Алексей Толстой
Златното ключе (17) (или приключенията на Буратино)

Стражарите хващат Буратино и не му дават да каже нито дума за свое оправдание

Лиса Алиса мислеше, че Буратино ще отиде да спи, но той седеше неотлъчно върху сметта с търпеливо протегнат нос.

Тогава Алиса каза на Котарака да остане да бди, а тя самата изтича до близкия полицейски участък.

Там, в една задимена стая, върху изцапана с мастило маса силно хъркаше дежурният булдог.

Лиса с най-невинно и поверително гласче му каза:

— Господин мъжествен дежурни, ще трябва да се арестува един опасен крадец! Страшна опасност заплашва всички богати и почтени граждани на този град.

В просъницата си дежурният булдог изджавка тъй силно, че от страх под лисицата се появи цяла локва…

— Крррадец! Ау!

Лиса обясни, че опасният крадец — Буратино — е открит в едно запустяло място.

Дежурният, който все още ръмжеше, позвъни. Вмъкнаха се два добермана-пинчери, детективи, които никога не спяха, на никого не вярваха и дори сами себе си подозираха в престъпни намерения.

Дежурният им заповяда да доведат опасния престъпник жив или мъртъв в участъка.

Детективите отговориха накъсо:

— Джаф!

И се впуснаха към празното място с особен галоп, като отхвърляха задните си крака встрани.

Последните сто крачки те пълзяха по корем и изведнъж се нахвърлиха върху Буратино, хванаха го под мишниците и го помъкнаха в участъка.

Буратино риташе с крака, молеше да му кажат — защо, защо го арестуват? Детективите отговориха:

— В участъка ще се изясни…

Лисицата и котаракът, без да губят време, изкопаха четирите златни монети. Лисицата така хитро започна да дели парите, че на котарака се падна една монета, а на нея — три.

Котаракът, без да издава звук, впи ноктите си в муцуната й.

Лисицата го стисна здраво в лапите си. И двамата известно време се търкаляха като топка по празното място. Котешки и лисичи косми летяха на кичури в лунната светлина.

Като се изподраха добре, те разделиха монетите по равно и веднага се скриха в града.

В това време детективите доведоха Буратино в участъка.

Дежурният булдог се измъкна от стола си и сам обискира джобовете му. Като не намери нищо друго освен парче захар и трохи от бадемова баничка, дежурният заръмжа кръвожадно срещу Буратино.

— Ти, негоднико, си извършил три престъпления: ти си бездомен, безпаспортен и безработен. Отведете го извън града и го хвърлете във вира.

Детективите отговориха:

— Джаф!

Буратино искаше да разкаже за татко Карло, за своите приключения. Но напразно! Детективите го взеха, отмъкнаха го галоп извън града и от моста го хвърлиха в дълбокия и кален вир, пълен с жаби, пиявици, с личинки на водния бръмбар.

Буратино цамбурна във водата и изчезна под зеленясалата повърхност на вира.