Парцаливка

Край морето, в голям замък живеел стар благородник, който нямал нито жена, нито деца — те били умрели. Имал само една малка внучка, чието лице не бил виждал през целия си живот. Много я мразел, защото при раждането й неговата любима дъщеря умряла. Когато бавачката му донесла бебето, той го проклел и казал, че може да живее или да умре както иска, но той няма да погледне лицето му, докато е живо.

Обърнал се гърбом, седнал в креслото до прозореца и гледайки морето, заплакал с едри сълзи и плакал, докато бялата му коса и брада покрили раменете му, омотали се около креслото му и плъзнали по цепнатините на пода, а едрите му сълзи почти достигнали до прозореца, но си пробили дупка през каменната стена и потекли като поточе към голямото море.

А през това време внучката му растяла, без някой да се погрижи за нея, да я храни и облича. Само старата бавачка, когато никой не я виждал, й носела остатъци от храна или някоя съдрана поличка от сандъка за парцали. Другите слуги я пъдели от замъка с ритници и подигравки, наричали я Парцаливка, като сочели босите й крака и голи рамене, докато тя разплакала побягвала и се скривала в храстите.

Така тя израсла с малко храна и дрехи и почти по цял ден прекарвала вън на полето при куцото момче, което пасяло гъските. Странно и весело било това момче. Щом я видело, че е гладна или мръзне, или е уморена, то засвирвало със свирчицата си така весело, че тя забравяла всичките си неволи и започвала да танцува заедно с кресливите гъски.

Един ден се пръснал слух, че кралят е тръгнал из страната да кани на бал всички благородни дами и господа в близкия град и че принцът, единственият му син, щял да си избере съпруга от поканените девойки. В скоро време един от кралските придворни бил изпратен с покана за бала в стария замък край морето и слугите занесли поканата на стария благородник, който още стоял горе до прозореца обвит в дългата си бяла коса и сълзите му още подхранвали малкото поточе.

Когато чул волята на краля, веднага изтрил очите си и помолил да дойде бръснар да отреже късо косата му, която така здраво го държала на креслото, че той не можел да се помръдне. После донесли най-хубавите му дрехи, сложил си и скъпоценностите и заповядал да му оседлаят белия кон със злато и коприна, за да може както подобава да се срещне с краля. Съвсем бил забравил обаче, че има и внучка, която трябвало да заведе на бала.

А в това време Парцаливка седнала до кухненската врата и заплакала, защото нямало да може да види тържеството. Когато старата бавачка я чула да плаче, тя отишла при господаря на замъка и го помолила да заведе внучката си на бала. Но той само се намръщил и й заповядал да мълчи, а в това време слугите се смеели и казвали:

— Парцаливка е щастлива с парцалите си и с гъските, с които танцува! Нека да кара така — само за това я бива.

Втори път, а после и трети път старата бавачка го помолила да вземе момичето със себе си, но той отговарял само с мрачни погледи и остри думи, докато накрая слугите я изритали от стаята с присмех и подигравки.

Разплакана, старата бавачка отишла да види Парцаливка, но готвачът я бил изтласкал навън и тя избягала при своя приятел, който пасял гъските, да му каже колко е нещастна, задето не може да отиде на кралския бал.

Когато пастирчето я изслушало, то я помолило да се развесели и предложило да отидат заедно в града да видят краля и другите хубави неща. А когато тя с тъга взела да оглежда парцалите си и босите си нозе, то й изсвирило два-три тона толкова игриви и весели, че тя забравила и сълзите, и неприятностите си и преди да се усети, пастирчето я хванало за ръка и двамата, заедно с гъските пред тях, започнали да танцуват на път за града.

— Дори куците могат да танцуват, щом искат — казало пастирчето.

Не били изминали много път, когато един много хубав младеж, разкошно облечен, на кон, спрял да ги попита за пътя към кралския дворец, а когато разбрал, че и те отиват там, той слязъл от коня си и тръгнал с тях.

— Изглеждате весела дружина — казал той, — ще ми бъдете добри спътници.

— Наистина добри спътници — казало пастирчето и започнало да свири друга мелодия, която не била танцова.

Това била странна мелодия и тя накарала непознатия младеж да се загледа в Парцаливка, и той се вглеждал в нея, докато престанал да вижда парцалите й, докато — нека кажем истината — не виждал вече нищо друго освен хубавото й лице. И тогава казал:

— Ти си най-хубавата девойка на света. Ще се омъжиш ли за мене?

Пастирчето се усмихнало и засвирило най-сладката мелодия, която някога било свирило. Но Парцаливка се засмяла:

— Не — казала тя. — Не, ти ще станеш за присмех, ако вземеш за жена момиче, което пасе гъски, и аз също. Върви и предложи на някоя от най-благородните девойки, които са поканени тази вечер на кралския бал, да ти стане жена и не се подигравай с бедната Парцаливка.

Но колкото повече тя отказвала, толкова по-сладко свирела свирката и толкова по-дълбоко се влюбвал младежът, докато накрая я помолил да дойде вечерта в дванадесет часа на кралския бал такава, каквато е, с пастира и със стадото гъски, със скъсаната си пола и босите си нозе, и да види дали няма да танцува с нея пред краля и всички благородни господа и дами и да им я представи като своя любима и уважавана невеста.

Отначало Парцаливка отказала, но пастирчето й рекло:

— Приеми щастието, когато то идва, малката ми.

И така, когато нощта настъпила и залата в двореца била пълна с музика и светлина, и благородни кавалери и дами танцували пред краля, точно когато ударил дванадесетият час, Парцаливка, пастирчето и стадото гъски, което съскало и въртяло глави, влезли в балната зала. От всички страни благородните дами зашушукали, благородните кавалери се разсмели, а кралят в дъното на залата седял и гледал изумено.

Когато те застанали пред трона, влюбеният в Парцаливка младеж, който седял до краля, станал да я посрещне. Като й взел ръката и пред всички я целунал три пъти, той се обърнал към краля:

— Татко — казал той, защото това бил самият принц, — аз направих моя избор и това е моята годеница, най-хубавото момиче в цялата страна и най-милото!

Преди принцът да се доизкаже, пастирчето долепило свирчицата до устните си и изсвирило няколко тона, които зазвучали като птича песен от гората и докато свирело, дрипите на Парцаливка се превърнали в прекрасна рокля, обсипана с блестящи скъпоценни камъни, върху златните й къдрици заблестяла златна корона, а стадото гъски се превърнало в изящни пажове, които носели шлейфа й. Изправил се кралят да я поздрави като своя дъщеря и тромпетистите засвирили в чест на новата принцеса, а хората вън от улицата си казвали един на друг:

— О! Принцът вече си е избрал съпруга — най-хубавото момиче от цялата страна!

Но повече никой не видял пастирчето и никой не разбрал какво е станало с него. А старият благородник се върнал в замъка си край морето, защото не можел да остане на празненството, щом се бил заклел никога да не види лицето на внучката си.

Той още седи до прозореца — ако можехте да го видите някой път — и още по-горчиво плаче, бялата му коса е обвита около него и каменната стена, а поточето от сълзи се влива в голямото море.