Метаданни
Данни
- Серия
- Боби Емет (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Three Quarters, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Борис Христов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон(2011)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- vesi_libra(2011)
Издание:
Денис Хамил. Ченге в оставка
Издателска къща: „Ера“, гр. София
Художествено оформление: Димитър Стоянов — Димо
Предпечатна подготовка: Полистар
История
- —Добавяне
18.
Някой се бе качил на яхтата.
Боби беше уморен до смърт от обратното пътуване по свръхнатоварената магистрала, както и от емоциите, които бе преживял през първия ден вън от затвора. Единственото му желание бе да си легне. Ала на яхтата имаше неканени гости.
Беше спрял за момент, преди да подкара по нанадолнището към паркинга. Веднага забелязах, че яхтата се поклащаше някак… различно от другите плавателни съдове, полюшвани от нощния прилив. На борда й имаше живо същество, което се движеше насам-натам. Вкара колата в стария гараж и взе бастуна за заключване на волана, за да го използва вместо оръжие. Будката на пазача беше празна — може би Дъг бе отишъл да пие кафе или правеше поредната обиколка на пристанището. Боби тръгна по дървеното мостче към „Петата поправка“, като се стараеше да стъпва безшумно. За миг погледна към небето и забеляза, че звездите още не се бяха показали. Докато вървеше, непрекъснато си повтаряше: „Овладей се. Искат да те предизвикат, не бива да изпускаш нервите си.“
Когато наближи кабината, дочу приглушени гласове. През процепа на открехнатата врата се процеждаше светлина от фенерче. Той рязко отвори вратата и замахна с бастуна като първобитен човек, който защитава владенията си.
— Давай, смажи ми черепа! Голяма работа, че на съвестта ти ще тежи убийството на още една жертва, Емет — процеди късо подстриганата жена, издокарана с черен костюм с панталон на тънки райета. Боби напипа електрическия ключ на стената и включи осветлението.
Може би преди години Сис Тузио е била хубава, ако е възможно да бъде хубава една жена, обсебена от лоши мисли. Ала на Боби лицето й напомняше писмена заповед за арестуване, студените й очи бяха като държавни печати, а чипият й нос като че беше сплескан от чукчето на съдията. Изглеждаше така, сякаш след получаване на длъжността бе надянала маска, за да прикрие останките от човещина и топлота; дори неизменните черни костюми с панталони бяха нарочно подбрани, за да прилягат на ролята й на безкомпромисен прокурор.
— Дзън-дзън, ето ни и нас — откъм каютата се разнесе напевен мъжки глас и в камбуза влезе Ханрати, ченге, което бе на служба към бруклинската прокуратура. През петте си години прокуратурата на Манхатън Боби няколко пъти бе работил заедно с него по дела под юрисдикцията на двете ведомства. Преди това Ханрати бе отговарял за връзките с обществеността в нюйоркската полиция, но беше преместен в бруклинската прокуратура като награда за неуморната му работа в кампанията за повторното избиране на Сол Даймънд, шефа на Тузио. Изглеждаше невероятно някой да приеме съветите му по какъвто и да било въпрос, но той бе успял да проагитира повечето ирландци в Бей Ридж да гласуват за Сол Даймънд. Боби беше убеден, че Тузио командва Ханрати дори когато са в леглото.
— Нямате право да идвате тук — обърна се той към нея, отвори вратата и им направи знак да напуснат. — Сигурен съм, че нямате разрешително за обиск, ето защо предлагам час по-скоро да изчезнете оттук. Пълномощията ви са валидни само на територията на Манхатън.
Тузио пъхна ръце в джобовете си, придавайки си невъзмутимо изражение, и излезе на палубата. Полъхваше хладен ветрец, яхтата се полюшваше, понесена от прилива, който хората, живеещи край реката, наричаха „подлия прилив“. От време на време корпусът й се удряше в кея, а каучуковите буфери я отблъскваха обратно в мътната река. Тузио нерешително пристъпи към Боби, като извади ръце от джобовете си, за да запази равновесие. Той я хвана за рамото и впери поглед в безизразните й очи.
— Адвокатът ти ми съобщи, че ще те намеря тук — промърмори жената, — което бе равностойно на покана. И престани да се правиш на голяма работа. Освободен си под гаранция, нищо повече. Освен това си боклук, а моята професия е да рина боклуците.
— Не знаех, че толкова си се издигнала в службата — ухили се Боби.
Ханрати се приближи и отмести ръката му от рамото на Тузио, а тя се озъби:
— Движиш се в подходяща компания, дори живееш на яхтата на адвокат, който се ползва с лоша слава и е един от най-големите мошеници в Ню Йорк.
— Божичко, говориш така, сякаш завиждаш на стария Изи — не й остана длъжен Боби.
— Слушай, дойдох лично като при бивш колега — все пак навремето ти работеше за манхатънската прокуратура — заяви Тузио. — Смятам те за долна отрепка, но не отричам, че се справяше добре. Ето защо ти предлагам споразумение. Ще признаеш, че си извършил непредумишлено убийство, за което ще получиш от десет до петнайсет години, две от които вече си излежал. По този начин ще спестим на данъкоплатците разноските по втория съдебен процес.
