Нора Робъртс
Тайни и мечти (15)

Петнадесета глава

— Това е невероятно тъпо! — Гола, Кейт се размърда и издуха бретона от челото си. — Чувствам се като някоя глупачка!

— Остави косата си на мира — нареди Марго. — Прекалено усилия вложих в нея, за да ти позволя да разрушиш всичко. И престани да си хапеш устната.

— Мразя да нося червило! Защо не ме оставиш да си видя лицето? — Младата жена проточи врат, но приятелката й беше покрила с нещо огледалото в отделението с дрехите. — Приличам на клоун, нали? Направи ме да изглеждам като клоун.

— По-скоро като двайсетдоларов навлек, но подобна външност ти отива страшно. Стой мирно, по дяволите, за да довърша тоалета ти!

Измъчена до крайност, Кейт вдигна ръце, за да позволи на Марго да намъкне отгоре й нещо, наподобяващо средновековен уред за мъчения.

— Защо ми причиняваш всичко това, Марго? Подписах чека за скапаното ти струнно трио, нали? Примирих се дори с трюфелите, макар да са страшно скъпи и да ги надушват разни прасета.

С озарено лице, подобно на генерал, повел войските си в битка, Марго намести бюстието й.

— Съгласи се да следваш моите съвети за тазвечерния си имидж. Ежегодният прием с благотворителен търг е най-значимото събитие за „Претенции“. А сега престани да се държиш като кучка.

— А ти престани да си играеш с гърдите ми.

— О, но те толкова ми харесват… Ето… — Младата жена отстъпи крачка назад, после кимна доволно. — Е, в тях няма кой знае какво, но…

— Дръж си езика зад зъбите, мис чашки номер „Д“ — изсумтя Кейт, после сведе поглед и се ококори. — Божичко, откъде се взе всичко това?

— Смайващо, нали? В подходящ хамут, тия мъничета изведнъж порастват.

— Аз имам цици! — Изумена, Кейт потупа издутината, която се подаваше сред черния атлаз и дантелата. — И дори гънка помежду им.

— Всичко е въпрос на подходящо разположение и възползване по най-добрия начин от онова, с което разполагаме. Дори тогава, когато е почти равно на нула.

— Млъкни! — Широко усмихната, Кейт плъзна ръце надолу по тялото си. — Виж, мамо. Аз съм момиче.

— Още нищо не си видяла. Сложи и това.

И приятелката й подаде опънат фин къс дантела. Кейт се вгледа в жартиерния колан, опъна го, изсумтя.

— Шегуваш се.

— Няма да ти го слагам аз. — Марго потупа корема, който издуваше бляскавата й сребриста туника. — На седем месеца и нещо навеждането вече не е така лесно, както преди.

— Чувствам се така, сякаш съм на генерална репетиция за снимане на порнофилм — но след известна борба тя все пак постави колана на място. — Малко трудно се диша с него.

— Чорапи — нареди приятелката й. — По-добре седни, за да ги обуеш — и, поставила ръце на хълбоците, се зае да надзирава действията й. — Не толкова бързо, ще им пуснеш бримка. Това не са ти произвежданите в индустриални количества, грубо устойчиви чорапогащници.

Смръщила вежди, Кейт вдигна поглед.

— Трябва ли да ме наблюдаваш?

— Да. Къде е Лора? — Марго започна да крачи нервно напред-назад. — Трябваше вече да е тук. А ако музикантите не се появят в следващите десет минути, няма да имат време да се настроят, преди пристигането на гостите.

— Всичко ще бъде наред! — Кейт приглади напрегнато чорапите нагоре по краката си. — Знаеш ли, Марго, наистина мисля, че ще бъде най-добре тази вечер да не се набивам много в очи. А този облак на главата ми само ще направи нещата още по-странни.

— Страхливка!

Кейт вдигна рязко глава.

— Не съм страхливка. Аз съм си чист скандал.

— А миналата година скандалът бях аз. — Младата жена повдигна рамене. — Може би ще успеем да уредим нещо, така че догодина тази роля да бъде изпълнена от Лора.

— Не е смешно.

