Нора Робъртс
Тайни и мечти (12)

Дванадесета глава

Той не се шокираше лесно. Но простичката й молба го накара да отстъпи назад по-добре от ляво кроше. Беше сигурен, че Кейт току-що бе сложила край на онова, което едва бе започнало помежду им. Беше подготвен да прояви студен гняв, но да не си позволи да страда.

Тъй като несъмнено беше неразумно да я докосва, младият мъж държеше ръцете от двете страни на тялото си.

— Искаш да те отнеса до леглото веднага, защото това е грешка и защото досега развиваше теорията колко съм неподходящ за теб, и че двамата нямаме нищо общо.

— Да. И защото искам да те видя гол.

Успя да се засмее и щеше да отстъпи назад, но тя го обхвана здраво около врата.

— Мисля, че имам нужда да пийна нещо — промърмори Де Уит.

— Байрън, не ме карай да бъда груба с теб! — Притисна се в него, ръцете й го обхванаха още по-здраво. — Не издържам повече. Мисля, че ако се наложи, аз самата ще те отнеса.

Като си повтаряше да се развесели, младият мъж пощипна внимателно бицепсите й. Слабите мускули бяха като маджун.

— Да, ти си като амазонка, скъпа.

— Ти ме желаеш… — Проправи си път нагоре по врата му с леки хапещи целувки. — В противен случай ще трябва да те убия!

Малкото кръв, останала в главата, се спусна право към слабините му.

— Мисля, че животът ми не е в безопасност. Кейт…

Ръцете й се спуснаха припряно към копчетата на дънките му.

— Недей… Боже!

И дръпнаха надолу ципа му.

— По дяволите! — промълви младият мъж и отстъпи пред животинския импулс като се нахвърли диво върху устата й.

Кейт издаде някакъв гърлен звук, напомнящ мъркане на котка над плячката й.

— Задръж! — Сграбчи я за раменете и я отблъсна. — Задръж само за минутка! — Задъхано издиша един път, после втори, преди да продължи. — Знаеш ли кое е неприятното в прибързаните работи?

— Не, какво е то?

— Това опитвам да си спомня. — Искаше му се да потърка длани в лицето си, но не смееше да я пусне. — Окей, сетих се. Колкото и да задоволяват в момента на извършването, в крайна сметка човек остава незадоволен. Сега обаче няма да стане така. Това няма да бъде прибързано действие. Ще трябва да го приемеш.

„Какво му става? — запита се младата жена. — Обикновено мъжете не усложняваха секса.“

— Добре, ще го наречем другояче.

— Има известни условия, Кейт… — Все така с ръце на раменете й, той започна бавно да я побутва заднишком към къщата. Струваше му се, че вече я вижда гола и сияеща. — Доверие. Почтеност. Привързаност. Докосна ли те веднъж, никой друг, освен мен няма право да го прави.

— Не може да се каже, че вече се е образувала опашка от мъже в очакване да си сложат ръцете върху мен! — Краката й се сблъскаха със стъпалата и тя автоматично, все така заднишком, изкачи първото. Той я гледаше по начин, който едновременно я нервираше и правеше още по-нетърпелива. Сякаш виждаше отвъд онова, към нещо, което никой досега не бе видял, дори тя самата. — Аз не спя безразборно, с който и да е.

— Нито пък аз. За мен близостта е сериозно нещо. И искам да получа близост и от теб, Кейт, и във, и извън леглото. Това е последният ред.

— Слушай… — Гърлото й бе пресъхнало, хормоните бушуваха. — Това не е бизнес договор.

— Не. — С лекота я прекара заднишком през кухнята. — Личен договор е. Това е много по-важно, много по-задължаващо. Извади картите си на масата. — Вдигна я в обятията си. — Условията определям аз.

— Аз… Може и аз да имам своите условия.

— Тогава по-добре ги сподели сега. Сделката е на път да бъде сключена.

— Нека не усложняваме нещата.

— Нямаш избор.

След като стигнаха горния край на стълбището, Байрън зави наляво и я понесе през някаква врата, в залята от последните ярки светлини на западното небе стая.

— Ние сме здрави, необвързани големи хора — започна тя, като вече говореше забързано. — Това е връзка на физическо ниво по взаимно съгласие.

— Сексът не е само физически акт. — Усмихна се, когато я постави върху леглото. — Струва ми се, че ще трябва да ти покажа.

