Маргарет Вайс, Трейси Хикман
Драконите на сломеното слънце (23)

22
Завръщане в миналото

— Това е песента — завърши Тасълхоф. — Искаш ли да ти я повторя?

— Не, запомних я — каза Палин.

— Сигурен ли си? — попита с готовност кендерът. — За да се върнеш, трябва да я изрецитираш. Освен ако не искаш да дойда с теб? — прибави развълнувано. — Тогава аз ще мога да ни върна.

— Сигурен съм, че запомних заклинанието съвсем точно — повтори твърдо магьосникът. И наистина, думите сякаш се бяха отпечатали с огън в съзнанието му. Струваше му се, че ако затвори очи, ще ги види някъде там в мрака: пламтящи и ослепителни. — И не, няма да те взема с мен. Някой трябва да остане да прави компания на господарката Джена.

— И да разпознае тялото ти — кимна Тас, като отново се настаняваше на стола. Той заклати крака. — Съжалявам, съвсем бях забравил. Оставам. И бездруго няма да отсъстваш дълго. Стига изобщо да се върнеш — сети се след секунда. Извърна се, за да проследи действията на магьосницата, която тъкмо местеше стола си в най-отдалечения ъгъл на кухнята. — Наистина ли смяташ, че ще взриви всичко?

Палин преднамерено не му обръщаше внимание.

— Сега ще произнеса заклинанието, което включва устройството. Ако проработи, вероятно ще изчезна от погледите ви. Както твърди кендерът, няма да се бавя дълго, а и не планирам да оставам в миналото. Ще отида на първото погребение на баща си, където се надявам да поговоря с Даламар. Може би дори сам със себе си — усмихна се мрачно. — Ще се опитам и да установя какво се е объркало.

— Не предприемай необмислени действия, Палин — предупреди го Джена. — Ако откриеш нещо полезно, веднага се връщай, за да ни известиш. Преди да направим каквото и да било по въпроса, трябва хубаво да разсъдим над нещата.

— Ние? — намръщи се магьосникът.

— Предлагам да направим събиране на мъдреците — каза тя. — Кралят на елфите Гилтас, майка му Лорана, Златна Луна, лейди Кризания…

— И докато се размотаваме в разпространяване на мълвата, докато всички тези хора се събират на едно място, Берил ни убива и получава устройството на тепсия — прекъсна я хапливо той. — После го използва и с всички нас е свършено.

— Палин, напомням ти, че говориш за промяна на миналото — смъмри го строго Джена. — Нямаме никаква представа какви последици може да има това върху онези, които живеят в настоящето.

— Известно ми е — каза той след секунда размисъл. — И го разбирам. Ще се върна и ще ви разкажа какво съм видял. Но веднага след това трябва да бъдем подготвени за светкавични действия.

— Ще бъдем. Колко дълго мислиш, че няма да те има?

— Съгласно онова, което ми каза Тасълхоф, за всяка ваша секунда изминават сто мои дни. Предполагам, че докато отново ме видите, ще изминат около час или два.

— Желая ти късмет — произнесе тихо Джена. — Кендере, ела до мен и не мърдай.

Палин взе устройството със себе си и застана в средата на кухнята. Инкрустираните украшения премигваха и блестяха в слънчевата светлина.

Той затвори очи. Остана смълчан задълго, потънал в дълбока концентрация. Ръцете му обгръщаха устройството грижливо. Усещането за магия го изпълваше със задоволство. Започна да й се отдава, позволи й и да го завладее, и да се погрижи за него. Мрачните години се оттегляха от ума му като вълни, изоставяйки брега гладък и чист. Само за миг почувства как отново е млад и изпълнен с надежди. Сълзите замъгляваха зрението му.

— Като държа медальона в ръка, произнасям първия стих, обръщайки предната част на устройството към мен. — Той изрецитира първия стих от заклинанието: — „Твойто време си е твое.“ — Завъртя предната пластина на устройството точно според инструкциите. — После, по време на втория стих, премествам предната част отдясно наляво. — Той го направи и изрецитира втория стих: — „Макар да си го изоставил.“ При третия стих задната част пада надолу и се разделя на две сфери, свързани със съединяващи лостчета. „Въртящи се безспир.“

Палин отново завъртя устройството и се усмихна, когато то реагира точно както очакваше. Вече не държеше в ръцете си предишната яйцевидна играчка, а нещо, което силно наподобяваше скиптър.

