Николай Хайтов
Преселение

Стъргали триони, та престъргали гората до дърво. Секли хората, кастрили, белили и возили, търкаляли по стръмнината обезглавените смърчове и ели, та смазали не само тревата, но и земята. Стъпкали и сгазили я, та я припитили на пита.

От гората бяха останали само дънери престъргани, изравнени със земята, оросени със смола, сухи корени и клони натрошени, иглици, люспи от кора и… врязани в земята коловози. От гората бяха останали само ароматът и сълзите смола.

И натрошените птичи гнезда.

Слънцето жули съблеченото бърдо. Земята се процепила от яд. Пилетата отлетели. Катериците побягнали от страх и срам.

Мравките бяха само изостанали в бягството — една последна върволица мравки-бежанци, поели без пътека през треските и тревите към дерето. Малките червени животинки като че извираха от една цепнатина, където са се били скрили, докато премине гороломната буря. Излизаха на открито, „примигваха“ на светлината и поемаха — натоварени, една след друга — „диря в диря“.

Какви бяха тези товари, които мъкнеха малките мравки?

Наведох се отблизо и останах слисан: храната си пренасяха, не „децата“ и яйцата!

Те спасяваха семената на гората!