Боби извади от джоба си кутийка с дражета „Тик так“, пусна едно в дланта си и подаде кутийката на Тузио:
— Настоявам и ти да си вземеш.
За миг тя се обърка и машинално закри с длан устата си, за да прикрие лошия си дъх. Това беше трик, който Боби прилагаше при разпитите на наглед невъзмутимите заподозрени. Много често прекъсването предизвикваше пробив в старателно наизустеното алиби и истината „изтичаше“ като природен газ.
— Не исках да те обидя, но всичко, което излиза от устата ти, вони.
— По-кротко, приятел! — обади се Ханрати.
— Освен това имаш нахалството да ми предлагаш споразумение в отсъствието на адвоката ми — продължи Боби.
— Не съм чул да ти предлага каквото и да било — намеси се Ханрати.
— По кое време го храните — обърна се Боби към прокурорката. — Изглежда доста неспокоен.
— Дойдох да се уверя, че не си напуснал сградата — процеди тя. — И да ти съобщя, че ще те тикна обратно в затвора, щом успея да насроча нов процес.
— Браво, Ханрати — усмихна се Боби и лапна още едно драже. — Сигурен съм, че ти си написал тази реч на сладураната Сиси. Проверявал си правописа в речника и буква по буква си накълвал посланието на пишещата си машина.
— Какво ще кажеш да ти изкълва очите, Емет? — изръмжа онзи.
— Сис, чуваш ли, той ме заплаши! Нали служиш на закона, искам бързо да свикаш разширен състав от съдебни заседатели.
— Ще видим дали ще ти бъде толкова забавно, когато те осъдят и те върнат там, където ти е мястото.
Боби се приведе към нея:
— Имаш право — цялата история изобщо не е забавна. Защо заедно с този инспектор Коломбо не се заемете наистина да разследвате случая? Проверете дали Доротея е жива, коя е била жената, изгорена в крематориума и чия е била кръвта по дрехите ми.
За миг се изкуси да й каже, че знае за апаратчето, което Карлос Ороско беше намерил в пещта, но искаше първо да разговаря с Глисън.
— Пет пари не струва алибито ти, смени плочата, а? — язвително го прекъсна прокурорката. — Разследването потвърди, че ти си убиецът.
— Не съм убил никого и вие го знаете. Но искахте да ме изкарате виновен.
— Дванайсет съдебни заседатели единодушно гласуваха, че си виновен. И отново ще го сторят.
— Пет пари не даваш дали Доротея е жива, нали? — сопна се Боби. — Искаш да ме осъдят, защото това ще подпомогне политическата ти кариера. Уверявам те, че няма да успееш… гадино.
— Внимавай какви ги дрънкаш! — озъби се Ханрати.
— Извинявай, приятел, сигурно си помислил, че се обръщам към теб — намигна му Боби. — Ти си другата гадина.
Ханрати се засили към него и замахна да го удари, но Боби се наведе и ловко се изплъзна, а яхтата се разлюля. Ханрати залитна и се преметна през перилото. Опита да се задържи, но краката му се плъзгаха по корпуса на яхтата, докато той отчаяно се протягаше към перилото. Яхтата продължаваше да се люлее, от време на време се накланяше. Следващата висока вълна щеше да я запрати към брега и Ханрати щеше да бъде притиснат между корпуса и кея.
— Помогни ми! — изкрещя той.
— Паднах и сега не мога да стана — подигравателно изрече Боби.
— Направи нещо! — истерично извика Тузио.
Без да обръща внимание на крясъците на ченгето, Боби лапна още едно бонбонче, предложи и на Тузио. Забеляза, че в студените й очи проблесна някакво чувство. Тя изтича до ръба на палубата, отпусна се на колене и сграбчи ръката на Ханрати, но не успя да го издърпа — беше прекалено тежък.
— Помощ! — отново изкрещя той.
— Божичко, струва ми се, че е готов на споразумение — изкиска се Боби.
— Помогни му — промълви Тузио. — Моля те…
Яхтата отново се носеше към кея. Боби сграбчи полицая за гъстата червеникава коса и го издърпа нагоре. Беше заякнал от физическите упражнения в затвора, където бе попаднал благодарение на Сис Тузио. Ханрати изкрещя от болка, цели кичури коса се изтръгнаха от скалпа му, а от разтягането клепачите му добиха странната форма на същество от анимационен филм.
Миг преди каучуковите буфери да се блъснат в каменния вълнолом, Боби сграбчи ченгето за вратовръзката, намота края й около юмрука си и ловко прехвърли Ханрати през перилото. Едрият мъж, чиито мокри дрехи бяха покрити с мръсотия и водорасли, се просна върху палубата, разхлаби вратовръзката си, пое си дъх и се закашля.
Сис Тузио му помогна да седне, после да се изправи на крака. Косата му комично стърчеше във всички посоки.
— Задължен съм ти — изхриптя Ханрати, но изражението му противоречеше на думите му. Приглади косата си и се опита да почисти костюма си, но само размаза мръсотията и водораслите.
— Не, аз имам да ти връщам — промърмори Боби.
— Ще се видим в съда, Емет — подвикна Тузио, докато с Ханрати вървяха по дървеното мостче към кея.