Целуна я дълго, бавно, докато всеки нерв в тялото й затрептя като струните на арфа. Нетърпелива за още, тя го привлече по-близо. Сега вече всичката жар, която струеше в нея, сякаш се съсредоточи около устните им.

Усещаше, че може да я погълне на една жадна глътка. Затова намали темпото.

— Скъпа, там, откъдето идвам, правим нещата по-постепенно… — Сплете пръстите си с нейните, за да не позволи на малките й, нервни длани да съборят и последната му защита. — Сега се отпусни! — Наведе глава и покри с влажни, хапещи целувки линията на челюстта й. — И се наслаждавай! — Беше стигнал до шията й. — Разполагаме с всичкото време на земята.

Кейт си помисли, че този човек можеше да я умори със своето търпение, да я разкъса с нежността си. Устните му бяха меки, гладки, прекрасно, убийствено бавни, докато обхождаха лицето й. Всеки път, когато срещнеха нейните, целувките му ставаха малко по-дълбоки, почти незабележимо по-топли. От разгорещени жици мускулите й се превърнаха в мек восък.

Тази промяна го възбуди безмилостно — звукът на дишането й, тихо, дълбоко и бавно, вълнението, когато издишването й преминеше в стенание или въздишка. Трептящото й нетърпение бе преминало в отстъпчивост, достигаща до безразличие. Когато разкопча ризата й, за да достигне до семплата й бяла камизолка, единствената й реакция бе само шепот на задоволство.

Очарован, Байрън прокара връхчетата на пръстите си по мекия памук и после по-нагоре, по още по-нежната плът. „Каква фина извивка“ — помисли той, докато дишането й започна отново да се учестява под едва доловимото докосване. След това сплете ръцете си с нейните, зарови лице в памучната тъкан, отмести я встрани и прокара език върху едното зърно.

Кейт се изви в отговор на тази ласка и издаде сподавен стон. Толкова малки, толкова твърди, мислеше си младият мъж. Толкова чувствителни. Езикът му се премести към другата гърда и той усети как тя потръпна под него.

Засмука бавно, нежно, доволен от начина, по който тя се извиваше под тялото му, от бързите, безпомощни скимтения, които се изтръгваха от гърлото й щом увеличеше натиска и скоростта.

Когато почувства, че ще умре, ако не проникне в нея и хълбоците й започнаха да се надигат така, сякаш тя щеше да експлодира, ако той не я запълни, Байрън се отдръпна и стана от леглото.

— Какво? Какво?

Замаяна, побъркана от желание, Кейт се изправи до седнало положение.

— Почти напълно се стъмни — отвърна тихо младият мъж. — Не мога да те виждам! Искам да те виждам!

Чу се щракане на клечка кибрит, пламна светлинка, която бе омекотена, когато пламъчето докосна фитила на свещ, а след това на втора и на трета. И изведнъж стаята придоби романтичен вид от потрепващите светлинки.

Кейт притисна длан към гърдите си, шокирана от откритието, че потръпващите нерви вътре бяха нейните собствени. Какво правеше с нея този човек? Искаше й се да попита, но се страхуваше от отговора.

В този момент Байрън издърпа тениската през главата си, захвърли я на една страна. Младата жена отдъхна облекчено. Сега, това щеше да се случи сега. И всички тези усещания щяха да се смекчат и да станат по-разбираеми.

Де Уит събу обувките си. Кейт почти не се изненада, когато той събу и нейните и плъзна ръка нагоре по крака й до подгъва на повдигнатата й нагоре пола.

— Ще си свалиш ли горните дрехи?

Тя премигна насреща му, като хипнотизирана.

— Какво? О!

— Бавно — рече Байрън и постави длан върху нейната, преди да успее да я отдръпне. — Няма защо да бързаш.

Тя изпълни молбата му, тъй като крайниците й бяха натежали. Погледът му се плъзна бавно от лицето надолу към тялото й и отново към лицето, преди да поеме тънката памучна дреха от ръцете й и да я остави встрани. Впери погледа си в нейния, докато я поставяше внимателно да легне отново.

— Непрекъснато ме гледаш — прошепна Кейт. Кожата й потръпна, когато ръцете му се озоваха отново под полата й, когато пръстите му обхванаха ластика на пликчетата й и ги смъкнаха надолу. — Не знам какво очакваш.

