Денис Хамил
Ченге в оставка (15)

15.

Ненадейното появяване на Форест Морган го забави и той закъсня с четвърт час за срещата с Том Ларкин. Докато беше в затвора, старият полицай му бе писал, че ако го освободят под гаранция, непременно трябва да го посети. Разполагал с информация, която не смеел да съобщи в писмо, тъй като всички писма се четяха от цензорите. Боби не беше обърнал внимание на посланието му — решил бе, че това са безсмислени дрънканици на добронамерен, но изкуфял старец.

Ала Джони Шайн също бе научил, че пенсионираното ченге крие някаква тайна. Играта ставаше все по-интересна.

Паркира джипа на Четирийсет и втора улица близо до Сънсет Парк, където Ларкин вече го чакаше. Здрависаха се и няколко минути разговаряха на незначителни теми. Ларкин скоро забеляза, че събеседникът му е разсеян и непрекъснато следи с поглед минаващите автомобили. Не издържа и попита:

— Какво зяпаш, приятел?

Боби му разказа за „опашката“. Старецът му подаде синята си фуражка, приклекна и заоглежда калниците и броните на джипа.

Беше на шейсет и една и макар да бе висок и мършав, създаваше впечатление за твърдост и здравина, като че беше сглобен от бамбук. Имаше известна прилика с президента Линкълн, само дето му липсваше брадата — печалните му очи надничаха изпод тежките клепачи, имаше квадратна челюст. Докато клечеше пред джипа, разсеяно потъркваше подутината, причинена от възпаления му кътник. Вече беше казал на Боби, че сутринта е бил на зъболекар, който му е сложил лекарство за умъртвяване на нерва и му е записал час за следващия четвъртък. Призна, че се страхувал, но искал зъбите му да бъдат наред. Чувствал се глупаво на неговите години да полага толкова грижи за зъбите си, но в живота му най-сетне се била появила интимна приятелка. Роуз била вдовица, обясни Ларкин, като добави, че не е поглеждал друга жена след смъртта на съпругата си, с която бяха живели заедно цели двайсет и осем години. Роуз го насърчавала да полага повече грижи за себе си, защото не искала да го загуби.

— Какво търсиш? — попита го Боби.

— Предавател. Едно време работех в разузнаването и знам, че с добър предавател можеш да проследиш дори таксиметров шофьор в събота вечер, когато има най-много работа.

— Казаха ми, че имаш нови сведения, които може би ме интересуват.

— Така е. — Ларкин се изправи и заобиколи джипа. — Адвокатът ти Глисън е, общо взето, пълен тъпанар, но мисля, че се е натъкнал на нещо важно относно трупа, който са отказали да покажат.

— Разкажи ми по-подробно, Том.

— Опитай да се срещнеш с някой си Карлос Ороско, който работи в крематориума към гробището „Евъргрийн“. — Ларкин отново клекна и се залови да откъртва буците кал от бронята на джипа. — Смятам, че разказът му ще те заинтересува.

— Какво толкова интересно ще ми съобщи?

— Например, че през онази нощ е открил в пещта трупа на друга жена, не на Доротея.

— Така ли?

— Ще ти съобщи много повече подробности, когато се видите. Ето кого трябва да убедиш да свидетелства в твоя полза.

— Дали ще пожелае да се яви в съда?

— Може би. От теб се иска да го успокоиш, да го убедиш. Едва ли трябва да те уча как да накараш свидетеля да проговори. Не съм убеден, че на този етап показанията му ще ти бъдат от полза, но все пак трябва да опиташ всичко.

Откъм парка долитаха виковете на хлапетата, които плуваха в големия басейн, поддържан от общината. Преобладаваше испанската реч. Боби си помисли, че в детството му повечето обитатели на квартала бяха ирландци и италианци. Спомни си как се бе учил да плува в същия басейн, който за тукашните хора беше еквивалент на Кони Айлънд. Летен рай за хлапетата от Бруклин.

— Усетих, че има нещо гнило още когато прекалено бързо приключиха делото ти — продължи Ларкин. — На бърза ръка прекратиха разследването, сякаш завинаги затваряха гробница.

— Освен информацията за Карлос открил ли си и още нещо, което да ми бъде от полза? — напрегнато попита Боби.

— Нищо конкретно… но имам известни подозрения.

— За какво намекваш, Том? — възбудено възкликна Боби. Толкова дълго беше лишен от достъп до всякаква информация, че се чувстваше невеж дори по отношение на собствения си случай.

— Откакто ме „повишиха“, станах компютърен специалист. Докато преглеждах данните в полицейския компютър, се натъкнах на хора, които не изглеждат съвсем „чисти“. От подобна информация ме заболява стомахът. Реших да потърся „лек“ в старите досиета.

— Информацията свързана ли е с моя случай? — поинтересува се Боби.

— Може би — избоботи Ларкин, докато бърникаше под джипа. Ръцете му бяха покрити с кал. — Опитах се да накарам момчетата от отдел „Убийства“ в бруклинския участък да проверят това-онова, ама все едно ги помолих да подновят разследването по убийството на Кенеди…

— Та какво откри? — нетърпеливо попита Боби.

— Например, че момичето ти е било от Украйна.

— Вярно е.

Старото ченге кимна, поклати глава, за миг погледна към небето, сетне продължи да търси под джипа.

— Важно ли е? — попита Боби.

— Бог знае… може би. — Старецът заднешком тръгна към багажника на джипа. — Но не желая да обвинявам никого, преди да се добера до повече подробности. Трябва да проверя дали подозренията ми ще се оправдаят. Дотогава отказвам да коментирам каквото и да било, за да не навредя на репутацията на невинни хора. Навярно ме разбираш, тъй като и ти си потърпевш от подобна ситуация.

