Анет Бродрик
Непреодолимо изкушение (3)

Трета глава

Куин остана доволен, че успя да я изненада. Докато Дженифър осъзнае какво става, той бе хванал здраво ръцете й и се съсредоточи върху целувката. А тя бе продиктувана по-скоро от намерението в известен смисъл да й се наложи, отколкото от желание за интимност. Въпреки уверението й той установи, че госпожица Дженифър Шеридан е твърде наивна и лишена от житейски опит. Допускаше мисълта, че може да бъде убита, но и през ум не й минаваше възможността похитителите й да я изнасилят например. Нищо чудно, че не изпитваше страх от мъжете. Тя просто не бе имала случай да пострада от коварството им.

Без съмнение като малка са я закриляли братята й. А когато е пораснала, името на баща й е било достатъчно. Дори двамата й спътници по време на акцията бяха по-скоро покровители, отколкото ухажори.

И все пак как тъй семейството й я бе изпуснало от поглед?

Докато всички тези мисли прекосяваха съзнанието му, Куин не забравяше, че държи жената в прегръдките си. Тя се бореше, опитваше се да се измъкне, ала напразно.

Той подхвана главата й и още по-силно впи устни в нейните… Настойчиво, сякаш искаше да узнае всичките й тайни. С език проследи очертанията на устата, сетне се плъзна по страната й и усети вкуса на пустинен пясък, който още дълго щеше да ги преследва.

Обсипваше с целувки наранените й бузи, извивката на веждите, пърхащите мигли… и отново се спря на устните. Този път тя му отвърна — в първия миг сякаш само за да си поеме дъх. Куин се възползва от реакцията й и като че ли забрави защо бе посегнал да я целуне. Забрави, че се намират в джип насред пустинята, и че именно заради тази жена с месеци изгражданото му прикритие може да се провали.

Тялото на Дженифър потръпна като от студен полъх, но опитът подсказа на Куин какво означава това. Той я притисна още по-силно, а впитите му устни сякаш я обладаха, доказвайки властта си над тялото и душата й.

Тя не се съпротивляваше вече. Бе се отпуснала в обятията му, притихнала, безмълвна. Куин продължи да я целува, опиянен от невероятното чудо, от тази приказна жена, която съдбата бе изпречила на пътя му тъй безцеремонно и чийто живот зависеше изцяло от умението му да оцелява.

Най-сетне той поотпусна прегръдката си, с неохота откъсна устни от нейните и я загледа втрещен.

За Бога, какво го бе прихванало? Нали бе пожелал да й даде урок. А ето че без малко сам да се превърне в недодялан ученик. С друга жена не беше му се случвало да изпита нещо подобно. За пръв път го бе обхванало чувството на вълнение и почуда, примесено с желанието да закриля и дарява нежност.

Дженифър бавно отвори очи. Когато съзря лицето му, изражението й се промени, тя вдигна ръка и му удари такава плесница, че ушите му писнаха.

И като се отблъсна от него, втренчи поглед напред към пустинята.

Е, сам си го изпросих, отбеляза мислено Куин, потърка пламналата си буза и подкара джипа.

Изминаха дълги километри в мълчание. Куин се опитваше да изясни собствените си мотиви. Беше се опитал да я предупреди, без съмнение. Бе поискал тя да проумее риска, на който се излага, да изпита страх…

Но нали не искаше тя да се страхува от него? Това ли бе успял да постигне? Крадешком хвърли поглед към Дженифър. Тя се бе отпуснала назад, със затворени очи, ръцете й здраво стискаха страничните облегалки. Изпитваше нужда да й каже нещо. Да, но какво? Може би да предложи някакво обяснение на поведението си.

Обяснение не успя да измисли. А вече не бе сигурен дали сам разбира реакцията си. И продължи мълчаливо да следи пътя на север.

Дженифър се чувстваше като упоена. Случилото се бе тъй неочаквано, че тя бе смутена и объркана. Ако желанието му бе да й докаже колко е уязвима в негово присъствие, той бе постигнал целта си. Не бе успяла да помръдне дори. С удивителна лекота бе я лишил от способността да владее тялото си, додето я обсипваше с целувки.

Плесницата бе просто рефлекторна реакция. Но в такъв случай, защо тъй дълбоко я бе развълнувала целувката? И преди се бе целувала. Приятелството й с Пол постепенно се бе задълбочило и много скоро по всяка вероятност би прераснало в далеч по-интимна близост. Тогава защо целувката на Куин й бе подействала тъй изпепеляващо?