— Нито пък аз. Мислех, че ще открием заедно. — Приведе глава и прилепи устни към вътрешната повърхност на бедрото й. — Сега вече знам защо винаги бързаш така, сякаш си закъсняла с десет минути за петминутна среща. Причината е в тези крака. В тези дълги крака.

— Байрън… — Тя изгаряше. Боже милостиви, нима той не го усещаше? — Не мога да издържа това!

Но щеше да го издържи, помисли младият мъж и разкопча полата й.

— Още не съм започнал.

Издърпа полата й и потръпна на свой ред при вида на това слабо, ъгловато тяло на леглото си. Подпря коляно на леглото и я обхвана в дланите си. Тя се изви, като се притисна отчаяно в него.

Погледът му потъмня опасно, докато наблюдаваше лицето й, играта на усещания и светлини, безпомощното потрепване на ресници и устни. И после пълното отдаване, когато достигна до оргазъм.

Желаейки още не по-малко от нея, Байрън затвори устни около гърдата й и я поведе отново към върха.

— Не мога… — Почти ужасена от това, което бе успял да изтръгне от нея, от това, което очевидно създаваше в нея, тя го дръпна за косата. — Не съм…

— Разбира се, че можеш.

Изрече думите преди устните му да се слеят с нейните. От нея струеше горещина, бликаше от порите й. Не познаваше друга жена, едновременно толкова отзивчива и неотстъпчива. Нуждата, стремежът да й покаже, че именно той бе мъжът за нея, единственият, който можеше да изтръгне подобна реакция, подобен ответ от нея и да сломи съпротивата й, го накара да отложи още крайното удоволствие.

Струваше й се, че притежава тялото й. Тя бе изгубила контрол и желание да си възвърне поне част от него. Ръцете му, устните му бяха навсякъде и всеки път, когато Кейт помислеше, че той ще се впусне към края, Байрън я караше да експлодира отново и след това търпеливо продължаваше нататък.

Усещаше болезнено както своето, така и неговото тяло, сливането и контрастът, препускането на пулса и на двамата. Светлините на свещите, лъскавите му, гладки мускули — всичко беше прекалено красиво, за да може да го понесе. Той беше неустоим като бавнодействащ наркотик, който вече бе проникнал в кръвта й и я бе направил своя робиня.

Младият мъж се подпря на ръце и се надигна, като я изчака да отвори очи и да го погледне.

— Не те желаех! — заяви той с напрегнат глас от усилието да се контролира. — Но после вече не желаех нищо друго. Разбра ли това?

— За бога, Байрън. Сега!

— Сега — отвърна като ехо той и проникна дълбоко в нея. — Но не само сега.

* * *

Топлото червено сияние, обхванало мозъка й, отзвуча бавно. Започна да усеща света и извън тялото си. Светлинките на свещите продължаваха да трептят през затворените й клепачи и да образуват меки, нереални форми. Нощният вятър се бе усилил и караше пердетата на прозорците да шептят. Отново чуваше музиката от стереоуредбата на долния етаж. Долавяше миризмата на горещ, разтопен восък, на пот и на секс.

В устата си пазеше вкуса му, а под себе си чувстваше солидното му тяло. Беше се завъртял, така че тя да легне отгоре му. Загрижен, предположи тя, да не я смаже. Вечният джентълмен.

Как изобщо се бе справила с това, зачуди се младата жена. Как щеше да се справи с последиците от подобен див, вълнуващ секс? Да го подкладеш беше едно, да участваш в него — съвсем друго. Беше сигурна обаче, че тези първи мигове щяха да бъдат решаващи за онова, което щеше да последва.

— Струва ми се, че чувам как трака мозъкът ти — прошепна той. Гласът му прозвуча шеговито, докато приглаждаше разбърканите й коси. — Смайващо е. Не знаех, че мога да бъда привлечен до такава степен към мозъка на някоя жена. — Когато тя понечи да се раздвижи, Байрън прокара длани по гърба й, стисна я приятелски по хълбока. — Не, не мърдай още.

Кейт повдигна глава, за да го погледне. Ах, тези зелени очи. Устата, която до преди малко подлудяваше цялото й същество, бе омекотена от нежна усмивка. Той представляваше съвършено олицетворение на задоволения мъжкар, реши младата жена.

— Дали ще се чувстваме странно сега? — запита се на глас тя.

— Не би трябвало. Струва ми се, че се насочихме насам от мига, в който се запознахме. Независимо дали сме си давали сметка или не.

— Което поставя следващия въпрос.

