Джейн Ан Кренц
Светлина в сянката (1)

Първа глава

Стените крещяха насреща й.

— О, по дяволите! — прошепна Зоуи Лус. Спря до вратата на празната спалня и впери поглед в белите стени. Не сега. Не днес. Не и този път. Тази работа наистина ми е нужна.

Стените ридаеха. Страхът пулсираше през пластовете мазилка и прясното покритие от искрящо бяла боя, нанесено отгоре й. Мълчаливите викове рикошираха в пода и тавана.

Тя притисна с пръсти слепоочията си в инстинктивен и напълно безполезен жест. Затвори очи, като се опитваше да събере сили да се противопостави на острите проблясъци на ослепителна ледена светлина, които преминаваха през нея и се събираха в сковано от мраз езеро някъде близо до стомаха й.

Дейвис Мейсън я следваше толкова отблизо, докато прекосяваха коридора, че се оказа само на крачка зад гърба й, когато тя внезапно спря. Неволно се блъсна в нея.

— О, извинете ме! — той се олюля, но успя да запази равновесие. — Не внимавах достатъчно.

— Вината е моя.

Тя леко се извърна и се отдалечи от вратата на спалнята обратно към коридора, като се надяваше поведението й да не се набива на очи. Тук, отвън, положението бе далеч по-добро. Можеше да се справи. Обърна се към Дейвис, като се надяваше усмивката й да излъчва ведрост и самоувереност. Не й беше никак лесно на фона на приглушените викове, които все още дочуваше откъм спалнята.

Искаше да се махне от тази къща. Незабавно. Каквото и да се бе случило там, бе нещо лошо.

— Хей… — Дейвис леко докосна рамото й. — Добре ли сте, Зоуи?

Тя отново се усмихна неуверено. Беше й сравнително лесно да му се усмихва. Той имаше изискан вид и елегантен стил с точно премерена доза небрежност. Ако беше кола, би бил лъскав европейски спортен модел. Ако се съди по просторния дом, по ръчно ушитите риза и панталони и пръстена му с оникс и диаманти, беше също и богат. Накратко, помисли си тъжно тя, до този момент го бе смятала за идеалния клиент.

Сега, разбира се, всичко бе различно.

— Да, добре съм.

Зоуи направи няколко дълбоки вдишвания, като използва техниката, която бе усвоила в курса по самозащита. Опита се да си припомни напътствията на инструктора и да потърси центъра на спокойствието, който би трябвало да се намира някъде дълбоко в нея. За нещастие все още не бе успяла да овладее тази част от програмата. Усещаше единствено как я връхлита особено тежък пристъп на паника.

— Какво има? — Дейвис изглеждаше наистина загрижен.

— Просто пристъп на главоболие — отвърна Зоуи. — Често ми се случва, когато забравя да закуся.

Толкова лесно й се удаваше да лъже напоследък. Но пък беше натрупала и доста опит в това отношение. Колко жалко, че не бе достатъчно хитра, за да убеди и себе си, помисли си тя. Малко самозалъгване би било добре дошло в този момент.

Дейвис продължи да я наблюдава напрегнато още няколко мига, после се успокои.

— Пропуснали сте сутрешната си доза кофеин?

— И храна. Свързано е с кръвната ми захар. Би трябвало да съм по-внимателна — налагаше се бързо да смени темата на разговора, затова се извърна назад към спалнята и изтърси първото, което й мина през ума. — Какво е станало с леглото?

— Леглото ли?

И двамата погледнаха към широкото празно място на непокрития дървен под между две масивни нощни шкафчета в испански колониален стил.

Зоуи преглътна притеснено.

— Останалата част от жилището е напълно обзаведена — отвърна му. — Нямаше как да не забележа, че тук няма легло.

— Тя го взе — мрачно отвърна Дейвис.

— Бившата ви жена ли?

Мъжът въздъхна.

— Тя обичаше проклетото легло. Месеци наред обикаля магазините, докато го избере. Кълна се, че то означаваше повече за нея, отколкото аз. Когато ме напусна, това бе едно от малкото неща, които настоя да вземе, освен личните си вещи.

— Разбирам.

— Знаете как е при развод. Понякога най-ужасните скандали са за най-малките и глупави неща.

Каквото и да е било, помисли си Зоуи, липсващото легло в никакъв случай не е било малко.

— Разбирам.

Дейвис се вгледа изпитателно в лицето й.

— Главоболието засилва ли се?

— Ще се оправя, щом хапна и пийна чаша кафе — увери го тя.

