Младият Роланд

Младият Роланд с двамата си братя

на топка заедно играли,

а с тях, застанала в средата,

играла Бърд Хелън, сестра им.

Защото Бърд Хелън обичала братята си, а и те много я обичали. Тя винаги участвувала в игрите им, а те като истински братя много й се радвали.

Веднъж, като играели на топка край черквата:

И ритнал Роланд топката със крак,

поел я ловко със коляно.

Тя до небето дигнала се чак,

над черквата прелетяла.

Младият Роланд бил най-младият брат на Бърд Хелън и затова между тях винаги имало дружеско съперничество при игрите:

Бърд Хелън покрай черквата свила,

да търси топката им отлетяла.

Топката се търкулнала от дясната страна на черквата. Бърд Хелън избрала най-късия път, за да я стигне, затова затичала срещу слънцето, та сянката й останала зад нея. И се случило това, което понякога става, когато хората забравят и тичат срещу слънцето така, че не могат да си виждат сенките и да се грижат за тях, както е необходимо.

И какво се случило, вие постепенно ще научите, а междувременно тримата братя на Бърд Хелън я чакали да се върне.

Те дълго чакали я, дълго още,

но тя не идвала обратно.

Тогава те изпаднали в паника.

На изток търсили я те, на запад,

пребродили света надлъж и шир.

И болка свивала на братята сърцата:

ще я намерят ли те най-подир!

Никъде я нямало — изчезнала като роса в майска утрин.

Накрая големият брат отишъл при великия Мерлин — магьосника, който можел да разказва за сегашни и бъдещи неща, да вижда и предвижда всичко под слънцето и дори и отвъд него, за да го попита къде е отишла Бърд Хелън.

— Хубавата Бърд Хелън — казал магьосникът — трябва да е била отвлечена заедно със сянката си от самодивите, когато е тичала около църквата, защото самодивите, имат власт над хората, когато те вървят срещу светлината. Сега се намира в мрачната кула на царя на самодивската страна и само най-храбрият рицар може да я освободи.

— Ако е възможно аз да я върна, бих опитал, дори да има опасност да загина — казал най-големият брат.

— Възможност има — казал тъжно магьосникът, — но горко на този мъж или син на майка си, който се опита, без предварително да е научил добре какво трябва да прави.

Най-големият брат на хубавата Бърд Хелън бил наистина храбър, опасностите не го плашели и той помолил магьосника точно да му каже какво трябва и какво не трябва да прави, защото твърдо бил решил да намери сестра си. И великият магьосник му разказал и го учил, и след като си научил добре урока, най-големият брат препасал сабята си, сбогувал се с майка си и братята си и тръгнал към мрачната кула на царя на самодивската страна, за да върне Бърд Хелън.

Очаквали го дълго, дни и нощи,

в съмнения, в непоносима мъка.

Напразно питали се, колко още

ще го очакват, докато се върне.

Тогава вторият брат на Бърд Хелън отишъл при магьосника Мерлин и го помолил:

— Научи и мен какво да правя, защото тръгвам да търся брат си и сестра си в мрачната кула на царя на самодивската страна.

И той също бил истински храбър и опасностите не го плашели.

И когато хубаво запомнил какво трябва да направи, казал сбогом на младия Роланд и майка си — кралицата, препасал сабята си и тръгнал към мрачната кула на царя на самодивската страна, за да върне Бърд Хелън и брат й.

Очаквали го дълго, дни и нощи,

в съмнения, в непоносима мъка.

Напразно питали се, колко още

ще го очакват, докато се върне.

След като дълго чакали и никой не се върнал от мрачната кула в самодивската страна, младият Роланд, най-малкият и най-любимият брат на Бърд Хелън, настоял майка му да го пусне да ги търси; защото той бил най-храбрият от всички и нито смърт, нито опасности можели да го уплашат. Отначало кралицата казала:

— Не! Ти си последното ми дете и ако и ти изчезнеш, всичко е загубено!

Но той толкова я молил, че накрая добрата кралица, неговата майка, му пожелала добър път и го препасала със сабята на баща му, сабята, която никога не удряла напразно и докато я препасвала, тя изрекла заклинанието, което винаги носи победа.

Тогава Роланд се сбогувал с майка си и тръгнал към пещерата на великия магьосник Мерлин.

— Още веднъж, господарю — казал той, — само още веднъж кажи как един мъж, от жена роден, може да намери хубавата Бърд Хелън и двамата й братя в мрачната кула на царя на самодивската страна.

— Синко — отговорил магьосникът Мерлин, — само две са нещата, две прости неща, но трудно се изпълняват. Едното трябва да го направиш, а другото не трябва да го правиш. Първото нещо, което трябва да направиш, след като влезеш в страната на самодивите, е да отсечеш със сабята на баща си главата на всеки, който заговори с тебе. Това не пропускай. И второто нещо, което не трябва да правиш, е: след като влезеш в страната на самодивите, да не вземеш нито хапка, да не пийваш нито глътка, защото ако хапнеш и една хапка, или глътнеш само една глътка в страната на самодивите, ти никога няма да се върнеш на горната земя.

