Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Irresistible, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 64гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Daniivanova(2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2011)
Сканиране
helyg

Издание:

Анет Бродрик. Непреодолимо изкушение

ИК „Арлекин-България“ ЕООД, София, 1994

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954–11–0265–4

История

  1. —Добавяне

Девета глава

Куин се забави само колкото да съобщи на отговорника за охраната, че си тръгва, след което повика такси, за да я изпрати. Домът й се намираше на тиха улица в един от по-старите квартали. Портиерът ги посрещна приветливо, а сетне двамата се качиха в твърде бавен, подрусващ асансьор.

— Случвало ли се е да спре между етажите?

— Нямам такъв спомен — отвърна Дженифър, когато най-сетне стигнаха. — Но не може да се отрече, че е машина с характер.

— Отдавна ли живееш тук? — продължи да пита Куин, докато тя ровеше в чантичката си за ключа.

— От осем години. Преместих се, когато завърших колежа.

— Сама ли живееш? — Ето че отново се изтърва, но, по дяволите, любопитството му бе непреодолимо. Очевидно не живееше с мъж.

— О, не — засмя се тя. — Татко не искаше и да чуе единствената му дъщеря да се изнесе от дома и при това да живее сама. Ето защо настоя Манди да се премести заедно с мен.

— Манди?

— Работи при нас, откакто тръгнах на училище. — Тя най-сетне напипа ключа и отвори вратата. В коридора се появи тъмнокожа жена. — Манди, искам да се запознаеш с полковник Куин Макнамара, мой приятел, с когото не сме се виждали отдавна. Ще пием кафе, но ти можеш вече да си лягаш.

— Приятно ми е, господин полковник — рече Манди с топла усмивка.

— Хайде, Куин, заповядай в дневната — подкани го домакинята. — Искам само да сваля тия неудобни обувки. Идвам след минутка.

Гостът прекрачи в дневната, а Манди и Дженифър изчезнаха някъде в дъното на коридора.

Ето от какво се бе страхувал. Не искаше тя да сваля неудобните си обувки. Ако влезеше в стаята, облечена в онази свободна роба, която така добре помнеше, с него бе свършено.

Всъщност защо упорстваш? — запита се мислено. Вие сте зрели хора. Какво лошо има, ако прекарате няколко приятни часове, колкото да си разкажете какво е било, докато не сте се виждали? Срещата ви бе напълно случайна, просто се озовахте по едно и също време на едно и също място.

Но той нямаше сили да го направи, ето причината. Раздялата им преди година му се бе сторила най-трудното нещо, което бе предприемал в живота си. Не можеше да го направи отново, не и ако тя му се отдадеше. Сигурно имаше мъже, които се впускаха в авантюри, които не ангажираха чувствата им. За Бога, та и на него му се бе случвало. Но не и този път. Дженифър си бе завоювала кътче в сърцето му и то бе нейно завинаги. Струваше му се по-лесно изобщо да не я вижда, отколкото да я среща тук-там, а тя да му се изплъзва. Това не би могъл да понесе.

— Хайде, свали си сакото, разхлаби вратовръзката. Искам да се чувстваш удобно — рече Дженифър, щом влезе в стаята. Беше се преоблякла в избелели джинси и фланелка с едва различима университетска емблема. Беше свалила огърлицата, обеците и в момента разпускаше косите си.

Куин се почувства неловко, застанал насред стаята, несмеещ да се раздели дори с най-незначителната част от облеклото си. Очевидно Дженифър нямаше намерение да се държи прелъстително. Вероятно нямаше и най-малка представа какво вижда той под избелелите джинси. Когато отиде в кухнята да направи кафето, той послушно разхлаби вратовръзката си. Когато се върна, тя вече разресваше косите си. Макар и дълги, май ги бе подрязала след завръщането си от Ширан.

— Не ми е ясно защо допускам да ме канят на подобни събирания. Не мога да ги понасям. — Погледна своя гост и се усмихна, видимо доволна, че се е разположил на канапето. — Удобно ли ти е?

— О, да. Благодаря за вниманието.

— И тъй, ще ми обясниш ли ти какво правеше там? Не бих казала, че на човек като теб допадат подобни стълпотворения.

— Имаш право. Попаднах на празненството по-скоро по задължение, отколкото по собствено желание.