— Никой не може да те разбере по-добре от мен. — Марго постави ръка върху пламналата буза на своята приятелка. — Никой по-добре от мен не може да разбере колко уплашена си в този момент.

— И на мен така ми се струва. — Поуспокоена, Кейт обърна лице към дланта на Марго. — Само че цялата тази работа се проточи толкова дълго. Непрекъснато съм в очакване особата на име Кюсак да се появи и да ме откара, окована във вериги. Не е достатъчно, че те не могат да докажат вината ми, щом аз самата не мога да докажа своята невинност.

— Няма да казвам, че всичко ще се оправи. Това също не е достатъчно. Но никой от хората, които те познават, не вярва, че си виновна. А и нали спомена, че Байрън се бил заел по свой начин с проблема?

— Не ми е обяснил точно… — Размърда рамо, подръпна ластичния си дантелен колан. — Само измърмори нещо от рода на това да не пълня с грижи по този въпрос красивата си главичка. А това наистина не ми харесва.

— Мъжете обичат да играят ролята на белия рицар, Кейт. Няма нищо лошо в това да ги оставяме да го правят от време на време.

— Минаха вече доста седмици, откакто Марти ни даде копията. Прегледах ги най-подробно, ред по ред, но… — млъкна за миг. — Е, всички бяхме порядъчно заети, а и не ми се случи да бъда събудена рязко от сън от усилен през мегафон глас, съобщаващ, че съм обградена.

— Не се притеснявай. Ако това случайно стане, няма да им позволим да те отведат жива. Ако нападнат магазина тази нощ, ще уредим Байрън да ти помогне да избягаш в някоя от неговите супер коли.

— Ако изобщо успее да се добере дотук. Тази сутрин му се наложи да лети до Лос Анджелис. Мислех, че съм ти казала.

— Ще се върне навреме.

— Сутринта не можа да ми обещае със сигурност. — Кейт не си позволи да се нацупи по този повод. — Няма значение.

— Ти си луда по него.

— Не съм. Връзката ни е съвсем зряла и задоволява и двама ни. — Разсеяно подръпна отново колана. — Как действат тези глупави неща?

— Господи. Остави на мен.

Марго коленичи с недоволен вид и демонстрира как се закопчават чорапите.

— Моля да ме извините. — Лора се спря на вратата и изду с език бузата си. — Аз като че ли съм излишна. Може би двете бихте пожелали да споделите нещо с мен.

— Още една артистка. — Кейт сведе поглед към темето на Марго и се изкиска. — Божичко, това си е истински скандал. Бивш секссимвол в положение и заподозряна в незаконно присвояване на средства празнуват алтернативния си начин на живот.

— Ще изчакате ли така, докато си взема фотоапарата?

— Готово — обяви Марго и протегна ръка. — Престани да се хилиш, Лора, а ми помогни да се изправя.

— Съжалявам! — Докато й помагаше да стане, погледът й попадна на Кейт. Тя се бе разположила в елегантен стол в стил кралица Ана, облечена в черно бюстие, дантелен колан в същия цвят и черни чорапи. — О, Кейт, изглеждаш толкова… различна.

— Имам цици — заяви въпросната дама и стана. — Марго ми ги достави.

— За какво са приятелите? Може би ще решиш да се облечеш, освен ако това не е тоалетът ти за тази вечер. Музикантите спряха след мен.

— Страхотно! — и Марго се запъти към главната зала. — Сега се връщам.

— Защо си мисли, че някой трябва да се грижи за дрехите ми? Вече от няколко години се обличам сама.

— Остави я да се посуети малко! — Лора взе избраната от приятелката им официална рокля. — Това й помага да не се тревожи за предстоящата вечер. И… — младата жена прехапа устни и се вгледа в дрехата. — Тя има страхотно око. Това ще ти отива невероятно!

— Всичко това ми е крайно неприятно — и Кейт с въздишка се вмъкна в роклята. — Искам да кажа, за нея е добре, тя обича тези неща. А ти… ти би изглеждала елегантна и в станиол. Аз никога няма да мога да нося нещата, които ви отиват. Какво е това, впрочем?

— Старо е — отвърна Лора по повод на чудесно изработения си вечерен костюм в меден оттенък и повдигна пренебрежително рамене. — Обличам го за последен път, преди да го прибавя към стоката на „Претенции“. Така, закопчахме всички копчета. Отстъпи малко, за да те видя.