Нямаше отговор, а и като че ли се страхуваше да го открие. С нея се бе случило нещо, което тя не проумяваше. Дали Куин очакваше интимна близост по време на пътуването? И дали по този начин й даваше да разбере колко малко означава собственото й мнение по въпроса?

Прохладата ставаше вече по-осезаема и Дженифър се загърна в наметката си. Никога досега не се бе чувствала толкова самотна и уязвима. Ако майор Куин Макнамара искаше да й покаже какви по-големи злини я застрашават, той наистина бе постигнал целта си.

Точно преди зазоряване наближиха малко село. Край една от първите подобни на жилища колиби Куин спря колата и разпита дали могат да получат храна и подслон. Насочиха го към кръчма в центъра на градчето. Никой не се учуди, когато Куин поиска две стаи за деня.

— Днес тук ще се скрием от горещината — обяви, когато се върна при джипа.

— Защо? — попита Дженифър, сякаш уплашена, че вече и сама знае причината.

— Защото имам нужда от истинска почивка. Тук едва ли ще ни търсят. Ако са възникнали подозрения във връзка с моето изчезване, ще се опитат да държат под наблюдение градовете по крайбрежието. Тук ще се изкъпем, ще се нахраним до насита и ще поспим.

— Колко още остава до брега?

— Ако продължим с досегашното темпо, не повече от три дни. Горе-долу половината път сме минали. Хайде, слизай — подкани я нетърпеливо. — Губим ценно време. — Подхвана я през кръста, ала в същия миг съжали, че не я е оставил сама да изпълзи от колата. Твърде късно. Още щом я докосна, тя затаи дъх в очакване какво ще последва.

Когато стъпи на земята, той я пусна, сякаш се беше опарил.

Вътре в постройката бе прохладно, огромни вентилатори раздвижваха въздуха. Поведоха двамата гости нагоре по стълбите, после по коридора. Стаите им бяха една срещу друга. Дженифър колебливо изгледа своя спътник. Сякаш бе изненадана, че той не настоява тя да сподели леглото му.

Куин съвсем не си въобразяваше, че е светец, но пък и никога не би се възползвал от подобно съвпадение на обстоятелствата. Тази невинна девица нямаше от какво да се бои. Целувката не бе променила нищо, това бе просто неволна грешка, която той нямаше намерение да повтаря.

В дъното на коридора имаше помещение, приспособено за баня. Съдържателят обеща да им донесе храна в стаите, след което се оттегли.

— Можеш първа да се изкъпеш — рече Куин. — Аз отивам да намеря по-прикрито място за джипа. Няма да се бавя повече от десетина минути.

Дженифър само кимна. После прекрачи в своята стая. Нямаше чисти дрехи да се преоблече, но й бе приятна мисълта, че макар и за кратко ще може отново да се почувства чиста. Решително отвори вратата и се насочи към банята. Вътре имаше вана наистина, ала топлата вода не вдъхваше особено доверие с ръждивия си цвят. Сапун също не липсваше. Дженифър с удоволствие се зае да отмие мръсотията от тялото и косите си. Накрая се уви в оставената хавлия и се опита да изстиска водата от косата си. Дори с гребен не разполагаше.

Нахлузи качулката на главата си и едва когато докосна лицето си, осъзна, че плаче. Сълзите просто се стичаха по бузите й.

Но защо плачеше? Какво й ставаше, за Бога? Беше изморена, гладна, уплашена. Какво друго? Отвори вратата и едва не се блъсна в Куин.

— Какво има? — поиска да знае той.

— Нямам гребен — оплака се Дженифър.

Той сякаш не вярваше на очите си.

— Плачеш, защото нямаш гребен?

Дженифър гневно избърса очи.

— На твое място — продължи Куин — бих се тревожил за маската, която си свалила от лицето си. Трябва да направим нещо с косата и лицето ти, преди собственикът да се е върнал. В противен случай ще поиска на всяка цена да разбере коя е русата жена, озовала се тук тъй ненадейно.

Куин я хвана за ръката и я поведе към стаята й.

— Няма да мърдаш оттук. И няма да сваляш качулката от главата си. Съдържателят бездруго очаква да се държиш плахо. Аз ще се върна при първа възможност.

Няколко минути след като Куин излезе, на вратата се почука. Дженифър бе запомнила отговора на арабски.

В стаята влезе млада жена. Носеше поднос, отрупан с плодове, хляб и сирене. Остави храната и без да продума, изчезна.