„Ах, този акуратен, практичен, подреден мозък“ — помисли си той.

— Който е: „Накъде ще вървим сега?“. Ще трябва да поговорим по този въпрос! — Завъртя я на гърба й и преди да е успяла да проговори отново, покри устата й с дълбока, дълга, умопомрачаваща целувка. — Но първо, фактите.

Вдигна я от леглото, притисна я в обятията си. Цялото й същество се разбуди отново. Беше толкова странно да я носят така, да се чувства толкова възбуждащо уязвима от факта, че я превъзхождат физически.

— Не съм сигурна, че харесвам начина, по който го правиш.

— Уведоми ме, когато решиш. Междувременно аз съм за един душ и вечеря. Умирам от глад.

Не, нямаше да бъде странно, реши Кейт. Всъщност бе учудващо приятно да носи една от избелелите му тениски, да слуша подобния на гласпапир вокал на Боб Сийгър. Байрън й бе поверил салатата, докато той самият се грижеше за пържолите. Целият този процес я изпълваше с радост, удоволствие й доставяха и цветовете, и формите на зеленчуците, които й бе дал. Уханието на парник, което се носеше от тях. Не си спомняше някога досега да бе обръщала такова внимание на храната. Обичаше да се храни, но вкусът винаги бе за нея основният стимул. Сега реши, че в това имаше и други неща. Съществуваха усещането на храната, начинът, по който се комбинираха една с друга отделните съставки, хармонираха си или си противоречаха.

Влажните, рехави слоеве на сърцевината на ангинара, твърдостта на моркова, нежните резенчета на краставицата, деликатните листа на марулята.

Остави настрани кухненския нож и премигна. Какво, по дяволите, правеше? Мечтаеше над някаква си салата? Мили боже. Внимателно си наля половин чаша вино, което Байрън бе оставил върху плота. Макар напоследък язвата й да не се беше обаждала, Кейт все още се страхуваше от алкохола. Отпи предпазливо.

Виждаше го през стъклените врати как говори на кученцата, докато обръща пържолите. Готвеха заедно, помисли си младата жена. Тя носеше неговата фланелка. Кутретата се молеха за останки от месото, музиката свиреше.

Всичко беше толкова спокойно и по домашному. Ужасяващо.

— Скъпа… — Байрън отвори стъклената врата. — Ще ми налееш ли една чаша от това? Пържолите са почти готови.

— Ей сега.

„По-внимателно, момиченце — обади се предупредително съвестта й. — Това е само една приятна вечер между големи хора, които правят всичко по взаимно съгласие. Няма от какво да се прехласваш.“

— Благодаря! — Младият мъж пое чашата и разклати виното, преди да отпие. — Искаш ли да се храним тук? Нощта е много приятна.

— Окей.

„Така е и по-романтично“ — помисли си Кейт, докато двамата пренасяха навън съдовете и приборите. Защо пък да не се наслади на звездите и виното в компанията на мъжа, който преди малко й бе станал любовник? В това нямаше нищо нередно.

— Ето, че на челото ти, между веждите се появи бръчка — рече Байрън, след като опита и одобри салатата й. — Същата, която забелязвам, когато се опитваш да пресметнеш какъв е смисълът от нещо.

— Пресмятах колко мога да изям от тази пържола, без да се пръсна. — Забила поглед в чинията си, тя отряза следващата хапка. — Страхотна е!

— Макар да намирам за учудващо приятно да те храня, струва ми се, че не храната се мята като пинг-понг в главата ти! — Понечи да я помоли да го погледне, но в последния момент предпочете по-директен път. Постави длан върху голото й бедро. Погледът й политна към лицето му. — Защо да не направя по-лека задачата ти? Искам да останеш при мен тази нощ.

Кейт вдигна чашата си, прокара пръст по ръба й.

— Нямам никакви дрехи.

— Затова ще станем рано, за да имаме достатъчно време да минем край вас, така че да се преоблечеш преди работа. — Протегна ръка и плъзна върха на показалеца си по шията й. Толкова дълга, фина шия. — Искам отново да те любя. Искам да спя с теб. Така достатъчно ясно ли е?

Тя кимна.

— Ще остана, но не искам никакви оплаквания, когато будилникът звънне в шест часа.

В отговор Де Уит само се усмихна. Рядко се случваше в шест вече да не е станал и да не тича покрай брега.

— Както кажеш. Така, има и още. Казах, че съществуват и някои условия. Говорех сериозно.