— Не изглеждам глупаво, нали? Ръцете ми вече са във форма. Искам да кажа, че най-после и аз имам бицепси. Поработих и върху раменете, а костеливите рамене не са от най-приятните гледки.

— Много си красива.

— Не ми пука особено, освен, че не ми е приятно да изглеждам глупаво.

— Окей, движим се точно по график — обяви Марго, която се втурна обратно. С една ръка поддържаше корема си, твърдо решена да не обръща внимание на факта, че бебето очевидно бе избрало да се настани точно върху пикочния й мехур. Вирна глава, огледа продължително с присвити очи своето творение и кимна. — Добре, наистина добре. А сега последните детайли.

— О, слушай!

— Ох, трябва ли да нося онова прелестно скъпоценно колие? — Марго изскимтя, когато вдигна въпросното бижу от кутийката му. — Не, моля те, не и тези великолепни обеци.

Кейт въртеше очи, докато Марго я нагласяше.

— Представяш ли си какво ще направи тя с това бебе? В мига, в който то се покаже на бял свят, ще го увие в Армани и съответните аксесоари.

— Неблагодарна пикла.

Младата жена извади от дамската си чанта малко шишенце парфюм и напръска с него своята приятелка, преди тя да успее да избяга.

— Знаеш, че мразя това.

— Защо иначе бих го правила? Обърни се и… барабанен бой, моля.

С театрален жест Марго свали плата, закрил огледалото.

— Дявол да го вземе!

Кейт се загледа със зяпнала уста в отражението си. Имаше достатъчно прилика, за да се познае. Но откъде се бяха появили тези екзотични очи и еротична уста? Фигурата, истинска фигура, беше обвита в блестящ бронз, от който кожата й изглеждаше гладка и лъскава.

Изкашля се, завъртя се, обърна се отново.

— Добре изглеждам — успя да изрече най-накрая тя.

— Препечен сандвич със сирене изглежда добре — поправи я Марго. — Скъпа, ти изглеждаш опасно.

— Има нещо такова… — Кейт се ухили широко и видя как устата, която би могла да принадлежи и на сирена, се разтегна самодоволно. — По дяволите, надявам се Байрън да успее да се прибере. Чакай само да ме види.

* * *

А той наистина правеше всичко възможно, само и само да се прибере. Пътуването до Лос Анджелис беше неудобно, но необходимо. При нормални обстоятелства щеше да се възползва от него и да го съчетае с посещение и проверка на място на хотелите и курортите в Санта Барбара, Сан Диего, Сан Франциско. Знаеше колко е важно персоналът във всеки хотел от веригата „Темпълтън“ да чувства личната си връзка с главната база.

Джош отговаряше за фабриките, лозята и овощните градини, за насажденията от всякакъв род, и продължаваше да наглежда международните клонове. Калифорния обаче бе задължение на Байрън. А той винаги приемаше изключително сериозно задълженията си.

След „царуването“ на Питър Риджуей все още бяха останали да се дооправят някои неща.

Знаеше какво се очаква от него — личният контакт, който стоеше в основата на организацията „Темпълтън“. Трябваше да помни имена, лица и подробности.

Дори при обратния полет Байрън диктуваше различни бележки и писма на своята секретарка, изпрати внушителен брой факсове и осъществи една последна среща по телефона.

Сега най-после си беше у дома и закъсняваше, но беше очаквал подобно развитие на нещата. С финеса на отдавна отработени в практиката жестове, закопча диамантените копчета на ризата на смокинга си. Може би трябваше да се обади на Кейт в магазина и да й каже, че идва. Погледът към часовника му каза, че течеше вторият час от приема. Тя несъмнено беше заета. Дали й липсваше?

Искаше му се да е така. Щеше му се да си представя как поглежда към вратата всеки път, когато се отваря. И се надява. Искаше му се да мисли за него, да желае да е до нея, за да могат да обменят мисли или наблюдения във връзка с някои от гостите. Така, както правеха всички двойки.

