Денис Хамил
Ченге в оставка (38)

38.

Стаята беше пълна с цветя.

Бдението продължи само една вечер в „Уолтър Кук“ в Бей Ридж, най-популярното погребално бюро за малцината ченгета, които все още живееха в Бруклин. Управлението беше уредило всичко за поклонението и за погребението.

Погребалните агенти бяха свършили добра работа с Том Ларкин. Бяха скрили синините по изранената шия и добавили цвят на изнуреното безжизнено лице. Край ковчега се редяха пенсионирани ченгета. Коленичеха, кръстеха се и мълчаливо се молеха. Ларкин беше единственият от връстниците им, който още работеше. Повечето се бяха оттеглили след двайсетгодишна служба или по-малко, в зависимост от това дали се бяха пенсионирали по болест. Ларкин така и не стигна до пенсия.

Боби поздрави Роуз Море, жената, която се срещаше с Том. Ларкин беше вторият мъж в живота й, който умря през последните пет години.

— Докато жената остарява, все по-трудно й е да намери добър мъж — каза тя на Боби, стискайки ръката му. — Никога няма да намеря друг като него…

Боби търсеше подходящи думи.

— Том беше луд по теб. Ти събуди в него сила, която той дори не подозираше, че притежава.

Това я накара да избухне в сълзи и Боби се почувства ужасно. Няколко жени се приближиха до нея да я утешат.

Боби се отдалечи и видя Джон Шайн, който разговаряше с неколцина натъжени пенсионирани ченгета. После съзря Форест Морган в коридора. Спогледаха се и Боби и Шайн се приближиха към срещуположната страна на залата, където можеха да разговарят шепнешком. Шайн се облегна на стената и облекчено въздъхна.

— Не издържам дълго на такива неща — каза той.

— А аз не издържам на онова, което става — рече Боби.

— Мислиш, че те са го убили, нали?

— Със сигурност — отговори Боби.

— Но защо да очистват стария Том? Скоро щеше да се пенсионира.

— Надушил е нещо — каза Боби.

— Какво може да е знаел?

— Разследваше случая с Доротея.

— Наистина ли?

— Ти ми каза да се обърна към него.

— Да — прошепна Джон Шайн. — Предполагах, че може да има някакви налудничави теории. Но не знаех, че действително работи по случая.

— Само слухтеше.

— И защо биха го убили?

— Може би защото възкресяваше мъртъвци, Джон.

— Не искам гатанки, Боби. Ти поддържаше връзка с него. Какво ти каза, по дяволите?

— Нещо за един стар случай…

— Какъв случай?

Боби беше прекъснат, когато Лу Барникъл тържествено се появи, последван от куцащия Кюзак. После влязоха Зийк, О’Брайън, Флин, Левин, Лебек, Даниълс, Капуто и Диксън.

— Откъде са събрали смелост? — учуди се Боби.

— Това е позор — рече Шайн. — Ти започни от единия край, а аз ще се заловя с другия. Да изхвърлим навън тези боклуци.

— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие — каза Боби. — Но не сега.

— На Том много би му харесало — рече Джон. — Ще стане истинско шибано ирландско бдение. Ще ритаме задници, ще научим някои имена и ще оставим труповете на метачите.

Боби се засмя и няколко глави се обърнаха.

Форест Морган, единственият чернокож в стаята, наблюдаваше как всеки от корумпираните ченгета се разписва в книгата за съболезнования. Двамата с Боби отново се спогледаха и сетне Боби погледна към Капуто и Диксън. Морган кимна едва забележимо, потупа ги по раменете и им посочи фоайето. Капуто и Диксън се стреснаха и погледнаха Лу Барникъл, все едно чакаха указания. Той сви рамене и им направи знак да тръгнат с Форест Морган.

Сетне Барникъл погледна Боби и Шайн. Боби се вторачи в него. Барникъл натопи пръсти в светената вода, прекръсти се, коленичи пред ковчега, сключи ръце за молитва и наведе глава пред тялото на Том Ларкин.

— Лицемерен негодник — каза Шайн. — Той мразеше Том.

— Чувствата им бяха взаимни — рече Боби. — Да излезем да подишаме чист въздух.

Отидоха във фоайето. Джон изглеждаше доволен, че се размърда и движенията му ставаха все по-плавни.

— Барникъл е затънал до шията — каза Боби, когато минаха през стъклените врати и излязоха на влажното Четвърто Авеню, оживено от клаксони и светлини. — Но мисля, че работи за още по-лоши хора.

— По-добре ми разкажи всичко — рече Шайн. — Ще имаш нужда от помощта ми.

— Оценявам жеста ти.

Форест Морган разпитваше Капуто и Диксън.

— Първо ми кажи какво разследваше Том и защо са го убили — настоя Шайн.

— Странно. Това бдение ме накара да се замисля. И двамата сме загубили жени, любовта на нашия живот, а не сме погребали телата им.

Джон го изгледа учудено и рече:

— Каква ужасна мисъл. По-добре ми кажи какво може да е довело до смъртта на Том. Какво разследваше?

Преди Боби да отговори, Форест Морган бързо се приближи до тях и посочи Капуто и Диксън.

— Виждали ли сте тези двама мъже да се карат с Том Ларкин през последната седмица? — попита той.

Боби с отвращение се вторачи в двете ченгета, после се обърна към Морган, който стоеше пред него.

— Не разговарям с детективи от отдела за вътрешно разследване — каза Боби и намигна на усмихнатия Джон Шайн.