Джейн Ан Кренц
Светлина в сянката (39)

Тридесет и девета глава

Събраха се в кабинета на Итън на другата сутрин. Бяха доста голяма група, включваща Зоуи, Аркадия, Бони, Сингълтън и Хари Стаг. Итън отскочи до кафенето отсреща и купи шест кафета. Какво толкова, още една добавка към графата „Разни“ в сметката с разходите.

— През цялото време съм бъркала по отношение на Форест — замислено отбеляза Зоуи.

Итън се намръщи. Тревожеше се за нея днес. Бе приела спокойно драматичните събития предната нощ, но тази сутрин определено изглеждаше потисната. Сега най-сетне разбра защо.

— Не се обвинявай, че си объркала кой е лошият в този случай — той седна зад бюрото си. — Права беше, че Престън е убит от някой, който го е познавал добре. Полицията е трябвало да обърне по-голямо внимание на този факт.

— Все пак аз две години обвинявах Форест. Не е чудно, че ме е смятал за наистина побъркана. Престън не е променил завещанието си, защото го е смятал за опасен физически. Просто се е опасявал, че няма да направи най-доброто за компанията.

Аркадия, която седеше на перваза на прозореца, разсеяно поклати крак.

— Итън е прав, не бива да се обвиняваш, задето си мислела, че Форест е убиецът. При дадените обстоятелства предположението ти е било напълно логично.

— Съгласна съм — енергично се намеси Бони. — Логично е да се очаква от полицаите да проверят по-старателно алибито на всеки, свързан с Престън Клийлънд.

— Ако си бяха свършили работата — обади се Сингълтън, — щяха да се натъкнат на интересния факт, че единственият човек, който няма солидно алиби за деня на убийството, е Кимбърли Клийлънд.

— Никой не се заинтересува от нея, дори аз — каза Зоуи.

— Защото е липсвал очевиден мотив — изтъкна Аркадия. — В края на краищата знаела си, че Престън не ти изневерява, защо би ти хрумнало, че може да е убит от друга жена?

— Ако се замисли човек — подхвърли Стаг, докато внимателно разглеждаше логото на кафенето върху пластмасовата си чаша, сякаш там се криеше отговорът на някаква загадка, — Форест има за какво да отговаря даже и да не е натиснал спусъка лично.

— Много си прав — съгласи се Итън. — Ако бе споменал за предположението си, че Престън има връзка, разследването сигурно би тръгнало в съвсем друга посока. Такава, която би отвела право до Кимбърли.

Зоуи обви чашата с пръстите на двете си ръце и се загледа в съдържанието й.

— Това повдига друг въпрос. Ако е подозирал, че жена му има връзка с братовчед му, защо си е затворил очите? Не мога да си представя, че Форест би се примирил съпругата му да го мами.

— Може би я е обичал прекалено много, за да понесе истината — предположи Бони.

— Форест Клийлънд ли? — Зоуи изсумтя презрително. — Той да е влюбен страстно в нещо различно от „Клийлънд Кейдж“! Невъзможно.

— Знаете ли — спокойно се намеси Итън. — Въпросът защо е пренебрегнал възможността Кимбърли да е имала връзка с Престън или с друг наистина е важен — той погледна към Зоуи. — Какво ще кажеш да го попитаме?

 

 

Форест ги посрещна във фоайето на хотела в курорта „Лае Естрелас“. Изглеждаше уморен и мрачен, когато седна срещу тях в едно тихо кътче на просторното помещение.

— Надявам се, че това няма да отнеме много време — каза той, като погледна циферблата на скъпия си часовник. — Току-що се връщам от дълъг разпит в полицията и след няколко минути трябва да се обадя на адвоката, който съм наел за Ким.

— Така значи — каза Итън. — Е, много се извиняваме, че отнемаме от ценното ти време. В крайна сметка, да не би да имаме право на някои отговори. Твоята жена се опита да убие моята снощи, но какво толкова, не става дума за нещо наистина сериозно, нали?

— Спести си сарказма, Труакс. Какво искате вие двамата?

Зоуи го погледна.

— Искаме да знаем защо си затворил очи, ако си вярвал, че Ким има тайна връзка.

Форест изглеждаше стреснат.

— Но аз никога не съм вярвал, че Ким има връзка с Престън или когото и да било друг. И ако трябва да сме точни, не е имала.

— Не, но е била обсебена от Престън — каза Итън.

— Очевидно — Форест разтри слепоочията си. — Но аз не го знаех. По онова време бях много зает с една нова сделка в компанията. Не се задържах много у дома.

— Тогава откъде ти хрумна, че Престън е имал връзка с някого? — попита Итън.

Форест помълча за миг, явно ровеше в спомените си. После сви рамене.

— Ким го подметна случайно един ден малко преди Престън да… — млъкна и се поправи. — Малко преди да го убие. Каза го съвсем небрежно. Сякаш е някаква клюка, която е чула в кънтри клуба. Не мога да си представя защо го е споменала, ако не е вярно.