Дженифър приседна на ръба на леглото и започна да се храни. Двайсет и четири часа не бе слагала и залък в уста. Когато Куин се върна, тя с жест го покани да се присъедини към нея.

— Заповядай — рече Куин накрая. — Намерих ти гребен. Искам отново да се намажеш с пастата. После се опитай да поспиш. Ще се видим довечера. — И без да я погледне, остави нещата на масата и излезе.

Дженифър дълго остана неподвижна, вперила поглед във вратата. Ето че той й бе намерил гребен. Бе го измислила като претекст да обясни сълзите си, а Куин бе побързал да я утеши.

В същото време не беше я докоснал, нито я бе погледнал.

Дженифър взе гребена и започна бавно да разресва сплъстената си коса. Безкрайно успокоение й носеше това приятно бездействие, просто да седи и да разресва дългите до кръста й кичури. Познат ритуал, нещо като опора в този свят, който внезапно й се бе сторил тъй враждебен.

Сега вече с други очи възприемаше тази страна. Нямаше я разглезената дъщеря на американския сенатор, нейното място бе заето от смелата доброволка, включила се в акцията за подпомагане на гладуващите деца.

Но тя бе и жена, предприела опасно пътуване с единствен спътник този непознат мъж, чиято целувка я бе разтърсила тъй дълбоко. Тя вече сама не можеше да се познае. Просто се страхуваше да открие какво у нея се е променило. Страхуваше се, че не би могла да определи точно промяната. Страхуваше се, че ще бъде пометена от ураган на несигурност и хаотични, бурни чувства?

Нейният малък сигурен свят си бе отишъл и за пръв път в живота си тя бе истински сама и можеше да разчита единствено на себе си.

 

 

Куин с наслада се потопи във ваната и започна да прехвърля в ума си възможностите за избор. Колкото повече ги обмисляше, толкова повече се затвърждаваше у него намерението да убеди Омар, че си е взел няколко дни почивка, преди да се върне в селото и отново да се захване с работата си.

Той действително не бе проявявал никакъв интерес към местните жени. След едноседмично отсъствие дали ще успее да убеди Омар, че не е устоял на изкушението да се възползва от слабостта на русокосата, преди да я изостави?

Шансът да му повярват не бе малък. И тъкмо поради това почувства прилив на надежда. Оставаше му само да откара Дженифър до брега, да я убеди да се върне у дома и оттам да поеме на юг. Нямаше причина да проваля мисията, с която бе изпратен тук.

Поуспокоен, Куин посегна към джоба на ризата си и измъкна поомачкан пакет цигари. Запали си и с първото дълбоко смукване отново се отпусна във ваната. Колко приятно се чувстваше. Усещаше натрупаната умора, но и тя скоро щеше да премине. Беше се нахранил, беше се погрижил за тялото си, а след няколко часа щяха отново да поемат на път.

Той се усмихна и затвори очи. Какво повече можеше да желае човек?

Еротични видения затрептяха в съзнанието му. Тялото на Дженифър, неприкрито от безформените пустинни одежди. Тя му се усмихваше, протягаше ръце, приканваше го към осеяно с възглавнички легло…

По дяволите! Куин рязко се изправи, угаси цигарата и пусна водата да изтече. Какво ставаше с него, за Бога? Та той носеше отговорност за това момиче. Бреме, от което предстоеше да се отърве. Нищо повече. Той навлече панталоните си, грабна останалите си дрехи и излезе от банята. Ето че наистина се нуждаеше от почивка.

Пред нейната стая поспря и се ослуша. Не чу никакъв звук.

След минута влезе в стаята си, изпъна се в леглото и миг по-късно вече спеше.

 

 

Когато се събуди, в стаята бе тъмно. Той перна ключа на лампата и се взря в часовника си. Примига учуден. По дяволите! Не беше предвиждал толкова продължителен сън.

Протегна се и усети как реагират мускулите на тялото му. Очевидно почивката е била наложителна. Почуди се дали Дженифър още спи.

Дженифър. В съзнанието му изплуваха някои от споходилите го видения и той трепна. Как му се искаше да ги пропъди, да възвърне контрола над разума си. В неговия живот нямаше място за момиче като Дженифър. Той бе самотник. Открай време.

Куин бе съхранил само смътен спомен за баща си. От този герой от войната бяха останали само няколко снимки в униформа на военен летец и шепа медали. И синът бе решил, че дългът му повелява да бъде достоен наследник на своя баща. Това бе и причината да постъпи в тайните служби. Външността му и езиците, които владееше, му осигуриха сегашното място.