— Ето какво ще направим. Видяхте останалата част от къщата. Сигурен съм, че вече имате обща представа. Защо не си починем, докато хапваме в клуба? Така ще можем да обсъдим първите ви впечатления.

Само мисълта да сложи нещо в уста накара стомаха й да се разбунтува. От опит знаеше, че няма да може да понесе каквато и да било храна, докато не премине обзелата я скованост. Можеше и да не стане бързо. Това бе един от наистина сериозните случаи и я бе сварил напълно неподготвена.

Грешката си беше само нейна. Знаеше, че не бива да влиза, в която и да е стая така безразсъдно. Но беше толкова погълната от плановете за вътрешно преустройство, толкова целеустремена, а и останалата част от просторното жилище изглеждаше толкова нова, толкова чиста. Просто не бе очаквала никакви проблеми и както често се случва, бе платила скъпо.

— С удоволствие бих обядвала с вас, но ще трябва да го отложим за друг път — нарочно погледна към часовника си. — Имам друга среща следобед и трябва да се подготвя за нея.

Дейвис изглеждаше разколебан.

— Ако наистина сте сигурна.

— Съжалявам — тя се опита да придаде леко извинителен тон на думите си. — Наистина се налага да тръгвам, а и вие сте прав, видях всичко, което трябва да знам засега. — И почувствах много повече, отколкото някога съм искала, много ви благодаря. — Имам и скиците, които ми дадохте преди. Ще направя копия и ще нарисувам няколко примерни проекта, които да ви дадат представа за идеите ми.

— Много ще се радвам да видя рисунките — Дейвис погледна към спалнята и тъжно поклати глава. — Признавам си, че не ми се удава да си представям идеите. По-лесно ми е, когато мога да видя нещата нагледно.

— Винаги е по-лесно с рисунка. Изчакайте за малко, докато проверя в бележника си.

Тя бръкна в обемистата си чанта, една от шестте подобни, които имаше в различни цветове. Всяка от тях й служеше едновременно и за делово куфарче, и за дамска чанта. Днес бе избрала резервната, защото харесваше контраста с тъмновиолетовия си костюм от сако и панталони.

Порови в дъното на чантата, в която имаше малък фотоапарат, скицник, сантиметър, прозрачна пластмасова кутия с разноцветни флумастери и маркери, диплянка с мостри от различни платове и антична дръжка за врата във формата на голяма месингова топка, която й служеше за ключодържател. Бележникът, в който записваше предстоящите си ангажименти, бе на дъното. Измъкна го и го разгърна.

— Ще нахвърля някои идеи на хартия — бодро започна тя — и ще се опитам да подготвя някои предварителни планове до края на седмицата. Какво ще кажете да се срещнем в моя офис в петък следобед?

— В петък? — Дейвис явно бе разочарован. — Дотогава има цяла седмица. Трябва ли да чакаме толкова време? Иска ми се да започнем колкото е възможно по-скоро. Истината е, че тази къща е ужасно потискаща, откакто жена ми си тръгна.

Да, обзалагам се, че е така, помисли си Зоуи.

— Разбирам — изрече на глас, като се опитваше да звучи съчувствено. Не й беше лесно, тъй като косъмчетата на тила й все още бяха настръхнали, както и по ръцете й, скрити от ръкавите на лекото сако.

— Старая се да не проявявам излишна припряност — обясни Дейвис. — Но разводът ми излиза скъпичко. Имам чувството, че ще получавам сметки от адвокатите си още дълго време.

По всичко личеше, че се намира в отлично финансово състояние след развода. Очевидно притежаваше скъпо жилище и бе готов да й плати щедро, за да го преустрои и обзаведе наново, а освен това членуваше в елитен кънтри клуб. Тези неща обаче не би могла да изрече гласно.

Много бързо се учеше да бъде дипломатична с наскоро разведените, тъй като бе открила, че те представляват голям интерес за специалистите по вътрешен дизайн като нея. Хората, които се съвземаха след разбит брак, често копнееха да променят вида на жилището си като един вид терапия, която да им помогне да преодолеят емоционалната криза, причинена от раздялата.

Прелисти набързо бележника, като си даваше вид, че проверява ангажиментите си. После рязко и категорично затвори кожените му корици.

— Опасявам се, че графикът ми е много натоварен. Петък е единственият ден, в който мога да отделя на този проект нужното време. В два часа удобно ли ви е?

— Изглежда, нямам голям избор — Дейвис никак не беше доволен. Бе свикнал да получава онова, което иска. — Нека да е петък. Не че проявявам нетърпение. Просто много ми се иска да започнем работа по проекта.

