Денис Хамил
Ченге в оставка (51)

51.

Боби забърза надолу по стълбите и в двайсет и трийсет и три влезе в кантората на Изи Глисън.

— Закъсня — каза адвокатът.

Седеше на въртящия се стол зад бюрото и издухваше цигарен дим към бръмчащата неонова лампа на тавана.

— Как влезе в сградата? — попита Боби.

— През подземния гараж. Защо?

Боби му разказа набързо какво се бе случило. За слепия лекар в къщата на Джон Шайн, за Ейбрамс и за убийството на Санди Фрейзър. И всичко, което Макс Рот му бе съобщил за миналото на Джон Шайн. А накрая — за Кюзак и Зийк.

— Ако Доротея е в онази къща — рече Глисън, — нямаме никакво време. Шайн сигурно се приготвя за бягство. Или с нея, или без нея.

— Ако трябва, ще отида там с крик, за да разбия всичко и да я намеря…

— Не можеш да отидеш сам. Трябва по някакъв начин Шайн да те покани…

Клетъчният телефон на Боби иззвъня. Обаждаше се Патрик.

— Проверих списъка на участниците в конгреса на лекарите в хотел „Сейнт Клеър“. Същата нощ е била убита проститутка на име Карън Андерс. Точно както ти предполагаше, Боби. Единият от членовете на нюйоркската медицинска комисия е доктор Хектор Перес.

— Той трябва да е вторият лекар, който одобрява пенсиите по болест.

Патрик му каза домашния адрес и телефона на доктор Перес. Беше ги взел от досиетата на служителите в нюйоркската полиция. Боби благодари и му каза да бъде на разположение, защото може би по-късно ще има нужда от него. Затвори и разказа на Глисън какво е научил.

— Имам чувството, че доктор Перес ще ни вкара в къщата на Шайн — добави Боби.

В джипа, на път за Бруклин, Глисън запали цигара. Клетъчният телефон на Боби отново иззвъня. Обаждаше се Маги.

— Татко, чух новината за Санди… Непрекъснато мисля за момченцето й…

— Някой ще плати за това, Маги — каза Боби, докато караше с пълна скорост по Бруклинския мост. Светлините на пристанището блещукаха. По тъмните води плаваха фериботи, факелът на Статуята на Свободата пламтеше в нощта. — Полицията знае, че нямам нищо общо с това. Не се тревожи.

— Безпокоя се за детето. Все си мисля за онова, което говорихме. Лицето му наистина ми се струва познато.

— Да, и на мен. Убеден съм, че често съм го виждал.

— Мисля, че се сещам на кого прилича Доналд.

— На кого?

— На онзи човек, който се кандидатира за губернатор. Малкият Доналд изглежда също като Джералд Стоун…