— Разбирам те. Аз повтарям, че няма да отида, докато накрая се оставям да ме предумат. Всъщност радвам се, че отидох. В противен случай нямаше да се срещнем.

— Готвех се да те потърся — чу се Куин да казва.

— Тъй ли? Кога?

Когато събера кураж, изкуши се да признае.

— Не бях сигурен дали ще успея — произнесе на глас.

— За твое сведение фигурирам в указателя.

— О…

Дженифър се извини и отиде да донесе кафето. След няколко минути се върна с подноса и той отново си припомни как се бе грижила за него, как го бе хранила и бе полагала усилия редовно да си взема лекарството.

— Учудвам се, че не си ме намразила — изтърси неочаквано.

Тя го погледна изумена.

— Защо говориш така?

— Заради онова, което се случи помежду ни.

— Искаш да кажеш, защото се любихме, тъй ли?

Куин вдигна чашата с кафето и отпи. Услади му се.

— Ами, да — рече накрая. — Навярно това е причината.

Дженифър също отпи от кафето си, после отново постави чашката върху чинийката.

— Не искам да се чувстваш неловко, Куин, нито да се притесняваш. Направих го, защото такова бе желанието ми, а не по принуда. И това бе най-красивото ми преживяване. Никога, абсолютно никога не съм изпитвала съжаление, че това се случи именно с теб.

Дрезгавите нотки в гласа й така го разтърсиха, че без малко да загуби контрол над себе си.

— Мислил ли си някога да напуснеш военновъздушните сили? — попита Дженифър и отново отпи от кафето си.

Той се усмихна при тази внезапна смяна на темата, но реши, че може би това е подходящ изход от положението.

— Хрумвало ми е неведнъж — призна намръщено, припомнил си какво преживя през последните няколко месеца.

— С какво би се захванал, ако се оттеглиш?

— Навярно това ме и задържа на сегашната служба. Не умея да върша друго. Нямам и друга квалификация.

— А не си ли мислил да приложиш специалните си познания в някоя друга област?

Той я погледна недоумяващо.

— Искам да кажа, би ли приел да работиш за нас? Този път в погледа му се прокрадна враждебност.

— Не съм сигурен, че те разбирам правилно. За кои „нас“ говориш?

— За нашата програма „Помогнете на гладуващите деца“. — Сякаш неспособна повече да седи на едно място, Дженифър се изправи и закрачи напред-назад из стаята. А Куин не успяваше да избие от главата си мисълта колко стройна изглежда в избелелите джинси.

С усилие съсредоточи внимание върху думите й и чу следващото изненадващо изявление:

— Много мислих върху онова, което ми каза там, в Ширан. За много неща беше напълно прав. Ние наистина сме шепа идеалисти, събрали се, за да опитат да променят поне нещичко в нашия свят… и сме напълно лишени от реална преценка. Присъствието ни в Ширан точно в онзи момент го потвърждава. Много лесно бяхме увлечени от първоначалния ентусиазъм да се превърнем в мъченици, но в крайна сметка бях принудена да осъзная, че така съвсем няма да постигнем целите, които бяхме си поставили.

— Не разбирам какво общо имам аз с това — поклати глава Куин. — Боя се, че и аз не ставам за мъченик.

Дженифър спря насред стаята и го изгледа втренчено. Беше стиснала здраво ръце и това бе единствен признак за обхваналото я напрежение.

— Нужен ни е човек в Изпълнителния съвет, който да бъде реалист и да не ни позволява да се самозабравяме. Ти познаваш много хора. И умееш да предвидиш онова, което става по света. Може пък и да ти хареса да работим заедно. При нас няма да забогатееш, но това едва ли е толкова важно.

Куин почувства обзелото го вълнение и се опита да го овладее.

— Значи предлагаш да работим заедно? — попита предпазливо.

Тя го дари с дяволита усмивка, която още навремето го бе очаровала.

— Страхувах се, че ще ме изобличиш още в самото начало. Наистина мотивите ми не са съвсем безкористни. Не крия, че с удоволствие бих прекарвала повече време с теб.

Внезапно Куин забеляза, че ръката му с чашата кафе трепери неудържимо.

— И това би ти харесало?

— Повече от всичко друго — кротко отвърна тя.

Куин вече вдишваше мъчително. Изправи се, тръгна към нея и спря, сякаш се боеше да допусне мисълта, че те двамата имат общо бъдеще.

— Дженифър…

— Да!

