Денис Хамил
Ченге в оставка (48)

48.

В деветнайсет и пет Мойра Фаръл отвори охладената бутилка „Роудерър Кристал“ и напълни пет искрящи чаши. Беше събрала в луксозната си кантора на Корт Стрийт главните играчи в операцията с пенсионния фонд и в кампанията на Стоун.

Сис Тузио и Ханрати седяха на зеленото велурено канапе срещу Барникъл. Мойра им даде чаши и остави една и за себе си.

После сложи петата чаша в края на дългата маса, където имаше и две големи брезентови чанти, всяка съдържаща по пет милиона в пачки от стодоларови банкноти. Резултатът от двеста фалшиви пенсии по болест. Парите щяха да бъдат използвани за подкупи за кампанията на Стоун в общите избори.

— И така, кой е той? — попита Барникъл, като посочи петата чаша с шампанско.

— Качва се с асансьора — отговори Мойра Фаръл.

— Искам да ме погледне в очите и да ми каже, че ще бъда новият шеф на полицията — рече той.

— И аз изгарям от нетърпение да се запозная с него — каза Сис Тузио. — Искам уверение, че онова скалъпено обвинение за укриване на веществени доказателства в процеса срещу Емет няма да ми попречи да заема поста върховен съдия на щата. И Ханрати, разбира се, ще бъде с мен. А Сол Даймънд да стане член на апелативния съд.

— Естествено — каза Мойра Фаръл и чу стъпки в преддверието. — Е, мисля, че е време най-после да се запознаете с човека, който осъществи всичко това.

Тя прекоси разкошно обзаведения кабинет и отвори голямата врата от тиково дърво. В стаята влезе Джон Шайн. Беше в избелели джинси, маратонки, каубойска шапка и обикновено яке с цип.

— Това някаква шибана шега ли е? — язвително подхвърли Лу Барникъл и се вторачи в Мойра Фаръл. — Та аз бях шеф на този скапан задник. Той ли е важната клечка, проклетият папа?

— Кой е той? — озадачена попита Сис Тузио и погледна Барникъл, Мойра и накрая Ханрати.

— Той дойде при мен като клиент и предложи този оригинален сценарий — отговори Фаръл.

— Името му е Джон Шайн — добави Барникъл. — Особняк и вълк единак, който цитира мъртви поети и има пивница в Бей Ридж. Провалило се пенсионирано ченге.

— Принудено да се пенсионира, Лу — поправи го Джон Шайн.

Барникъл се размърда неспокойно и каза:

— Тук има нещо гнило, Мойра.

— Седни, Мойра — каза Джон. — Да приключим с финалните щрихи, колкото е възможно по-бързо.

Тя се настани на велуреното канапе до объркания Барникъл.

— Всичко наред ли е? — попита Сис Тузио. — С кампанията? С назначенията? Онзи Боб Емет носи само неприятности.

— Утре в „Дейли Нюз“ ще излезе голяма статия — рече Барникъл.

— Ами, Боби Емет наистина е проблем — съгласи се Шайн.

— Беше ти приятел — каза Барникъл. — Виждал съм го с теб. Още се мотаеш с него. Онзи ден…

— Да — прекъсна го Джон. — Ето защо ти възложих задачата да ни отървеш от него. Аз лично го харесвам твърде много, за да се погрижа за това. Но ти няколко пъти се провали, Лу. И ти, Тузио. Остави диря, която само Боби Емет можеше да проследи. И той го направи. Стигна до мен! В това има логика, защото не мога да разчитам на друг, освен на себе си. Всичко се свежда до самоувереността, нали? Дори ти, Мойра, колкото и да си мила, умна и красива, беше изключително немарлива с онова неотстъпчиво ченге.

— Каза ми да направя така, че да го осъдят — рече Фаръл. — И аз го сторих. Не съм виновна, че се появи Глисън…

— Чакай малко — прекъсна я Тузио. — Какво означава това безсмислено бръщолевене? Утре са първичните избори. Ще спечелим ли?

— Предложих съвършен план за успех, а вие, глупаци, настоятелно го проваляхте — отговори Шайн. — Както Боби Емет веднъж каза: „Глупавата настоятелност е кошмарът на дребнавите умове, обожавани от незначителни политици, философи и божества. Великата душа няма какво да прави с настоятелността.“ Аз съм велика душа, а вие сте изгубени души. Трябва да взема мерки.

Шайн се усмихна, направи гримаса и вдигна чашата с шампанско.

— Какви ги дрънка, по дяволите? — обърна се Барникъл към Мойра Фаръл.

Тя поклати глава, озадачена и разтревожена.

— Но накрая всичко ще свърши добре — усмихна се Джон и вдигна чаша. — Наздраве за новия губернатор.

Другите, макар и смутени, също вдигнаха чаши. В същия миг Шайн остави чашата си и бързо извади два сребристи пистолета със заглушители. Първо застреля Барникъл. В дясното око. Вторият куршум прониза Мойра Фаръл в гърдите. Джон светкавично обърна глава, изтръпвайки от болката в гръбнака, прицели се с пистолета в дясната си ръка и застреля Сис Тузио в отворената уста, докато се опитваше да изпищи. Накрая Шайн уцели стъписания Ханрати в сърцето.

Във въздуха се разнесе дим. Четирите трупа се отпуснаха в озадачени последни пози върху скъпите канапета. Шампанското тихо се лееше по безжизнените им тела. Шайн извади носна кърпа, избърса отпечатъците от двата пистолета и надяна меки кожени шофьорски ръкавици. Приближи се до Барникъл и сложи единия пистолет в ръката му, а другия — в ръката на Ханрати.

Измъкна пет пачки от чантите и разпръсна банкнотите от едната между труповете, за да изглежда така, сякаш четиримата се бяха скарали за парите. Остави другите четири пачки на масата. Единственият предмет, който бе докоснал, беше чашата с шампанско. Взе я и изпи болкоуспокояващо с остатъка от алкохола. Пусна чашата в джоба на якето си, дръпна циповете на чантите и ги метна на раменете си. От опит знаеше, че един милион долара в банкноти по сто тежат единайсет килограма. Това означаваше, че всяка чанта с пет милиона долара тежи петдесет и пет килограма. Тежестта на парите беше убийствена за гръбнака му.

Огледа стаята за последен път и бързо излезе.