Дейвид Брин
Кристалните сфери (3)

3.

По мое време имаше четири начина да бъде измамен Айнщайн и два да бъде превърнат в глупак. По време на пътуването „Пеленор“ ги използва всичките. Пътят ни бе спираловиден — от „гореща дупка“ към квантова точка и колапсар. Когато пристигнахме, вече се чудех как изобщо автоматичната станция е стигнала толкова далече, да не говорим за обратния сигнал. Откритието се намираше в почти микрогалактиката Скулптор. Необходими ни бяха дванадесет години корабно време да стигнем до там.

По пътя си минахме в близост до не по-малко от двеста добри звезди, блестящи в топложълто, стабилни и самотни. И почти всичките, заобиколени от планети. На няколко пъти в свръхскопите ни се мяркаха сини, богати на вода светове, изкушаващи и недостижими.

В други времена щяхме да картографираме тези места, спрели развълнувани отвъд опасната зона, изучавайки тези земеподобни светове с нашите прибори. Готвейки се за деня, когато човечеството ще постига със знания онова, което „Търсещ“ постигна с невежество.

В един от случаите спряхме и се приближихме на около два светлинни часа от една добра звезда — почти до Кристалната сфера. Може би беше глупаво да се доближаваме толкова много, но не можахме да се сдържим. Защото водният свят вътре излъчваше радиовълни!

За четвърти път попадахме на технологична цивилизация. Прекарахме една вълнуваща година в изучаване на феномена.

Но не се опитахме да влезем в контакт. Вече знаехме какво ще се случи. Всички наши станции ще се блъснат в Кристалната сфера около тази звезда. Ще бъдат разрушени, а впоследствие обвити в планини от лед — новородени комети.

Всеки фокусиран лъч, който изпратим, ще се отрази като в огледало, блокиращо опитите за комуникация с местните същества.

Поне можехме да слушаме техния ефир. Кристалната сфера е еднопосочна бариера за светлинни и радиовълни на разум от всякакъв вид.

В конкретния случай стигнахме до извода, че се касае за насекомоподобна цивилизация. Съществата отвъд нито се интересуваха, нито пък имаха концепция за космическо пътешествие. Разочаровани, оставихме автоматични наблюдатели и продължихме.

От разстояние няколко светлинни седмици целта ни бе ясно различима. Вълнението ни порасна, когато открихме, че станцията не ни е измамила. Това беше добра звезда — стабилна, стара, самотна и приятелската й жълта светлина се пречупваше през бледата, блестяща аура на десет квадрилиона снежинки. Нейната разчупена Кристална сфера.

— Има пълен набор планети — обяви Йен Чинг, нашият космофизик. Ръцете му ровичкаха из сензоконтейнера, напипвайки в сумрака му това, което приборите ни улавяха 8 далечината.

— Мога да почувствам три газови гиганта, около два милиона малки тела и… — той ни накара да чакаме, докато опипваше внимателно, за да се увери — … и три малки свята!

Нададохме одобрителни възгласи. Имаше голяма вероятност поне една от планетите да е в Зоната на Живота.

— Я да видим… Има един малък свят тук, който… — Йен извади ръка от контейнера. Той пъхна пръст в устата си, вкуси го за момент и завъртя очи като дегустатор на изискани вина.

— Вода — той примлясна замислено. Всички въздъхнахме щастливо.

— Да! Много вода. Вкусвам също така живот. Стандартен, базиран на аденин въглероден живот. Хммм. Освен това е хлорофилен и ляво-въртящ!

Сред развълнуваната шумотевица, която последва, Мойше Бок, нашият капитан, трябваше да вика, за да го чуем.

— Отлично! Хора, ясно е, че едва ли скоро някой от нас ще успее да заспи. Биолог Тайга, готови ли сте със списъка на замразените, които трябва да събудим, в случай че открием добър свят?

Алис извади от джоба си лист.

— Готова съм, Мойше. Имам биолози, техници, планетолози, кристалографи…

— Няма да е зле да събудите и няколко археолози и контактолози — допълни Йен сухо.

Обърнахме се и видяхме, че ръцете му са потънали отново в сензоконтейнера. Лицето му бе придобило замечтано изражение.

— Три хиляди години бяха необходими на нашата цивилизация да подреди астероидите в оптимална орбита за космически колонии. Но сравнени с тази система, ние сме аматьори. Всяко малко тяло в орбита около звездата е било трансформирано. Маршируват около нея като древни войници на парад. Не можех да си представя, че е възможно преустройство с такъв размах.

Очите на Мойше блеснаха към мен. Като оперативен офицер моята задача включваше да вляза с кораба в бой, ако „Пеленор“ попадне в беда… И да го унищожа, ако го заплашва плен.

Много отдавна бяхме стигнали до един извод. Ако добрите звезди без Кристални сфери са рядкост и мечта за обезвереното човечество, същото може да важи и за някоя ДРУГА космопътешестваща цивилизация. Ако и някоя друга раса е успяла да разчупи черупката си и сега странства като нас в търсене на отворена добра звезда, какво би направила тази раса, когато засече нашия кораб?

Какво бихме направили НИЕ? Бихме се опитали да открием добрата звезда, от която идва този кораб. И моята задача бе да попреча на другите да проследят „Пеленор“ обратно до Земята.

Кимнах на моя асистент Йоко Муруками, който ме последва до оръжейния купол. Разопаковахме контролното табло и зачакахме, докато „Пеленор“ продължи на бавен ход.

Йоко огледа таблото с недоверие. Тя очевидно се съмняваше в ефикасността дори на мега-терават лазера срещу развитата технология, описана от Йен.

Свих рамене. Скоро щяхме да разберем. Дългът ми бе изпълнен в момента, в който бях включил системата за автоматично самоунищожаване. В последвалите часове следях всичко внимателно, но не можех да се отърва от вълната дълбоки спомени, която ме заля.