Трите глави от кладенеца

Някога в Колчестър имало храбър, силен и мъдър крал, прославен като добър владетел.

Но когато бил на върха на славата си, умряла кралицата и му оставила дъщеря — истинско съвършенство — известна навред с хубост, доброта и изящество. Ала случили се странни неща — изведнъж кралят на Колчестър, като чул за някаква много богата жена, решил да се ожени за нея, при все че била стара, грозна, с нос като кука и зла, а на всичко отгоре имала и дъщеря, грозна като нея. Никой не можел да си обясни защо само няколко седмици след смъртта на любимата му кралица той довел в двореца тази отвратителна булка и отпразнувал разкошна сватба. А първото нещо, което тя извършила, било така да омагьоса ума му, че той да не може да понася хубавата си добра и изящна дъщеря, на която грозната царица и грозната й дъщеря страшно завиждали.

Когато младата принцеса почувствувала, че дори баща й е против нея, животът й в двореца станал много тежък и тя пожелала да се махне. И когато един ден го срещнала сам в градината, тя паднала на колене пред него и го молила и убеждавала да й даде малка подкрепа и да я пусне по света да си дири щастието. Кралят се съгласил и казал на управителя да я снабди добре за из път. Но завистливата му жена й дала само една проста торба с черен хляб и сухо сирене и една малка бутилка бира.

При все че това не подхождало за една кралска дъщеря, принцесата била много горда, за да се оплаква. Тя поблагодарила, взела торбата и тръгнала — вървяла през гори и горички, през реки и езера, през планини и долини.

Накрая стигнала до една пещера, на входа на която седял много, много стар мъж с бяла брада.

— Добро утро, хубавице — казал той, — накъде така си се разбързала?

— Уважаеми татко — отговорила тя, — тръгнала съм да си търся щастието.

— И какво носиш за из пътя, хубавелке — попитал той, — има ли бутилка в торбата ти?

— Хляб, сирене и малко бира, татко — усмихнала се тя. — Ще ли ти е приятно да си вземеш от всичко?

— На драго сърце — отговорил той и когато девойката извадила провизиите си, той изял почти всичко. Но тя пак не се оплакала, а му пожелала добър апетит и да яде колкото си ще.

Когато се наял, старецът много й благодарил и казал:

— Заради хубостта си, заради добротата си, заради изящността си вземи тази жилава пръчка. По пътя си ще стигнеш до гъсти, трънливи храсти, които изглеждат непроходими. Удари ги три пъти с пръчката и при всеки удар казвай: „Моля ви, храсталаци, пуснете ме да мина“ и пред тебе ще се отвори пътечка. После, когато стигнеш до един кладенец, седни край него. Не се учудвай на нищо, което видиш, а прави каквото поискат от тебе!

Като казал това, старецът влязъл в пещерата, а девойката продължила пътя си. Скоро стигнала до високи, бодливи храсти и щом ги ударила с пръчката три пъти, повтаряйки: „Моля ви, храсталаци, пуснете ме да мина“ — пред нея се отворила широка пътека. Така стигнала до кладенеца и седнала край него, и щом седнала, веднага от кладенеца се показала една златна глава, без тяло, която запяла:

— Измий ме, среши ме и нека изсъхна

край пътя, додето спокойно отдъхна.

— Добре — казала девойката и извадила сребърния си гребен, сложила главата в полата си и вчесала златната й коса. След това внимателно я положила сред игликите край кладенеца. И веднага друга глава се показала, пеейки:

— Измий ме, среши ме и нека изсъхна

край пътя, додето спокойно отдъхна.

— Добре — казала принцесата и след като вчесала златната й коса, внимателно положила златната глава сред игликите край кладенеца до първата глава.

Тогава се явила и трета глава от кладенеца и казала същото:

— Измий ме, среши ме и нека изсъхна

край пътя, додето спокойно отдъхна.

— На драго сърце — мило казала девойката и взела главата в полата си, вчесала златната й коса със сребърния си гребен и ето ги и трите глави, наредени една до друга сред игликите край кладенеца.

Тогава девойката седнала да си почине и да ги погледа — те били така странни и хубави, и докато почивали, тя радостно започнала да яде и пие от малкото черен хляб, твърдо сирене и бира, които й оставил старецът, защото, при все че била кралска дъщеря, тя била много горда, за да се оплаква.

Тогава първата глава рекла:

— Братя, каква ще бъде орисията на тази хубавелка, която беше така мила с нас? Нека бъде толкова хубава, че да очарова всеки, който я срещне.

— А аз искам — рекла втората глава — гласът й да стане по-сладък от гласа на славея.

— А аз — рекла третата глава — искам да бъде толкова щастлива, че да се омъжи за най-великия крал в света днес.

— От все сърце ви благодаря — казала девойката, — но не мислите ли, че ще е по-добре да ви пусна пак в кладенеца, преди да си тръгна? Нали сте златни, някой минувач може да ви открадне.

Те се съгласили и тя ги пуснала обратно в кладенеца и след като й благодарили, че се е сетила за това, тя продължила по пътя си.

Не била извървяла много, когато стигнала до една гора, където кралят на страната и неговите благородници били на лов. Когато веселата група конници прекосявали една поляна, тя се отдръпнала настрана, но кралят я зърнал и спрял коня си, поразен от хубостта й.

— Хубава девойко, коя си ти и за къде си тръгнала самичка през гората? — попитал той.

— Аз съм дъщеря на краля на Колчестър и съм тръгнала да си търся щастието — отговорила тя и гласът й бил по-сладък от гласа на славея.

Тогава кралят скочил от коня си — бил така поразен от красотата й и почувствувал, че не би могъл да живее без нея — коленичил и я молил и просил да се омъжи веднага за него.