— При четвъртия стих завъртам горната част по посока на часовниковата стрелка… за да изпадне веригата. — Той произнесе четвъртия стих: — „Просторите му виждаш.“

Както беше предвидил Тас, веригата наистина изпадна. От вълнение и въодушевление сърцето на магьосника заби по-бързо. Заклинанието работеше.

— Петият стих ме подканя да се уверя, че веригата не е блокирала в механизма. Както е обяснено в шестия, хващам устройството за всяка от двете сфери и завъртам напред, докато рецитирам седмия. Веригата се самонавива около корпуса. Издигам устройството над главата си, произнасям заклинанието докрай и извиквам в съзнанието си ясна картина на мястото и времето, по което искам да бъда там.

Палин дълбоко си пое дъх. Като манипулираше устройството според инструкциите, той произнесе и останалата част:

— „Не пречи на вечния им ход. Дръж здраво началото и края. Един към друг ги огъни. И онова, което е свободно, ще осигуриш. И нека твоята съдба се сбъдне.“

Той издигна устройството над главата си и извика в съзнанието си картина от Войната на Хаоса, онази част от нея, в която сам беше взел участие. Заедно с Тасълхоф.

Затвори очи и се фокусира върху картината, отдаде се на магията, капитулира пред изкушенията на добре познатата си любовница. И доказателството, че му е останала вярна, беше там.

Подът на кухнята се разтегли и се издигна въртеливо във въздуха. Таванът се плъзна под него, чиниите по полиците се стопиха и стекоха по стените, стените се сляха с пода и тавана, а всичко това бавно се завъртя, оформяйки чудовищна спирала. Спиралата всмука в себе си и къщата, и дърветата, и тревите, докато всичко, заедно със синьото небе, все по-бързо и по-бързо започваше да се завихря около Палин.

Краката му се отделиха от земята. Намираше се в центъра на вихрен калейдоскоп от места, хора и събития. Видя как Джена и Тас се отдалечават някъде назад, видя как лицата им се размазват и изчезват. Самият той се движеше бавно, но за сметка на това хората около него не спираха лудешкия си бяг. Или може би беше обратното — може би той ги подминаваше с невероятна скорост, а те стояха застинали или просто крачеха като под вода.

Съзря гори и планини, села и градове, океана и корабите по него. Всичко беше потопено в исполинския въртоп, в чийто център продължаваше да се намира магьосникът.

Спиралата се разтегли надолу. Въртеливото движение забави, забави… вече виждаше лицата и предметите далеч по-ясно…

Видя Хаос, Бащата на Всичко и Нищо, страховит гигант с брада и коси от пламък, по-висок от най-високата планина, с глава, допираща вечността, и крака, стъпили в дълбините на Бездната. Хаос тъкмо бе стоварил крак върху нещо, като се предполагаше, че това е Тасълхоф, но в действителност смъртоносният му удар щеше да се обърне срещу него, когато Ъша улови капка кръв в украшението на Хаоса, с която да го прогони.

Въртенето продължаваше, отнасяйки Палин отвъд този миг в…

Чернота. Пълна тъмнина. Мрак, тъй просторен и дълбок, че за момент магьосникът си помисли, че е ослепял. Чак след това забеляза светлината зад себе си. Ярката пламтяща светлина.

През рамото си виждаше огън. Пред себе си мрак. Гледаше в нищото.

Панически затвори очи.

— Върни ме преди Войната на Хаоса! — произнесе, полузадушен от напиращия страх. — Върни ме обратно в детството! Върни ме в детството на баща ми! Обратно в Истар! При Царя-жрец! Хума! Върни ме при… Върни ме при…

Отвори очи.

Мрак, празнота, нищо.

Направи крачка напред и осъзна, че дори тя е била прекалено голяма. Беше пристъпил отвъд пропастта.

Изкрещя, ала от гърлото му не излезе звук. Брулещият вятър на времето отнасяше всичко със себе си. Усещаше се така, както се чувства човек, когато пада насън. В стомаха му имаше огромна празнина. Обливаше се в ледена пот. Положи отчаяно усилие да се събуди, но тутакси достигна до ужасното прозрение, че това никога няма да стане.

Страхът го сграбчи в ноктите си, парализира го. Падаше и щеше да продължи да пада и пада, все надолу в тъмния кладенец на времето.

