Денис Хамил
Ченге в оставка (44)

44.

ПОНЕДЕЛНИК

Сутринта Боби нае моторница от Дъг, шефа на пристанището. Знаеше, че Шайн или Барникъл ще познаят „Петата поправка“. Насочи моторницата към спокойните води на Уинди Тип и в десет и двайсет и осем пусна котва. Използва телеобектива на видеокамерата, за да огледа добре къщата на Джон Шайн и видя, че и мерцедесът, и ландроувърът са там.

После се обади на Патрик по клетъчния телефон. Брат му бе паркирал взетия под наем плимут в отбивката за почивка пред портите на охраната на Уинди Тип.

— Той е вкъщи — каза Боби.

— Ще чакам — отговори Патрик.

Боби продължи да наблюдава къщата. В единайсет и четирийсет Шайн излезе и се качи в мерцедеса. Боби съобщи тази информация на Патрик.

Сетне огледа плажа. Видя, че пивницата, където правят залози е отворена и няколко пияници вече се наливат, за да се разсънят.

Патрик се обади отново и каза, че следи Джон Шайн.

Боби фокусира видеокамерата върху внушителната къща на Барникъл и съзря Санди Фрейзър да излиза на верандата със сина си. Беше по жълти бански и загорялото й тяло блестеше на слънцето. Той отново се вторачи в лицето на момченцето, опитвайки се да си представи бащата. Не можа да си спомни на кого му прилича.

Клетъчният телефон пак иззвъня.

— Шайн току-що качи един слепец, който чакаше на автобусната спирка на Авеню Ю и Флатбуш — докладва Патрик. — Срещу търговския център „Кингс Плаза“.

Боби отново насочи видеокамерата към къщата на Джон Шайн. След дванайсет минути видя мерцедеса и натисна копчето за запис. Шайн слезе, заобиколи колата, отвори вратата и помогна на един човек да слезе. Мъжът носеше шапка и големи черни очила. Сетне го поведе към къщата. Незрящият държеше малка черна лекарска чанта, точно както бе казала Санди Фрейзър.

Боби изведнъж изпита вина, че се е съмнявал в нея и насочи видеокамерата към верандата на Лу. Санди оживено спореше с Барникъл и отчаяно се опитваше да говори по безжичния телефон. Барникъл грабна телефона от ръката й, блъсна я, посочи към Доналд, размаха пръст и изкрещя нещо. Момченцето плачеше. Санди го взе и също изкрещя нещо в лицето на Барникъл. Икономката излезе на верандата и двете със Санди започнаха да дърпат детето. Икономката спечели с помощта на Барникъл. Малкият Доналд явно пищеше истерично, докато го отделяха от майка му.

Барникъл набута всички в голямата къща. Затвори тежката стъклена врата и дръпна завесата. Боби почувства, че му се гади. Жената, която го беше предупредила да се пази, беше в опасност. Хората, които Боби следеше, през последните няколко дни изведнъж бяха станали много нервни.

Наблизо спря полицейски катер. Ченгето огледа залива и учтиво кимна на Боби, който отвърна на поздрава му. На палубата застана още едно ченге. Катерът продължи обиколката си.

Боби изпита желание веднага да влезе в къщата на Шайн. Да доплува до брега, да разбие с ритник вратата и да види какво, по дяволите, прави лекарят. Но предупреждението на Глисън не му позволи да го стори. Нахлуеше ли с взлом там, щяха да го арестуват и да анулират гаранцията му. Освен това се страхуваше, че ако Доротея е в къщата и е държана в плен, Шайн може да я убие. Или да премахне всички със заложен някъде експлозив.

Ако Санди имаше право и Шайн водеше лекар, за да преглежда Доротея, това означаваше, че все пак се грижи за нея по някакъв начин, макар да беше извратен и ненормален. Ето защо, не беше необходимо да се действа незабавно.

Боби съзнаваше, че трябва да извърши всичко по законния ред, ако е възможно с подкрепления. Искаше да спипа лекаря насаме и да го накара да разкаже всичко, което знае.

След петнайсет минути Боби засне Джон Шайн, който изведе слепеца от къщата и му помогна да се качи в мерцедеса. Боби се обади на Патрик и след няколко минути брат му докладва, че отново е по следите на Шайн. Боби запали двигателя на моторницата.

— Отивам в пристана зад „Кингс Плаза“ — каза той на Патрик. — Ще се срещнем там. Искам да разбера кой е онзи лекар.

— Поемат по Флатбуш Авеню и се насочват в тази посока — каза брат му.

Боби отново изпита чувство за гадене. Започваше да мисли, че Санди е абсолютно права в предположението си и Шайн държи в плен Доротея. Но защо? И тя ли беше участничка в онзи чудовищен план? Искаше Боби да я смята за мъртва, за да се отърве от него и да изчезне с тлъста сума пари? Или Шайн беше обсебен по някакъв начин от нея, като чичото на Кейт Клементайн?