— Разбира се. След като човек вземе решение за преустройство на личното си пространство, е напълно естествено да бърза с осъществяването му — тя говореше уверено, като се стараеше да звучи професионално и делово. — Но цялостното обновление на едно жилище е сериозно начинание и грешките на толкова ранен етап могат да се окажат изключително скъпи.

— Да, разбрах това по трудния начин — той отново погледна към спалнята. — След като пребоядисах тази стая, ми стана ясно, че се нуждая от помощта на специалист. Не мислех, че мога да сбъркам само като направя стените бели, но веднага щом свърших, разбрах, че не изглежда добре. Искаше ми се да е светло и ведро, а вместо това… — сви рамене и остави изречението недовършено.

Вместо желания уют спалнята имаше вид на зала за аутопсии или за балсамиране, довърши наум Зоуи. Дори и яркото слънце на Аризона, чиито лъчи танцуваха по сапфиреносинята вода в басейна отвън, не можеха да притъпят това внушение. Част от неприятното впечатление можеше да е причинено от искрящо бялата боя, но тя знаеше, че истинският проблем е в онова, което се е случило между тези стени. Някои неща не можеха да се скрият под нов пласт мазилка.

Знаеше също, че господин идеалният клиент не осъзнава чувствата, заключени в спалнята. За свое безкрайно съжаление Зоуи никога не бе срещала човек, който да усеща тези неща като нея — като чиста, първична енергия. Но бе имало достатъчно случаи, при които други хора реагираха необяснимо и подсъзнателно на атмосферата в дадена стая и това я бе убедило, че мнозина усещат и чувстват пространството около себе си на някакво дълбоко психично ниво.

Освен това бе платила скъпо, преди да се научи да не споделя подсъзнателните си прозрения.

— Избрали сте чисто, искрящо бяло — отстъпи още малко назад, отдалечавайки се от вратата на спалнята. — Знам, че този цвят би трябвало да изглежда просто и непретенциозно, но всъщност с него се работи трудно, защото отразява толкова много от ярката слънчева светлина, особено тук, в пустинята. Освен това се получават и много студени сенки, когато се добавят мебелите. В крайна сметка това напълно унищожава хармонията и спокойствието. Направили сте много добре, като сте спрели да боядисвате, след като сте приключили с тази стая.

— Разбрах, че съм на грешен път — Дейвис я подкани с жест да продължи нататък пред него. — Трябва да ви кажа, Зоуи, че когато реших да наема професионален съветник по вътрешен дизайн, нямах особено високо мнение за това фън шуй, което правите.

— Много хора се съмняват в него, докато не видят резултатите.

— Знам, че е модерно, разбира се. Дамите в кънтри клуба много си падат по него. Когато Хелън Уеймът ми даде името ви, не можеше да спре да се хвали как напълно сте променили дома й след развода. Каза, че едва не го обявила за продан заради лошите спомени, които били свързани с него. Тя твърди, че вие сте създали изцяло нова атмосфера.

— Проектът за къщата на госпожа Уеймът беше много интересен — бе съвсем близо до входната врата. Още няколко минути и щеше да се махне от това място. — Тя ми даде пълна свобода на действие.

— Посъветва ме и аз да направя така. Преди няколко месеца, след като Дженифър се изнесе, щях да кажа, че цялата тази история с подреждането на мебелите, с цел да се регулира потокът на отрицателната и положителната енергия не е по вкуса ми. Но колкото по-дълго живея сам тук, където всичко е както го остави тя, толкова повече се убеждавам, че може да има известна истина в дизайнерските ви теории.

— Аз не работя само в определен стил на фън шуй — за свой ужас осъзна, че говори прекалено бързо. Дръж се нормално. Знаеш как да се справиш. — Използвам елементи от няколко различни школи и ги комбинирам с организационните принципи на други класически дизайнерски традиции, като васту например.

— Какво е това?

— Древна индийска наука, която дава основните начала в архитектурата и проектирането. Използвам също и най-важните, според мен, елементи от съвременните теории за хармонията и пропорциите. Тоест стилът ми е доста еклектичен.

Всъщност, до голяма степен го оформям в процеса на работата, добави наум. Но клиентите не обичаха да чуват подобни неща.

Ускори крачките си към изхода, тъй като отчаяно се нуждаеше от чист въздух. След преживяването в спалнята чувствителността й бе изострена и сега имаше чувството, че другите стени на жилището са заредени с мрачни и зловещи емоции. Трябваше бързо да се махне от това място.

Най-накрая стигна до покритото с теракота фоайе. Мъжът беше точно зад гърба й. Той отвори вратата и тя се измъкна навън, където се усещаше успокоителната топлина на първите ноемврийски дни.

