Черният бик от Северия

Много отдавна живяла в Северия една знатна жена, която имала три дъщери. Те били много красиви. Една вечер започнали да разговарят за това коя за какъв мъж иска да се омъжи.

Най-голямата казала:

— Няма да се омъжа за някой по-долу от граф.

Втората казала:

— Няма да се омъжа за някой по-долу от лорд.

А третата, която била най-хубава и най-весела, си вирнала главата със закачлив блясък в очите и казала:

— Защо сте толкова горди? Ето, аз бих се омъжила и за черния бик от Северия.

Сестрите я помолили да замълчи и да не говори така лекомислено за такова чудовище. Защото нали е писано:

Просторите на Севера сега са тесни

за яростта на бика чер;

Заглъхна звук, замлъкват песни

и гасне не един фенер.

Така, без съмнение, мислели хората за черния бик от Северия — ужасното чудовище.

Ала най-младата дъщеря, продължавала да се шегува и три пъти повторила, че би се омъжила за черния бик от Северия.

Но ето, още на следващата утрин една карета, запрегната с шест коня, се задала по пътя и в нея седял един граф, който идвал да поиска ръката на най-голямата дъщеря. Голяма веселба имало на сватбата и след това булката и младоженецът заминали с каретата, запрегната с шест коня.

Скоро друга карета, запрегната с четири коня и с един лорд в нея, се задала по пътя. Той поискал да се ожени за втората дъщеря. Оженили се и пак имало голяма веселба. И булката и младоженецът заминали с каретата, запрегната с четири коня.

Останала най-малката, най-хубавата и най-веселата от сестрите, най-скъпата на майка си. Затова можете да си представите как се е почувствувала майка й, когато една сутрин се чуло страшно мучене на вратата. Там черният бик чакал своята невяста.

Майката заплакала и заридала, а девойката избягала и се скрила от страх в зимника. Но бикът стоял и чакал. Накрая девойката излязла и казала:

— Обещах, че ще се омъжа за черния бик от Северия, и трябва да удържа обещанието си. Сбогом, мамо, няма да ме видиш вече.

Качила се на гърба на черния бик и той тръгнал с нея съвсем кротко. И винаги избирал гладките пътеки и най-удобните пътища и тя почнала по-малко да се страхува. Но много огладняла, просто й прилошавало, тогава черният бик й казал с тих и нежен глас, който никак не приличал на мучене:

— От моето ляво ухо си хапни,

от моето дясно ти си пийни,

сложи настрана, каквото остане,

да мога и утре да те нахраня.

Тя направила каквото й казал и — о, чудо! — лявото ухо било пълно с най-вкусни неща за ядене, а дясното с най-прекрасни напитки и останало още за цяла седмица ядене и пиене.

Така те пътували и пътували през страшни гори и самотни пущинаци, а черният бик никога не спрял да хапне или да пийне, но момичето, което носел, ядяло от лявото му ухо и пиело от дясното му ухо, и му оставала храна и за другия ден, и спяло на мекия му широк гръб.

Накрая те стигнали до един дворец, където много благородни дами и господа се били събрали и много се учудили на странната двойка. Те поканили девойката на вечеря, а черния бик натирили в полето да прекара нощта, както му подобава.

Но на другата сутрин той чакал, готов да понесе товара си. Съвсем неохотно девойката напуснала приятната компания, но тя помнела обещанието си и се качила на гърба му. И пак пътували и пътували през много гъсти гори и много високи планини. И винаги черният бик избирал най-гладките пътеки за нея и заобикалял шипките и къпините, когато тя се навеждала над лявото му ухо и над дясното му ухо, за да яде и пие.

Така те стигнали до величествен замък, където много херцози и херцогини, графове и графини се веселели. Всички те много се учудили на странната двойка, но все пак поканили девойката на вечеря и искали да оставят черния бик да пренощува в градината. Но девойката помнела как внимателно се грижел той за нея и затова помолила да го вкарат в обора и да му дадат хубава храна.

