неловкото положение, в което беше изпаднала, и за срама, който беше почувствала, когато той не й се обади и колко унизена беше от цялата история.

— О, горкичкото — въздъхна Джени.

Криси разтърси глава, за да я проясни от неприятните спомени.

— Той… уууух… Той ме накара да се увлека ужасно много по него — тя погледна Джени объркано. — Мисля, че никога не съм затъвала толкова. Беше по-лошо от тийнейджърско хлътване. Чувствам се такава глупачка.

— Той е истински сваляч.

— Не бях срещала някой като него досега. Беше толкова убедителен. Изработи ме като… като майстор кукловод. А аз бяха глупавата му кукла.

— Агънцето ми — ухили й се Джени.

Криси я плесна на шега.

— Караш ме да се чувствам толкова по-добре — после замълча, опитвайки се да изгони от главата си всяка мисъл за Том. Един круиз щеше да свърши тази работа. Щеше да забрави за него изцяло, ако се махнеше за известно време от града.

— За какво си мислиш? — попита я Джени.

— Мисля си да замина някъде.

— Чудесна идея. И аз имам нужда точно от това.

— Спестявала съм всичките си бакшиши досега и утре по обед смятам да отида в някоя туристическа агенция да видя какви оферти има.

— Това е супер.

— Имам една клиентка, Беатрис Блум, която ме окуражава, точно като теб. Та, Беатрис казва, че най-добре е да направя едно голямо пътуване из Европа. Най-добре е дълъг круиз. — Тя замълча и погледна Джени. — Казва, че, разбира се, повечето от хората се доста възрастни, но винаги има и интересни млади хора. Не съм много сигурна, но…

— Слушай — прекъсна я Джени като я хвана за раменете и я погледна в очите. — Утре идвам с теб в туристическата агенция. Искаш ли? Защото искам да съм сигурна, че ще избереш нещо наистина весело. Какво ще кажеш?

— Много бих се радвала, Джени. Не съм много запозната с нещата там навън, нали?

Очите на Джени заискриха.

— О, аз пък знам. Обаче имам още един въпрос към теб. Сама ли смяташ да тръгнеш?

— Не знам. Не съм мислила по този въпрос. Пък и кой от позналите ми би тръгнал с мен?

— Знаеш ли кой може да дойде с теб и ще те забавлява много по пътя?

— Кой?

— Отговорът е право пред теб.

Криси поклати глава.

— Кой? Ти ли?

— Ами да, аз. Скучно ми е и ми писна от толкова свободно време без нищо интересно да ми се случва.

— Така ще е чудесно — възкликна Криси. — О, толкова съм развълнувана. Много ми хареса дето се появи така неочаквано на вратата ми тази вечер. Чувствам се като… като нов човек.

— Ти си същия прекрасен човек, както винаги, Криси. Да се надяваме, че скоро ще започне осъществяването на твоите мечти. — Тя намигна. — А аз също имам свои мечти.

 

 

По обяд на следващия ден Джени мина да вземе Криси. Тя влезе в отворения ягуар на Джени като носеше под мишница дамската си чанта, в която лежеше чековата и книжка и един плик с пари в брой.

— В наши дни има банки. Крис, не знаеш ли?

— Ясно ти е, че знам — отвърна Криси. — Но това са основно бакшиши, които е най-добре да не показвам като приход. Нали разбираш какво имам предвид?

— Умно момиче — съгласи се Джени. — Криеш пари от правителството, така ли? Аз не мога с моята издръжка.

— Всички го правят. Сервитьори, фризьори и други подобни, но аз декларирам малко, иначе изглежда подозрително. Фризьорка, която никога не получава бакшиши?

— Не мисля, че ще си направят труда за дребна риба като теб.

— Знае ли човек.

Те стигнаха до туристическата агенция и дадоха на младия мъж там депозита за трансатлантическото пътешествие, което си бяха избрали.

— Бях на стаж на този кораб — каза агентът. — Знаете ли, че е най-бързият пасажер на вода в момента? Има кораби, които могат да достигнат неговата скорост, като „Кралица Елизабет Втора“ и новия „Кралица Мери Втора“ например, но не могат да я задържат за по-дълго. Ще се разпаднат на парчета от вибрациите. А това малко чудо е като джет. Ще ми се аз да се качвах на него вместо вас.

Джени я погледна и Криси веднага разбра какво си мисли: Бих скочила от кораба, ако някой подобен на теб се качи на борда. Тя ръгна приятелката си с лакът.

— В такъв случай може би трябва да пробваш да се запишеш за същия круиз — отговори му Криси. Тя забеляза, че на баджа на гърдите му пишеше Мелвин и си помисли, че името някак си му отива.