— Сигурна ли сте, че се чувствате достатъчно добре, за да шофирате по обратния път? — попита Дейвис.

Дръж се нормално.

— Имам си резервни енергийни запаси в колата — поредната лъжа. Май наистина ставаше много добра в това.

— Е, добре. Всичко хубаво. Ще се видим в петък.

— Точно така. В петък.

Надяваше се, че усмивката й изглежда ведра и професионално делова. Стисна още по-здраво резедавата си чанта и бързо се отправи към автомобила си. Опитваше се да не изглежда така, сякаш бяга от крещящата къща.

Въздъхна с облекчение, когато стигна до колата. Рязко отвори вратата, хвърли чантата на предната седалка, седна зад волана, сложи тъмните си очила, запали мотора и всичко това й се стори като едно-единствено движение.

Ръцете й все още трепереха. „Последица от покачването на адреналина“, предположи тя. Не й бе за пръв път. Можеше да се справи.

Но трябваше здраво да стисне кормилото, за да се измъкне от това затворено пространство.

Вляво се простираше обширно и невероятно зелено игрище за голф, което беше част от земите на кънтри клуба „Дезърт Вю“. На територията му бяха разположени елегантни къщи като тази на Мейсън.

Отвъд яркозелените площи се простираше каменистата пустиня Сонора и невисоките хълмове на близката планина. Земите на голф клуба и съседния град Уиспъринг Спрингс бяха само на един час път от Финикс, достатъчно близо, за да се възползват от идващите туристи, но достатъчно далеч, за да избегнат натовареното движение и задръстванията на големия град.

Суровата суха околност й се бе сторила странна и чужда, когато се бе преместила тук преди година, но след известно време бе започнала да я чувства доста близка и дори уютна. Бе открила неочаквана красота в пустинята, с нейните забележителни изгреви и залези и поразително дълбокия контраст между светлината и сянката. Винаги я бяха привличали контрастите, а в това място нямаше никаква мекота и изтънченост.

Решението да се премести в Уиспъринг Спрингс беше правилно, мина й през ума, но може би трябваше да премисли наново избора си на кариера, който бе направила по същото време. Да се заеме с вътрешен дизайн й се бе сторило съвсем естествено и логично. В крайна сметка имаше опит в областта на изящните изкуства, набито и опитно око и със сигурност знаеше как да почувства атмосферата в едно жилище. Освен това бе чудесно, че нямаше нужда от допълнително образование или квалификация, за да започне легално да се занимава с този бизнес. Но днешната среща бе достатъчна да я накара да се замисли отново над въпроса.

От малката кабина на портала излезе пазач в униформа. Емблемата на сакото му в защитен цвят показваше, че е служител на „Раднър Секюрити Системс“. Той я поздрави любезно, пожела й приятен ден и се върна в обзаведеното си с климатик убежище, за да отбележи в дневника минаването й.

Охраната бе много строга в това внимателно подредено островче на богатството и високото социално положение, но някой в жилището на Мейсън не бе имал голяма полза от това.

Зоуи изчака да се отдалечи достатъчно от портала и да поеме към центъра на Уиспъринг Спрингс, преди да вземе телефона си. Набра единствения номер, който бе закодирала за бързо избиране.

Аркадия Еймис отговори на третото иззвъняване, като съобщи с ниския си гърлен глас името на магазинчето за сувенири, което притежаваше:

— Галерия „Еуфория“.

Аркадия продаваше уникати и скъпи подаръци на заможни клиенти, но Зоуи бе почти сигурна, че би могла да продаде и пясък тук, в пустинята, с този неин глас.

Аркадия бе най-добрата й приятелка, по-точно единствената й приятелка. Някога имах и други приятели, помисли си Зоуи. Но това бе много отдавна, когато бе имала истински живот, без да се крие в сенките.

— Аз съм — каза Зоуи.

— Какво има? Нещо се е случило с господин идеалния клиент?

— Много си права.

— Решил е, че в крайна сметка няма да те наеме? Какъв глупак! Но не се притеснявай, ще има други като него. Броят на разводите не е намалял особено.

— За съжаление Мейсън не промени намеренията си — отвърна Зоуи с равен глас. — Ще ми се да го бе направил.

— Да не би нещастникът да ти е налетял?

— Не, държа се напълно прилично.

— Би трябвало да е богат, защото всеки, който живее в „Дезърт Вю“, определено е тъпкан с пари — търпеливо продължи Аркадия. — Тогава какво е станало?

— Мисля, че господин идеалният клиент вероятно е убил жена си.