Трябваше на всяка цена да влезе в къщата.

Докато се приближаваше до гигантския търговски център, разположен до оживеното пристанище в южен Бруклин, той се тревожеше и за Санди, и за детето й. „Трябва да се обадя на ченгетата“ — помисли Боби. Само че, те бяха ченгетата. В тази част на Бруклин Барникъл беше недосегаем за закона.

— Спира пред същата автобусна спирка — докладва Патрик по клетъчния телефон.

Боби насочи моторницата към едно свободно място и спря.

— Шайн го остави на пейката — добави Патрик.

Боби тръгна към стъпалата към улицата. Собствениците на яхти покрай него разговаряха за ветровете, подводните течения и данъците — неща, които не засягаха обикновените граждани, тъй като бяха твърде бедни, за да си купят яхти.

— Той сваля проклетите очила — разтревожен каза Патрик.

Боби се качи на Флатбуш Авеню и видя жълтокафявия плимут на Патрик, спрял на седемдесет и пет метра от мъжа с малката лекарска чанта. Човекът стана и тръгна към паркинга пред търговския център. Не беше сляп. Пресичаше улицата, пазейки се от превозните средства.

Патрик слезе от колата. Мъжът с лекарската чанта бързо мина покрай Боби, който извърна глава, сякаш гледаше дали автобусът идва. Но успя да види лицето на лекаря. Много приличаше на едно от лицата на снимките, придружаващи информацията, която Маги бе намерила с компютъра си. Доктор Бенджамин Ейбрамс. Един от двамата лекари, които през 1991 година бяха отхвърлили заявлението на Шайн за пенсиониране по болест.

Патрик се приближи до брат си. Двамата тръгнаха след лекаря, следвайки го на разстояние от петнайсетина метра.

— Да го хванем и да изтръгнем информация — предложи Патрик.

— Много ми се иска. Но ако не греша, името му е Бенджамин Ейбрамс. От полицейската медицинска комисия.

— По дяволите. Да го спипаме.

— Той работи в нюйоркската полиция. Може да те уволнят. Аз нямам какво да губя. Отиди да чакаш в колата.

— Нека да дойда с теб.

— Чакай в колата — отсече Боби с авторитета на по-голям брат.

Мъжът с лекарската чанта влезе в тъмния, подобен на пещера покрит паркинг и се качи на второто ниво. Стъпките му отекваха. Погледна назад само веднъж. Боби се обърна и подрънквайки с ключовете, се престори, че търси колата си. Човекът отключи беемвето си и хвърли лекарската чанта на предната седалка. Боби безшумно се приближи до него и попита:

— Доктор Ейбрамс?

Мъжът се обърна.

— Да. А вие кой сте?

— Къде е тя, Ейбрамс? Къде е жената? Къде е Доротея Дубров?

Лекарят се стресна, бързо се наведе, отвори жабката и се опита да извади служебния си револвер трийсет и осми калибър. Боби го издърпа навън и го блъсна върху задната врата, като изкара въздуха от белите му дробове.

— Нямам представа за какво говориш — каза доктор Бенджамин Ейбрамс. — Знам кой си. Ти си Боби Емет. О, Боже, навлече си неприятности, приятел…

— Всичко е записано тук — рече Боби, размахвайки касетата, която бе извадил от видеокамерата.

Ейбрамс я погледна ужасен. Устните му леко се разтрепериха.

— Какво искаш? — попита той.

— Доротея Дубров.

— Не издържам повече…

Лекарят затвори очи. Лицето му се зачерви, а на челото изби пот.

— Всичко е записано тук — повтори Боби.

— Моля те. Престанете с тези записи…

— Заснех те заедно с Джон Шайн…

— Кой е Джон Шайн, по дяволите?

Доктор Ейбрамс изглеждаше искрено озадачен.

— Мъжът, който те води в къщата на плажа.

— Аз… нямам… представа…

— Забрави името. Къде я държи той, докторе? Доротея участва ли в тази история?

— На записа нямаш нищо, което да показва, че съм извършил нещо нередно.

— Хайде, докторе, колко фалшиви пенсии по болест одобряваш всеки месец?

Ейбрамс се вторачи в него, без да отговори.

— Каква е изгодата ти от това? — продължи Боби. — Или имат нещо срещу теб? Може би друг запис?

— Отправяш изключително сериозно обвинение — каза Ейбрамс, опитвайки да се освободи от хватката на Боби.

Скутерът на охраната се приближи до покрития гараж. Ейбрамс погледна полицая. Боби пусна лекаря.

— Всичко наред ли е? — попита ченгето.

— Мога да го накарам да те арестува — тихо каза Ейбрамс, изведнъж изпълнен със смелост. — Сигурно знаеш, че съм служител в нюйоркската полиция.

Лекарят бързо се качи в колата си и заключи вратите.

— Съветвам те да не говориш за случилото се в участъка — предупреди го Боби.