Джасмин Кресуел
Любов назаем (5)

Пета глава

Без съмнение, доловил опасността, която го грозеше, Робърт все й се изплъзваше. Къщата кипеше в предсватбени приготовления и в суматохата след срещата с Алис, сред постоянно прииждащите лели, чичовци, братовчеди и стари приятели той умело я избягваше. А Джули изпадаше в ярост, подклаждана още повече от съзнанието, че гневът й е нелогичен, като виждаше как той успява да очарова всеки родственик, всеки приятел само с едно ръкостискане.

— Престани да съблазняваш лелите ми с тази усмивка — изсъска тя, когато за секунди се оказаха сами във вестибюла. — Омръзна ми са слушам колко си очарователен! Дори братовчедката Джейн, която е заклета феминистка и мрази мъжете, ми подшушна, че си приемлив екземпляр за човек от мъжкото съсловие.

Робърт се престори на озадачен.

— Нима искаш роднините ти да не ме харесат? — попита той. — А аз мислех, че целим тъкмо обратното. Затова толкова и се старах да се представя в добра светлина.

— Да, но се престара — процеди през зъби Джули. — Ето например защо каза на Франсис, че ще й вземеш снимка с автограф лично от Брус Спрингстийн? И тя ти повярва горката!

Робърт смени озадачената си физиономия с обидена.

— Аз не я излъгах — защити се той. — Тя е сладко хлапе. А с Брус съм се срещал един-два пъти. Той е много отзивчив човек, като го поопознаеш. Веднъж снима клип на мои декори.

— На твои декори ли? — повтори Джули с подчертан сарказъм.

— Е, на декори, на които играех… като статист.

— Мислех, че този филм в Англия е първата ти актьорска проява след дългогодишно прекъсване.

Робърт не намери време да отговори.

— Майка ти идва — измърмори той, а Джули се зачуди дали само й се е сторило, че долавя облекчение в гласа му.

Госпожа Маршал излезе от всекидневната, следвана плътно от сестрата на съпруга си.

— Ето те и теб, Робърт, скъпи — рече тя с доволна ус мивка. — Хелън, искам да се запознаеш с Робърт Донахю, годеника на Джули. От месеци ти говоря за него, а сега мога дори да ти съобщя, че двамата с Джули решиха кога ще бъде сватбата. След шест седмици! — Тържествуваща, тя се обърна към Робърт: — А това е сестрата на съпруга ми Хелън Хатърсли. Гори от нетърпение да се запознае с теб.

Хелън Хатърсли едва чуто изсумтя. Госпожа Маршал отправи ослепителна усмивка към отдавнашната си съперница. Дъщерята на Хелън бе омъжена от няколко години и имаше две хубави, здрави момчета. На госпожа Маршал нерядко й се бе налагало с часове да се възхищава на снимки на внуците на Хелън. Сега обаче щеше да се реваншира за всяка частица от накърнената си гордост.

— Хелън, скъпа, Робърт знае толкова увлекателни истории. Сигурна съм, че ще ти бъде приятно да си поговориш с него. Обядвал е с министър-председателя, представи си! Ще имаме един наистина виден член на семейството. — Това беше не съвсем тънък намек за съпруга на дъщерята на Хелън, който все още си пробиваше път в йерархията на голяма застрахователна компания.

Хелън отново изсумтя, като подаде ръка на Робърт и същевременно се наведе да целуне Джули.

С дяволита гримаса Робърт устоя на критичния й поглед.

— Одобрен ли съм? — попита той, отвръщайки делово на енергичното й ръкостискане.

— Не обичам прибързаните преценки — парира удара му Хелън, — но мога да кажа следното: удоволствие е да видя Джули толкова жизнена. Тя винаги си е била хубава, но бях убедена, че ще стане истински красива, ако намери мъжа, който да разпали огъня в нея. На Джули й трябва човек с темперамент.

Госпожа Маршал хвърли бърз поглед на дъщеря си, поразена до дъното на душата си. „Огън“? „Темперамент“? Никога не бе помисляла подобни неща за по-голямата си дъщеря!

Джули долови скритото задоволство на Робърт, макар че той само се стараеше да поддържа разговора с леля й Хелън. Джули реши да се намеси, преди да е избухнала.

— Робърт наистина разпалва огъня в мен. Самото му присъствие е достатъчно, за да накара кръвта ми да кипне.

