Денис Хамил
Ченге в оставка (31)

31.

— Това не е много мило — рече Фаръл и всмукна от втората цигара. Предишната димеше в кристалния пепелник. — Не случихме със съдебни заседатели. Понякога става така.

— Колко ти платиха, за да ме предадеш, Мойра? Боби предположи, че белите перли на огърлицата около дългата й изящна шия са истински.

Изкушаваше се да й разкаже наведнъж всичко, което знаеше за миналото й, но се опасяваше, че това ще я накара да се затвори в себе си. Не искаше да я уплаши и тя да млъкне, а да я принуди да издаде повече информация.

Мойра Фаръл беше облечена в тясна, къса, черна рокля с презрамки, закопчани със златен клипс на врата. Тя тръгна към Боби, който стоеше до прозореца и гледаше трите моста в центъра на града. Очертанията на Манхатън изглеждаха призрачни в дъжда. Над кейовете бе надвиснала мъгла и гледката беше потискаща.

Той наблюдаваше как Мойра Фаръл се приближава към него. Роклята беше прилепнала по момичешките й бедра и задника. Краката й бяха голи и загорели от слънцето. Носеше скъпи черни обувки с високи токове.

— Този разговор е опасен — каза тя и махна цигарата от устните си.

— Опасност? — изсмя се Боби. — Има ли вече нещо, от което бих могъл да се страхувам?

— Да останеш насаме с мен — отговори Мойра и му се усмихна престорено свенливо.

Продължи да върви към него, минавайки покрай голямото бюро от тиково дърво и лавиците, отрупани с юридическа литература. Боби беше убеден, че Мойра чете повече „Вог“ и „Козмо“, отколкото „Правен журнал“. Но тя не би могла да си позволи целия този лукс само с тесни поли и разпуснато поведение. Беше сигурно, че като жена в леглото Мойра е много по-добра, отколкото като адвокат в съдебната зала.

— Днес имах по-неприятни възможности — каза той. Тя загаси цигарата и спря до него. Косите й бяха гъсти, червеникави и лъскави. Сините й очи блестяха. Обилно начервените й устни се разтвориха и езикът ги навлажни. После докосна с пръсти насиненото лице на Боби.

— Наистина трябва да бъдеш по-внимателен, Боби — измърка като котка Мойра.

— Радвам се, че поне един от двама ни изглежда добре.

Тя се усмихна.

— А аз се радвам, че си тук. Говоря сериозно. Трябва да ти призная нещо.

— Не е ли малко късно?

— Винаги съм мислила, че си много привлекателен. Но ми беше клиент и би било неетично. Но сега вече не е така…

Мойра бързо обви ръце около врата му и се надигна на пръсти. Притисна устни до неговите и тласна език в устата му. Миришеше на цигари. Боби плъзна ръце по задника й и тя изстена. Не носеше бикини. Допирът до нея беше чудесен. Мойра се отърка в тялото му. Дясната й ръка се спусна по гърдите му, започна да търси между краката и да масажира с дългите, лакирани в коралово червено нокти.

После отстъпи назад, разкопча презрамките на роклята си и я остави да се свлече по голите й гърди — едри, твърди и естествени. Люшна бедра, за да смъкне роклята още по-надолу и я пусна на пода. Остана само по обувките с високи токове, перлените обеци и лекото ухание на парфюм. Сграбчи Боби за катарамата на колана и го поведе към двете кушетки, тапицирани в тъмен велур и поставени една срещу друга. Сетне легна, гола и готова.

— Махни мокрите дрехи и сложи нещо по-удобно — каза тя и разтвори крака. — Като мен…

Боби се наведе над нея, хвана я за косите и я дръпна към себе си.

„Хайде, давай — помисли той. — Чукай я ожесточено. Чукане за отмъщение. Обърни я по корем и я опъни отзад. Чукай я с такава омраза, че после да се нуждае от патерици. Престани да се правиш на благороден. Вече отказа на Кони. Но това беше, защото държа на нея. А тази гадна кучка помогна да ме вкарат в шибания затвор. Раздели ме с дъщеря ми. Беше част от групата, която отвлече Доротея. Чукай до умопомрачаване тази мръсница и после я пребий, докато каже всичко, което знае…“

Боби се овладя.

„Контрол“ — напомни си той.

— Разкажи ми за новия си клиент — каза Боби, вторачвайки се в очите й, като още я държеше за косите.

Мойра дърпаше колана му с нетърпеливи пръсти.

— Кой би могъл да е той? — попита тя и започна да целува и закачливо да хапе очертанията на възбудения му пенис през мокрите джинси.

„Контрол“ — отново си помисли Боби, макар че много му се искаше да й причини болка.

— Охранителна фирма „Гибралтар“ — отговори той.

Мойра спря, сепната само за миг.

— Няма нищо тайно — каза тя. Изведнъж му се видя уязвима в голотата си. — Понякога съм адвокат на ченгета герои, ранени по време на изпълнение на служебния дълг. „Гибралтар“ ми помагат да изградя защитата, за да получат пенсия по болест.

— Имаш предвид Лу Барникъл.

— Чист бизнес, Боби — каза тя и отново го целуна там, където това едва не го накара да се предаде. — Той знае как да се справи с бюрокрацията.

Мойра притегли Боби към себе си. Беше решителна жена, която държеше на своето. Пак го целуна в устата. Той се дръпна, седна на облегалката на кушетката и я погледна в очите. Тя се притисна до него и започна да го целува по гърдите и стомаха. Накрая коленичи на пода пред него. Смъкна ципа му с лакираните си в коралово червено пръсти, бръкна в джинсите и сграбчи пениса му. Боби подскочи. Преглътна с усилие. Мойра го целуна през мокрите гащета, оставяйки следи от червило върху бялата памучна тъкан.

— Е, Мойра, така ли набираш средства?

Тя се стресна и го погледна.

— Какви ги говориш, по дяволите?

— Ти си главният осигурител на средства за кампанията на Стоун. Това означава, че работиш с бившата си съученичка и съквартирантка Сис Тузио, която случайно живее на етажа под теб в същата жилищна сграда. Бяхте съседки и в Скрантън. И много добри приятелки в съдебната зала по време на процеса срещу мен. Никоя от вас не призова някой си Карлос Ороско.

— Страдаш от параноя, Боби. Много адвокати и прокурори са приятели извън съда. Успокой се. Нека да се погрижа за теб. Да ти помогна да се отпуснеш. Аз ще свърша всичко…

— Сигурно си казала на Сис Тузио, приятелката ти от детството, че ще спечели много пари за моя сметка. Колко ти платиха, Мойра? За да провалиш защитата ми.

— Да ти го начукам, Боби — грубо извика тя.

— Мисля, че вече го направи — каза Боби, изправи се и вдигна ципа на джинсите си. — Начука ми го така, както никой друг не го беше правил.

— Махай се, по дяволите! — изкрещя Мойра. Грабна роклята и я притисна до гърдите си като щит.

Изглеждаше глупава, жалка и непривлекателна.

— Къде отиват парите, които ти дава Барникъл, Мойра? Банкнотите в кафявите пликове?

— Казах ти да си вървиш.

— Преди минута искаше да съм с теб.

— Лесно мога да кажа, че си ме изнасилил. Недоволен бивш клиент отмъщава.

Боби закопча колана си.

— Не забравяй последните си думи — рече той и тръгна.