Алексей Толстой
Златното ключе (24) (или приключенията на Буратино)

Въпреки всичко Буратино решава да узнае от Карабас Барабас тайната на златното ключе

Карабас Барабас и Будалко минаха бавно край пещерата.

Когато се водеше боят в равнината, продавачът на лечебни пиявици се скри зад храстите от страх. Когато всичко свърши, той почака, докато Артемон и Буратино се скрият в гъстата трева и едва тогава с голяма мъка отлепи от дънера на италианския бор брадата на Карабас Барабас.

— Хубаво ви нагласи хлапето — каза Будалко. — Ще трябва да ви се сложат отзад на врата две дузини най-хубави пиявици…

Карабас Барабас изрева:

— Триста дяволи! Тичай да настигнем негодниците!…

Карабас Барабас и Будалко тръгнаха по следите на бегълците. Те претърсваха с ръце тревата, преглеждаха всеки храст, оглеждаха всеки път.

Те видяха пушека и огъня в корените на стария бор, но не им мина през ума, че в тази пещера се крият дървени човечета и че на всичко отгоре те са запалили огън.

— Този негодник Буратино ще го нарежа на парчета с джобното си ножче — бърбореше Карабас Барабас.

Бегълците се притаиха в пещерата.

Сега какво да правят? Да бягат? Но Артемон, цял увит в бинтове, спеше. Кучето трябваше да спи двадесет и четири часа, за да му зараснат раните.

Нима ще оставят благородното животно само в пещерата?

Не, не — или всички ще се спасят, или всички ще загинат…

Буратино, Пиеро и Малвина, свели носове, дълго се съвещаваха в дъното на пещерата. Решиха: ще чакат тук до утре, входа на пещерата ще замаскират с клони, а за да оздравее по-бързо Артемон, ще му направят хранителна клизма.

Буратино каза:

— Все пак аз искам на всяка цена да науча от Карабас Барабас къде е тази вратичка, която се отваря със златното ключе. Зад тази вратичка е скрито нещо забележително, удивително… И то трябва да ни донесе щастие.

— Страх ме е да оставам без вас, страх ме е — изплака Малвина.

— А Пиеро за какво е?

— Ах, той само декламира стихове…

— Аз ще защитавам Малвина като лъв — каза Пиеро с пресипнал глас, с какъвто разговарят големите хищници, — вие още не ме познавате…

— Юнак си ти, Пиеро, тъй те искам!

И Буратино се спусна по следите на Карабас Барабас и Будалко.

Той скоро ги видя. Директорът на кукления театър седеше на брега на едно поточе, Будалко поставяше върху буцата на главата му компрес от див киселец. Отдалеч се чуваше свирепото куркане в празния стомах на продавача на лечебни пиявици.

— Синьоре, необходимо е да се подкрепим с нещо — казваше Будалко, — може да се случи да търсим онези негодници до среднощ.

— Бих изял веднага цяло прасенце и чифт патици — мрачно отговори Карабас Барабас.

Приятелите се помъкнаха към кръчмата „Три кротушки“. Нейната табела се виждаше на близкия хълм. Но по-бързо от Карабас Барабас и Будалко нататък се впусна Буратино, като се навеждаше в тревата, за да не го забележат.

При вратата на кръчмата Буратино се приближи към един голям петел, който, намерил някакво зърно или парче пилешко черво, гордо разтърсваше червения си гребен, ровеше с ноктите си и призоваваше кокошките на пир:

— Ко-ко-ко!

Буратино протегна ръка и му подаде в шепата си трохи от бадемови банички:

— Заповядайте, синьор главнокомандуващ.

Петелът погледна строго дървеното хлапе, но не можа да се въздържи и клъвна в шепата му.

— Ко-ко-ко!…

— Синьор главнокомандуващ, необходимо ми е да вляза в кръчмата, но така, че кръчмарят да не ме види. Ще се скрия под вашата великолепна шарена опашка и вие ще ме заведете до самото огнище. Съгласен ли сте?

— Ко-ко! — още по-гордо се обади петелът. Той нищо не разбра, но за да не се издаде, че нищо не е разбрал, тръгна важно към отворената врата на кръчмата. Буратино го хвана отстрани, под крилете, скри се под опашката му и приклекнал се вмъкна в кухнята, до самото огнище, където се суетеше плешивият собственик на кръчмата, въртейки на огъня шишове и тигани.

— Махай се оттука, старо месо за бульон! — извика на петела стопанинът и тъй вдигна крака си, че петелът:

— Куд-ку-дяк! — излетя с отчаян вик на улицата при изплашените кокошки.

Буратино, незабелязан, се шмугна под краката на стопанина и приседна край една пръстена делва.

В това време се чуха гласовете на Карабас Барабас и Будалко.

Стопанинът, като се покланяше ниско, излезе да ги посрещне.

Буратино влезе в дървената делва и там се притаи.