Джудит Гулд
Кораб на мечтите (19)

18.

През целия ден в морето не се случи нищо особено, корабът продължаваше да пори спокойните води към Бразилия. Времето беше прекрасно — слънчево, без нито едно облаче по небето и с топъл вятър. Вечерта Криси отиде в дискотеката, за да се срещне с Лука. Беше подранила малко, но само след няколко минути до рамото й изникна Валентин.

— Искаш ли да танцуваме?

— Ами, защо не, Валентин.

На дансинга той я притисна по-силно от обикновено.

— Напоследък почти не те виждам, Криси — каза й.

— Обикновено съм някъде наоколо — отговори му тя нарочно неопределено. — Ти как си? Хвана ли морска болест или нещо подобно по време на бурята?

— О, не — поклати глава той. — Мисля, че имам железен стомах. — Усмихна й се. — А ти?

— Добре бях. Аз…

Някой потупа Валентин по рамото и той се обърна. Беше капитанът, чиято усмивка показваше всичките му зъби.

— Здрасти. Може ли да ти отнема дамата, ако обичаш?

Криси видя как за момент в очите на Валентин проблесна гняв, но после той се усмихна, кимна грациозно на капитана и погледна към нея.

— Ще се видим по-късно — каза й и се насочи към бара, походката му беше вдървена, а юмруците му — свити.

— Надявам се нямаш нищо против, Криси.

— Не, изобщо — отговори тя. — За мен е удоволствие.

Капитанът я взе в прегръдките си, но на известно разстояние, както изискваше приличието, и я поведе по дансинга с грациозни крачки.

— Трябва да си призная, че имам скрит мотив — каза той, а от устните му не слизаше широката усмивка.

— О?

— Неприятно ли ще ти бъде да поседиш с мен няколко минути след този танц? Бих искал да говоря с теб насаме.

— Добре, разбира се — отговори Криси, като се чудеше за какво толкова иска да говори капитан Пападопулос с нея.

Песента скоро свърши и той я заведе на една празна маса в дъното на дискотеката, където и околните маси също не бяха заети. Седна и се наведе по-близо към нея.

— Отидохме в каютата на Марк Вилос, за да вземем останалите съобщения, за които ти спомена.

— Да? И те разкриха ли ви още нещо полезно?

— Не — поклати глава капитанът. — Нямаше ги.

— Какво? — възкликна тя, но веднага осъзна, че беше повишила прекалено глас и заговори по-тихо. — Но аз ги видях там. На бюрото му.

— О, вярвам ти — погледна я в очите той. — Изобщо не се съмнявам в думите ти. Но не за това исках да говорим.

— А за какво? — зяпна го Криси с любопитство. — Нещо друго ли открихте?

— Не, но говорих с Георгиос Вилос за тези съобщения.

— И?

— Той каза, че ги е писал, защото е получил заплаха, че някой ще постави бомба на кораба.

— Беше ли го споменавал и преди пред теб? — попита Криси.

— Не — поклати глава капитанът — и това ми се струва много странно. Каза ми, че не сметнал заплахите за достатъчно основателни, за да отмени круиза. Помислил си, че може да идват от бизнес конкурент. Обясни, че със съобщенията е искал да вземе допълнителни предпазни мерки и да свали Марк на брега просто за всеки случай.

— Това е възмутително.

Капитанът кимна.

— Е, аз самият също не бях много доволен, че не съм бил уведомен за заплахите, но ако отменяме круизите всеки път, когато някой се обади да ни заплашва, няма изобщо да напускаме пристанището — изражението на лицето му беше замислено. — И все пак ми се струва много странно, че Вилос е искал да свали Марк от кораба, след като е мислил, че няма реална опасност.

— Да — съгласи се Криси. — А и бележките звучаха направо отчаяно.

— Права си за това — погледна я замислено капитанът.

— Ако има нещо, което мога да направя, ще се радвам да съм ти от полза.

— Ти и без това вече ми помогна много. Просто ми се иска това мое чувство, че нещо ще се обърка ужасно, да изчезне.

 

 

Към полунощ Лука все още не се бе появил в дискотеката. Криси прекара вечерта в разговор с една мила двойка канадци, а после се върна в каютата си да му се обади в поликлиниката. Дори ако беше зает в момента с някой спешен случай, тя можеше да разбере от Вула кога и дали изобщо ще успее да се измъкне. Това беше един от недостатъците на връзката с лекар, беше й казал Лука — една част от живота ти е заета със спешни случаи, които постоянно изникват, както и с постоянната и непредвидима заетост. Криси се усмихна при тази мисъл. Не се чувстваше сякаш прави някаква жертва, за да бъде с Лука.