Майка му го бе възпитала да се гордее, че е американец, но и да не забравя корените си в Египет. Бе му разказвала често за семейството си, бе го научила на своя език и култура, дотолкова, че да разбира как разсъждават арабите дори когато мнението му не съвпада с тяхното.

Майка му бе починала още преди той да завърши гимназия. И оттогава бе сам. Всъщност винаги се бе възприемал като самотник. Харесваше му този живот без излишни усложнения.

Куин прекоси коридора и почука на вратата на Дженифър. Не получи отговор. Къде ли бе отишла? Нима не я бе предупредил да бъде предпазлива? Натисна бравата и вратата се отвори. Дженифър още спеше. Косата й, разпиляна по възглавницата, бе обезцветена с пастата, ала буйните гъсти къдрици изглеждаха не по-малко привлекателни.

— Дженифър — повика я Куин, като приближи. — Аз съм. Събуди се. — И нежно я разтърси.

Тя бавно отвори очи.

— Не се ли чувстваш добре? — попита я загрижено.

— Боли ме глава — оплака се момичето, понечи да вдигне ръка, ала сякаш дори това движение не й бе по силите. — Ужасно горещо е.

Всъщност дебелите стени успяваха да пропъдят палещата жега. Вентилаторът на тавана пораздвижваше въздуха. От голямата кана Куин наля вода в легена, натопи някаква кърпа и се върна при Дженифър. Коленичи и започна да разтрива лицето й с мократа кърпа.

Тя въздъхна и се обърна към него. Тресеше я. А на Куин предстоеше да реши какво ще прави оттук нататък. Дали ще продължат пътя заедно с надеждата състоянието й да се подобри, или да останат тук, където все пак можеха да разчитат на известна помощ, ако състоянието й се влоши. Куин не знаеше кое ще е по-доброто решение, а колебанието го подразни.

— Моля те, Анди, зная какво правя. Не се съмнявай, че отново ще премисля всичко — произнесе Дженифър с ясен глас.

— Анди? — озадачен повтори Куин.

— Зная какво ти е казал татко. Нищо не мога да направя. Вие с Роджър добре го познавате. Длъжна съм да го сторя.

Куин си даде сметка, че тя повтаря някакъв епизод от миналото.

— Всичко е наред, Дженифър — опита се да я успокои. — Почивай си.

Гласът му наистина й подейства. Мъжът продължи да разтрива лицето и шията й, макар да разбираше, че състоянието й ни най-малко не се подобрява.

Накрая слезе на долния етаж и попита дали ще се намери наблизо човек с познания по медицина. Обясни какво го тревожи и след време доведоха възрастна жена. Тя прегледа очите на Дженифър, езика, попипа под брадичката й, сетне извади нещо от огромната торба, която бе донесла.

— Не е навикнала на тукашния климат, пък и доста й се е насъбрало напоследък, личи си. Това ще помогне да премине треската. — И даде указания на Куин в каква доза и на какви интервали да й дава лекарството, а ако температурата не спадне, да потопи тялото й в студена вода.

Към полунощ Куин изпадна в отчаяние. Напълни ваната, уви голото тяло на Дженифър само в един чаршаф и я понесе по коридора. Болната бе изпаднала в безсъзнание, пробуждаше се сякаш само в редки мигове, ала когато почувства близостта на водата, се възпротиви.

— Разбирам те, мила. Струва ти се студена като лед, но нали трябва да свалим температурата.

Погали я, без да отпуска натиска върху раменете й, сетне продължи да разтрива лицето и шията й с кърпата. Мъчително бавно Дженифър се отпусна, все тъй със затворени очи.

В плен на страха за живота й, до този момент Куин дори не бе забелязал, че я е съблякъл. Гледката на крехкото й голо тяло само засили тревогата: тя очевидно бе напълно изтощена, резервите на организма й отдавна бяха изчерпани.

Когато започна да трепери, той я вдигна и я уви в суха хавлия. После я отнесе обратно в стаята. Не откри никакви одеяла или допълнителни завивки и накрая се принуди да легне до нея, с надеждата топлината на собственото му тяло да се прелее в нейното.

Дженифър пое дълбоко дъх, издиша бавно, сетне притисна глава в сгъвката на ръката му. Куин се усмихна и й помогна да се настани по-удобно. Реши да остане в тази поза още минута-две, след което да се върне в собствената си стая. До сутринта тя по всяка вероятност щеше да се оправи.

Затвори очи просто за да пропъди напрежението и потъна в дълбок сън.