Нямаше търпение да види замисления й поглед, когато го съзерцаваше. Онзи неин поглед, който казваше така ясно: „Какво правиш тук, Де Уит? Какво става помежду ни? И защо?“

И тя упорито продължаваше да търси практичния отговор, рационалния. Докато той залагаше на емоционалния.

„От това ще се получи хубава смес“ — реши Байрън, докато завързваше черната си вратовръзка.

Беше готов да я изчака, докато стигне до същото заключение. Поне още известно време. Тя имаше нужда да разреши тази криза, да остави цялата грозна ситуация зад гърба си. Той възнамеряваше да й помогне. И можеше да изчака, преди да погледне към бъдещето.

Когато телефонът до леглото звънна, реши да остави телефонния секретар да отговаря. Търсеха го или от семейството, или по работа. И едните, и другите можеха да се оправят без него няколко часа. Тогава звъненето започна отново. Сюелин очакваше първото си внуче и…

— По дяволите! — промърмори младият мъж и вдигна слушалката. — Де Уит.

Слушаше, задаваше въпроси, даваше нареждания. Накрая затвори с мрачна усмивка на лицето. Очевидно трябваше да се отбие на друго място, преди да отиде на партито.

* * *

Кюсак беше все още в кантората си. Днес беше денят от седмицата, в който съпругата му се събираше с приятелки на бридж и тази вечер бе нейният ред да бъде домакиня. Той предпочиташе обикновения сандвич с месо и бутилката топла газирана вода на бюрото си пред дамските деликатеси, сервирани в „Ше Кюсак“. Определено избираше миризмата на застояло кафе, причиняващото главоболие, непрестанно звънене на телефоните и неуморните оплаквания и препирни на своите колеги пред пресищащото ухание на парфюми, хихиканията и клюките на дамите от клуба по бридж.

Канцеларската работа и без това нямаше край. Знаеше, че щяха да му се присмеят, ако узнаеха за тази му слабост, но той с удоволствие се потопяваше в нея като Сейнт Бърнард във виелицата. Бавно и сигурно.

Харесваше му усещането за реалност, което носеше тя, дори с усукания си полицейски език, необходим за всеки официален доклад. Беше свикнал с компютрите много по-безболезнено от повечето ченгета на негова възраст. За Кюсак клавиатурата си беше клавиатура и през целия си професионален живот беше използвал библейския метод на писане, както го наричаше той — „търси и ще намериш“.

И той никога не му бе изневерявал.

Натискаше клавишите, като се усмихваше на себе си, докато буквите се появяваха една след друга върху екрана, когато някакъв мъж в смокинг прекъсна работата му.

— Детектив Кюсак?

— Да?! — Инспекторът се облегна назад, прокара обиграния си полицейски поглед по дрехите на новодошлия. Направени по поръчка и много скъпи. — Доколкото знам, сега не е времето на абитуриентските балове. А вие сте доста стар за това. Какво мога да направя за вас?

— Аз съм Байрън Де Уит. Тук съм във връзка с Катрин Пауел.

Кюсак изсумтя нещо и вдигна кутията с газирана вода.

— Мислех, че името на адвоката й е Темпълтън.

— Аз не съм нейният адвокат. Аз съм… приятелят й.

— Ъ-хъ. Е, приятелю, не мога да обсъждам делата на мис Пауел с всеки, който влезе тук. Колкото и добре да е облечен.

— Кейт не е споменавала колко любезен можете да бъдете. Позволявате ли?

— Чувствайте се като у дома си — рече кисело Кюсак. Имаше нужда от монотонността на канцеларската работа, а не от приказките на прекрасния принц. — Зле платените държавни служители са винаги на ваше разположение.

— Няма да ви отнема много време. Вече разполагам с факти, които според мен говорят в полза на мис Пауел. Това интересува ли ви Кюсак, или ще трябва да изчакам първо да привършите с вечерята си?

Детективът прокара език по зъбите си и погледна към останалата половина от сандвича с месо.

— Информацията е винаги добре дошла, мистър Де Уит, а и аз съм тук, за да работя. — „Поне докато гостенките от бридж клуба се разотидат“ — помисли си той. — Какво е това, което мислите, че притежавате?

— Добрах се до копия от въпросните документи.

