Денис Хамил
Ченге в оставка (50)

50.

В двайсет и четиринайсет минути Боби пристигна в Емпайър Стейт Билдинг, за да се срещне с Глисън. Не искаше да рискува да се натъкне на засада в подземния гараж, затова остави джипа на улицата. И без това после щеше да потегли по-бързо. Сложи пропуска от нюйоркската полиция на предното стъкло.

С Глисън щяха да разработят план как да влязат в къщата на Шайн, за да намерят Доротея.

Веднага щом влезе във фоайето, му се стори, че нещо не е наред. Пазачът, който винаги седеше до металното си бюро, не беше дежурен. Двамата чистачи не се вместваха в обстановката. Бяха бели, а там Боби бе виждал само чернокожи чистачи. Стояха с гръб към него и единият, който държеше метлата, се движеше приведен и тътреше крака, сякаш изпитваше болка. Освен това беше с лъснати мокасини с гьонени подметки, твърде елегантни за работа.

Боби направи няколко крачки вляво и използва черното стъкло на указателя на стената като огледало, за да види по-добре едрия мъж. Чистачите застанаха от двете му страни. Той веднага позна отражението на Кюзак, но преди да извади револвера от джоба на панталона си, другият го удари по главата с дръжката на метлата. Боби се свлече не колене и забеляза, че пазачът е с белезници на ръцете и лепенка на устата.

Боби вдигна глава. Кюзак и Зийк извадиха пистолети и се прицелиха. Боби прекатури бюрото и първите два куршума рикошираха в металната му повърхност. Той се претърколи на пода, извади револвера, стреля и се скри зад рекламата за „Рекордите на Гинес“.

После стреля по Кюзак. Куршумът разби на парчета витрината с плаката на „Кинг Конг“. Стреля два пъти и по Зийк, който дръпна пазача и го изправи пред себе си като щит, докато вървеше към Боби и стреляше. Кюзак направи същото със стъписания истински чистач, когото бяха съблекли по бельо. Рекламата с „Рекордите на Гинес“ се строши. Боби се втурна към аварийните стълби. Нямаше намерение да участва в убийството на пазача или на чистача. Освен това знаеше, че Кюзак и Зийк няма да ги влачат по стълбите, докато го преследват. Отвори вратата и реши да хукне надолу, към кантората, откъдето да се обади на полицията.

— Какво става, по дяволите? — извика някой. Гласът му се стори познат, но тембърът беше твърде плътен, за да е на Глисън, затова Боби побегна нагоре. Кюзак и Зийк започнаха да стрелят в стълбището. Изстрелите отекваха в огромното затворено пространство, а куршумите рикошираха в металните перила, тръбите и старите каменни стъпала.

— Мъртъв си, Емет — изкрещя Кюзак. — Ще откъсна шибания ти кур и ще го завра в устата ти.

— Тук съм — подразни ги Боби с надеждата да ги накара да тичат. Знаеше, че има повече въздух от тях и щеше да ги спипа, когато се уморяха. — Двама срещу един е шибан риск за двама смотаняка като вас.

Кюзак стреля в тясното пространство между перилата и куршумът отскочи като топка в стена.

Боби продължи да тича нагоре, прескачайки по две стъпала наведнъж. Запази последните два патрона за накрая, когато щеше да се нуждае от тях. Стигна до осмия етаж и чу, че ченгетата пъшкат и се задъхват. Щеше да ги причака на площадката.

Долепи се до циментовата стена и се заслуша в приближаващите се стъпки. Револверът му беше зареден и готов за стрелба. Осъзна обаче, че сега чува учестеното дишане само на един човек.

Изчака, докато преследвачът стигна до площадката на седмия етаж и се прицели. В същия миг някой изскочи от вратата на аварийното стълбище. Боби се стресна и стреля неточно. Отдолу Зийк изстреля поток от куршуми. Боби стреля още веднъж и тогава Кюзак връхлетя върху него и го сграбчи в мечешката си прегръдка. Зийк приклекна и натисна спусъка. Патроните му бяха свършили. Той мълниеносно извади сгъваем нож, дълъг двайсет сантиметра. При звука от изщракването по гърба на Боби полазиха тръпки. Напомни му за затварянето на врата в затвор. Зийк замахна към Боби, докато Кюзак го държеше отзад. Но в затвора Боби често бе атакуван в гръб, затова успя да спусне ръка към пениса на Кюзак. Стисна го с всичка сила. Кюзак започна да вие от болка и отслаби хватката си. Боби го завъртя пред себе си. Зийк хвърли ножа. Сребристото острие потъна дълбоко в гърдите на Кюзак. Боби усети как тялото на едрия мъж се разтресе и потрепери конвулсивно и след миг разбра, че Кюзак вече не е жив.