Хелън изглеждаше заинтригувана, госпожа Маршал — шокирана, а Робърт просто се усмихна. Ала глухият му глас прозвуча възмутително искрено, щом взе ръката на Джули и я поднесе към устните си.

— Бих искал нашата сватба да е утре — тихо рече той. Притисна нежно устни към дланта й, после сви пръстите й към мястото, което бе целунал. Краката й сякаш внезапно изгубиха способността си да я крепят.

— Е, няма да чакате дълго — намеси се припряно госпожа Маршал. — Краят на август ще дойде, преди да сте усетили. — Явно заобикалящото я напрежение бе засегнало дори нейната непоклатима чувствителност, щом й стана неловко. Сексуалната революция бе преминала като полъх през Чипинг Хил, а в семейство Маршал не бе оставила и следа. Госпожа Маршал дълбоко вярваше, че „огънят“ не е качество на добре възпитаните жени и всяко доказателство за противното силно я озадачаваше.

Пристигането на още една кола с братовчеди спести на Джули някоя забележка, за която впоследствие би съжалявала. Отне й и възможността да остане насаме с Робърт.

Целият следобед премина в същата суматоха по посрещането на гостите. Робърт продължаваше да очарова всеки новопристигнал, а Джули едва сдържаше яда си при всяко негово изказване. Вниманието й дотолкова бе ангажирано с неговите „провинения“, че изобщо не забеляза кога Джон се е върнал от болницата и е заел мястото си до сестра й. Дори вечерта, по време на тостовете, така се подразни от остроумието и галантността, с които Робърт вдигна наздравица за щастието на бъдещите си родственици, та почти забрави, че Джон е единственият й любим, а Робърт — просто актьор, нает да припечели допълнително. Всъщност ако поне за миг бе престанала да се ядосва на Робърт, щеше с удивление да установи, че не е имала време за мрачни мисли, свързани с Джон.

За щастие, вечерята приключи бързо. Роднините вкупом се запътиха към местния хотел, а Джон за последен път се прибра сам при малката си дъщеричка.

Госпожа Маршал, обезпокоена от най-новите си разкрития за своята дъщеря и твърдо решена да не допуска непристойно поведение в къщата си, настоя лично да придружи Робърт до стаята за гости. И Джули нямаше друг избор, освен да се оттегли на походното легло, приготвено за нея в спалнята на Алис. Ще отиде при Робърт по-късно, закле се пред себе си тя, докато изкачваше стълбите заедно с баща си и сестра си. През нощта, дори ако се наложи, в ранните утринни часове, ще отиде и ще му потърси сметка за безобразното държание.

Доктор Маршал целуна дъщерите си за лека нощ.

— И да не бъбрите до среднощ — предупреди ги той. — Искам утре сутринта да поведа една свежа и усмихната булка към олтара.

— Ще бъдем послушни — обеща Алис. — И без това съм толкова уморена, че ще заспя, щом главата ми докосне възглавницата.

Джули й се усмихна, след като баща им затвори вратата.

— Имам чувството, че ако е жив и след петдесет години татко ще ни напомня да си лягаме навреме.

Алис кимна в знак на съгласие.

— Само почакай. Мама всеки момент ще се появи да ни пита дали сме си измили зъбите.

Джули се разсмя и приседна на леглото на сестра си.

— Радвам се, че ни е сложила да спим заедно. През целия ден нямахме никаква възможност да си поговорим.

— Толкова напрегнато беше тези дни, а днес бе истински кошмар — съгласи се Алис. — Не мога да повярвам, че с Джон все още се държим на краката си.

— А аз не мога да повярвам, че малката ми сестричка се омъжва утре. И то за Джон Фарингдън!

Алис я погледна, после отмести очи и поруменя.

— Нали нямаш нищо против? — попита тя. — Макар че… след като видях Робърт, май е глупаво да питам. Двамата сте идеална двойка.

Джули си пое дълбоко въздух, гърлото неочаквано я заболя от напиращите сълзи. Беше си мислила, че чувствата й към Джон са нейната най-съкровена тайна, но Робърт разкри истината, а сега и Алис й признаваше, че е знаела за някогашното й увлечение. Трябваше завинаги да се прости с мечтата си.