Тя го наблюдаваше внимателно. И у нея напрежението растеше. Куин измина разстоянието помежду им и буйно я притегли в обятията си. Досещаше се, че тя навярно не може да си поеме дъх, ала нуждата да я чувства близо до себе си бе непреодолима. С усилие отпусна прегръдката си и зарови лице в косите й.

— За Бога, Дженифър! Толкова много ми липсваше. Ужасно много. Мислех си дори, че може и да умра с тази болка.

Ръцете й го обгърнаха през кръста.

— Ти също ми липсваше, Куин. Едва ли можеш да си представиш колко много. Толкова се страхувах да не те убият, а не знаех кого да потърся тук в Щатите, в Ширан пък ме беше страх да задавам въпроси…

Устните му сложиха край на това излияние. Куин се опита без думи да й покаже какво чувства, колко много му е липсвала, колко самотен е бил без нея.

Вдигна я на ръце и я понесе към канапето. Полегна, без да я изпуска от прегръдката си, сякаш не би имал нищо против така да останат до края на живота си. Не беше в състояние повече да разсъждава и планира. Бъдещето за него представляваше мъглявина, отдалечена в пространството, за която той пет пари не даваше, стига да можеше да притежава сегашния миг.

Усети пръстите на Дженифър да се залавят с копчетата на ризата му и леко се отдръпна.

— О, мила, внимавай. Нямаш представа какво те очаква.

— Напротив! Искам да ме прегърнеш още по-силно, да ме любиш, искам и аз да те любя. Искам да усетя дали спомените ми не преувеличават онова, което се случи помежду ни, защото ми се струва невъзможно да съществува нещо по-прекрасно от онова, което си спомням.

Тя вече го целуваше по врата, прокарваше длани по гърдите му, все едно отново изучаваше тялото му.

Тръпка разтърси мъжа при нейния допир. Разбираше какво иска да му каже тя, защото си бе задавал същия въпрос. Ето че собственият му разум сякаш му играеше номера.

Внезапно Дженифър се отдръпна. Той отвори очи. Тя се изправи и протегна ръка. Куин се огледа и си даде сметка, че ако не се отправи към вратата в същата минута, ще последва тази невероятна жена.

Чудесно знаеше, че няма да си тръгне.

Изправи се, взе ръката й в своята и бе възнаграден с една от сияйните й усмивки. Тя го поведе през вестибюла, като поспря само колкото да угаси светлините. Сетне сложи пръст на устните си, премина коридора, отвори вратата в дъното и му направи път да влезе. Куин се озова в огромна спалня, където мебелите бяха тапицирани с плюш; край леглото гореше единствената запалена лампа.

— Обстановката е съвсем различна от онова, с което съм свикнал — отбеляза Куин. Гласът му звучеше дрезгаво.

Тя пристъпи и се сгуши в него, без да каже и дума.

Има ли представа какво изпитвам? — запита се той. Досега не бе изпадал в подобна ситуация. За пръв път се готвеше да се обвърже, предлагаше на тази жена да стане част от живота й, и то при условия, определени от нея самата.

Куин имаше чувството, че се е хвърлил с главата надолу в бездна. Без посока, без мисъл дори… Макар в момента да му бе напълно достатъчно да държи Дженифър в прегръдките си.

Пъхна ръце под пуловера й и откри, че не носи сутиен. Обхвана гърдите й с привичен жест, сякаш го бе правил стотици пъти. Дрехата обаче му пречеше да ги вижда и ето защо той изтегли фланелката през главата й и я захвърли.

— Куин? — прошепна тя.

— Да…

— Боя се, че скоро краката ми ще се подкосят.

Той приседна на леглото, без да я изпуска от прегръдката си, и с треперещи пръсти започна да свлича джинсите й. Трудно се удържаше да не впие устни в тялото й, а ето че я чу леко да простенва.

Притегли я, а тя тутакси посегна към колана му. Куин с усмивка се доосвободи от облеклото си. Усещаше погледа й върху себе си.

— Не смеех да мечтая дори, че някога ще те видя тук, в моята спалня — призна Дженифър.

— Аз също не съм очаквал, че ще попадна тук — последва и неговото признание.

Тя се излегна отгоре му и прокара ръце по очертанията на прекрасното му тяло. Мускулите му затрептяха в отговор, а той прехапа устни, за да не издаде огромното вълнение, от което сякаш щеше да експлодира. Тъй дълго беше бленувал за нея… Ужасно дълго.