В празния кладенец на времето.

Макар сам и неведнъж да бе използвал устройството за пътуване във времето, Тасълхоф в действителност никога не беше виждал какво се случва с теб, когато го активираш. Това донякъде го разстройваше и веднъж дори беше опитал да се върне обратно, за да наблюдава себе си в момента на отпътуването, но така и не се бе получило. Ето защо зрелището на заминаващия Палин беше истинска награда за него, а изчезването му — най-очарователното нещо, което напоследък му се бе случвало.

Все пак всичко продължи едва няколко мига. След това Палин изчезна, оставяйки кендера и Джена съвсем сами в кухнята на Маджере.

— Не се взривихме — отбеляза Тасълхоф.

— Така си е — съгласи се тя. — Разочарован ли си?

— Не много. Но никога досега не бях виждал нещо да се взривява, без да броим онзи път, когато Физбан се опита да подгрее вода, за да си свари яйце. Като заговорихме за яйца, какво ще кажеш да хапнем, докато чакаме? Мога да стопля малко овесена каша. — В отсъствието на Ъша и Палин, Тас донякъде се чувстваше задължен да влезе в ролята на домакин.

— Благодаря ти — отговори Джена, като хвърли един изпълнен със съмнение поглед към втвърдените остатъци от каша в казана, — но ще откажа. Обаче, ако ти се намира бренди, няколко глътки ще ми дойдат добре и…

Магьосникът се материализира в средата на стаята. Беше пребледнял и разчорлен, а ръката, с която държеше устройството трепереше толкова силно, че едва успяваше да не го изпусне.

— Палин! — извика ужасено и смаяно тя. — Добре ли си?

Той се втренчи подивяло в нея, без да я разпознае. Сетне потрепери и въздъхна разтърсено. Залитна и едва не се стовари на пода. Ръката му се отпусна. Устройството падна и отскочи в отблясъка на хиляди многоцветни отражения.

Тас се втурна след него и го улови точно преди да се е търкулнало в огнището.

— Какво се обърка, Палин? — впусна се Джена към магьосника. — Какво стана? Тас, помогни ми!

Палин се присви на две. Двамата го уловиха и му помогнаха да легне на пода.

— Отиди да намериш някакви одеяла — нареди на кендера тя.

Тасълхоф се измъкна тичешком от кухнята, като спря само колкото да напъха устройството в единия от джобовете си. Няколко секунди по-късно се появи, като вървеше несигурно изпод куп одеяла, три възглавници и един пухен дюшек, които бе извлякъл от голямото легло в спалнята.

Палин лежеше със затворени очи на пода. Беше твърде слаб, за да се движи или говори. Джена постави ръка на китката му и почувства как пулсът в нея препуска неуморно. Дишането му бе учестено и накъсано, а ръцете и краката му бяха ледени. Трепереше така силно, че зъбите му потракваха доловимо. Тя внимателно уви две от одеялата около раменете му.

— Палин! — повика настойчиво.

Магьосникът отвори очи и ги втренчи в нея:

— Мрак. Само мрак.

— Какво искаш да кажеш? Какво си видял в миналото?

Той улови грубо ръката й. Придърпа я към себе си, сякаш се намираше в бурна река и Джена бе единственото му спасение.

— Няма минало! — прошепна през посинелите си устни. После рухна изтощено. — Мрак — промърмори. — Само мрак.

Джена намръщено се отпусна на колене.

— В това няма никакъв смисъл. Бренди — заповяда на кендера.

Поднесе бутилката към устните на Палин. Малко по-късно цветът отново започна да се възвръща по бледите му бузи. Треперенето намаля. Джена също се подкрепи от бутилката и я подаде на Тас. Кендерът учтиво отпи, просто за да бъде по-общителен.

— Върни я обратно на масата — нареди му господарката.

Тасълхоф извади бутилката от джоба си и — след няколко още по-общителни глътки — я върна на масата.

Той погледна разкаяно и загрижено Палин.

— Какво има? Моя ли е вината? Ако е моя, не исках да стане така.

Очите на магьосника блеснаха:

— Твоя ли е вината? — извика дрезгаво. Отхвърли одеялата и се изправи в седнало положение. — Да, твоя е!

— Палин, успокой се — произнесе обезпокоено Джена. — Отново ще се разболееш. Кажи ми какво видя.