— Не-е-е. Няма начин да си взема един месец отпуск от работа в момента. Работя тук само от една година.

— Е, тогава сигурно по-нататък — опита се да го окуражи тя. — Надявам се, че ще се качиш някой ден, Мелвин.

Той кимна.

— И аз се надявам, но май животът не ми е раздал точно тези карти.

— Намери си ново тесте — мило го посъветва Криси.

Джени се разсмя.

— Щеше да е хубаво да е толкова лесно — той замълча и ги погледна. — Е, дами, готови сте. Уверете се, че паспортите ви са наред, и че имате нужните визи за Бразилия. Цялата необходима ви информация е в притурките, които ви давам. О, и не забравяйте ваксината срещу жълта треска.

— Ваксина срещу жълта треска?

— Ще ви трябва за Бразилия. Както и да е, може да ви ги направят в здравната служба на самата страна. Телефонният номер и всичко по този въпрос също го има в нещата, които ви давам.

— Благодаря ти много, Мелвин — каза Криси. — Приятно ми беше да се запознаем.

— На мен също — отговори той и се изправи.

— Да, истинско удоволствие — иронично се намеси Джени. След което се изтласка от стола си. — Да си обираме крушите, Крис. Тук няма достатъчно кислород и след малко ще се задуша.

— Чао. — Криси помаха на Мелвин, докато излизаха през вратата. Иззад бюрото си той й отвърна, ухилен до уши.

— О, Исусе — въздъхна Джени, когато излязоха навън, в коридора на големия търговски център. — Не знам как се сдържа да не се изсмееш в лицето на този нещастник. Беше толкова… жалък.

— Нищо му нямаше, Джен — отговори тя. — Просто е някак си различен. А най-вероятно е и тъжен и самотен.

— Да бе, а най-вероятно е и сериен убиец, например.

— Ти си луда — каза Криси с безпомощен смях.

Джени се изкиска.

— Изглежда точно такъв тип, не смяташ ли? Нещастното, отхвърлено от обществото съседско момче. Сигурно гледа съседките си с бинокъл иззад завесите на стаята си. С едната ръка, пъхната в гащите.

— О, замълчи — изписка Криси. — Сигурна съм, че изобщо не е такъв — тя се разсмя въпреки усилията си. — Ти си гадна.

— Просто съм честна. Наричам нещастника нещастник, а това момче е първокласен нещастник — тя замълча и се ухили. — А също и пълен психар, защото хора като мен са му се подигравали цял живот — смехът й отекна в огромното помещение на търговския център и продавачите на щандовете започнаха да се обръщат след тях.

Криси завъртя очи.

— Заради теб ще ни изгонят оттук — весело каза тя.

— Така и така си тръгваме — отговори Джени. — Искаш ли да те заведа на обяд? Какво ще кажеш?

— Ами, не знам — не й харесваше да се възползва от щедростта на приятелката си прекалено често, макар че тя със сигурност можеше да си го позволи. Предпочиташе да си плаща своя дял и никак не й се искаше да я мислят за използвачка.

— Хайде де! Искам да отида да обядвам в Провънс. Онова място на „Стъйвсънт плаза“. А не искам да ходя там сама — тя хвана Криси за ръка. — Хайде — започна да врънка. — Почти не те виждам заради натоварената ти работна програма.

— Добре — съгласи се накрая Криси. — Но само ако не говорим за Том Джентри.

— Обещавам да не споменавам името му — закле се Джени.

— Чудесно. Но после наистина трябва да се върна на работа и веднага след това вкъщи. Имам толкова много неща да свърша.

— Като какво например — попита Джени, докато отваряше вратата към паркинга.

— Ами като пране и чистене на апартамента. Все такива очарователни неща.

— Добре. Поне сега ще те откъсна за малко от тях.

— Понякога ми идва добре. За мен е почти като терапия. Успокояващо и приятно.

— Това е защото не получаваш достатъчно секс.

— Джен! — Криси се извърна да я погледне. — Според теб целият свят се върти около секса.

— И е точно така, миличка. Повярвай ми, точно така е.

След обяда Джени отби пред салона за красота и спирачките й пронизително изскърцаха, когато спря.

— Та-тааа — изпя тя като и помаха весело. — Ще се чуем по-късно.

— Чао — извика Криси, когато колата изръмжа и потегли и влезе в салона. Въпреки че не го спомена по време на обяда, тя още не можеше да спре да мисли за нощта, в която Том я прелъсти. Беше го смятала за по-различен.

Писна ми да се възползват от мен, каза си тя. Писна ми да се чувствам нещастна, писна ми да позволявам на хората да ме карат да се чувствам така. И сега ще сложа край на това.

И без повече сълзи. Време е за действие.