Точно това Кейт опитваше да държи здраво заключено в най-затънтените кътчета на ума си. Продължи да се храни, за да си даде възможност да подбере внимателно думите си.

— Не съм се обвързала с никого — започна тя.

— Напротив, обвърза се. Обвърза се с мен.

По гръбнака й предупредително се плъзна ледена тръпка.

— Имах предвид, че не съм се обвързала с никого другиго. Не възнамерявам да се срещам с друг, докато сме… заедно. Сексът не е нещо случайно за мен, както и да изглежда на светлината на таз вечерното ми посещение.

— При теб нищо не е случайно. Сексът обаче е лесната част. Той не изисква много мислене, инстинктите си вършат работата, тялото надделява… — Погледът му се спря върху лицето й. Очите й го съзерцаваха внимателно. Тя му напомняше сърна, натъкнала се случайно на елен насред гората. Или на ловец. — Изпитвам известни чувства към теб.

Сърцето й подскочи. Режеше с ножа месото си така старателно, сякаш неговите форма и размери бяха от особена важност.

— Мисля, че вече говорихме по този въпрос.

— Не само желание, Катрин. Чувства. Възнамерявах да ги изтръгна от себе си, преди да достигнем до този етап. Но… — Байрън повдигна рамене, сложи хапка пържола в устата, задъвка, за да й даде възможност да проумее думите му. — Обичам географските карти.

И без това обърканият й мозък отказа окончателно да възприема каквото и да било.

— Географски карти?

— Точки на интересите. Пътища от едно място до друго. Обичам да ги чертая, да определям парцелите. Една от причините за интереса ми към хотелиерството е защото хотелите са като малък свят, изпълнени с хора, места и движение.

Докато говореше, младият мъж отдели костта от онова, което беше останало от месото, след което направи същото и с пържолата на Кейт. И осигури малък пир и за двете кученца, които ги гледаха с широко отворени очи.

— В хотелите нищо не е неподвижно, в застой. Това може да се каже само за сградата. Вътре в нея обаче има раждания, смъртни случаи, трагедии, празненства, вихрят се страсти, водят се политически игри. Подобно на всеки свят, той изминава някакъв път, следвайки определено шосе. Но завоите, изненадите, проблемите не липсват и тук. Човек ги разучава, наслаждава им се, разрешава ги. Дяволски обичам тази работа.

Кейт потъна в размисъл, докато Байрън се облегна и запали една от своите пури. За нищо на света не можеше да проумее как бяха преминали от обсъждането на тяхната връзка към неговата работа, но това я устройваше чудесно. Успокоена отново, тя вдигна чашата си.

— Именно заради това си и толкова добър. Леля и чичо те смятат за най-добрия, а те разбират от тези неща.

— Обикновено правим най-добре онова, което ни доставя удоволствие! — Погледна през облака дим, извил се около главата му. — Ти ми доставяш удоволствие.

Лицето й бавно се разтегна в усмивка, докато тя се наклони към него.

— Е, и?

— Ти си като завой, като отклонение от пътя — прошепна Де Уит, пое ръката й и я поднесе към устните си. — Когато нанасям на картата и планирам света, в който се движа, аз предчувствам завоите.

— Аз съм отклонение! — Беше достатъчно обидена, за да издърпа ръката си. — Колко ласкателно!

— Такава бе и моята цел. — Младият мъж се ухили широко. — Докато се намирам на този интригуващ и изключително привлекателен, променлив път, не възнамерявам да се тревожа за неща, като колко време ще ми бъде нужно, за да го измина.

— И аз съм на разположение за твоите обхождания? Така ли?

— Бих предпочел да уточня, че това ще правим заедно. Къде ще свършим, зависи от двама ни. Аз обаче зная моя отговор. Искам те с мен. Все още не съм си обяснил напълно каква е причината за това желание, но не мога да не се съобразявам с него. Достатъчно е да те погледна.

Никой досега не я беше карал да се чувства по-желана. Той не използваше нежни, примамващи слова, не рецитираше оди, посветени на очите й, и въпреки това тя се чувстваше вибрираща от живот и силно желана.

— Не съм сигурна дали съм объркана или прелъстена, но като че ли това, което става, е достатъчно и за мен.

— Добре! — Повечето от напрежението, което таеше, започна да се изпарява, когато поднесе ръката й отново към устните си. — Сега, след като вече се поуспокои, защо не ми разкажеш за очарователния си ден?