— Така ли? — присви иронично очи Кюсак. — Наистина? И как успяхте да го направите?

— Без да нарушавам никакви закони, господин детектив. Щом копията се озоваха в мен, направих това, както според мен, в цялата ми цивилна тъпота, трябваше да бъде сторено още в самото начало. Изпратих ги на експерт по почерците.

Инспекторът се облегна назад, взе онова, което бе останало от вечерята му, а със свободната си ръка даде знак на своя посетител да продължава.

— Току-що по телефона получих доклада на моя експорт. Накарах го да ми го изпрати по факса.

Байрън извади листа от вътрешния си джоб, разгъна го и го постави на бюрото на Кюсак.

— Фицджералд — произнесе с пълна уста той. — Добър човек. Смятат го за връх в неговата област.

„Така каза и Джош“ — помисли си Байрън.

— Вече повече от десетилетие от услугите му се ползват и прокурори, и адвокати.

— Най-вече адвокати, особено такива с богати клиенти — отвърна инспекторът. Усещаше влиянието на Темпълтънови. — Струва истинско състояние.

„И въпреки това графикът му е претоварен, откъдето дойде и забавянето на отговора“ — помисли си младият мъж.

— Каквато и да е таксата му, репутацията му не подлежи на съмнение. Ако си направите труда да прочетете доклада му, ще видите…

— Не е нужно. Знам какво пише в него.

Беше дребнаво от негова страна, даваше си прекрасно сметка за това, но му доставяше удоволствие да поизмъчи малко един мъж, по който като че ли нямаше и грам излишни тлъстини и който можеше да се облече дори като маймуна и пак да не изглежда глупаво. Байрън кръстоса ръце. Търпението беше и винаги бе било най-доброто му оръжие.

— Значи сте контактувал с мистър Фицджералд във връзка с този въпрос.

— Не. — Кюсак измъкна отнякъде салфетка и избърса устата си с нея. — Дадох документите за анализ на нашия специалист по почерците. Получих окончателния му отговор преди две седмици. — Учтиво потисна надигащото се оригване. — Подписите върху изменения формуляр са точно копие на другите. Прекалено точно — допълни той, преди посетителят му да успее да се озъби. — Никой не пише името си абсолютно по един и същ начин всеки път. А подписите върху всички въпросни формуляри са абсолютно едни и същи, до най-дребната извивчица. Копия. Очевидно от подписа на мис Пауел върху оригиналния документ.

— Щом знаете това, защо си седите тук? Това е истински ад за нея!

— Да, предполагах подобно нещо. Въпросът е там, че първо трябваше да проверя и да уредя всичко, до най-малките подробности. Така се правят нещата тук. Трябваше и да разпитаме на още няколко места.

— Може и така да е, детектив, но мис Пауел има право да знае докъде са стигнали проучванията ви.

— По някаква случайност, мистър Де Уит, точно в момента привършвам рапорта си по развитието на това разследване. Първата ми работа утре сутринта ще бъде да се видя с мистър Битъл, а след това ще продължа анкетата.

— Не може да мислите, че Кейт е копирала собствения си подпис?!

— Знаете ли, мисля, че тя е достатъчно умна, за да направи нещо толкова умно. — Смачка на топка салфетката и я хвърли в натъпканото до горе кошче за боклук. — Но… не мисля, че е достатъчно глупава или алчна, за да рискува своята работа и свобода заради някакви си скапани седемдесет и пет хиляди… — Раздвижи рамене. Бяха се схванали след часовете, прекарани зад бюрото. — Не вярвам, че би ги рискувала, заради каквато и да е сума.

— Тогава значи вярвате, че е невинна.

— Знам, че е невинна. — Кюсак въздъхна и намести пълното си тяло. — Вижте, Де Уит, върша тази работа от дълго време. Знам как да гледам в миналото на хората, в техните привички, в техните слабости. Моето мнение е, че слабостта на мис Пауел, ако изобщо може да се нарече по този начин, е желанието й да направи фурор в „Битъл“. И защо тогава ще рискува всичко това заради някакви си джобни пари? Тя не се увлича по хазартни игри, не употребява наркотици, не спи с шефа си. Ако й е нужен показен блясък, може да се възползва от онова, което й предлага семейство Темпълтън. Тя обаче не го прави. Работи по шейсет часа седмично в „Битъл“ и увеличава клиентелата си. Това говори, че е амбициозна и работлива.