— Ще ти кажа какво видях, Джена — отвърна безизразно магьосникът. — Нищо. Абсолютно нищо!

— Не разбирам.

— Нито пък аз — въздъхна той. Съсредоточи се, опитвайки да събере мислите си. — Започнах да се връщам назад във времето и времето приличаше на огромен пергаментов свитък, който се развиваше пред мен. Видях всичко от случилото се в Петата епоха. Видях идването на великите дракони. Видях драконовата чистка. Видях построяването на Цитаделата. Издигането на щита над Силванести. Освещаването на Гробницата на Последните герои. Видях поражението на Хаос. И там свършва всичко. Или започва.

— Свършва? Започва? — повтори объркано Джена. — Но това не може да бъде, Палин. Ами Четвъртата епоха? Войната на Копието? Катастрофата?

— Изчезнали. До едно. Намирах се сред ефира и наблюдавах битката с Хаос, но когато се помъчих да надникна отвъд нея, когато погледнах към бъдещето, там имаше единствено мрак. Направих крачка напред и… — Той потръпна. — Пропаднах в този мрак. Празнота, където нито грее, нито някога е гряла светлина. Тъмнина, която е вечна, безкрайна. Имах чувството, че ще продължа да падам цели векове, додето смъртта не ме вземе, а трупът ми щеше да продължи да пада…

— Но ако това е истина, какво може да означава — попита замислено Джена.

— Ще ти кажа — отговори остро той. Той посочи Тасълхоф: — Виновен е Тас. Всичко е по негова вина.

— Защо? Какво общо има той?

— Защото не е умрял! — просъска през стиснати зъби Палин. — Не е мъртъв и това е променило историята! Бъдещето, което преди това е видял, е било бъдеще, в което той е умрял, а ние сме победили Хаос. Но той е жив! Ние не победихме Хаос. Бащата на Всичко и Нищо прогони своите деца, боговете, а крайният резултат от това са последните четиридесет мъчителни години на разруха и робство!

Джена се вгледа в Тас. Палин също го гледаше, и този път се взираше в него така, сякаш му бяха пораснали пет глави, крила и опашка.

— Хайде всички да пийнем още по едно — предложи кендерът, като пръв и с готовност последва предложението си. — Просто за да се почувстваме по-добре. Да прочистим главите — подчерта.

— Знаеш ли, Палин, може и да си прав — произнесе тихо тя.

— Сигурен съм, че съм прав — отвърна мрачно магьосникът.

— А всички знаем, че единодушието си е чист предразсъдък — отбеляза с готовност Тас. — Иска ли някой овесена каша?

— Какво друго обяснение може да има? — продължи Палин, без да му обръща внимание.

— Не съм сигурен — проточи Тас, като отстъпи няколко крачки в посока към вратата. — Но ако ми дадете секунда, ще се сетя поне за няколко.

Магьосникът изрита одеялата и се изправи.

— Трябва да го изпратим обратно, за да умре.

— Палин, не съм сигурна, че… — започна господарката, но той не я слушаше.

— Къде е устройството? — поиска да узнае той с трескав поглед. — Какво стана с него?

— Правото си е право — рече Тас. — Колкото повече мисля върху идеята, че обещах на Физбан да се върна обратно, за да може гигантът да стъпи върху мен, толкова по-малко ми се харесва тя. И макар шансът да те настъпи някой гигант да звучи като голямо забавление, ще бъде забавно едва за няколко секунди, а след това, както сам твърдиш, ще бъда мъртъв.

Той се блъсна в кухненската врата.

— И въпреки че никога не съм умирал — продължи, — съм виждал други да го правят и трябва да кажа, че изглежда като най-малко забавното нещо на този свят.

— Къде е устройството? — настоя магьосникът.

— Търкулна се в пепелта! — извика и посочи към огнището Тас, след което отпи още една глътка от брендито.

— Ще погледна — предложи Джена. Тя взе ръжена и започна да рови из угасналите въглени.

Палин надникна през рамото й.

— Трябва да го намерим!

Тасълхоф пъхна незабелязано ръка в джоба си, улови Устройството за Пътуване във времето и започна да го трансформира, като през цялото време тихичко припяваше стиховете на заклинанието:

— „Твойто време си е твое, макар да си го изоставил…“

— Сигурен ли си, че е тук, Тас? — попита Джена. — Виждам само пепел…

Кендерът замърмори по-бързо, а сръчните му пръсти работеха здравата:

— „… просторите му виждаш — не пречи на вечния им ход…“ — шепнеше той.