— Разбира се, че нямам нищо против — отвърна Джули, чудейки се дали лъже. Дали дълбоко в себе си все още желаеше да застане с Джон пред олтара? Травмата от периодичните одобрявания и сривове в брака му със Сали бе белязала любовта й с тежко чувство за вина. През трите години в Лондон тя никога не се беше замисляла за тази вина, просто я беше потискала с работа и нежелание да се обвърже отново. Но дали можеше най-искрено да каже, че все още го обича?

Джули преглътна буцата, заседнала в гърлото й, и изрече няколкото думи, които със сигурност знаеше, че са истина:

— Надявам се от все сърце двамата с Джон да бъдете щастливи.

Алис отиде до масивния, старомоден гардероб в ъгъла на стаята и повдигна найлоновия калъф, с който бе покрита булчинската й рокля.

— Харесва ли ти? — стеснително попита тя. — Толкова съм дребна, че нищо не ми стои добре.

Джули поглади с ръка диплите на разкошните ръкави.

— Ще изглеждаш великолепно. Моделът е тъкмо за теб. Алис побутна една от множеството тюлени гънки.

— Не мислиш ли, че розите по ръба са прекалено натруфени?

— Мисля, че придават завършен вид на роклята — искрено сподели Джули. — Ще приличаш на младоженка от викторианската епоха. Ще бъде голяма сватба. Двете с мама сте свършили чудесна работа за толкова кратко време.

Алис се изчерви от удоволствие, макар че пръстите й нервно мачкаха една от розите.

— Цялата сватба е като от викторианската епоха — смънка тя, изчервявайки се още повече. — Ние с Джон… изобщо не сме… Той се разведе съвсем скоро. — Алис си пое глътка въздух. — Джули, няма да ми повярваш, но аз съм още девствена. И, да си призная, страхувам се от първата брачна нощ. Боя се, че не ме бива много. Не съм като онези страстни жени от филмите и книгите, дето нямат търпение да легнат едва ли не с всеки срещнат. Аз никога не съм изпитвала подобни желания.

Дори с Джон, мислено възкликна Джули.

— Когато си влюбена, е различно — заговори тя с намерението да прозвучи убедително. Не беше нужно да признава, че е също толкова неопитна, колкото и сестра й. — Ти обичаш Джон и той те обича. Сигурна съм, че като останете сами в някоя страхотна хотелска стая, всичко ще стане съвсем естествено.

— Дано. — Смущението на Алис я накара да избухне в нервен кикот. — Все си представям как закопчалката на сутиена ми не може се откопчее или някоя друга такава щуротия.

— Джон ще намери хиляди вълнуващи начини да се справи с една закопчалка — каза Джули и се удиви сама на себе си, как, за Бога, се бе озовала в това идиотско положение да дава съвети на Алис за сексуалния й живот с Джон Фарингдън! Ако сестра й знаеше колко е неопитна в тази област… И то в много отношения!

— Ще направя всичко възможно Джон да бъде много щастлив с мен, независимо че не е безумно влюбен… — промълви Алис и нежно прокара пръсти по сребърната поставка за булчинския букет, която баба й бе носила в деня на сватбата си.

— Разбира се, че е влюбен…

— Не. Само ме харесва. Но двамата имаме сходни интереси и аз ще бъда добра съпруга. На Вики ще й бъда като майка. А освен това надявам се скоро да родя.

— Ще бъдеш чудесна майка — успя да каже Джули. — Разчитам на двама ви да ме направите леля до края на годината и ти обещавам торта за чудо и приказ за кръщенето.

Алис захвърли сребърното украшение към възглавницата си, видимо набирайки смелост, преди да заговори:

— Знам какво си мислят хората. Че Джон се жени за мен само, защото има нужда от домакиня и нова майка за Вики. Но това не е вярно, Джули.

Джули си спомни разговора с Джон в кухнята, най-искрено се надяваше сестра й да се окаже права.

— Сигурна съм, че той ще бъде безупречен съпруг. Алис се усмихна пресилено и изведнъж сякаш се състари въпреки своите двайсет и две години.