Но Зийк се приближаваше до Боби. Извади ножа и се приготви да го забие в гърлото му. Докато замахваше, Боби видя как някой се спусна по стълбите, водещи към деветия етаж. Хърби Рабиновиц се хвърли върху Зийк като обезумял и го повали на земята.

— Шибано копеле! — изкрещя Хърби и изви ръката на Зийк, докато ножът падна на пода до безжизненото тяло на Кюзак, който лежеше на прага, препречвайки пътя към осмия етаж.

— Хърби — извика Боби. — Трябва да го хванем и…

Но Хърби отново изпадна в ярост. Вдигна стенещия Зийк, като го хвана за слабините и гърлото и изтича с него в коридора на осмия етаж.

— Къде е шибаният прозорец? — изкрещя Хърби и ритна заключената врата на един от кабинетите.

Зийк се душеше и размахваше крака и ръце като обезумял, за да се освободи, но едрият мъж беше твърде силен. Боби хукна след него.

— Недей! — извика Боби, когато Хърби разби вратата и се втурна вътре.

Прекоси тъмния, разхвърлян кабинет и се отправи към остъклената външна стена, гледаща към озарената в неонови светлини Трийсет и четвърта улица. Сетне се приготви да хвърли през прозореца ужасения Зийк.

— Хърби! — извика Боби. — Чуй ме! Има по-добър начин. Майка ти ще се гордее, че си се сетил за него.

Рабиновиц спря и го погледна. Очите му изведнъж станаха тъжни. Зийк се гърчеше и задушаваше в ръцете му.

— Казвай бързо — рече Хърби. Вените на врата му бяха изпъкнали и пулсираха.

— Нека да му задам няколко въпроса. Той може да ни помогне. Моля те.

Хърби с нежелание стовари по гръб на бюрото ужасения Зийк. После огледа кабинета.

— Откъде знаехте, че ще дойда тук? — попита Боби, като дръпна Зийк да седне.

Ченгето не отговори. Държеше се за гърлото и се опитваше да поеме въздух. Хърби изви ухото му.

— Барникъл натисна копчето за повторно избиране на телефона… който Санди бе набрала… и се свърза с номера тук — дишайки тежко каза Зийк. — Използвахме указателя… и разбрахме, че е на кантората на Глисън… Причакахме те…

— Защо се е обаждала?

— Сигурно заради хлапето си. Откъде да знам?

— През последните няколко дни трескаво събирате парите за пенсиите по болест. Защо?

— Не ми казват такива неща. Но трябва да си много тъп, за да не знаеш защо. Шибаната кампания на Стоун. На всички ни обещаха високи постове. Държавни коли, червени лампи, с които да минаваш през задръстеното улично движение, пропуски за паркиране. Плюс големи пенсии. И онова, което Барникъл ни дава на ръка. Къща на плажа, яхта. Устроени до края на живота си.

— И в замяна трябваше да убиеш Санди. И мен. Много съвестен гражданин си, няма дума.

— Това не беше предвидено.

— Къде е Доротея Дубров?

— Що за въпрос?

Боби се приближи до големия прозорец, погледна Зийк, кимна на Хърби и тръгна към вратата. Хърби отново сграбчи ухото на ченгето.

— Не! — изкрещя Зийк.

— Къде е Доротея Дубров? — повтори Боби.

— Нали я уби? Това беше последното, което чух за нея — отговори Зийк, докосна внимателно ухото си, после погледна дали по пръстите му има кръв.

— Кой уби Санди Фрейзър?

Зийк се поколеба. Изглеждаше хванат натясно и победен. Хърби пак изви ухото му.

— Капуто и Диксън. За да дадат своя принос.

— Какво общо има Джон Шайн с цялата история?

— Шайн? Никой не обича този скапаняк. Особено Барникъл, доколкото знам. Той е шибан особняк.

— Защо детето на Санди е толкова важно?