— Можеше да й дадете да разбере, че й вярвате.

— Не ми е работа да успокоявам тревожните души. А и имах своите причини да я държа в напрежение. Онова, което прави едно дело в реалния живот, са неоспоримите доказателства. А събирането на неоспорими доказателства изисква време. Така, ценя факта, че дойдохте тук с тоя документ — подаде на Байрън доклада на експерта. — Ако това ще помогне, можете да кажете на мис Пауел, че отделът не възнамерява да я обвинява в нищо.

— Това не е достатъчно… — отвърна младият мъж, като се изправи.

— Това е началото. Трябва да открия седемдесет и пет хиляди долара, мистър Де Уит. Тогава ще приключим с този въпрос.

Изглежда засега трябваше да се задоволи с това. Де Уит прибра доклада в джоба си и погледна към Кюсак.

— Никога не сте вярвал, че е виновна.

— Подхождам към всяка разследване непредубедено. Възможно е да го е направила, възможно е и да не го е направила. След като взех нейните показания, разбрах, че не го е направила. Носът.

Байрън се усмихна заинтригувано.

— Тя не миришеше виновно, така ли?

Детективът се засмя, изправи се и протегна ръка.

— Точно. Може да се каже, че имам нюх за вината. Имах предвид нейния нос.

— Какво? — поклати глава Де Уит. — Объркахте ме.

— На всеки, който се хвърля с главата напред и си чупи носа, само и само да спаси някой удар, не му липсва кураж. И стил. Онзи, който желае толкова силно да спечели, да победи, не краде. Краденето е прекалено лесно, а тази кражба пък е и прекалено обикновена.

— Хвърля се с главата напред — прошепна, глуповато ухилен, Байрън. — Значи така е станало. Никога не съм я питал — тъй като Кюсак отвърна на усмивката му, той подаде ръка. — Благодаря за времето, което ми отделихте, господин детектив.

Когато най-после пристигна в „Претенции“, посетителите бяха започнали да намаляват. „Три часа закъснение“ — помисли си Байрън и потръпна. Търгът очевидно бе приключил и бяха останали само онези, привлечени от напитките или разговорите. Уханието на жасмина, който бе разцъфтял върху верандата, се смесваше с аромата на парфюми и вино.

Първо забеляза Марго, която флиртуваше със своя съпруг. Дори, докато се втурна забързано към нея, не престана да се оглежда за Кейт.

— Марго, съжалявам, че закъснях толкова.

— В това няма нищо чудно! — Допря нацупените си устни до неговите. — Изпусна напълно наддаването. Сега ще трябва да дойдеш пак следващата седмица и да купиш нещо много, много скъпо.

— Това е най-малкото, което мога да направя. Имаш вид на много преуспяла жена.

„Когато си направиш труда да ме погледнеш“ — помисли си младата жена, като потискаше усмивката си и го наблюдаваше как оглежда непрестанно помещението.

— Събрахме малко повече от петнайсет хиляди за деца инвалиди. Нищо не може да ме направи по-щастлива от факта, че сме им помогнали с нещо.

Джош я обгърна в обятията си откъм гърба и постави покровителствено длани върху корема й. Той се раздвижи вълнуващо под тях.

— Старае се да не ликува прекалено при спомена за броя посетители, които помолиха да им запази една или друга стока.

— Това е благотворително мероприятие — заяви превзето Марго и после се разсмя. — Боже, колко неща ще трябва да уредим идната седмица. Впрочем, Кейт е в бюрото и вписва постъпленията.

— Ще отида да я уведомя, че съм тук. Всъщност, аз… — не довърши думите си, разкъсван от противоречия. В крайна сметка Джош бе неин адвокат. — Не, трябва да го кажа първо на нея. Не мърдайте оттук!

Втурна се из стаята. В този миг Кейт се показа на вратата на офиса.

— Ето те и теб — засия насреща му тя. — Вече си мислех, че се е наложило да останеш в Лос Анджелис. Не трябваше да… — спря насред думите си. Той я съзерцаваше така, сякаш по пътя му бяха направили лоботомия. — Какво има?