Така и направили, а на сутринта той чакал пред вратата на замъка за товара си. Макар и с неохота да се разделяла с прекрасната компания, девойката все пак доста весела го яхнала и пак пътували и пътували, и пътували през бодливи храсти и над стръмни скали. Но черният бик винаги мачкал с краката си бодливите храсти и избирал най-удобните пътеки, докато тя ядяла от лявото му ухо и пиела от дясното му ухо и нищо не й липсвало, а той нито хапвал, нито пийвал. Накрая той се уморил и започнал да куца с единия си крак и точно когато слънцето залязло, те стигнали до красив дворец, където принцове и принцеси имали бал и танцували на зелената поляна. Крайно учудени от странната двойка, те все пак поканили девойката на бала и казали на слугите да отведат черния бик на полето. Но тя помнела какво бил правил за нея и затова казала:

— Не! Той ще остане с мене!

После видяла един голям трън, забит в крака му, навела се и го извадила.

И, о, чудо! Изведнъж за безкрайна изненада на всички вместо ужасния страшен бик там стоял най-красивият принц, който някога били виждали, а той коленичил пред нея, за да й благодари, че го избавила от жестоката магия.

Една зла магьосница, която искала да се омъжи за него, разказал той, го омагьосала и само ако някое хубаво момиче по собствено желание прояви добрина към него, щяла да се развали магията.

— Но — казал той — опасността още не е напълно премахната. Ти развали магията за през нощта, а дневната е още в сила.

И така сутринта принцът пак приел образа на бик и те тръгнали. И вървели, вървели, докато стигнали до една мрачна долчинка. Там той я помолил да слезе от гърба му и да седне на една голяма скала.

— Тук трябва да останеш — казал той, — докато отида и се преборя със Стария. И помни! Не трябва да мръднеш нито с ръка, нито с крак, докато ме няма, иначе никога не ще те намеря отново. Ако всичко около тебе стане синьо, аз ще съм победил Стария, но ако всичко стане червено, знай, че той ме е победил.

След това със страшен рев той хукнал да търси врага си.

А тя седяла неподвижно като мишка, без да мръдне ни с ръка, ни с крак, нито дори с очи и чакала, чакала, чакала. Накрая всичко станало синьо. Тя толкова много се зарадвала, че любимият й е победил, че забравила да не мърда и метнала единия си крак върху другия!

И зачакала. И чакала, чакала. Дълго седяла, изморила се много, а през цялото време той я търсел, но не можел да я намери.

И накрая тя станала. Не знаела накъде да тръгне, но решила да намери любимия си, дори и да трябва да обиколи целия свят. И вървяла, вървяла, вървяла, докато един ден в една мрачна гора стигнала до малка колибка на стара, стара жена, която й дала подслон и храна и й пожелала по-бързо да стигне до целта си, като й дала на тръгване един орех, един голям лешник и един малък лешник с думите:

— В беда ли изпаднеш неочаквано ти,

или пък скръб тежка те навести,

строши си от трите кой и да е,

той своя съвет ще ти даде.

Тя се почувствувала окуражена и продължила да върви, докато пътят й бил препречен от грамаден стъклен хълм; и колкото и да се мъчела да го изкачи, не могла, а се плъзгала надолу, и се плъзгала надолу, и се плъзгала надолу — защото хълмът бил плъзгав като лед. Почнала да търси друга пътечка в подножието на хълма, като ридаела и се оплаквала, но никъде не намерила място, по което да може да се покатери. Най-сетне срещнала един ковач и той й обещал, че ако му слугува вярно седем години и седем дни, той ще й направи железни обувки, с които да се изкачи по стъкления хълм. И така седем дълги години и седем къси дни тя се трудила — перяла, мела и мила къщата на ковача. И вместо заплата той й дал чифт железни обувки, и с тях изкачила стъкления хълм и продължила пътя си.

Не била изминала много път, когато голяма група от благородници и благороднички минали край нея, като си говорели за големите приготовления, които се правели за сватбата на младия принц от Северия. После срещнала и други хора, които носели най-различни хубави неща и й казали, че те са за сватбата на принца. Накрая тя стигнала до един замък-крепост. Дворът му бил пълен с готвачи и хлебари, които тичали нагоре-надолу, всички толкова претрупани с работа, че просто не знаели откъде да започнат.