— Нощи наред съм стояла будна и съм си мислила какво бих направила с теб, ако бяхме заедно — продължи да шепне Дженифър, а косите й галеха гърдите му.

— Познато ми е това чувство.

Тя се усмихна и бавно сведе глава към стомаха му. Обсипа с целувки тръпнещата му плът. Куин я придърпа върху себе си и най-сетне телата им се сляха в отдавна жадуваното блаженство. Всеки нетърпеливо бързаше да достави на другия колкото е възможно повече удоволствие, от което сам се опияняваше и тъй ласките им продължаваха да възпламеняват любимото тяло. В един миг Дженифър нададе възторжен вик и се отпусна на гърдите на Куин, който на свой ред я догони в екстаза.

Постояха така, загубили представа за времето. Куин прокара ръце през косите на Дженифър, вдъхна уханието им. За пръв път от година насам го спохождаше чувството за покой — най-сетне бе в мир със себе си, а и със света.

— Имаш ли представа колко много те обичам? — попита я с пресеклив глас.

Тя вдигна глава и го изгледа недоумяващо.

— Наистина ли, Куин?

— Повече от всеки друг в моя живот. Толкова много, че дори сам се плаша.

— Но защо се плашиш?

— Защото не зная какво да правя с чувствата си. Понякога просто ме заливат.

— Ще ти олекне ли, ако ти кажа, че и аз изпитвам същото?

Сега вече лежаха един до друг, ала краката им оставаха преплетени.

— Трудно ми е да го повярвам — рече Куин.

— Не разбирам защо. Никак не ми беше трудно да се влюбя в теб.

Той само поклати глава. Дженифър го целуна по брадичката.

— Знаеш ли, харесвам очертанието на брадата ти. Вдъхва сигурност. Има и едва забележима трапчинка. — Пръстът й продължи към устните и тя се усмихна. — В моето семейство никой няма такава трапчинка.

— Виж, за това ще трябва да си поговорим.

Тя се подпря на лакът и го изгледа, като леко повдигна вежди.

— За трапчинките ли?

— Не. За твоето семейство.

— Аха — кимна тя и положи глава на гърдите му. — И за какво по-точно?

— За това как биха реагирали, ако поискам да се оженя за теб.

Ето. Най-сетне бе изрекъл съдбоносните думи. Досещаше се, че тя долавя ускорените удари на сърцето му, тъй близо до нейното. Навярно щеше да предположи, че причина за това е случилото се тази вечер.

— Искаш да се ожениш за мен, така ли? — прошепна тя.

Куин съжали, че не може да види лицето й.

— Всъщност не зная откъде се започва… — поде колебливо.

— Не за това те попитах.

— Просто искам да станеш част от живота ми. Надявам се двамата да измислим как да стане това.

Тя толкова дълго запази мълчание, та Куин си помисли, че може и да е заспала.

А ти какво си мислеше! — рече си наум. Че ще изпадне във възторг от представлението, което изнесе, от несравнимото предложение, което й отправи, тъй ли? Насила затвори очи и си забрани да разсъждава повече.

— Семейството ми би приело всеки, за когото бих пожелала да се омъжа — заяви тя накрая. — От известно време съм напълно самостоятелна. Те се отнасят с нужното уважение към собствените ми преценки и не се намесват в живота ми.

На това изявление Куин не успя да намери отговор.

— Наистина ли искаш да се ожениш за мен, Куин? — попита тя след малко, като вдигна глава, за да срещне очите му.

— Повече от всичко друго на света.

— Да, Куин — кимна тя, без да примигне дори. — За мен ще бъде чест да стана твоя съпруга. Предложението ти ме прави безкрайно щастлива.

Той не повярва на ушите си. Няколко мига я гледа като втрещен, след което буйно я притегли в обятията си.

— Сигурна ли си? — попита настойчиво. — И няма ли да промениш мнението си?

Дженифър се засмя.

— Не, скъпи, няма да променя решението си. Прекалено много те обичам, нима не си го разбрал?

Куин имаше чувството, че се издига към небесата, понесен от огромен балон. Обсипа своята любима с целувки, опиянен от мисълта, че в крайна сметка няма да се наложи да се разделят. А дори това да се случи, то ще е за кратко и когато се върне, тя ще го очаква.