— Нямам представа. Бизнес. Само знам, че го гледат като писано яйце.

— Какво друго трябва да знам за Барникъл и операцията му?

— Какво има да се знае? Правиш каквото ти кажат и ставаш богат. Много по-добре е, отколкото да преследваш престъпници за жълти стотинки.

Боби го хвана и го поведе към коридора. Хърби тръгна след тях.

— Искам да те питам нещо, Зийк? — каза Боби. — Държа да ми отговориш откровено. Защо? Защо премина границата? И от ченге стана престъпник? Защо мнозина от вас обърнаха гръб на полицейските значки?

Зийк го погледна в очите и рече:

— Защо ли? Би трябвало да попиташ защо не? Защо да не живеем добре? Като полицаи сме виждали какво ли не — пари, мадами, власт, къщи за един милион долара, красиви яхти, чуждестранни коли. Богати, тъпи млади копелета продават наркотици и размахват пачки, с които мога да храня семейството си цяла година. Бивши кметове участват в телевизионни предавания, пишат книги и стават баснословно богати. Бивши комисари получават по двайсет бона за тъпа лекция. Бандити с красиви мацки, два пъти по-млади от тях. Някои дори бели. Големи гърди, високи токове, ярко червило. Елегантни ресторанти и нощни клубове, пълни със знаменитости. Ние, ченгетата, виждаме всичко това. — Зийк спря и разпери ръце, за да наблегне на думите си, сякаш търсеше съчувствие. Хърби го блъсна да върви. — Но никой от онези смотаняци не стои буден нощем и не се чуди откъде да намери пари за стоматолог за детето си. А когато дойде лятото, как да заведа хлапето в хубава къща на плажа? С бърз нов „Форд Експлорър“ вместо с осемгодишен „Понтиак“?

Зийк млъкна и пак докосна ухото си. Боби го изгледа студено.

— Питаш защо? — недоверчиво повтори Зийк. — Защо да не вкусим от всичко това? В края на краищата, ние пазим този лайнян град, за да могат онези смотаняци да живеят спокойно. Е, разбира се, няма да тръгна да продавам дрога на ученици. Но защо да не взема свястна пенсия от града, на който съм дал най-хубавите си години? Защо другите да могат да го правят, а ние не? Да не би да са по-умни от нас? Искаме най-малко три четвърти от пенсията на другите. Ето защо.

Стигнаха до аварийния изход, където Кюзак лежеше в локва кръв.

— И си готов да убиваш, защото разсъждаваш по този извратен начин? — попита Боби.

— Не беше планирано да стане така. Ако не беше ти, нямаше да се стигне до трупове. Но като се замислиш, докато изпълняваш служебния си дълг, пак убиваш, само че за много по-малко пари.

— А законът? — изкрещя Боби. Зийк сви рамене.

— Както Лу казва, понякога законът не работи. Знам само едно. За разлика от теб, аз няма да отида в затвора.

— Все още мога да го изхвърля на улицата — предложи Хърби.

— Той не заслужава да гниеш в затвора заради него — отговори Боби. — Но вече не ми трябва.

Боби отстъпи встрани и Хърби нанесе един-единствен удар с опакото на ръката си. Зийк се строполи на площадката на стълбището. Не помръдна. Боби откачи белезниците от колана му и окова изпадналия в безсъзнание убиец за тръбопровода, който се намираше на няколко крачки от плувналото в кръв тяло на Кюзак. Сетне пусна ключа за белезниците в джоба си.

Ножът, с който Зийк бе убил колегата си, лежеше на два сантиметра от ръката му.

— Отпечатъците му са върху ножа — каза Боби. — Ще бъде обвинен, че е убил приятеля си.

— Имаш право — съгласи се Хърби. — На мама това би й харесало повече.

— Между другото, какво правиш тук?

— Още се крия от изнудвачите. Когато чух, че се качваш нагоре, извиках, но ти не отговори. После единият от тези двамата изкрещя името ти. Качих се на асансьора и слязох един етаж по-горе. На онзи тъпак явно му бе хрумнала същата идея и взе другия асансьор. Помислих, че са италианците.

— Не. Това са само две продажни ченгета.

— Още по-добре.

Боби даде на Хърби неколкостотин долара и добави:

— На Петдесет и седма улица има сносен мотел. „Дей Ин“. Регистрирай се и стой там.