Тогава младият Роланд повторил и потретил тези два урока, докато добре ги запомнил. И така, добре подготвен, благодарил на великия господар и тръгнал да търси мрачната кула на царя на самодивската страна.

Дълго вървял и бързо вървял, докато накрая стигнал до висок хълм, където един коняр пасял конете си, а конете били диви и очите им светели като нажежени въглени.

Разбрал Роланд, че това са коне на царя на самодивската страна и че вече е стигнал там.

И младият Роланд попитал коняря:

— Можеш ли да ми кажеш къде е мрачната кула на царя на самодивската страна?

— Не, не зная, но продължи нататък, ще срещнеш един говедар, може той да ти каже.

Тогава изведнъж младият Роланд измъкнал сабята на баща си, която никога не удряла напразно, и отсякъл главата на коняря, а тя се търкулнала по високия хълм и уплашила конете на царя на самодивската страна. Тогава Роланд продължил пътя си и стигнал до широко пасище, където един говедар пасял крави. Кравите го гледали с огнени очи и той разбрал, че и те принадлежат на царя на страната на самодивите. И попитал говедаря:

— Можеш ли ми каза къде е мрачната кула на царя на страната на самодивите?

А той отговорил:

— Не, не зная, но продължавай нататък и ще срещнеш една птицегледачка, може тя да ти каже.

Изведнъж младият Роланд си спомнил урока, измъкнал хубавата сабя на баща си, която никога не удряла напразно, и главата на говедаря се затъркаляла из тревата, та уплашила кравите на царя на страната на самодивите.

Тогава Роланд продължил пътя си и стигнал до една овощна градина, където стара жена със сиви дрехи хранела птиците. А малките очички на птиците били като малки пламтящи въгленчета и той разбрал, че те са на царя на самодивите и значи той се намира още в страната на самодивите.

И попитал птицегледачката:

— Можеш ли ми каза къде е мрачната кула на царя на самодивската страна?

Птицегледачката го погледнала, усмихнала се и казала:

— Разбира се, че мога да ти кажа. Повърви още малко и ще стигнеш до ниска, зелена могила — ниска и зелена срещу небето. Опасват я три кръгли тераси от долу до горе. Тръгни по първата тераса и казвай:

Нашироко този ден

отворете се за мен.

После тръгни по втората тераса и казвай:

Нашироко този ден

отворете се за мен.

После тръгни по третата тераса и казвай:

Отворете се тоз час,

най-подир да вляза аз.

Тогава една врата ще се отвори и ще влезеш в мрачната кула на царя на самодивската страна. Но помни: обикаляй срещу слънцето, ако обикаляш по посока на слънцето, вратата няма да се отвори. Желая ти успех!

Птицегледачката говорела така мило и се усмихвала така искрено, че младият Роланд за момент забравил какво трябва да направи, и само й благодарил за любезността и тъкмо щял да тръгне, изведнъж си спомнил урока. Измъкнал сабята на баща си, която никога не удряла напразно, и отсякъл главата на птицегледачката, а главата се търкулила между царевичните зърна и уплашила птиците с огнени очи на царя на самодивската страна.

След това Роланд продължил нататък и вървял, докато видял срещу синьото небе кръглата зелена могила с трите тераси от върха до долу.

Тогава постъпил, както му казала птицегледачката; не забравил, че трябва да обикаля терасите срещу слънцето така, че то да грее в лицето му.

И след като обиколил и третата тераса, повтаряйки:

Отворете се тоз час,

най-подир да вляза аз,

изведнъж на могилата се появила врата, тя се отворила, той влязъл и вратата веднага се затворила зад гърба му. Младият Роланд останал в пълен мрак, защото най-сетне попаднал в мрачната кула на царя на самодивската страна.

В началото било много тъмно, може би защото очите му донякъде били заслепени от слънцето, но след малко се появила дрезгава светлина — откъде се появила, не се разбирало, може би просто през стените и покрива, защото нямало нито прозорци, нито свещи. Но в полумрака той могъл да види дълга галерия с груби каменни арки, които изглеждали прозрачни, защото целите били облепени с различни блестящи камъни. Въздухът бил топъл, какъвто е винаги в страната на самодивите. И той вървял, вървял в слабата светлина, която идвала от никъде, докато се намерил пред две широки врати, обковани с железни решетки. Но щом ги докоснал, те се отворили и той видял чудна, голяма, просторна зала, която му изглеждала толкова дълга и широка, колкото самата зелена могила. Таванът се подпирал на колони, по-широки и по-високи от тези в катедралите, целите от злато и сребро. А между тях и по самите тях имало гирлянди от листа и цветя. Цветята били от диаманти, рубини и топази, а листата от изумруди. На тежки златни вериги в средата на залата висяла огромна лампа от издълбана перла — бяла и полупрозрачна. В средата на лампата висял грамаден кървавочервен гранат, който непрекъснато се въртял и така осветявал цялата зала, като че ли е осветена от лъчите на залязващото слънце.

