Тихомир Димитров
По пътя към Сантяго (3)

Предисловие

Минаха точно две години, откакто 500 километровата ми разходка от Бургос до Сантяго де Компостела приключи. Бях обещал да напиша пътепис, но в последствие се отказах от това свое намерение, заради две конкретни причини:

Първо, от опит разбрах, че да извървиш Камино е незабравимо, но лично преживяване — уникално е за всеки човек, дръзнал да приеме предизвикателството. Не исках да създавам предварителни нагласи у никого, за да не му развалям удоволствието след това. Аз самият тръгнах по Пътя без очаквания — нямах „теоретична“ подготовка, нищо не бях чел, дори не разполагах с карта на маршрута. Следвах стрелките и се наслаждавах на мига.

Второ, извървях само 500 км до океана, но пропътувах сигурно половин милион километра навътре към себе си. Камино действително е мистично преживяване — свързано е със синхроничности, прозрения и обрати, с твърде лични откровения и душевни състояния, които не всеки е готов да сподели. Писателите са ексхибиционисти по природа, но дори те, понякога, искат да запазят нещичко за себе си и да не остават съвсем „голи“ пред аудиторията. Така че, няма да споделя абсолютно всичко с вас в разказа си за това мистично пътуване.

Такива бяха причините да излъжа много хора, че ще напиша пътепис. Работата е, че обещах преди да извървя Камино, а трябваше да го направя, след като се върнах от там. Променен. Буквално дни след това напуснах столицата, смених работата и жилището, промених отношението си към света и много неща в него, започнах да ценя повече малките детайли от Битието. Изобщо, в живота ми настъпиха куп промени: някои по-трайни, други по-нетрайни, не всичките съществени, но всичките — осезаеми. Сега, две години по-късно, реших да спазя обещанието си. „По-добре късно, отколкото никога“, е казал народът. Но не чувството за дълг ме тласка към това начинание. Никому не съм длъжен с нищо. Тласкат ме други две, съвсем конкретни причини:

Първо, непрекъснато отговарям на имейли от хора, решили да извървят Камино. Обикновено питат за съвсем прагматични неща: цени, квартири, транспорт, условия за настаняване, храна, лекарства, климат, кое е най-доброто време за пътуване, какво трябва да си носи човек и т.н. Естествено, най-разпространеният въпрос е: „Колко пари ще ми трябват?“ Няма как да отговоря конкретно на този въпрос, защото може да спиш на палатка, а може да предпочиташ скъпите хотели, може да си алкохолик, а може и да си пълен въздържател, може да смъркаш кокаин, може да ходиш по жени или да го раздаваш целомъдрен поклонник — всичко това зависи от теб, но променя цената от нула до плюс безкрайност. Аз заминах с по-малко от хиляда евро и те напълно ми стигнаха за близо месец и половина приключения, като не съм се лишавал от нищо. Наслаждавах се на испанското вино и кухня, често се хранех в ресторант и невинаги спях в евтините хостели и поклоннически общежития. Запознах се с много хора и обърсахме барплотовете на много кръчми. Този разказ ще даде практическа информация на всички, които са решили да поемат предизвикателството да извървят Камино и най-после ще ме освободи от необходимостта непрекъснато да съчинявам продълговати имейли за едни и същи неща, както и от унижението пред самия мен, като автор, да копирам едни и същи текстове в отговор, сменяйки само името на получателя, защото нямам време. Това е първата причина. По-прозаичната.

Втората причина отново е насочена към вас — моите читатели и приятели, на които толкова много се опитвам да угодя по всякакъв начин (интензитетът на ореола ми се увеличава в момента). Споделял съм тук-таме по нещичко, къде на живо, къде по телефона или в блога, но винаги лаконично и винаги съм получавал един и същ отговор, който звучи, горе-долу, така: „Еее, трябва да напишеш пътепис, напиши един хубав пътепис, де! Какво чакаш? Това е супер яко! Хората у нас почти нищо не знаят за Камино и ще им бъде интересно да прочетат, пък и ти умееш да разказваш увлекателно!“ Сега ще видим дали сте били прави, уважаеми читатели, (по)читатели и скъпи приятели! Реших да изпълня този мъничък ваш каприз, тази настойчива молба. Няма да изневеря на разказваческата си природа. Непрекъснато повтарям, че историите ми щяха да са напълно излишни без вас, а това съвсем не е лъжа. Затова ще ви угодя. И то — с кеф!