Криси отвори вратата на каютата си и отиде направо при телефона, но точно преди да вдигне слушалката, той иззвъня. Отначало я стресна, но после тя се усмихна. Лука. Откакто Марк беше в затвора не беше получавала нито едно обаждане, така че нямаше от какво да се притеснява.

— Здравей, скъпи — вдигна слушалката тя. Звукът на дишане я уплаши както никога досега.

Тя подскочи и почти изпусна слушалката, но успя да се овладее, макар че ръката, а която я държеше, трепереше бясно.

— Кой е? — попита тя властно.

Дишането продължи, вдишването последвано от издишване, равно, ритмично и ужасяващо с тихата си неумолимост.

— Кой е? — попита тя отново. Сърцето й започна да бие двойно по-бързо в гърдите, а на челото й изби студена пот.

Дишането продължи, вдишване — издишване, вдишване — издишване, вдишване — издишване.

На Криси й се прииска да изкрещи, но не искаше да достави удоволствие на човека от другата страна на жицата да чуе страха в гласа й. Тя тръшна слушалката, а после изключи и звъненето в случай, че той пак се обади. Остана за момент загледана в отражението си в огледалото, закачено на стената над бюрото, вбесена, че може с очите си да се види как цялата трепери. Обърна се към другата стена и пое няколко пъти дълбоко дъх. Трябваше да се обади на капитана и на Лука, но не знаеше как да се накара да докосне отново телефона. Капитанът, спомни си тя, беше в дискотеката, а Лука още беше на работа в болницата.

Криси се насили да вдигне слушалката и набра номера на болницата.

— Болница — вдигна незабавно Вула.

— Вула, Криси е. Възможно ли е да говоря с Лука само за секунда?

— Изчакай, Криси — отговори й сестрата.

Лука вдигна веднага.

— Здрасти. Как си?

— Лука — каза Криси, — имах още едно от онези гадни обаждания.

— Какво — възкликна той. — О, господи, не, Криси! Не мога да повярвам.

— И аз не мога — отговори тя. — Можеш да разбереш какво ме обърква.

— Да — каза Лука. — Марк Вилос е в килията, където няма телефон.

— Точно. Кой тогава ми се обажда? Чувствам се по-объркана от всякога.

— Ще приключа тук след няколко минути. Защо не слезеш да ме изчакаш? Така няма да ти се налага да седиш сама.

— Добре.

— Говори ли вече с Микелос или с някой друг?

— Не, обадих се първо на теб.

— Тогава аз ще се обадя на Микелос веднага след като затворя сега. Това може да се окаже добре за нас. Може да ни помогне да открием истинския виновник.

— Как така?

— Ами, знаем със сигурност, че не е Марк — каза Лука. — И в зависимост от това къде Микелос е сложил миникамерата, може да сме записали мръсника на касета.

— Надявам се — отговори Криси. — Мислех си, че всичко вече е свършило.

— Криси, ще свърши съвсем скоро. Сигурен съм. Просто слез долу при мен. Веднага ще се обадя на Микелос. — Той й прати въздушна целувка. — Обичам те.

— И аз те обичам.

Тя затвори телефона и намери чантичката си, после тръгна към вратата. Нямаше търпение да се махне от каютата и да слезе долу при Лука.

 

 

Лука я чакаше и двамата отидоха в каютата му. Като влязоха там, той й каза какво му е казал Микелос.

— Първо, сега проверяват откъде е дошло обаждането.

— Като предния път — въздъхна Криси.

— След това ще проверят дали на касетата има записано нещо — продължи той. — Ще отнеме известно време.

— Ако изобщо имат камера, монтирана до телефона, откъдето са направени обажданията — каза тя. — И това е голямото ако.

Лука кимна и започна да масажира раменете й.

— Знам — каза той. — Но не се притеснявай. Микелос ще хване копелето, което те тормози. Сигурен съм в това, Криси — той нежно целуна шията й.

— Иска ми се и аз да бях толкова сигурна — измърмори тя. Почувства как устните му я галят и леко потръпна. — Толкова е прекрасно да те чувствам. Хайде да забравим всички тези неща тази вечер.

Той я прегърна и устните му покриха нейните. Колкото и да беше прекрасна любовта, която правиха, Криси не можеше да изкара от главата си един въпрос, който постоянно я тормозеше: Ако Марк не беше й се обаждат и не беше разкъсат бельото й, тогава кой беше?