Джейн Ан Кренц
Светлина в сянката (10)

Десета глава

Вратата на кабинета на Иън Харпър се отвори. Влезе Вениша Макалистър, стиснала куп медицински папки. На кръглото й лице бе изписано неодобрение. Заради ореола от сиви къдрици, малките очила и старомодните костюми тя напомняше на Иън за баба му. В нейната къща винаги имаше курабийки във фурната и тежък кожен колан наблизо. Старата не се колебаеше да използва грубия колан върху гърба на жалкото мъжле, ако не спазва точно някое от многото правила. Нали не искаш да станеш като баща си?

— Донесох записките си по случая на Сара Клийлънд — каза Вениша. — Но не разбирам защо искате да се ровим в тях отново, този следобед съм доста заета.

— Моля, седнете — каза Иън. — Имам новини.

Разговорът нямаше да бъде никак приятен. Не харесваше особено Вениша, но не можеше да пренебрегне факта, че тя знае за случая „Клийлънд“ повече от всеки друг в „Менър“. Освен това имаше и силен личен интерес да види Сара отново в болницата.

— Какви новини? — поиска да знае психиатърката.

— Леон Грейди намери тази Клийлънд.

— Не разбирам. — Вениша тежко се отпусна на един от двата стола пред бюрото. Сакото от костюма й се вдигна около обемистата й талия. Придържаше папките, които бе донесла, с две ръце в скута си. — Казахте ми, че тя и другата пациентка, която избяга онази нощ, са загинали при пожар в някакъв хотел в Мексико.

— Явно са инсценирали смъртта си. Или поне Клийлънд го е направила.

— Разбирам — докторката свали очилата си и разсеяно ги избърса с края на бялата си блуза. — Това е удивително. Изобщо не бих предположила.

— Преди няколко дни хакер с прякор Гофър се свързал в интернет с Грейди. Този тип твърдял, че е проникнал във файловете на някакъв човек, който продава фалшиви самоличности в мрежата. Успял да копира някои от файловете, преди онзи да разбере, че има натрапник.

— Невероятно. Чувала съм за подобни неща, разбира се, но никога…

— Хакерът твърдял, че има информация за наш пациент и че би ни я продал срещу определена сума — допълни Иън, подразнен от прекъсването.

— Разбирам — Вениша върна очилата на мястото им. — Вие какво направихте?

— Съгласих се да му бъде изплатена солидна сума. Грейди направи сделката. Каза ми, че в замяна на парите е получил име, някои лични данни и сведения, че Клийлънд е в Лос Анджелис. И двамата сме на мнение, че той трябва първо да намери жената и да се увери в самоличността й, преди да уредим да бъде върната обратно тук.

— Разбира се. Никак не би било добре да грабнем от улицата погрешния човек. Има закони срещу това.

Иън скръцна със зъби. Понякога му се струваше, че Вениша Макалистър няма особено високо мнение за професионализма му.

— Грейди замина за Лос Анджелис преди няколко дни — каза той. — А после изчезна.

— Изчезна ли?

— Очевидно е решил да измени на клиниката и да предаде доверието ми. Не знам със сигурност какво възнамерява да прави с информацията, която притежава относно Клийлънд, но съм уверен, че не крои планове как да я върне в „Менър“.

— Но къде е той?

— За щастие, госпожица Лийдс заподозряла нещо нередно в поведението му почти веднага и взела мерки. Наредила на Ал Дръмър от счетоводството да го държи под око, като следи разходите по кредитната му карта от „Кендъл Лейк Менър“. Грейди наистина я е използвал, за да стигне до Лос Анджелис. Там взел кола под наем и след това изчезнал.

Вениша изглеждаше объркана.

— Къде е отишъл?

— Според госпожица Лийдс вероятно там, където в действителност се намира пациентката Клийлънд. В момента тя се опитва да открие нещо повече по въпроса.

— Но какво, за бога, смята да прави Грейди?

— Не съм сигурен, но мисля, че е измислил начин да спечели пари от информацията, която е получил от хакера. Вероятно чрез изнудване.

В малките очички на Вениша проблесна възмущение.

— Трябва да ви кажа, доктор Харпър, че аз отдавна имах съмнения относно професионалното му отношение и отдаденост на работата. Никога не съм вярвала, че поставя на първо място интересите на клиниката и на пациентите.

Не думай, каза си наум Иън. Но успя да запази старателно отработения израз на всеотдаен професионалист.

— За нещастие вашите съмнения се оказаха основателни. Нещата винаги изглеждат пределно ясни, като погледнем назад, нали?

— Пациентката е била без терапия и лекарства цяла година. Не мога дори да предположа доколко се е влошило състоянието й.

— Съгласен съм с вас. Положението е доста критично.

Вениша изправи гръб и стисна още по-здраво папките си.

— Трябва да я върнем тук незабавно. За нейно добро.

Защото си имаш собствени планове за нея, помисли си Иън. Но не го каза гласно. Това, което Макалистър иска да прави с жената, след като бъде прибрана отново в клиниката, не го интересуваше. Неговата единствена цел бе да си върне изключително доходоносната пациентка.

Вратата отново се отвори. Влезе Фенела Лийдс.

— Имам адреса на Сара Клийлънд — студено съобщи тя. — Намерих го в съобщенията, които са си разменяли чрез електронната поща Грейди и онзи хакер. Грейди го бе изтрил, но аз успях да го възстановя. Той винаги е бил небрежен по отношение на документите.

Красивото лице на секретарката бе спокойно и безизразно както обикновено. Иън все още не можеше да повярва, че я е имал в леглото си известно време. В началото на кратката им връзка той се бе смятал за късметлия. Но когато тя престана да се интересува от него и я прекъсна, бе безкрайно облекчен.

Фенела бе единствената жена след баба му, която всяваше страх у него.

— Къде е Сара? — попита Вениша.

Госпожица Лийдс хвърли поглед на бележките си.

— Градчето се нарича Уиспъринг Спрингс. Намира се в Аризона. Сега тя се казва Зоуи Лус.

— Ами Грейди? — попита Иън. — Откри ли и него?

— Не. Очевидно е достатъчно хитър, че да не използва корпоративната си кредитна карта, когато плаща нощувките и храната си. Вероятно знае, че така лесно бихме го проследили.

— Е, той е най-малкият ни проблем — заяви Иън. — Ще се разправяме с него по-късно. Най-важното сега е да върнем Сара. Ще изпратя двама от санитарите, които я познават и които са обучени да се справят с трудните пациенти. Повикай Дръмър от счетоводството да дойде тук. Ще му наредя да осребри пътните им разноски. Освен това искам да му напомня да пази всичко в тайна.

— Разбира се — съгласи се Фенела. — Последното, което бихме желали, е някой от клиентите ни да разбере за случая. Плащат ни, за да избягваме точно такава публичност.

Пет минути по-късно Ал Дръмър влезе в кабинета. Ако Вениша му напомняше за баба му, помисли си Иън, то Дръмър му приличаше на строгия, сипещ огън и жупел проповедник, чиито проповеди старата го бе карала да слуша всяка неделя — същия, който бе шокирал паството си, тъй като го бяха арестували с проститутка през един уикенд във Флорида.

Иън му изложи накратко положението.

Блясъкът в очите на счетоводителя би могъл да се опише единствено като праведен гняв.

— Казах ви, че на Леон Грейди не бива да се поверява корпоративна кредитна карта — заяви Дръмър.