— Денят ми ли? — Тя се взря неразбиращо в него. После погледът й се проясни. — О, боже, денят ми. Напълно бях забравила.

— Не мога да ти обясня колко удовлетворяващо действа това! — Постави длан върху бедрото й, плъзна я бавно нагоре. — Ако предпочетеш да забравиш за него още известно време…

— Не. — Кейт отблъсна ръката му и се изкиска. — Изгарях от желание да разкажа за деня си, но после мислите ми бяха обсебени от това как да те вкарам в леглото и първото мина няколко точки по-назад в списъка ми с належащите неща.

— А какво ще кажеш за идеята отново да ме заведеш в леглото, а да поговорим по-късно?

— Не! — Изплъзна се и се премести леко, за да не може да я достига. — Вече ти казах, приятелче. Бисът може да почака.

— Звукът, който чуваш, е от изпуснатия въздух от моето его — Облегна се назад с пурата и виното в ръка и направи жест с чашата си. — Окей, малката, излей си душата.

Кейт се чудеше как ли щеше да се почувства, когато изрече на глас случилото се.

— През март открих, че преди да загине, баща ми е присвоил незаконно средства от рекламната агенция, за която е работил… — Издиша докрай въздуха от дробовете си, притисна длан към стомаха. — Боже!

Сигурен беше, че именно това бе липсващата част, и че тя се наместваше чудесно на мястото си.

— През март — повтори младият мъж. — Не знаеше ли за това преди?

— Не, нищо. Все очаквам другите да се шокират от тази новина. Ти защо не си шокиран?

— Хората допускат грешки. — Гласът му омекна, когато си даде сметка колко трябва да бе страдала. — Това те пресече през краката, нали?

— Не го понесох особено добре. А ми се струваше, че съм се справила. Мислех, че ще мога да го погреба, просто да забравя за него. Не се получи.

— Не поговори ли с някой?

— Не можех! Марго откри, че е бременна, а Лора има толкова неща на главата си… Срамувах се! Това всъщност бе главната причина. Не можех да го приема!

И се бе поболяла от тревога, стрес и чувство за вина, помисли си Байрън.

— Тогава дойде ударът и в „Битъл“.

— Струваше ми се, че не е истина. Приличаше по-скоро на някаква космическа шега. Това ме парализира, Байрън. Никога не съм се страхувала така от нещо, нито пък съм се чувствала толкова безпомощна. Реших, че единственото разрешение е да не обръщам внимание на случилото се. Събитията щяха да отшумят, работата някак си щеше да се размине. От мен се искаше само да се заема с друго, да не мисля за това, да не реагирам, а то някак си щеше да се оправи.

— Едни засичат, други се сгромолясват, а трети се окопават — промърмори младият мъж.

— А аз се завих презглава с одеялото. Е, с това е приключено! — Взе чашата, сякаш за да вдигне тост за себе си. — Говорих с леля и чичо. Вместо да се оправи, положението се влоши още повече. Обидих ги. Опитах се да обясня защо съм им благодарна, но се изразих лошо. Или аз грешах, не знам, но се получи зле. Тя ми се разсърди толкова много. Не си спомням друг път да се е разгневявала така.

— Тя те обича, Кейт. Двете ще оправите този проблем.

— Тя ми прости. Или почти. Но сега вече нямаше как да не си дам сметка, че трябва да се заема с тази работа. И днес отидох в „Битъл“.

— Значи сега копаеш окопите.

Кейт издиша пресекливо в отговор.

— Крайно време беше.

— Сега да не вземеш да се самонаказваш, че не си се проявила като желязна жена, че ти е било нужно време, за да събереш силите си?

Ъгълчетата на устата й потрепериха. Точно това се изкушаваше да направи. Очевидно този мъж я познаваше много, много добре.

— Не, отсега нататък ще се концентрирам върху действията си.

— Не трябваше да ходиш сама в „Битъл“.

Младата жена сведе поглед към ръката, покрила нейната. Какво го караше да предлага с такава лекота поддръжката си? И какво караше нея самата да разчита толкова много на това предложение?

— Напротив, трябваше да отида сама. Да докажа на себе си и на всички в „Битъл“, че мога да го направя. В училище играех бейзбол. Биваше ме при ударите с топка. Концентрирах се върху бухалката в ръцете си, тъй като стомахът ми се бунтуваше, а коленете ми се подкосяваха. Ако се съсредоточах върху усещането за солидната бухалка в ръцете ми и гледах неотстъпно питчъра в очите, аз пак се страхувах, но никой не го разбираше.