Разказът ми ще бъде ту хронологичен, ту тематичен, а понякога и посветен на различните личности, които срещнах по Пътя. Минаха две години и част от подробностите съм ги забравил вече, затова няма да изпадам в абсолютна конкретика относно места, дати, събития, нито в абсолютна последователност, по-скоро ще пиша за различни епизоди, които са ме впечатлили, разсмели, възхитили, очаровали, озадачили, обнадеждили или смятам, че могат да ви бъдат полезни, ако решите да извървите Камино, преди да е настъпил краят на света.

Имайте предвид, че Камино не е поредната екскурзия в Испания, а истинско предизвикателство. Вървенето стотици километри пеша, в чужда страна, където цялото ти имущество е на гърба, представлява изпитание. Предизвикателство е за физиката, предизвикателство е за психиката, предизвикателство е да намери човек достатъчно време и средства, за да си го позволи. Ако решите да тръгнете по проекцията на Млечния път върху Земята знайте, че не всички успяват да стигнат до края. Близо една трета от пилигримите отпадат — било по здравословни причини, било поради нещо друго. Изкачват се планини и се спи на непривлекателни места, когато нямаш друг избор. Ядеш каквото си носиш или каквото ти предложат, защото в горите, планините и безкрайните равнини на Испания липсват магазини, ресторанти, кафенета и дори свястна кръчма. Те са само в населените места, през които минаваш.

Разбира се, Испания е модерна, цивилизована страна. Като цяло, пилигримите са добре осигурени по Пътя, защото това е важен туристически маршрут, който има решаващо значение за имиджа на страната. Парадоксално колко непопулярен е у нас! Срещнах само една българка по Пътя и тя беше местен жител, а не пилигрим.

Камино предлага всичко необходимо и не трябва да носиш 40 килограмова раница от България, за да оцелееш. Но срещу умората, жегата, убийственото слънце, комарите, стръмните изкачвания, превратностите на времето, съдбата и собствения ти характер си сам. Евтините места за настаняване са ограничени, където ги има, а това може да доведе до непредвидени разходи. „Убежищата“ струват между 3 и 8 евро, но за нощувка в хотел може да платиш 50–100–200 евро, че и повече, ако изобщо успееш да си намериш място без резервация. В големите градове по Пътя е пълно с джебчии, които могат да ти развалят настроението по всяко време на денонощието, ако обичаш да носиш кеш.

Необходимо е внимателно планиране на времето и следене на прогнозата. Рано се става и рано се ляга. Човек понякога вижда зор и трябва да откаже някои любими навици. Например, пушене и системна злоупотреба с алкохол. Все пак, използваш тялото си като транспортно средство. Физическите натоварвания са тежки, но за сметка на това — редовни. Върви се между 20 и 30 километра на ден, понякога повече. Не можеш да отседнеш две вечери на едно и също място, освен ако не си болен. Трябват качествени обувки, добра физическа подготовка, пончо срещу дъжд и винаги сухи крака. Ще пиша за тези неща допълнително в разказа. Сега спирам до тук.

Само да споделя, че се върнах 15 килограма по-слаб, заобичах движението, продадох колата и навсякъде ходя пеша. Трябва да си готов за качествена промяна в начина ти на живот и мислене, след като се прибереш от Камино. Това не е разходка из забележителностите на Испания. Това е „дългата разходка“ — продължава седмици, имаш товар върху гърба, минаваш през магистрали и гъсто населени градове, напълно обезлюдени местности, планини и тихи, уютни селца.

Предлагам ти едно очарователно пътуване до Сантяго, уважаеми читателю! Напълно безплатно е и дори не ти трябва ставаш от компютъра. Знам, че това е по-лесният начин, но ще трябва да гледаш на света през моите очи. Ако решиш да изживееш в първо лице единствено число всичко, което ще ти предложи Пътят към Сантяго, има само един начин — да напуснеш уюта на жилището и съмнителния комфорт на ежедневието, което водиш, и да се хвърлиш в твоето собствено приключение.

Всеки човек изминава Пътя си сам и всеки човек сам си носи кръста на този свят…