— И двамата не сме кой знае колко темпераментни. Не сме като вас с Робърт. На нас с Джон ще ни бъде… спокойно. А на вас никога няма да ви бъде спокойно и петдесет години да живеете заедно. Робърт е досущ като теб. Самото му присъствие привлича погледите, дори ако само стои, без да говори. Знаеш ли колко съм ти завиждала като малка, че винаги успяваше да привлечеш вниманието към себе си, без изобщо да се стараеш? А после, като пораснахме и момчетата все тичаха подире ти, ужасно исках да приличам на теб. — Тя се разсмя. — За щастие, нищо не се получи. И по-добре, защото нямам представа как щях да се отърва от „обожателите“ си.

— Искала си да приличаш на мен? — повтори Джули, крайно изумена. — А аз, като си помисля, винаги съм искала да бъда като теб, като мама и татко. И все се чувствах виновна и не на мястото си, задето не пожелах да се посветя на медицината.

Усмихната, Алис взе сребърната поставка и я остави на тоалетката.

— Слава Богу, че всичко се нареди идеално накрая. Аз ще се омъжа за Джон, а ти — за Робърт. И двете сме намерили най-подходящите съпрузи. Понякога наистина вярвам в предопределението на съдбата. А Робърт ми харесва — завърши стеснително тя. — Нямам търпение да ви дойда на гости в Америка. Къде ще живеете?

Къде ще живеят ли? Отличен въпрос! Хаотичните чувства на Джули изкристализираха в неудържим пристъп на гняв. Робърт. Този човек й създаваше само неприятности! Как смееше да влиза в дома й и да печели сърцата на близките й, без да се замисля за последствията? Като се има предвид обаянието му, всички до един ще се разстроят, щом Джули им съобщи за развалянето на годежа. Горката й майка няма да има възможност да организира втора сватба. Франсис няма да получи своята снимка с автограф от Брус Спрингстийн. Алис няма да има зет, на когото да гостува в Америка. И най-лошото, Джули ще се изложи като последната глупачка… която са изоставили, защото никой нямаше да повярва, че тя е развалила годежа.

Джули се отдаде на гнева си, без изобщо да си поставя въпроса дали единствено Робърт бе виновен за всичко. Чувствата й бяха твърде объркани и да се ядосва на него като че ли бе най-удачният начин да се справи с тях. Вместо да се чуди защо неговото съгласие за датата на сватбата им толкова я бе вбесило или да се пита защо споменът за неговите целувки разтуптяваше сърцето й така, сякаш е пробягала дълги разстояния с препятствия.

Алис очакваше отговора й, сепна се с известно закъснение тя.

— Още не сме избрали в кой град ще живеем, нито в каква къща. — Реши, че сега му е времето да подготви сестра си за предстоящото разваляне на годежа. — Робърт е толкова зает. Понякога се чудя дали помежду ни би могъл да се получи нормален брак. — Тя пресилено се разсмя. — Според него сигурно ще трябва да се нанесем да живеем в самолета му. А преди да се роди бебето, навярно ще назначи някой акушер-гинеколог за стюард.

Алис се разсмя, без да схване намека.

— Когато хората се обичат силно като вас, винаги намират решение на практическите проблеми — рече тя и се прозя. — О, Джули, извинявай, но наистина ми се доспа.

— Ако искаш, влез в банята преди мен — предложи Джули. — Аз още не съм разопаковала багажа.

След половин час Алис спеше дълбоко. Джули лежеше на тясното походно легло и се вслушваше в звуците на притихващата къща. Щом големият стенен часовник удари дванайсет, не се стърпя. Стана, облече халата и отиде безшумно до вратата. Алис се поразмърда при отварянето й, но не се събуди и Джули незабелязано се промъкна в коридора.

Успокояващата тишина на дома я обгърна, ала не можа да повлияе на настроението й. След като цял ден се бе преструвала пред семейството си, чувството за вина и гневът й бяха готови всеки момент да експлодират. Само разговор с Робърт Бакстър щеше да уталожи яростта й. По дяволите! Щеше най-недвусмислено да му каже за какъв го смята. И ако утре той не променеше поведението си, изобщо нямаше да си помисля да му плаща остатъка от парите. Това би следвало да го вразуми за по-умерена интерпретация на ролята му. Джули се прокрадна покрай някогашната си детска стая, която временно бе приютила леля й Хелън и чичо й Джек. Мина покрай розовата стая за гости, от която се разнасяха равномерните похърквания на деветдесетгодишната братовчедка Джейн. И щом стигна дъното на коридора и синята стая, спря само колкото да си поеме дъх, почука чисто формално и тутакси отвори вратата, преизпълнена със справедливо негодувание.