Тялото му още по-красноречиво изрази готовността си да отпразнуват даденото обещание и Куин избухна в смях, щом тя се притисна до него. Дженифър бе негова. За Бога, тя бе негова!

 

 

По някое време през нощта Дженифър се събуди и придърпа завивката отгоре им. Куин дори не трепна. Дженифър не можеше да откъсне очи от него. Струваше й се тъй привлекателен и тя толкова много го обичаше.

Не й бе леко през последната година. Ала той не биваше да узнае. Внезапното нахълтване на Пол онази сутрин бе предизвикало голяма неразбория в организацията. Когато след заминаването на Куин Дженифър се бе върнала в къщата на Хайда, там я очакваше Пол.

— Колко жалко, че никой от нас не е бил предварително известен, че си успяла да убедиш похитителите ти да те пуснат — бе започнал той, щом я видя да прекрачва в стаята. — Побъркахме се от безпокойство.

Ръката му все още висеше на превръзка. Дженифър понечи да го докосне, ала той се дръпна.

— Представям си как сте се чувствали. Присънваха ми се кошмари, като си спомнях как вие с Ранди лежите в прахта, а аз с нищо не можех да ви помогна. Радвам се, че си добре.

— Очевидно напълно излишно е било да се безпокоим за теб.

Гневът му сякаш изпълваше цялото помещение. Тя си даваше сметка, че все пак трябва да му каже нещо.

— Не е това, което си мислиш, Пол. Съжалявам, ако съм ти причинила болка…

— На кого, на мен ли? Ха-ха! По-скоро се радвам, че по този начин научих истината. Винаги ми е правило впечатление колко си затворена… И затова внимавах да не те притесня по някакъв начин. Голяма смешка, а? Без съмнение ти си от онези жени, които предпочитат грубияните и искат да бъдат третирани като уличници.

— Недей, Пол. Моля те, недей. Ние сме приятели. Нищо не се е променило.

— Нищо не се било променило! За Бога, Дженифър! Откривам те в леглото с някакъв гнусен ширанец, един от онези, които едва не ни убиха. Хайда ми разказа, че той те е докарал дотук.

Следователно Хайда пред никого не бе разкрила истинската му националност. И слава Богу!

— Бяхме се разбрали да ме върне в Сироко.

— Срещу щедра отплата, естествено.

— Не.

— Е, това не ме засяга. Мен ако питаш, можеш да легнеш с всеки проклет терорист.

И след тези думи бе излязъл от стаята. За жалост Пол се бе почувствал тъй дълбоко наранен, че няколко дни след завръщането им в Сироко бе запознал абсолютно всички със своята версия за случилото се.

Ако бе сметнала за необходимо, тя щеше да обясни кой е Куин, но не го стори, тъй като се опасяваше да не изложи мисията, а и живота му на риск. Което тя не би направила за нищо на света.

След продължителен размисъл Дженифър бе установила, че не е в състояние да контролира чуждото мнение за собствените й действия, независимо от обяснението, което можеше да предложи. Беше й обидно, тъй като тя харесваше и обичаше тези хора, с които работеше от години.

Според тях тя бе откупила свободата с тялото си. Голяма смехория, няма що! За ширанците, сред които се бе озовала, тялото й нямаше никаква стойност, а и те биха се погаврили с нея, без да им мигне окото.

 

 

Куин се размърда и дори в съня си я потърси с ръка. Тя се премести по-близо и топлината, която излъчваше тялото му, отново я приспа. Сега вече бяха заедно. И единствено това имаше значение.

Куин долови, че Дженифър се размърда, и стегна прегръдката си. Тя го целуна по брадичката и прошепна:

— Ей сега се връщам.

След миг вече я нямаше. Той се изтърколи по корем и се протегна. Не си спомняше кога за последен път е спал толкова спокойно. Не му се искаше дори да погледне колко е часът. Светлината, процеждаща се през миглите му, подсказваше, че утрото е настъпило.

Трябваше да се обади на Макс и да му каже… Да му каже какво? Че е влюбен и възнамерява да се ожени? Усмихна се, като си представи реакцията на Макс.

Чу стъпките на Дженифър, която се върна в стаята.

— Куин?

— Да? — отвърна той. Беше преизпълнен с доволство и тъкмо поради това все още не отваряше очи.

— Искам да те запозная с Анджела, твоята дъщеря.