И така горещо я молил и просил, че накрая тя се съгласила. Тогава той най-внимателно я настанил на коня зад себе си и заповядал на ловците да го последват обратно в двореца, където веднага почнали сватбени тържества — пищни и весели.

След това кралят извикал разкошната си каляска и щастливата двойка тръгнала да направи сватбено посещение на краля на Колчестър. И можете да си представите учудването и радостта на народа, че след толкова кратко отсъствие любимата им красива и добра принцеса се връща с каляска, цялата обсипана със злато, като съпругите на най-могъщите крале в света. Камбаните зазвънели, развели се знамена, забили барабани, хората викали „ура“ и всички били радостни, освен грозната царица и грозната й дъщеря, които щели да се пръснат от завист и злоба, защото, нали разбирате, презираното от тях момиче сега стояло над тях двете и вървяло пред тях в дворцовите церемонии.

Затова, след като гостуването завършило и младият крал и съпругата му се върнали в своето кралство, за да живеят винаги щастливо, грозната зла принцеса казала на майка си, грозната кралица:

— И аз ще тръгна по света да си търся щастието. Щом тази мръсница с предвзетите си обноски получи толкова много, къде бих стигнала аз?

Майка й се съгласила и добре я приготвила — копринена рокля и кожи, много храна — захар, бадеми, различни видове бонбони и пълна торба с бутилки малага. Истинска царска зестра.

Така натоварена, тя тръгнала по пътя на заварената си сестра и скоро стигнала до стареца с бялата брада, който седял на един камък пред входа на пещерата.

— Добро утро — казал той, — накъде си се разбързала?

— Какво те интересува, старче? — грубо отговорила тя.

— А какво носиш за ядене и пиене? — тихичко попитал старецът.

— Хубави неща, но нямай грижа за тях! — нахално отговорила тя.

— Няма ли да отделиш малко и за стареца? — попитал той.

Тя се разсмяла:

— Нито хапка, нито глътка, защото може да се задавиш, при все че бълха ще ме ухапе. — И си врътнала главата.

— Тогава нека лош късмет те преследва — рекъл той и влязъл в пещерата.

Тя продължила пътя си и скоро стигнала до бодливите храсти. Сторило й се, че има някаква пролука между тях и се опитала да мине, но едва стигнала до средата и бодилите така я притиснали, та цялата била изподрана и изпокъсана, преди да се измъкне. Разкървавена, тя стигнала до кладенеца и като видяла вода, седнала край него да се измие. Но щом потопила ръцете си, изскочила една златна глава, пеейки:

— Измий ме, среши ме и нека изсъхна

край пътя, додето спокойно отдъхна.

— Хайде де — казала девойката, — аз ще се мия.

И хлопнала така силно главата с една бутилка, че тя потънала. Но пак се появила, заедно с втората глава, която също запяла:

— Измий ме, среши ме и нека изсъхна

край пътя, додето спокойно отдъхна.

— Няма да го бъде — присмяла се грозната дъщеря. — Аз ще си измия ръцете и лицето и ще обядвам. — И жестоко блъснала с бутилка главите и те двете потънали във водата.

Но когато пак се показали, оплескани и мокри, появила се и третата глава, пеейки:

— Измий ме, среши ме и нека изсъхна

край пътя, додето спокойно отдъхна.

Ала грозната принцеса, вече измита, седнала край игликите, устата й била пълна със захар и бадеми и затова трябвало да се постарае, за да отговори ясно:

— Няма да го бъде. Не съм ни миячка, ни бръснарка. Вземете това да се умиете и срешите.

И тя запратила празната бутилка от малага по трите глави.

Но този път те не потънали, а се спогледнали и казали:

— Как да наградим за поведението му това лошо момиче?

Първата глава казала:

— Нека по грозното й лице да се появят и тъмни петна.

Втората глава казала:

— Нека винаги гласът й бъде дрезгав като на врана и да приказва като че ли устата й е пълна.

А третата глава казала:

— Нека да бъде доволна да се омъжи дори за обущар.

След това трите глави потънали в кладенеца и никой вече не ги видял, а грозната принцеса продължила пътя си. Но, о, боже! Щом влязла в града, децата, уплашени от грозното й лице на черни петна, се разбягали с писъци и когато тя се опитала да им каже, че е дъщеря на краля на Колчестър, гласът й изскърцал като несмазано колело, дрезгав като на врана, а хората не разбрали и дума, защото говорела като че ли е с пълна уста!

Случило се, че в града един обущар току-що бил закърпил обувките на един беден отшелник, а той, като нямал пари да си плати за поправката, подарил на обущаря мехлем против черни петна по лицето и бутилка лекарство, което лекувало прегракналите гласове.

Съжалил обущарят грозната окаяна принцеса, изпаднала в беда, дал й няколко капки от бутилката и като разбрал по богатото й облекло и вече по-ясния й глас, че наистина е дъщеря на краля на Колчестър, той хитро й казал, че ако го вземе за съпруг, ще се заеме да я излекува.

— На всичко, на всичко съм съгласна! — изплакала окаяната принцеса.

И така те се оженили и обущарят веднага тръгнал с булката си да посети краля на Колчестър. Но камбаните не зазвънели, барабаните не забили и хората вместо да викат ура, започнали силно да се кикотят на кожените дрехи на обущаря и на копринените и атлазените дрехи на съпругата му.

А грозната кралица изпаднала в такъв гняв и отчаяние, че полудяла и в яростта си се обесила. Кралят останал много доволен, че толкова скоро се отървал от нея, а на обущаря дал сто лири и му казал да върви да си гледа работата заедно с грозната си булка.

Обущарят останал много доволен, защото сто лири за един беден обущар са много нещо. И двамата се заселили в отдалечен край на кралството и живели много години, но не били щастливи.