Робърт беше буден, но неподготвен за посещения. Разположен удобно върху купчина възглавници, се беше зачел в някаква дебела, кафява папка. Само с един бърз поглед Джули успя да забележи, че мъжът е с очила с рогови рамки и нито чаршаф, нито одеяло. Зърнал Джули, той затвори папката и нехайно я хвърли върху нощното шкафче.

— О, здравей — приветства я без следа от смущение, макар че попридърпа чаршафа към кръста си.

Загорелият му от слънцето, широк гръден кош се открояваше на светлината на нощната лампа и Джули преглътна, за да навлажни пресъхналото си гърло. Справедливото негодувание отстъпи място на съвсем други емоции.

— Каква приятна изненада — рече Робърт.

Отправи й топла подкупваща усмивка и спокойно скръсти ръце зад главата си. Сякаш никога не бе правил безумното си изказване, че ще се оженят в края на август. И сякаш изобщо не се опитваше да й напомни за целувките им след всяка подобна усмивка.

Той подканващо потупа леглото до себе си.

— Ела, седни. Много се радвам, че си решила да ме навестиш. Чувствах се самотен.

Сърцето й отново се беше разтуптяло като след маратонско бягане. Нощницата и халатът изведнъж й се сториха не достатъчно прикритие за проницателния поглед на Робърт. Тя прихлупи реверите до брадичката си и пристегна колана.

— Не съм дошла просто да те навестя — рече, долавяйки напрежението в гласа си.

— Тогава за какво?

— Господи, а ти за какво мислиш? За да ти налея малко мозък в главата, ако е възможно. Преди съвсем да сме се провалили.

Робърт не каза нищо. След един безкрайно дълъг миг вдигна ръка и свали очилата си, после се протегна да ги остави върху кафявата папка.

Джули се втренчи в изопнатите мускули на гърдите му и за секунда-две забрави за какво е дошла. Помисли си колко приятно би било да положи глава върху тези гърди и да усети играта на мускулите.

Усети как краката й се подкосяват, рязко извърна глава, преглътна и опита да си спомни какво бе намислила да му каже.

Робърт отново потупа леглото.

— Защо не седнеш, вместо да стоиш на прага като някой ангел отмъстител? — Каза го шеговито, ала думите му носеха и друго, скрито чувство, което Джули в смущението си не можа да разгадае. — Аз не мога да стана, защото съм без пижама. Обичам да спя гол — поясни услужливо той, сякаш тя не беше забелязала, че е съвсем гол, когато се втурна в стаята му.

Стомахът й се сви на топка, щом в представата й моментално изникна яркият спомен за неговото силно мускулесто тяло, изтегнато на леглото. Образът бе толкова притегателен, че Джули дори направи няколко крачки, преди да се опомни. После бързо седна на един плетен стол на безопасно разстояние от мъжа.

— Не съм дошла да бъбрим — заговори тя по възможност сдържано и високомерно, черпейки от последните запаси на самоконтрола, който си бе налагала през трите години самота. — Робърт, трябва да определим някакви граници на твоята роля. Случиха се твърде много непредвидени неща.

— Съжалявам, че мислиш така. А според мен всичко мина доста добре днес следобед.

— Да, но според теб! — възкликна Джули, забравила сдържаността си. — Защо не прецениш ситуацията от моя гледна точка? След като убеди всичките ми роднини, че си идеалният съпруг за мен, какво смяташ, ще стане, като им съобщя, че сватбата се отменя?

Робърт уж се замисли.

— Ще поклюкарстват десетина дни и после ще си намерят друга тема за разговор — предположи той.

— Далечните ми роднини — може би, но не и родителите ми. Нито пък сестра ми. — Съсредоточеният му поглед й действаше крайно смущаващо и тя нервно отметна косата си, която сякаш нарочно се бе разпиляла по раменете й по най-невъобразимия начин. Джули искрено съжали, че не я беше вдигнала на обичайния стегнат кок. — Не трябваше да се съгласяваш с майка ми за датата — рече накрая тя. — Не съзнаваш ли, че тя още другата седмица ще ме накара да купим рокля? Нищо чудно вече да се е обадила на свещеника и в ресторанта!

Робърт обаче изглежда нямаше намерение да участва в жадувания от нея скандал.

