Джейн Ан Кренц
Светлина в сянката (11)

Единадесета глава

Събуди се леко замаяна, но далеч не така изтощена, както се чувстваше обикновено след някой от ужасните сънища. За секунди задържа очите си затворени, докато се опитваше да разбере на какво се дължи неспирното писукане, което я бе събудило.

Нещо не бе съвсем наред с леглото. Накрая осъзна, че е сама в него. Разтърси я мисълта за това колко бързо усещането за тялото на Итън до нея й бе станало познато и приятно. Една нощ. Това вероятно не бе хубаво.

Отвори очи и се облегна на възглавниците. Итън го нямаше.

Хвърли поглед към часовника на нощното шкафче и се сети за една от възможните причини за отсъствието му. Беше почти десет. Взря се невярващо в стрелките на часовника. Тя никога не спеше до късно сутрин.

Дразнещото писукане прекъсна мислите й. Отметна настрани завивките, седна на ръба на леглото и се пресегна за телефона.

— Ало?

— При теб ли прекара нощта? — попита Аркадия без предисловия.

— Донякъде.

— Донякъде ли? Там ли беше или не?

— Тук беше.

— Усещах, че вероятно ще стане така — Аркадия изглеждаше доволна. — Издаваше го нещо в начина, по който те гледаше снощи по време на вечерята. Да предполагам ли, че всичко е било много страстно, когато стигнахте в апартамента ти?

— Той каза, че това е следствие от прекалено високата доза адреналин, която и двамата сме получили през деня.

— Свръхдоза адреналин — замислено повтори Аркадия. — Предполагам, че и това е добро извинение за гореща и страстна нощ с почти непознат.

— Точно това си казвам и аз тази сутрин — тя стана и потърси халата си. — Бог ми е свидетел, че ми е нужно някакво обяснение за онова, което се случи снощи. Все още не мога да повярвам, Аркадия. Не съм се интересувала от мъже, откакто… — не довърши изречението си. — Нали знаеш.

— Да знам.

— А снощи сякаш всичките ми задръжки се изпариха. Бе направо неземно преживяване, казвам ти.

Аркадия се разсмя.

— Навярно ти се е сторило малко странно, защото отдавна не си била с никого. Не се тревожи. Имаш право на една дива нощ. Той още ли е там?

— Не. Няма го. Изкушавам се да подхвана обичайните злъчни коментари за мъжете, които си тръгват, без да се сбогуват, но май в този случай трябва да призная, че има смекчаващи вината обстоятелства.

— Като например факта, че вече е десет часът сутринта в делничен ден и го чака работа ли?

— Да. А и мен също. Току-що се сетих, че имам среща с клиент в единадесет, а трябва да уредя и поправките в дома на семейство Тейлър. Изобщо не ми се мисли какво ще кажат, като видят какво се е случило с разкошната им испанска ракла.

— Спокойно. Тъкмо ще имат нещо интересно за разказване на следващия коктейл.

— Искрено се надявам да видят нещата в тази светлина — Зоуи притисна телефона с рамо, нахлузи чехлите се и зашляпа към кухнята. — Не мога да повярвам, че спах толкова до късно. И толкова дълбоко. Изобщо не съм го чула да излиза.

— Сигурно не е искал да те буди.

— По-вероятно е предпочитал да не му се налага да дава обичайните любезни обещания, че ще се обади някой път. — Тя взе чайника и го напълни с вода. — Ако съдя по онова, което ми каза за досегашния си опит, по всичко личи, че Итън Труакс има проблем с обвързването.

— Какъв е досегашният му опит?

— Призна, че се е женил и развеждал три пъти.

— Права си, май не си пада особено по постоянството. Но пък и ти съвсем не търсиш сериозна, дълготрайна връзка в момента, нали?

Това бе тъжно, но напълно вярно. Една сериозна връзка предполагаше искреност, доверие и голяма близост, от каквато тя се страхуваше.

— Имаш право — включи чайника и отвори кутията с любимия си чай. — И все пак три брака и три развода са малко стряскащи.

— Изобщо не са — тихо се обади Аркадия. — Двете с теб познаваме някои наистина страшни типове. Итън Труакс не е от тях.

— Няма да споря.

— Не че искам да сменям темата, но поглеждала ли си днешния вестник? — попита Аркадия.

Зоуи понечи да каже „не“, но забеляза сутрешното издание на „Уиспъринг Спрингс Хералд“ на кухненската маса. Итън сигурно го е намерил пред вратата и го е прибрал, преди да излезе. Запита се дали би трябвало да се развълнува от учтивия му жест. Може пък да го е прибрал за собствено удобство, за да го прочете, преди да излезе за работа. Това бе проблемът с мъжете, които се страхуват от обвързване. Човек не знае как да тълкува действията им.

— Тук е — отвърна тя в телефонната слушалка. — Но не съм го чела.

— Защо не хвърлиш поглед към статията по средата на втората секция?

— О! Трябва ли да се притеснявам за нещо?

— Зависи.

Зоуи пристъпи по-близо до масата и видя, че вестникът е оставен отворен на същата страница от втората секция. Нямаше как да пропусне заглавието.

„Жител на „Дезърт Вю“ признава, че е убил жена си“.

Обзе я безпокойство.

— Колко лоши са нещата? — попита тя. — Онзи любезен детектив, Рамирес, който записа показанията ни вчера, обеща, че ще се постарае да не ме замесват.

— За теб определено не става дума. Нито ти, нито „Инхансд Интериърс“ сте споменати по име. В историята не са намесени и семейство Тейлър. Говори се просто за изстрели в частен дом.

— Това е чудесно. Ами Итън? Това беше първият му случаи тук, в Уиспъринг Спрингс. Получава ли полагаемата му се слава като герой на деня?

— Това е забавното — заяви Аркадия. — Прочети последните няколко параграфа.

Зоуи се вгледа по-отблизо и видя, че Итън ги е отбелязал с дебела стрелка.

Говорител на полицията призна, че убийството вероятно никога не би било разкрито без усилията на частния детектив, който проследил Мейсън до къщата вчера. „Неговото разследване на изчезването на Дженифър Мейсън доведе до разрешаването на случая“, заяви говорителят.

Свързахме се за коментар с представител на „Раднър Секюрити Системс“, местна компания, която осигурява охраната на „Дезърт Вю“, както и на различни фирми в района. Той отнесе въпросите към главния изпълнителен директор Нелсън Раднър, който на свой ред отказа да коментира, като се позова на дългогодишните традиции за поверителност.

— „Раднър“ ли? — Зоуи сграбчи вестника. — Глупавият репортер е объркал агенцията.

— Вероятно е решил, че детективът работи за тях, защото всеки знае, че тази компания е едрата риба в охранителния бизнес тук.

— Репортерите не бива да разчитат на предположения — ядосана, тя удари с вестника по ръба на масата. — Те трябва да отразяват фактите.

— Така ли? И откога? Аз не знам такова нещо.

Зоуи въздъхна.

— Горкият Итън. Рискува живота си, свърши цялата работа, а даже не му признават заслугите.

— Погледни от добрата страна на нещата. Бил е в леглото ти снощи, нали? А това е повече, отколкото е успял да направи, който и да било мъж от доста време насам.