После чула ловджийски рогове и викове:

— Път, път за принца на Северия и за годеницата му.

И кой, мислите, бил в каляската — хубавият принц, когото тя само наполовина спасила от магията, и до него лошата магьосница, която била твърдо решила да се омъжи за него днес.

При тази гледка тя почувствувала, че сърцето й ще се пръсне от мъка и значи времето да счупи ореха или един от лешниците дошло. И тя счупила ореха, тъй като той бил най-голям, и от там изскочила една странна, малка женица, която така бързо чепкала вълна, както никой досега.

Щом видяла това чудно същество, лошата магьосница предложила на момичето да си избере каквото иска от двореца в замяна.

— Ако отложиш сватбата си с принца за един ден и ми позволиш да го наглеждам през тази нощ в стаята му — казало момичето, — ще ти я дам.

Като всички лоши магьосници, годеницата искала да има всичко и понеже била сигурна в принца, тя се съгласила. Но преди принцът да отиде да си легне, годеницата му със собствените си ръце му дала да изпие горещо мляко с разни билки, от които щял да спи непробудно до сутринта.

И така, при все че позволили на девойката да стои в неговата стая и при все че тя цяла нощ му пяла:

— Пребродих надлъж земята за теб,

претърсих нашир земята за теб,

достигнал най-сетне от безкрая до тук,

до тебе, мой мили Северен дук;

а ти не проронваш за мене ни звук.

— принцът не се събудил, продължил да спи. И когато се съмнало, момичето трябвало да си отиде, без той да узнае, че тя е била при него.

И тогава тя пак почувствувала, че сърцето й ще се пръсне от мъка и счупила големия лешник, защото той бил втория по големина. И от него изскочила странна, съвсем малка женица, която така бързо предяла, както никой досега.

Когато магьосницата-годеница видяла това чудо, още веднъж отложила сватбата си, за да може да го притежава. И още веднъж девойката прекарала нощта в стаята на принца, и пяла, пяла:

— Пребродих надлъж земята за теб,

претърсих нашир земята за теб,

достигнах най-сетне от безкрая до тук,

до тебе, мой мили Северен дук;

а ти не проронваш за мене ни звук.

Но принцът бил изпил приспивателното, дадено му от неговата годеница-магьосница, и цяла нощ не мръднал. Когато се съмнало, девойката трябвало да го напусне, без той да узнае, че е била при него.

Вече наистина сърцето й щяло да се пръсне от страшна мъка и накрая счупила последния — малкия лешник — и от него изскочила най-странната и най-най-най-малката женица, която намотавала прежда така бързо, както никоя друга досега.

И това чудо така харесало на магьосницата-годеница, че тя пак се съгласила да отложи сватбата си с един ден, за да може да го притежава, и позволила на девойката да остане в стаята на принца през нощта.

Но случило се, че докато принцът се обличал същата сутрин, чул пажовете да си говорят за някакви странни въздишки и песни, които били чули през нощта, и той попитал верния си стар слуга:

— За какво говорят пажовете?

И старият слуга, който мразел магьосницата-годеница, казал:

— Ако господарят ми не изпие приспивателното си тази вечер, може би също ще чуе това, което цели две нощи ме държа буден.

Принцът се смаял и когато годеницата-магьосница му донесла вечерта приспивателното, той казал, че е много горчиво. И когато тя отишла да вземе мед, за да го подслади, той го излял и после я уверил, че го е изпил.

И така тази нощ, когато се стъмнило, девойката се вмъкнала в стаята му с натъжено сърце, защото знаела, че за последен път ще го види, но принцът бил съвсем буден и когато тя седнала край леглото му и почнала да пее: „Пребродих надлъж земята за теб…“ той я познал веднага по гласа и я притиснал в прегръдките си.

После й разказал как под властта на лошата магьосница бил забравил всичко, но сега вече си спомнил и с властта й над него е свършено.

Така че сватбеният пир се състоял за тях двамата, а магьосницата, като видяла, че властта й е победена, бързо излетяла от страната и никой вече нищо не чул за нея.