В единият край на залата имало чудно, прекрасно ложе от кадифе, коприна и злато. На него седяла Бърд Хелън и решела хубавата си златна коса със златен гребен, но лицето й било неподвижно и бледо като каменно. Когато видяла младия Роланд, не помръднала, а гласът й прозвучал мъртвешки:

— Горко ти, клетнико злочест.

Какво ли търсиш тука днес?

Първото желание на младия Роланд било да прегърне това подобие на милата му сестра, но той помнел урока, на който го научил великият магьосник Мерлин, и като изтеглил бащината си сабя, която никога досега напразно не била изтегляна, извърнал очи от ужасната гледка и ударил с всичка сила омагьосаната Бърд Хелън. О, чудо! Когато се обърнал, треперещ от ужас, видял я каквато си била. Но радостта й се борела със страха. Тя силно го прегърнала и проплакала:

— О чуй ме ти, най-млади братко,

защо не си остана у дома?

И да си имал сто по сто живота,

едничкия не можеш днес опази!

 

 

Не ставай, мили мой, не ставай,

горко ти, че си бил роден.

Цар Елфланд вече приближава

и твоят жребий е решен.

Със сълзи и усмивки тя го сложила да седне до нея на великолепното ложе и започнали да си разказват за мъките и делата. Той й разказал как сянката й била отвлечена, защото тичала около черквата срещу слънцето и как братята й били омагьосани и сега лежали като мъртви, защото нямали кураж да направят всичко, на което ги бил учил великият магьосник Мерлин — да й отрежат главата.

След време младият Роланд, който бил пътувал толкова дълго и толкова бързо, се почувствувал много гладен и, забравяйки втория урок на магьосника Мерлин, помолил сестра си да му даде нещо за ядене. А тя била все още под магията на самодивската страна и не можела да го предупреди за опасността, само тъжно го погледнала и станала. Отишла и му донесла златна купа, пълна с млечна попара.

През онези времена имало обичай, когато поемаш поднесената ти храна, да поблагодариш с поглед и затова, тъкмо допрял до устата си златната купа, младият Роланд повдигнал поглед към сестра си. И веднага си спомнил какво му бил казал великият магьосник:

— Не хапвай нито хапка, не глътвай нито глътка, защото ако в страната на самодивите хапнеш и една хапка, или пийнеш само една глътка, никога няма да се върнеш на горната земя.

Затова хвърлил купата на пода и като се изправил решителен, красив, млад и силен, извикал предизвикателно:

— Нито капка не ще пийна, нито залък не ще хапна, докато хубавата Бърд Хелън не е свободна.

Тогава изведнъж се чул силен като гръмотевица глас, който казал:

— Трам, та, та, трам, та, та,

човешка кръв надушвам пак.

Жив или мъртъв ще го хвана,

готов съм вече със тигана.

Широките врати на грамадната зала се отворили и царят на страната на самодивите влетял като бурен вятър.

Младият Роланд нямал време да го разгледа как изглеждала смело извикал:

— Удряй, страшилище! Силно, ако смееш!

И се втурнал срещу врага си с добрата и вярна сабя в ръка, която никога не му изменяла.

И младият Роланд и царят на самодивската страна се били, били, били, а Бърд Хелън със стиснати ръце ги наблюдавала в страх и надежда.

И те се били, били, били, докато накрая младият Роланд повалил царя на самодивската страна на колене. Тогава царят извикал:

— Предавам се! Ти ме победи в честен двубой.

А младият Роланд казал:

— Ще те помилвам, ако освободиш сестра ми и братята ми от всички заклинания и магии и ни пуснеш да се върнем на горния свят.

Царят на самодивите се съгласил, отишъл до един златен шкаф и извадил едно шише, пълно с кървавочервена течност. С тази червена течност той намазал ушите, клепачите, ноздрите, устните и върховете на пръстите на двамата братя на Бърд Хелън, които лежали като мъртви в два златни ковчега.

И те веднага се съживили и казали, че само душите им били някъде далече, но се завърнали.

След това царят на самодивската страна изрекъл последното заклинание и тримата братя и сестра им минали през голямата зала, която изглеждала като огряна от залязващото слънце, и през галерията с груби каменни арки, които изглеждали прозрачни, защото целите били покрити с различни блестящи камъни, и където царувал полумрак. Тогава вратата в зелената могила се отворила и се затворила зад тях и те напуснали мрачната кула на царя на страната на самодивите, за да не се върнат никога вече.

Щом излезли на дневна светлина, веднага се намерили у дома си.

А хубавата Бърд Хелън вече внимавала да не обикаля срещу слънцето.