— Права си — каза той разкаяно. — Не трябваше да се съгласявам. Извинявай. Ние, актьорите, сме научени да импровизираме, но явно в случая съм попрекалил.

Странно разочарована и все още отчасти напрегната, Джули прие извинението му.

— Мога да си представя защо стана така. Майка ми не проявява капчица такт в подобни ситуации. Но как ще обясним на хората, че няма да има сватба, след като току-що сме я обявили? Не искам да развалям най-щастливия ден на Алис с някой бурен скандал помежду ни.

— Не, няма нужда от скандали — съгласи се той. — Предлагам да изчакаме да мине сватбата и тогава да решим как най-безболезнено да съобщим на родителите ти, че сме развалили годежа. Ще бъде по-спокойно, след като всички се разотидат.

Благоразумието му едва ли не я караше да се чуди защо му е била толкова ядосана.

— А може да им се обадим, като се върнем в Лондон. Така ще имат повече време да се радват за Алис, преди да почнат да се тревожат за мен.

— Чудесна идея — рече ведро Робърт. — Не се тревожи. Ще измислим нещо. Ако искаш, може дори заедно да им се обадим.

Джули колебливо сбърчи вежди.

— Не знам. Ако се държим като приятели, майка ми ще започне тайничко да се надява, че ще се съберем отново.

— Ясно. Тогава стовари вината върху мен. Кажи им, че се интересувам единствено от работата си, че съм деспотичен и арогантен, че не мога да стоя на едно място. Или им намекни, че съм фалирал.

— О, не — спря го Джули. — В такъв случай родителите ми още повече ще настояват да остана с теб. Не, ще им кажа, че си маниак на тема пари и ми е дотегнало да слушам за милионите ти. Това ще ги убеди. Според моите роднини, многото пари са от полза само когато са дарени за медицински изследвания.

Робърт замислено се почеса по брадата.

— Не е ли странно да бъдеш отхвърлен, защото имаш прекалено много пари…

— Жалко, че не си наистина милионер, Робърт — разсмя се Джули. — Какво унизително преживяване: да те зарежат, защото непрекъснато се хвалиш с бляскавите си вложения!

Робърт се подсмихна.

— Уникално преживяване за един милионер, бих казал. — Той се прозя и протегна, демонстрирайки за пореден път играта на превъзходните си мускули. — Извинявай, изтощен съм, дали от чистия въздух, или от трудната роля, която ми измисли. У дома в Щатите обикновено са ми достатъчни четири-пет часа сън на денонощие, а в момента едва си държа очите отворени.

— Не забелязах ролята да те затрудни днес — подметна Джули. — По-скоро ти беше доста забавно. — Чудно защо този факт вече не я дразнеше.

— Не знаех, че ме наблюдаваш толкова внимателно.

— Трябваше да бъда наблизо, в случай че объркаш нещо — побърза да обясни Джули. — Нали се познаваме уж от година.

— Вярно. Както и да е, беше ми приятно да се запозная с роднините ти — отстъпи Робърт. — Макар че никога досега не съм бил в обкръжението на толкова лекари, медицински сестри и други лечители. Няма ли хора с други професии в рода ви?

— Само аз. — Джули усети, че се усмихва, а съвсем доскоро същият въпрос би я засегнал дълбоко. — Родителите ми още не са проумели по какво генетично недоразумение съм станала сладкарка.

— Твоите плодови пити са резултат на генетично чудо, а не на недоразумение — поправи я Робърт сънливо. Понамести се в леглото, като издърпа чаршафа до шията си, пак се прозя и затвори очи. — Би ли изгасила лампата, като си тръгваш?

За своя изненада Джули твърде неохотно се надигна от стола. Чувстваше се удивително бодра. Цялото й тяло кипеше от непозната енергия и желание да извърши нещо вълнуващо, но какво? Тя стана и с отсечени движения отиде да загаси лампата на нощното шкафче.

Протегна се, а Робърт вдигна ръка и леко я хвана за китката.

— Искам целувка за лека нощ от моята годеница — измърмори сънено.

