Денис Хамил
Ченге в оставка (49)

49.

Боби взе Макс Рот от библиотеката.

— Архитектката, която е проектирала къщата, където онзи смахнат е държал Кейт Клементайн, се е казвала Барбара Лейси — каза репортерът.

— Тя ли е изчезналата архитектка, за която горкият Ларкин спомена? — попита Боби, като бързо се премести в средното платно, за да избегне автобусите в дясното. Часовникът на таблото показваше деветнайсет и двайсет и пет.

— Да, мисля, че е същата — отговори Макс и извади няколко изрезки от вестници и копия на микрофилмирани документи. — Семейството й най-после ми се обади. Жената е изчезнала преди около деветнайсет месеца…

— Горе-долу по същото време, когато трупът се е появил в крематориума.

Рот погледна оживеното лице на Боби и прелисти тетрадката със записките си и изрезките от старите вестници.

— Репортажът е забутан в средата на вестника, защото ти и онази купчина пепел в гробището сте изпълнили първите пет страници.

— Не е необходимо да ми го напомняш — каза Боби.

— Преди няколко минути се обадих в редакцията. Казаха ми, че по полицейските радиочестоти се разнася историята за мъртвата жена на яхтата на Глисън. Но този път си имал алиби.

— Но нямам извинение, че допуснах това да се случи — каза Боби и рязко зави надясно, макар че светофарът на Трийсет и четвърта улица светна в червено, и насочи джипа на запад, към редакцията на „Дейли Нюз“. — Не мога да позволя същото да се случи и с Доротея.

Макс Рот се прокашля, пак прелисти изрезките от вестниците и се зачете в тетрадката. Приближаваха се към кръстовището на Хералд Скуеър, където движението винаги беше оживено и улиците — пълни с купувачи, влизащи и излизащи от „При Нанси“.

— Преди седемнайсет години, по време на случая Кейт Клементайн, Барбара Лейси казала на репортерите, че е проектирала „Къщата на ужасите“ по поръчка на откачения си чичо, който се страхувал от ядрени атаки — рече Макс. — Твърдял, че иска бункер, който да го предпазва от радиация и атомна експлозия. Лейси мислела, че е смахнат, но наскоро била завършила „Прат“ и се нуждаела от парите.

— И след деветнайсет месеца изчезнала. Какво друго научи за нея? — попита Боби и спря на светофар на Бродуей.

— Била е страстна пушачка. Имала е къща в Бруклин Хайтс. Родена, израснала и живяла в Ню Йорк. И вероятно редовно е пила от водата с богато съдържание на флуор.

— Като жената, чиито зъби бяха намерени в крематориума. Господи, горката…

Зад тях изсвириха клаксони в мига, в който светофарът светна в зелено. Боби натисна педала за газта и профуча през кръстовището, разпръсквайки тълпа гневни минувачи.

— Семейството й каза, че от цигарите Лейси получила сърдечен удар на трийсет и деветгодишна възраст. Сложили й пейсмейкър в Медицинския център в Ню Йорк. През всичките тези месеци семейството й мислело, че някъде е получила втори удар и са я сметнали за бездомна и са я погребали в някой гроб в полето… където ще свършим и ние, ако не намалиш, по дяволите!

— Господи, Макс, те са убили горката жена, кремирали са я и са направили да изглежда така, че е Доротея… — каза Боби, принуждавайки идващия насреща шофьор на такси да удари спирачки в средата на кръстовището, като направи непозволен ляв завой на Седмо Авеню.

— Попитах семейството й кои са били последните й архитектурни проекти — продължи Рот, вкопчвайки се в дръжката на вратата, когато Боби зави надясно по Трийсет и трета улица. — Това ми отне известно време, но те много искаха да помогнат, защото държат случаят да бъде описан в пресата. Не ми стигна смелост да им кажа, че прахта й е в урна с името на Доротея Дубров в залата за веществени доказателства в болница „Кингс“.

— И какво е проектирала? — попита Боби, изпреварвайки камионите с доставки по Трийсет и трета улица, на запад от Осмо Авеню.

— Ами, къща в Бруклин Хайтс…

Боби извади адреса, който Маги му бе дала и попита дали е същият, където бе работила Лейси.

— Откъде знаеш? — учуди се Макс.

— Там живеят Тузио и Фаръл — отговори Боби и спря на светофар на Девето Авеню.

— Господи. Става все по-хубаво. После Лейси е преустроила пивница в Бей Ридж…

— „Печелившият билет“.

— Точно така. И е проектирала къщата на Шайн в Уинди Тип.

— Има ли къщата подземие? Противоатомно укритие? Нещо подобно…

— Обикновено такова помещение не може да се изкопае в пясъка. Но според плановете къщата се намира върху изоставен след Втората световна война ракетен силоз. Един от множеството, построени за отбрана на нюйоркското пристанище. Намерих тази информация в библиотеката.

— Силозът осигурява ли достатъчно пространство за подземно жилище?

— О, да. Някои са били обитавани в очакване на Червената заплаха и Жълтата напаст.

— Това е искал да ми разкаже Том Ларкин. Вероятно се е добрал до досието на Шайн. Разбрал е за миналото му. Как три пъти са му отказали пенсиониране по болест. И когато е започнал да разследва случая Кейт Клементайн, е открил, че Шайн е работил по него и е използвал Мойра Фаръл като свой адвокат и Барбара Лейси като архитект, преди последната да изчезне.

— Изчезнала е по същото време като Доротея — добави Макс. — После по някакъв начин Шайн е разбрал, че Ларкин е по дирите му…

— Научи го от мен. Шайн ме изпрати при Ларкин, само за да разбере какво знае. — Светофарът светна в зелено и Боби профуча през кръстовището. — И когато по невнимание му дадох да разбере, че Ларкин е на път да го разобличи, Шайн го е убил.

Рот свали крака си от таблото, когато наближиха редакцията на „Дейли Нюз“ и Боби спря в обозначената в жълто зона за паркиране на товарни камиони, сетне го погледна в очите и каза:

— Трябва да предам статията си за утре.

— Хей, Макс, благодаря ти.

— Но трябва да ти кажа нещо още по-обезпокоително. Не искам да правиш глупости с револвера, който знам, че носиш.

— Престани, Макс — рече Боби, поглеждайки часовника на таблото. Беше деветнайсет и четирийсет и три. — Нещата навлизат в решителната фаза. Трябва да тръгвам!

— Помоли ме да проверя в Министерството на външните работи…

— Е, и?

— Ами, имат информация за жена на име Доротея Сломович, украинка, която е влязла в Съединените щати преди двайсет и два месеца. Сломович е името на украинския дипломат, чиято съпруга е имала връзка с Джон Шайн. Дубров е моминското й име.

Боби се вцепени и се вторачи по посока на реката, която се намираше на две преки на запад. Прокашля се и опита да асимилира думите на Рот.

— Искаш да кажеш, че Джон Шайн вероятно е бащата на Доротея Дубров?

— Не вероятно, а сигурно — отговори Макс. — Какво ще правиш сега?

— Трябва да се срещна с Глисън и после отново да отида в онази проклета къща. Още тази вечер.