— Може да ти се има доверие, че си в състояние да превърнеш и най-безобидната игра, в игра на живот и смърт.

— Бейзболът е наистина игра на живот и смърт — усмихна се леко Кейт. — Точно така се и чувствах, когато влязох в сградата на „Битъл“. Те вече бяха забили два удара покрай мен, а аз така си и стоях с бухалка на рамото.

— Значи си решила, че ако падаш, ще го направиш със замах.

— Да, сега вече си наясно.

— Скъпа моя, аз бях първи питчър през цялото ми обучение в колежа. Обиколил съм Щатите. А такива като теб, добри на ударите с топка, ги схрусквах на закуска.

Когато тя се засмя, част от тревогата му се стопи. Младата жена отпи от виното си, загледа се в звездното небе.

— Беше хубаво. Струваше ми се, че постъпвам правилно. Дори страхът ми изглеждаше в реда на нещата, тъй като най-после правех нещо по този въпрос. Поисках партньорите да се съберат и така се озовах отново в заседателната зала, също както в деня, в който ме уволниха. Само че този път отвърнах на удара.

Пое си дълбоко въздух, преди да се впусне да разказва подробно за случилото се в залата. Байрън я слушаше. Уязвимостта й несъмнено го бе привлякла, но тази уверена, решителна жена му въздействаше не по-малко.

— Готова ли си за онова, което ще последва, ако те отправят официално обвинение?

— Готова съм да се боря и да посрещна всички последствия. И съм готова да помисля добре върху това кой ме е насадил на тези пачи яйца. Защото някой трябва да го е направил. Или защото вниманието им е било насочено към мене, или защото съм му се сторила подходяща. Някой обаче ме е използвал, за да измами фирмата и клиентите и не трябва да го оставя да се измъкне безнаказано.

— Аз мога да ти помогна! — Протегна ръка, преди да е успяла да се възпротиви. — Имам шесто чувство за хората. И през целия си живот като зряла личност съм се занимавал с интригите и дребните кражби в една голяма организация. Ти си специалист по цифрите, а аз по хората, с тяхната мотивация.

Все едно, че виждаше как бурмичките в мозъка й прищракват, докато претегля „за“ и „против“. Усмихна се.

— Нека да използваме отново бейзбола. Ти удряш с бухалката, аз подавам топката. Ти замахваш. Аз правя фината настройка.

— Ти дори не познаваш замесените хора.

И това щеше да се превърне в една от най-важните му задачи за момента, помисли мрачно младият мъж, но запази тази мисъл за себе си и отвърна меко:

— Значи ти ще ми разкажеш за тях. Достатъчно си практична, за да не признаеш, че новата гледна точка има своите предимства.

— Струва ми се, че това няма да навреди. Благодаря.

— Можем да започнем с биографиите още утре сутринта. Сега ми е ясно защо беше такава. Имала си доста особен ден.

— Не беше лесно да дойда на себе си след обяснението в „Битъл“. После осъзнах, че ще трябва да се разбера и с леля Сузи. Поех си дъх на скалите и… — скочи от стола. — Божичко, забравих! Не мога да повярвам, че наистина забравих! Господи, какво направих с него? — Известно време се потупва с глуповато изражение по бедрата, докато си спомни, че върху себе си има само една тениска. — В джоба ми. Връщам се веднага. Стой тук!

Стрелна се в къщата като куршум и остави Байрън само да поклаща глава след нея. Тази жена бе изтъкана от противоречия. Стана да разтреби масата. Нямаше смисъл да си напомня, че предпочита спокойните, мили и изтънчени представителки на нежния пол. От типа на Лора. С безупречни маниери, начетени, от добро семейство.

Никога обаче не бе изпитвал подобно ненаситно, страстно желание към Лора. Нито към която и да било друга.

Единствено към Кейт — това неравно, изровено, често неудобно отклонение на пътя, което непрестанно го смайваше.

Как ли щеше да реагира неговата сложна, поривиста и объркана Кейт, ако й кажеше, че май наистина започваше да се влюбва в нея?

— Ха! — Тя влетя триумфално в кухнята, готова да се наслади на неговото учудване. Усмихна се самодоволно, когато погледът му, тъмен и напрегнат, се взря в нея. — Открих го.