Не я държеше здраво. Джули спокойно можеше да пренебрегне желанието му и да си излезе. Въпреки това тя се наведе, готова да го целуне набързо, по сестрински. В мига, в който устните й докоснаха челото му обаче, Робърт я стисна и я дръпна — не силно, само колкото да загуби равновесие — и тя залитна към леглото. Ръцете му здраво обгърнаха талията й. И тъй, с две мълниеносни, пестеливи движения тя се оказа пленница.

В погледа му, загубил всякаква сънливост, се четеше насмешка и неприкрито желание.

— Мила, май някой трябва да ти покаже как се целува годеник за лека нощ. — Ръката му се плъзна по шията й, за да повдигне брадичката и вече й беше невъзможно да скрие обърканите си чувства. Палците му нежно помилваха миглите й и затвориха очите й. — Ето как се прави — измърмори той.

Джули усети дъха му по кожата си, после допира на устните му върху скулите си. Само още миг, рече си тя. Още миг и ще стана от леглото.

Така. И после така — прошепна Робърт, секунди преди устните му властно да се впият в нейните.

Никой не я беше целувал с такава потресаваща вещина, та да й покаже, че е възможно да изпиташ собственото си изпепеляващо желание в жарта на нечии мъжки устни. Нейната първична женска природа искаше целувката да трае вечно, ала разумът я предупреждаваше да спре, преди да е станало късно. Джули най-строго си нареди да стане и да си тръгне. Очевидно целувките с Робърт бяха опасни за душевното й равновесие и трябваше да се избягват. Никоя разумна жена не би попаднала в подобно абсурдно положение! А тя вече няколко години се мъчеше да си докаже колко е разумна.

Ако можеше да овладее гласа си, щеше да му каже да спре. Ако можеше да вдигне ръце, щеше да хване пръстите му, трескаво вплитащи се в косите й. А ако можеше да помръдне, положително щеше да се отскубне от прегръдката му.

Ала тя не можеше нито да проговори, нито да помръдне. Можеше само да отвръща на целувките му с жажда и настойчивост, които съвсем красноречиво говореха за години те, прекарани в самота, за нейните внезапни, необясними копнежи.

За разлика от нея обаче, Робърт очевидно намери сили да се овладее. Бавно се отдръпна, в изражението му се четяха едновременно съжаление и страст. Пое си дъх на пресекулки и нежно отмести един непокорен кичур от челото й.

— Джули, сладка моя — промълви той. — Мисля, че никой от двама ни нямаше подобно намерение, когато ти се втурна в стаята ми. Но колкото и да те желая, не искам да направим нещо, за което утре ще съжаляваш.

Бученето в ушите й изчезна и Джули постепенно осъзна, че Робърт й е казал нещо, ала за миг, потънала в блаженството на обятията му, не можа да схване смисъла. После значението на думите му й подейства като студен душ. Тя се дръпна към края на леглото, смутена, че е изпитала такова непреодолимо влечение към мъж, когото едва познаваше.

Не бъди прекалено разумна, прошепна й някакъв коварен вътрешен глас. Робърт ще бъде внимателен и мил с теб. Защо просто не се наслаждаваш на удоволствието, докато имаш възможност? Ала семейните схващания бяха твърде дълбоко насадени в съзнанието й и тя бързо се измъкна от леглото — по-далеч от изкушението.

— Трябва да си вървя — измърмори, без да го поглежда. Пое си дълбоко въздух и добави: — Благодарна съм ти, че се овладя.

— Заповядай пак. — Познатата насмешлива нотка отново се прокрадна в гласа му и щом коланът на халата й бе вече здраво завързан, Джули дръзна да се обърне към мъжа. Не можеше да понесе, че той й се присмива. Ала присмехът му бе насочен изцяло към него самия и изчезна безследно, когато погледите им се срещнаха.

— Тръгвай, Джули — сухо рече той. — Толкова си красива, че трябва да съм луд, щом те оставям да си идеш. Върви, мила. Благородството ми се изчерпва.

Изумена, Джули се чу да казва:

— Да беше се изчерпало по-рано — И изхвърча през вратата, преди да е изрекла нещо още по-глупаво. Нещо безумно от рода на: „Моля те, Робърт, люби ме. Твоя съм.“

— Джули? — дочу гласа му през затворената врата, долови неизказания въпрос, съдържащ се в единствената, тихо произнесена дума.

Джули закри ушите си с ръце и хукна по коридора, съзнавайки, че ако спре — дори за миг — ще му даде отговора, който и двамата искаха да чуят.