— И още как — промърмори Боби. — Дано да ме уведомиш, когато си сигурен. Все още трябва да мисля за репутацията си.

— Разбира се.

В този момент Боби забеляза как към тях бавно се приближава патрулна кола. Ларкин не се смущаваше, че ще го видят в компанията на заподозрения в убийство, дори беше предложил да се срещнат в „Копър кетъл“ — закусвалня, където всички ченгета от 72 участък се хранеха на половин цена или безплатно. Боби бе отказал, но старецът настоя да се видят на улицата до Сънсет Парк.

Знаеше, че може да се довери на Ларкин, защото Том беше добър семеен приятел, бе служил в един и същ полицейски отряд с баща му и беше присъствал на престрелката, при която той бе загинал.

— Ето го! — победоносно възкликна старецът, поклати глава и се усмихна. — Мръсници такива!

Боби му помогна да се изправи. Ларкин му показа предавател, който се прикрепваше чрез магнит към колата. Беше с размерите на монета от двайсет и пет цента.

— Ето как са успявали да те проследят, макар да си се изплъзвал от „опашката“. Божичко, правят ги все по-малки тези бръмбари! Опипах целия автомобил, а устройството е щяло да ми извади очите — беше прикрепено към табелката с регистрационния номер.

Полицейската кола спря пред тях. Стъклата бяха свалени, отпред седяха двама млади униформени. Шофьорът носеше табелка, която оповестяваше, че името му е Капуто. Колегата му се казваше Диксън. Двамата шумно дъвчеха дъвки.

— Хей, Ларкин, изпратиха ни да те повикаме. Има спешна работа за теб — подигравателно извика Капуто. — Като си почиствал помещението за разпит, си пропуснал петно от кръв на пода.

Диксън избухна в смях. Боби намръщено се втренчи в ченгетата, а Ларкин заговори така, сякаш младежите не съществуваха:

— Напоследък полицейският участък се е превърнал в пристанище на идиоти, които нямат цел в живота. — Взе парцала, който Боби му подаде, и невъзмутимо се зае да избърше ръцете си. Ченгетата продължаваха да се кискат, радиото в колата пращеше. Ларкин продължи монолога си: — Полицията раздава заплати на тъпанари, които не разбират нито от водопровод, нито от дърводелство, не умеят да композират песен, да ритат топка по футболното игрище или да играят на стоковата борса. Те не постъпват в нюйоркската полиция, за да защитават закона. Целта им е да защитят собствените си интереси. Повечето от тези шутове дори не живеят в града. Идват тук само да прекарат почивните дни и да си вземат болнични, като не пропускат да се възползват от безплатната си карта за медицински прегледи и от възможността да изтеглят безлихвен заем. Харесват им добрите заплати и авторитета на униформата и на палката, сирените и червената лампа. Наслаждават се на властта, която им дават пистолетът и значката. Ала всъщност мразят професията си. Ето защо непрекъснато обсъждат как преждевременно да се пенсионират.

— Хей, приятел — провикна се ченгето на име Диксън. — Ти май си скапаният Боби Емет, а?

— Точно така — обади се Ларкин. — Постави съобщение на таблото за обяви, че си го видял с мен. Съобщи го и по радиото, ако искаш. Но запомни едно, тъпако — униформата те задължава да се отнасяш с уважение към всички граждани; никога не забравяй, че те плащат шибаната ти ипотека.

Капуто подаде главата си навън, за да огледа по-добре двамата мъже на тротоара.

После ченгетата отново избухнаха в смях, когато диспечерът заповтаря по радиото:

— 1052, 1052…

Боби знаеше, че това е кодът за семеен скандал.

— Цветнокожите отново се включват в акцията за ограничаване на раждаемостта — промърмори Диксън. Включи червената лампа и сирената. Преди да потеглят, Боби прикрепи предавателя към задницата на патрулната кола.

— Ето какви хора изпращат на помощ нашите управници — с горчивина отбеляза Ларкин. — Хлапаци с расистки убеждения, въоръжени, използвайки полицейската значка, за да грабят безнаказано.

— Мнозина от по-старите полицейски служители също не са цвете за мирисане — обади се Боби. — Все някой учи новобранците на това-онова.

Ларкин извади от задния джоб на панталона си шишенце с карамфилово масло и намаза венеца си с течността.

— Тази болка ще ме съсипе. Не знам как ще дочакам до другия четвъртък, когато зъболекарят ще извади нерва и ще запълни каналите. Следобед пък имам среща с Роуз на гробището.

— На гробището ли? Ама че странно място за срещи!

— Ами… още ходя на гроба на Елинор, пък и тя се отбива на гроба на съпруга си. Намират се близо един до друг. Всъщност там се запознахме, там за пръв път видях и Карлос. Беше гробар, но преди две години го повишиха и го назначиха в крематориума. Кажи му, че аз те изпращам.

— Непременно.

— Междувременно ще се опитам да науча още нещо, за да разбера дали подозренията ми са оправдани. Освен това е крайно време да се връщам на работа.

— Благодаря, Том. — Боби му протегна ръка.

— Сигурен ли си, че Доротея е от Украйна? — ненадейно попита Ларкин.

— Абсолютно.

По-възрастният мъж поклати глава и отново погледна към небето.

— Дано подозренията ми се окажат неоснователни — промърмори и се отдалечи с тромава походка. Приличаше на таен агент от старомодните полицейски романи.