Беше поруменяла и раздърпана. Късата й коса висеше на пръчки, дългите й слаби крака изглеждаха златисто бледи под ръба на тениската му. Нямаше фигура, за която заслужаваше да се говори, не се виждаха никакви извивки и закръглености по тялото й, само едни кокали. Спиралата, която си бе направила труда да сложи, се бе размазала под очите й. Носът й бе крив. Нима не го бе забелязал досега? Освен това той беше малко встрани, а устата бе прекалено широка за това тясно лице.

— Не си красива! — Заяви спокойно той и младата жена сбърчи вежди в отговор. — Защо изглеждаш красива, когато всъщност не си?

— Колко изпи от това вино, Де Уит?

— Лицето ти е неправилно! — Сякаш, за да докаже на самия себе си, Байрън заобиколи плота, да я огледа от по-близо. — Като че ли онзи, който го е сглобил, е използвал резервните части от някои други.

— Всичко това е страшно интересно — рече нетърпеливо тя. — Но…

— На пръв поглед тялото ти изглежда сякаш принадлежи на някой юноша, само ръце и крака.

— Много ви благодаря, мистър Свят. Приключихте ли с критиките към външността ми? Нещо, за което никой не ви е молил?

— Почти… — Устните му се извиха леко, когато прокара длан по челюстта й. — Много харесвам вида ти. Не мога да си обясня защо, но обичам начина, по който изглеждаш, по който се движиш! — Плъзна ръце около тялото й, притисна я в обятията си. — Начинът, по който ухаеш.

— Това е нещо ново в начина, по който ме съблазняваш.

— Обичам вкуса ти — продължи младият мъж и погали с устни шията й.

— И е страшно ефективно — успя да промълви между обхващащите я тръпки Кейт. — Но наистина ми се иска да хвърлиш поглед на това.

Де Уит я вдигна, постави я да седне върху плота и обхвана с длани голия й задник.

— Ще те любя тук! — Обгърна със зъби зърното, което настръхна под тънката памучна тъкан. — Това устройва ли те?

— Да. Добре! — Отпусна глава назад. — Където и да е.

Задоволен от отговора, младият мъж потърка устни в нейните.

— Какво искаш да видя?

— Нищо. Само това.

Байрън пое монетата, която се плъзна от пръстите й и се вторачи озадачено в нея.

— Испанска? Дублон, струва ми се. Той не е ли на Марго?

— Не, мой е. Аз го открих! — Пое си дълбоко въздух, изпусна го на неравни интервали. — Боже, как го постигаш? Сякаш превключваш нещо в главата ми. Аз го открих — повтори младата жена, като се стараеше да раздели разума от сетивата си. — Днес на скалите. Просто си лежеше там. Зестрата на Серафина. Нали си чувал легендата?

— Разбира се! — Въртеше заинтригуван монетата в дланта си. — Злочестите влюбени. Младата испанка, която останала в Монтерей, докато момчето, което обичала, отишло да се бие с американците. Чула, че е убит и в отчаянието си скочила от скалите. — Вдигна поглед и го насочи към златистокафявите й очи. — Според мълвата това са скалите срещу къщата на Темпълтънови.

— Тя имала зестра — добави Кейт.

— Точно. Скрин, пълен с богата зестра, дадена от любящия й баща. Един от вариантите твърди, че тя го скрила, за да го запази от нашествениците до завръщането на своя любим. Друга версия пък разказва, че го отнесла със себе си в морето.

— Е? — Младата жена взе дублона от дланта му. — Аз съм за първата.

— Нали вие с Лора и Марго обикаляте тези скали от месеци?

— Е, и? Марго откри една монета миналата година, сега пък аз намерих една.

— При подобна скорост ще забогатеете толкова, че да надминете и най-дивите си мечти, някъде около средата на следващото хилядолетие. Вярваш ли в легенди?

— Какво искаш да кажеш? — Размърда се, готова да се нацупи. — Серафина е съществувала. За това има документация и…

— Не. — Байрън я целуна нежно. — Не го разваляй. Прекрасно е да знам, че можеш да вярваш в това просто така. Още по-хубаво е дори, че желаеш аз също да повярвам.

Кейт се вгледа в лицето му.

— Е, вярваш ли?

И Уит взе дублона от ръката й и го постави до тях, откъдето той заблестя обещаващо.

— Разбира се — отвърна простичко той.