Дейвид Брин
Кристалните сфери (7)

7.

Нашият най-добър лингвист, Гарсия Карденас, имаше усет за драматичност. Когато го посетихме с Алис в лагера край прясно изровения монумент, той настоя да отложим всички обсъждания на откритието до следващия ден. Вместо това ни предложиха специална вечеря, на която вдигнаха тост за Алис.

Тя се изправи и прие техните аплодисменти със сухо кимване, след което седна и продължи да кърми нашето бебе. За разлика от другите жени в експедицията, които все още се бореха с предразсъдъците си, Алис първа реактивира яйчниците си и дари нашия нов свят с дете.

Когато празненството приключи, Гарсия Карденас ми кимна и двамата се отправихме по тясната, стръмна пътека към изкопа, огрени от пояс от ярки малки тела, които натаралите бяха въвели в постоянна орбита над екваториалното небе на Търся. Накрая се приближихме към стена от блестяща смес, издигаща се високо над главите ни. Материалът, от който бе направена, ни бе напълно непознат, но едно бе сигурно — че е непроницаем за промените на времето. Върху него бяха изсечени символи, разказващи за последните дни на натаралите.

По-голямата част от написаното вече знаехме от други източници. Но самият край оставаше загадка, която ни изнервяше. Някаква ужасна чума? Бунт на мислещите машини? Загуба на контрол върху сложните биоинженерни технологии?

ТОВА, което знаехме, бе, че натаралите са страдали. Подобно на хората, те са излезли, за да видят, че Вселената е затворена за тях. Двете им големи мечти — добри места за разселване и срещи с други умове, са се разбили като Сферата около техния свят.

В мрака, в дъното на изкопа, Карденас ми бе обещал, че ще намеря всички отговори.

Заслушах се в звуците на обкръжаващата ни джунгла, докато Карденас приготвяше приборите си. Животът изобилстваше на този свят. Имаше чудесни, сложни създания, повечето от тях дело на природата, но някои със сигурност — на биоскулптирането. В тези същества, в изкуството и архитектурата на този народ аз чувствах могъща близост. Бях сигурен, че ще мога да ги обикна.

Бях щастлив да поднеса този свят на човечеството, защото той можеше да означава спасение за него. Въпреки това съжалявах, че този народ си бе отишъл.

Карденас ме повика при сензоконтейнера, който бе монтирал в основата на Обелиска. Когато поставихме ръцете си в мрака, светлина озари повърхността на монумента. Там, където тя преминаваше, ние докосвахме и чувствахме страданието на тези последни дни за натаралите.

Погалих гладката, резонираща повърхност. Карденас ме поведе и аз почувствах Времето на Края такова, каквото натаралите искаха да бъде почувствано.

Както и ние, натаралите също са преминали през дълъг период на горчивина, даже по-дълъг от този, който сме преживели до момента. Мислели са, че Вселената им е поднесла една голяма, лоша шега.

Живот има навсякъде сред звездите. Но разум се появява рядко и израства бавно, с много фалшиви стартове. Още по-рядко успява да протегне ръка към Космоса и звездите.

Но ако не съществуваха Кристалните сфери, дори тези редки кълнове постепенно ще успеят да засеят Вселената. Видове като нашия ще се разпрострат и неминуемо ще влязат в контакт помежду си. По-възрастна раса може да се появи там, където друга тъкмо започва своя път и да помогне в преодоляване на кризисните моменти.

Ако не съществуваха Кристалните сфери…

Но не така бе тръгнало всичко. Космическите цивилизации не успяваха да се разпрострат, защото Кристалните сфери можеха да бъдат разчупени само отвътре! Каква ужасна Вселена беше това!

Или поне така бяха решили натаралите.

Но бяха избързали.

След векове, прекарани в търсене на добри звезди, разузнавателните им станции открили пет водни свята, незащитени от смъртоносни бариери.

Ръцете ми трепереха, когато докосваха координатите на тези планети. Преглъщах с труд, развълнуван от величието на дара, който ни поднасяше Обелискът. НИЩО ЧУДНО, че Карденас ме бе накарал да чакам! И аз бих постъпил така на негово място.

И тогава се зачудих къде са изчезнали натаралите? И защо? С тези пет свята духът им сигурно се е повдигнал!

Имаше някакво объркващо място върху Обелиска… Приказки за черни дупки и за Времето. Докосвах мястото отново и отново, докато Карденас следеше внимателно реакцията ми. Накрая разбрах.

— Велико яйце! — възкликнах аз. Това, което бях осъзнал, засенчваше напълно откритието за петте добри свята.

— ТОВА ли е, за което са предназначени Кристалните сфери? Не можех да повярвам.

Карденас се усмихна.

— Внимавай да не хлътнеш в теология, Джошуа. Наистина бариерите приличат на създание от висша ръка. Но това може да е по-скоро съвпадение, отколкото божествен знак.

— Всичко, което знаем, е това. Без Кристалните сфери самите ние не бихме съществували. Разумът щеше да е по-рядък, отколкото е сега. Почти нямаше да има живот сред звездите.

— Проклинахме Кристалните сфери десет хиляди години — въздъхна Карденас. — Натаралите са го правили още по-дълго, докато накрая са разбрали.