Дженифър имаше чувството, че се носи в тюркоазните води на лагуна, а наблизо съзира ослепително бялата ивица на брега. Палми леко се поклащаха, слънцето нежно галеше лицето й.

Тя се усмихна. Пустинната жега бе далеч. Нямаше го кошмара, наречен Ширан. Тя бе дошла тук да си отпочине и единствен Куин й правеше компания.

Куин? Тя леко се намръщи. Какво правеше Куин при нея? Нямаше представа как се е озовал тук. Нали искаше на всяка цена да се отърве от нея, да я забрави…

Беше я целунал само веднъж, а бе пробудил у нея тъй непознати чувства. Как бе разбрал, че тя е тук?

Почувства едва забележимото му докосване, сетне и усмивката му.

Странно, не бе свикнала да го вижда усмихнат, но когато се случеше, сякаш слънцето изплуваше сред облачно небе. Усмивката му я сгряваше с топлината си. Дженифър обви врата му с ръце и също му се усмихна.

Водата бе дълбока, ала той я държеше здраво и тя се отпусна с наслада, зарадвана от тази близост, от допира на тялото му. Въздъхна и издаде устни за целувка.

Дженифър се размърда и почувства топлината на тялото до нея. Рязко отвори очи и примига.

 

 

Та тя беше в леглото си, извърната към Куин, който с ръката си я притискаше плътно до себе си. Беше дълбоко заспал.

Младата жена се вцепени, опита да си обясни как се е озовал той тук. Спомни си смътно как бе дошъл в стаята й, как й бе говорил, а тя изгаряше от ужасната жега и страхотно главоболие. Беше избърсал лицето й с мокра кърпа, спомняше си добре, после й даваше да пие нещо горчиво.

Внезапно осъзна, че лежи съвсем гола, увита до кръста в чаршафа. Бе отпуснала глава върху рамото на Куин, а гърдите й се притискаха към голото му тяло.

Дълбокото му равномерно дишане й подсказа, че поне той не съзнава какво се е случило. Но как ли бе попаднал тук? Беше я прегърнал тъй здраво, че не би могла да се измъкне против волята му.

Ами сега?

Ако имаше свян, трябваше да се развика ужасена. Та тя никога досега не бе се озовавала в подобно положение. И как тъй не се чувстваше застрашена от присъствието на Куин?

Реакцията й или по-скоро отсъствието на каквато и да било реакция имаше своето обяснение в онова, което й се присъни. А най-вече в нежната загриженост на Куин предишната вечер, когато тя се почувства зле.

Сега вече Дженифър ясно си припомни как я бе потопил в студената вода, как безмълвно я застави да се отпусне, като милваше с кърпата пламналото й тяло… нейното напълно разголено тяло.

Почувства, че се изчервява чак до пръстите на краката. Поотдръпна се от Куин и се взря в лицето му.

Сега за пръв път забеляза ситните бръчици около очите и други, по-дълбоки, които се скриваха под брадата.

Сепната от мислите си, Дженифър понечи да издърпа чаршафа по-нагоре, поне да прикрие гърдите си, преди той да се е събудил. Раздвижването го накара да помръдне, а тя застина, вперила очи в лицето му.

Сънят на Куин предлагаше отдавна забравено чувствено удоволствие, докато в един миг той осъзна, че вече не сънува. Красива жена се бе притиснала към него, а той, в израз на признато завоевание бе прехвърлил крак върху тялото й. Предпазливо повдигна клепачи и насреща му проблеснаха прекрасни сини очи, изпълнени с не по-малко объркване.

По дяволите! Какво бе направил? Озърна се и осъзна, че е заспал в стаята на Дженифър. Спомни си как тя трепереше от студ и той се бе пъхнал в леглото й. Сега лежеше сгушена в сгъвката на ръката му, а с другата той здраво я притискаше към себе си. Куин сведе поглед и установи, че леката завивка вече не е преграда помежду им. Малките изящно оформени гърди на Дженифър опираха в неговите.

За момент на Куин му се стори, че сам е в плен на треската, едва не изпепелила сгушеното в него нежно тяло, после решително издърпа чаршафа и покри гърдите на момичето.

— Как се чувстваш? — попита я с предрезгавял глас, като леко прокара ръка по бузата й.

Що за въпрос? — озадачи се Дженифър, сетне си спомни ужасното главоболие от предишната вечер.

— Много по-добре, благодаря — отвърна учтиво.

Постояха така миг-два, без да могат да откъснат очи един от друг. Куин изстена, затвори очи и потърси устните й.