— Може да не си обърнал внимание — леко повдигна рамене Итън.

Лицето на Форест пламна от гняв.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

Зоуи поклати глава.

— Може би Ким несъзнателно е подхвърлила няколко намека с надеждата да разбереш.

— Защо би искала аз да мисля, че има връзка с Престън? — попита Форест. — Сигурно е била наясно, че ако си помисля нещо подобно, веднага бих подал молба за развод.

— Убедена съм, че е знаела това — тихо каза Зоуи. — Ето защо само внимателно е намекнала по заобиколен начин. Луда е, но не и глупава. Част от нея е била достатъчно разумна и не е искала да рискува удобното си положение като твоя съпруга пред хората.

— Все още не разбирам — каза Форест. — Защо изобщо е трябвало да намеква нещо?

— Не разбираш ли? — попита Зоуи. — Ако ти беше повярвал, че Престън има връзка с някого, с когото и да било, това е щяло да направи собствената й фантазия малко по-реална за нея.

Настъпи кратка пауза, докато Форест обмисляше думите й.

— Не съм мислил за това — каза накрая. — Когато тя подхвърли, че Престън се среща тайно с друга жена, единственото, което ми хрумна, бе, че ти…

— Че имам мотив за убийство — довърши Зоуи.

— Съжалявам — каза сухо Форест. — Но знаех какво означавате един за друг. Опасявах се, че ако си разбрала, че Престън ти изневерява, може да си излязла от кожата си.

— Но не спомена тази вероятност пред полицията — отбеляза тя.

— Не — потвърди той.

— Защото знаеше, че ще мога да контролирам акциите си дори и ако съм в затвора ли?

Форест опря длани на бедрата си.

— Знам, че няма да ми повярваш, но аз наистина мислех, че ще си по-добре в клиниката. Харпър ме увери, че може да ти помогне.

Зоуи си пое дълбоко въздух няколко пъти.

— Никога няма да ти простя това. Имаш ли някаква представа какво беше там? Харпър дори не разрешаваше посещения от приятели на пациентите, защото твърдеше, че пречело на терапията. Не че някой друг, освен членовете на семейство Клийлънд знаеше къде съм, благодарение на теб. Всички, които някога съм познавала, изчезнаха от живота ми.

Челюстта му се скова.

— Може би, ако бях обръщал повече внимание какво става в дома ми, щях да разбера, че лудата е Ким, а не ти. Може би бих успял да я спра, преди да отиде твърде далеч.

Зоуи не знаеше как да отговори на това, затова замълча. Итън не помръдваше на мястото си, но тя долавяше, че той анализира всичко, казано и премълчано между нея и Форест.

— Отношенията ни с Ким не се развиват добре през последните няколко месеца — призна накрая Форест. — Тя пие много. Направи сцена в клуба преди няколко седмици. Избухна гневно без предупреждение. Смятах да говоря с адвоката си за развод, но реших да отложа, докато мине събранието на борда. Знам, че ще ми струва скъпо да се разделя с нея, и ми трябва време да измисля план. Изглежда, сега нещата ще се окажат още по-сложни.

— Вероятно — съгласи се Итън, без в гласа му да проличи и капка съчувствие.

Последва още една неловка пауза. След известно време Зоуи бръкна в яркочервената си чанта и извади един плик. Даде го на Форест.

— Официално пълномощно, с което ти давам право да гласуваш от мое име с акциите ми на годишното събрание на борда на директорите. Знам, че ще постъпиш както е най-добре за компанията.

Пръстите му здраво стиснаха плика.

— Знаеш, че ще се противопоставя на сливането на компаниите.

— Знам.

— Това означава, че няма да разполагам с пари в брой, за да откупя акциите ти, поне още две години. Може би и повече.

— Някак си се досетих за това. Добре че си имам работа — Зоуи стана и метна чантата си през рамо. — Ще тръгваме ли, Итън?

— Разбира се — той стана от мястото си и я хвана за ръка.

Заедно прекосиха фоайето и излязоха под лъчите на топлото, ярко слънце над пустинята. В далечината планините сякаш докосваха безкрайното синьо небе.

Итън й отвори вратата на колата.

— Какво те накара да направиш това?

— Да му дам пълномощното ли? — тя се настани на мястото до шофьора. — Клийлънд не са идеалното семейство, но все пак са семейство. Тази компания им принадлежи. И нещо повече, тя ги поддържа заедно като род. Сега, когато знам, че Форест не е убил Престън, нямам никаква причина да ги съсипвам.

— Макар че са се отнасяли с теб като по-нисш член ли?

Странно и необяснимо защо, Зоуи се чувстваше по-ведра и щастлива, отколкото е била от много дълго време. Усмихна му се, като леко примигваше заради ослепителното слънце.

— Сега изобщо не съм никаква Клийлънд — каза тя.

— Абсолютно вярно — съгласи се той. — Сега си Труакс — той затвори вратата.