Байрън успя да затвори уста и да накара белите си дробове да проработят отново.

— Окей. Коя сте вие и какво сторихте с Катрин Пауел?

— Боже, достатъчно е един мъж да не те вижда в продължение на няколко часа и… о! — Лицето й светна и тя опита да се завърти елегантно. — Забравих. Това е дело на Марго. Какво ще кажеш?

Младият мъж се обърна първо към Марго.

— Господ да те благослови! — заяви пламенно той, а после хвана ръката на Кейт. — Какво ще кажа ли? Ще кажа, че сърцето ми спря!

Целуна пръстите й, а после, в желанието си за нещо повече, устата.

— Ау! — Леко изненадана от замайващата настойчивост на целувката, Кейт отстъпи предпазливо назад. — Виж само какво ти причиняват малко грим по лицето и повдигащ сутиен.

Погледът му се премести по-надолу.

— Това ли имаш под дрехите си?

— Няма да повярваш какво има под тях.

— Колко ще трябва да чакам, за да разбера?

Развеселена от неговата реакция, младата жена заигра с вратовръзката му.

— Ами, голямо момче, ако играеш с открити карти, ще можем…

— По дяволите! — сграбчи ръцете й той. — Смайващо е наистина как една секси жена може да отвлече мислите на един мъж. Имам новини за теб.

— Чудесно. Щом предпочиташ да обсъждаш всекидневни събития пред бельото ми.

— Не ме разсейвай. Току-що се видях с детектив Кюсак. Затова и закъснях толкова.

— Отишъл си да се срещнеш с него? — Възбудената руменина по бузите й изчезна. — Той ли те извика? Съжалявам, Байрън. Но няма причина теб също да те замесват.

— Не — разтърси я леко. — Стой мирна. Отидох да се видя с него, тъй като най-после получих дългоочаквания доклад. Бях изпратил документите, които ни даде Марти Битъл, на един експерт по почерците. Джош ми го препоръча.

— Експерт по почерци? Но ти не си ми казвал нищо. Нито пък Джош.

Де Уит побърза да обясни, преди погледът й да се разгорещи опасно.

— Искахме да изчакаме получаването на резултатите. И вече ги имаме. Документите са били фалшифицирани, Кейт. Копия от твоя подпис.

— Копия?! — Ръцете й, все още в дланите му, започнаха да треперят леко. — Той може ли да го докаже?

— Той е един от най-уважаваните специалисти в своята област в цялата страна. Но се оказа, че не ни е бил нужен. Кюсак вече беше дал за проверка подписите и знаеше, че са подправени. За него ти вече не си заподозряна, Кейт. Очевидно той никога не те е подозирал.

— Повярвал ми е?!

— Получил е доклада от своя експерт малко преди аз да получа моя. Утре сутринта ще отнесе тази информация и доклада за развитието на разследването в „Битъл“.

— Трудно ми е… да го възприема.

— Всичко е наред… — Байрън притисна устни към челото й. — Имаш достатъчно време да го направиш.

— Ти ми повярва — произнесе силно развълнувана тя. — Още през първия ден, там на скалите. Дори не ме познаваше, но ми повярва.

— Да, повярвах ти. — Целуна я отново и се усмихна. — Трябва пак да е заради този нос.

— Чий нос?

— Ще ти обясня по-късно. Хайде, трябва да уведомим и Джош.

— Окей. Байрън… — стисна ръката му. — Отишъл си да се видиш с Кюсак, преди да дойдеш тук. Това ли би нарекъл постъпка на белия рицар?

„Този въпрос ми се струва някакъв трик“ — помисли си младият мъж.

— Би могло да се изтълкува и така.

— Така си и мислех. Слушай, не бих искала това да ти става навик… — Изпълнена с благодарност и дълбоко трогната, Кейт притисна устните си в неговите. — Много ти благодаря!

— Няма защо! — Тъй като не искаше да гледа очите й пълни със сълзи, а смеещи се, Брайън прокара показалец по красиво оголеното й рамо. — Това означава ли, че съм заслужил да видя бельото ти?