Идваше най-трудната част.

Палин рязко изправи глава. После се обърна и скочи с протегнати ръце към него.

Тас измъкна устройството от джоба си и го вдигна.

— И нека твоята съдба се сбъдне! — изкрещя и когато времето започна да се нагъва около кухнята, бутилката бренди и самия него, удовлетворено отбеляза, че току-що е направил изключително проницателна забележка.

 

 

— Малката невестулка — произнесе Джена, загледана към празното място на пода до вратата, където само допреди секунда се бе намирал кендерът. — Значи през цялото време устройството е било в него.

— Богове! — възкликна Палин. — Какво направих?

— За малко да го накараш да изхвърли овесената каша, ето какво — отвърна тя. — Което си е цяло постижение, имайки предвид, че говорим за кендер. Не мога да го виня — допълни, като търкаше енергично в една кърпа осаждените си ръце. — Ако и на мен ми изкрещиш по този начин, сигурно също ще си плюя на петите.

— Не съм чудовище — защити се раздразнено магьосникът. — Просто се страхувам! Признавам го. — Той притисна ръка към сърцето си. — Страхът е тук и е по-ужасен от всичко, което някога съм изпитвал, дори и в сравнение с този в дните на затворничеството ми. Джена, послушай ме, нещо странно се е случило със света и аз не разбирам какво е то! — Той сви юмруци. — А кендерът е в основата на всичко. Сигурен съм!

— Щом е така, най-добре веднага да го намерим — произнесе с практичен тон Джена. — Къде смяташ би отишъл? Не и назад във времето?

— Ако е така, никога няма да го открием. Но не мисля, че би го направил — каза замислено Палин. — Няма да се върне назад, понеже ще се озове точно там, където най-малко иска — под крака на гиганта. Вярвам, че още е в настоящето. Но къде?

— При някой, който да го защити от теб? — предложи без заобикалки господарката.

— Златна Луна — сети се Палин. — Тъкмо преди малко спомена колко много иска да я види. Или Лорана. Но вече се видя с нея. Ако познавам добре Тас, ми се струва, че много би му се искало да преживее още някое приключение. Ще отпътувам за Цитаделата на светлината. И бездруго искам да обсъдя откритието си със Златна Луна.

— Ще ти заема един от магическите си пръстени, за да вземеш разстоянието по-бързо — каза Джена. — Междувременно ще изпратя съобщение на Лорана, в което ще я помоля, ако кендерът се появи на прага й, да го задържи възможно най-дълго.

Палин взе пръстена.

— Предупреди я и да бъде внимателна в думите и действията си — произнесе тревожно. — Струва ми се, че в дома й има предател. Или е това, или Рицарите на Нерака са намерили начин да я шпионират. Би ли… — Той замълча и преглътна. — Би ли минала през Странноприемницата, за да предадеш на Ъша, че… че…

— Ще й предам, че не си чудовище — потупа го по рамото тя и се усмихна. После го погледна разтревожено. — Сигурен ли си, че ще се справиш с дългия път?

— Не съм ранен. Просто бях потресен. Не че съм в идеална форма, но ще се оправя някак. — Магьосникът се взря любопитно в пръстена. — Как работи?

— Не толкова добре, както преди — отвърна с кисела усмивка тя. — Ще ти трябват два или три скока, за да достигнеш целта. Сложи го на средния пръст на ръката си. Толкова стига — прибави, като забеляза, че Палин се опитва да прокара пръстена през едната си подута става. — Постави дясната си ръка над него и извикай в съзнанието си представа за мястото, където искаш да бъдеш. Дръж тази представа в ума си и я повтаряй отново и отново. Между другото, искам да ми го върнеш след това.

— Разбира се — усмихна се изнурено той. — Сбогом, Джена. Благодаря ти за помощта. Ще те държа в течение.

Той постави дясната си ръка над пръстена и си представи кристалните многоцветни куполи на Цитаделата на светлината.

— Палин — прекъсна го внезапно Джена. — Не бях напълно честна с теб. Може и да имам идея къде да откриеш Даламар.

— Добре — отвърна магьосникът. — Баща ми е бил прав. Имаме нужда от него.