Денис Хамил
Ченге в оставка (6)

6.

Щом излязоха от затвора, Глисън подаде на Боби чифт слънчеви очила „Рейбан“ и каза:

— Побързай преди шибаните репортери да са налетели като лешояди на мърша.

— Добре, Изи, какво ти дължа за помощта? — попита Емет, тътрейки се след адвоката, който подтичваше през паркинга. С крайчеца на окото си Боби забеляза паркирания бял форд таунус, от чийто отворен прозорец се подаваше дълъг телеобектив. После фотоапаратът се скри зад тъмното стъкло. — Сигурно имаш план, Изи, какво искаш?

— Малко услужливост, все пак си ми длъжник — отвърна Глисън със злобна усмивка. — Разбираш ли, единствените големи дела, които съм загубил са онези, в които ти си събирал доказателства срещу моите клиенти. Обаче, ако сме в един отбор, смятам, че няма да загубя, нали? Прецених, че за да се върна като победител на сцената ще са ми нужни две години. През това време трябва да набера клиенти, да участвам в разследвания и процеси, да ухажвам пресата и отново да се появи по кориците на списанията. Така че, ако сега те отърва, в замяна ще работиш за мен през идните две години. Как ти звучи деловото ми предложение?

— Отвратително, но в сравнение с живота в пандиза, е направо песен.

— Ще ти осигуря жилище, офис, кола, джобни пари и десет процента от хонорара за всеки случай, който разследвам. Ще бъдеш свободен и ще виждаш детето си. А аз ще се явя като твой защитник в съда, когато делото се възобнови. Ако ти сам разследваш случая си, мога почти да ти гарантирам, че ще ти извоювам оправдателна присъда.

Боби се развълнува, сърцето му трепна, изпълнено с надежда. Отново съзря телеобектива в колата отсреща.

— Няма да ти помагам, ако поемеш защитата на детеубийци, наркобарони и други подобни изроди… Изи, видя ли белия таунус? Някой ни снима.

Боби посочи към колата, но когато Глисън се извърна, автомобилът потегли бавно и се скри зад ъгъла на двуетажните административни сгради.

— Може да е някой задник от пресата — отбеляза Глисън с ръце в джобовете и ритна едно камъче. — Хайде да тръгваме.

— Що се отнася до боклуците, които защитаваш…

— О, отсега нататък възнамерявам да представлявам по-достойни клиенти — отвърна Глисън и посочи към Боби. — Като ченгета-убийци, например.

— Говориш глупости — сряза го Емет.

— Да, а ти си живото доказателство, че понякога хората са несправедливо обвинени. Но не забравяй, че обикновено адвокатите си изкарват прехраната, защитавайки „лошите“. Затова не ми чети конско. Така че докато се бориш за справедливостта, помни, че всеки човек има конституционното право на защита. Представи си, че го правиш в името на Бог, родината, достойните предци и там подобни. И никога не забравяй какво ти причини системата, задник такъв.

Боби кимна и продължи:

— Значи мога да се оттегля от случай, който не одобрявам?

— Само след като го разследваш безпристрастно. Боже, доста си претенциозен за бивш затворник.

— Предложението ти изглежда справедливо — каза Боби, като ускори ход, за да не изостава от Глисън.

— Майната й на справедливостта. Става дума за бизнес. В съдебната зала справедливостта означава затвор или електрически стол. Така че зарежи „справедливостта“. Всеки адвокат трябва да яде, а справедливостта значи да си умре от глад.

— Какво друго трябва да знам?

— Вече ти споменах, че предишният ти адвокат скочи от висок трамплин… в празен басейн. А и вече повява ветрецът на нова политика. — Глисън дръпна от цигарата и издуха дима, за да наблегне на думите си.

— Тази година предстоят избори за губернатор — продължи той — и републиканците са издигнали кандидатурата на Джералд Стоун.

— Стоун ли… спомням си го смътно — каза Боби. — Не беше ли някакъв съветник?

— Да, задник от Стейтън Айлънд, красавец, герой от виетнамската война, изобщо олицетворение на добродетелта. Той има подкрепата на най-влиятелните хора в града и щата. Според анкетата Уолстрийт го обожава, избирателите — също. Носят се слухове, че ако спечели, ще отъпче пътя си към шибания Бял дом.

— Какво общо има това с мен, по дяволите? — избухна Боби, чувствайки се като кръгъл глупак, че не е в течение на нещата.

— Един от най-отявлените поддръжници на Стоун е Сол Даймънд — отвърна Глисън. Сърцето на Боби се сви при споменаването на бруклинския областен прокурор. — След като те натика в пандиза, помощничката му Сис Тузио, която всъщност повдигна обвиненията срещу теб, бе назначена за главен помощник-прокурор. Твоят случай бе трамплинът в кариерата й. Ако Стоун бъде избран, Сис Тузио може да получи място във Върховния съд, а Даймънд вероятно ще бъде назначен в Апелативния.

— Явно в мое отсъствие демокрацията не се е променила — отбеляза саркастично Боби.

— Това бяха добрите новини, а лошите са, че Даймънд е побеснял заради освобождаването ти и вече е поискал нова заповед за арест. Току-що разговарях със секретарката на съдията. Стоун вероятно ще използва името ти в последните дни преди изборите. Сис Тузио е толкова разярена, че лично ще повдигне обвиненията срещу теб на новия процес. Политическото й бъдеще зависи от това дали ще успее да те бутне отново в панделата. Предчувствах, че тя ще поиска абсурдно висока гаранция. Но тръгнах да прося и получих скромната сума от четвърт милион от един ангел, който предпочете да остане анонимен.

— Само не ми казвай, че е наркобарон или нещо подобно.

— Забрави ли, че търся реабилитация, глупако — извика Глисън. — Не съм самоубиец. Доколкото знам въпросният ангел е по-чист и от монашески задник.

— Божичко, Глисън — възкликна Боби. — Не знам как да ти благодаря… Мога ли да нарека една жаба принц, без да я целувам?

— Майната ти, сключваме ли сделката или…

— Къде да се подпиша?

— Ха-ха — изхили се Глисън, — договорите се правят, за да се нарушават. Вместо това искам нещо по-добро. Познавам те хубавичко, Емет, а и ти си израснал по улиците на Бруклин с нелепото романтично чувство на чест. Държиш на думата си и всички останали подобни щуротии на момчетата от улицата. Затова, ако ще правиш сделка с мен, не ми искай писмен документ. Достатъчна ми е честната ти мъжка дума. Ако не я удържиш, навсякъде ще разтръбя, че си се отметнал и си въздух под налягане.

— И на кого ще повярват хората, на теб или на мен?

— Обещай ми, че ще работиш за мен и аз ще ти помогна да оправиш прецакания си живот. Не винаги ще ти е приятно и сигурно съвсем ще ме намразиш. И да сме наясно, ще притежавам едната от топките ти и половината от времето ти. А пък аз ще те изпратя обратно в другия свят. Там, където е детето ти, където ще докажеш своята невинност и ще възвърнеш репутацията си. Дори може да узнаеш какво се е случило с твоята любима. В противен случай оставаш тук и умираш… Е, ще сключим ли шибаната сделка?

Глисън се избърса в панталоните си, оставяйки следи от шоколад по скъпия си костюм и подаде ръка.

— Дадено, споразумяхме се — отвърна Боби и пое ръката му.