Денис Хамил
Ченге в оставка (46)

46.

Операцията постепенно се разнищваше. През последните два часа телефонът на Лу Барникъл не преставаше да звъни.

„Убийството на Санди Фрейзър беше извършено нескопосано — помисли той. — Колко жалко. Тя беше готина мадама. Боби Емет има алиби. Макс Рот, репортерът на «Дейли Нюз», е подготвил голяма статия за утрешния брой. Шибана работа. Моите тъпаци пак объркаха нещата. Трябва да измисля какво да кажа на Изнудвача, когато се обади. Ще се вбеси, че работата е свършена нескопосано. Отново ще ме нарече некадърник и кретен. Само да го спипам, когато всичко това свърши… През това време ще уверя онзи надут задник, че сам майсторски заблудих ченгетата от отдел «Убийства». Казах им, че цяла сутрин, по време на убийството, съм бил на работа и съм обядвал със свещеника на енорията, който няма да забрави петте ми хиляди долара. Трябвало е да уреждам погребение, затова Доналд е бил с гувернантката. Ченгетата се извиниха. Дори ме нарекоха капитане. Щели да се обадят, ако има нещо ново. Но мечтата ми е изложена на риск. Ако съумея да поддържам операцията, ще стана шеф на щатското управление на полицията. Всички ченгета ще ми бъдат подчинени. Ще имам влияние във всеки участък в щата Ню Йорк. Цяла шибана армия от ченгета и безброй милиони в пенсионния фонд.“

В шестнайсет и девет минути телефонът отново иззвъня.

— Работата с жената беше извършена лошо — каза Изнудвача. — Закарай детето на безопасно място. Нещата достигат критичната си точка.

— Тревожи ме статията на Макс Рот — рече Барникъл.

— Всичко ще бъде наред, докато детето е при нас.

— Още ли отговарям за задачата? А дялът ми от парите?

— Разбира се. — Уравновесеният, спокоен глас на мъжа беше окуражителен. — Само го заведи на безопасно място и ще получиш всичко, което ти се полага.

— Детето вече е в безопасност.

— Къде е?

— В къщата на бавачката в Рокауей — отговори Барникъл и му каза адреса.

— Добре.

— Кога най-после ще се срещнем?

— След два часа. Донеси парите от последното събиране на мястото за прехвърляне. Свързах се с другите главни играчи и те също ще дойдат.

— Ще бъда там. С парите.

Барникъл се усмихна. Беше убеден, че въпреки дребните засечки, причинени от Боби Емет, всичко щеше да стане по плана. Кампанията щеше да си получи сумата, от която се нуждаеше, а остатъкът щеше да бъде разпределен между събирачите на средства. После, след изборите през ноември, щяха да започнат политическите назначения. „И тогава ще се справя с шибания Изнудвач — помисли Барникъл. — Ще гушне босилека…“

— И още нещо — каза Изнудвача. — Използвай най-добрите си хора. Емет незабавно трябва да престане да създава проблеми.