Греъм Мастертън
Маниту. Кошмар в Манхатън (2)

Първа глава
Нощна поява

Ако си мислите, че животът на ясновидеца е лесен, трябва някога да се опитате да гадаете по петнайсет пъти на ден, при 25 долара на всяко гадаене и чак след това да решите дали такъв живот би ви харесал.

В момента, в който Карин Тенди се консултираше с докторите Хюс и Мак Ивой в болницата „Монахините от Йерусалим“, аз развеждах старата госпожа Уинконсис из бъдещето й с помощта на колода карти таро.

Седяхме в затъмнена стая в моя апартамент на Десето авеню около покрита със зелено сукно маса. От ъгъла се носеха благовонни пушилки, а моят автентичен, имитиращ антика фенер, хвърляше загадъчни сенки наоколо. Г-жа Уинконсис беше сбръчкана стара дама и миришеше на изветрял парфюм и лисичи кожи. Тя ме посещаваше всеки петък за подробно резюме на предстоящите седем дни.

Докато разполагах картите в келтски кръст, тя се въртеше, душеше и надзърташе към мен през масата, като проядена от молци хищна птица, която дебне жертвата си. Знаех, че умира от желание да ме попита какво виждам, но аз никога не издавах и намек за това, докато всички карти не бъдат разстлани върху масата. Колкото повече напрежение, толкова по-добре. Трябваше първо да изиграя цялото представление с намръщването, въздишките, хапането на устни и влизането в контакт със сили от отвъдния свят. В края на краищата, нали затова ми плащаше по 25 долара? Но тя не можа да издържи на изкушението и когато последната карта вече бе на мястото си, се наведе напред и попита:

— Какво има, г-н Ърскин? Какво виждате? Има ли нещо за Татко?

Тя наричаше „Татко“ г-н Уинконсис, дебел, кисел и стар управител на магазин, който палеше пура от пура и за когото най-мистичното нещо в живота бяха конните състезания. Г-жа Уинконсис никога не го бе казвала, но от приказките й беше очевидно, че най-голямата й мечта е сърцето на Татко да не издържи и тя да наследи богатството на Уинконсисови.

Погледнах към картите с моята обичайна, добре обмислена вглъбеност. Знаех за таро не по-малко от всеки друг, който бе прочел книгата „Тарокът — лесен и достъпен начин за гледане на карти“, но стилът е това, което придава достоверност на представлението. Ако искаш да бъдеш ясновидец, което е по-лесно от това да работиш в рекламна агенция, в детски летен лагер или да си екскурзовод, то трябва да имаш вид на такъв.

Трийсет и две годишен съм, родом от Кливланд. Приличам повече на мишка с рядката ми кафява коса, която постоянно оредява, но имам хубав, макар и голям нос върху иначе хубавото ми, но бледо лице. За повече ефект, си бях дал труда да изрисувам веждите си в сатанински арки, да облека отровнозелена сатенена мантия, изпъстрена със звезди и луни, и да крепя на главата си триъгълна шапка.

Шапката преди имаше значка, на която пишеше „Опаковъчна фабрика «Зеленият залив»“, но аз я махнах по очевидни причини. Инвестирах в благовонни аромати, няколко мухлясали стари тома от „Енциклопедия Британика“, стар череп от магазин за употребявани вещи, в близост до един театър и сложих своята реклама във вестниците:

След два месеца вече имах повече клиенти, отколкото можех да обслужвам. За пръв път в живота си можех да си позволя да карам кола „Меркюри Кугоар“ и да си купя квадрофонична^[1] стерео уредба с подходящи слушалки. Но както вече казах, не беше лесно. Постоянният прилив от жени на средна възраст, които влизаха, кикотейки се, в апартамента ми и умираха от желание да чуят какво ще се случи в тяхното скучно ежедневие, бе почти в състояние завинаги да ме удави в дълбините на човешкото отчаяние.

— Е, — настоя г-жа Уинконсис, като стискаше здраво в сбръчканите си ръце чантата си от крокодилска кожа. — Какво виждате, г-н Ърскин?

Поклатих главата си бавно и величествено.

— Картите са сериозни днес, г-жа Уинконсис. Те носят много предупреждения. Те ми казват, че вие твърде много бързате към едно бъдеще, което, ако се сбъдне, може да не ви донесе удоволствието, което очаквате. Виждам един пълен мъж с пура — вероятно това е Татко. Той казва нещо с голяма скръб. Той казва нещо за пари.

— Какво казва той? Показват ли ви картите какво казва той? — прошепна развълнувано г-жа Уинконсис.

Всеки път, когато станеше дума за пари, тя почваше да се върти и подскача като плюнка върху нажежен котлон. Виждал съм доста грозни мании през живота си, но жаждата за пари при жената на средна възраст може да те накара да си изръсиш обяда.

— Той казва за нещо, че е твърде скъпо — продължих аз със специалния си приглушен глас. — Нещо със сигурност е твърде скъпо… Знам какво е то. Мога да видя какво е то. Той твърди, че консервираната пъстърва е твърде скъпа. Той не мисли, че хората ще я купуват на тази цена.

— Ох… — въздъхна г-жа Уинконсис ядосано.

Аз, обаче, знаех какво правя. Бях проверил тази сутрин в списание „Супермаркет рипорт“ и знаех, че предстои покачване на цената на консервите от пъстърва. Следващата седмица, когато Татко започнеше да се оплаква от поскъпването, г-жа Уинконсис щеше да си припомни думите ми и щеше да бъде сериозно впечатлена от моето небивало ясновидство.

— Ами аз? Какво ще ми се случи на мен? — попита г-жа Уинконсис.

Погледнах мрачно към картите.

— Седмицата не е добра, за съжаление. Въобще не е добра. В понеделник ще имате неприятно преживяване. Нищо сериозно. Нищо по-сериозно от това да си изпуснете нещо на крака, но ще бъде болезнено. Във вторник ще играете на бридж с приятелките си както обикновено. Някой ще ви мами, но няма да разберете кой е. Затова залагайте по-малко и не поемайте излишни рискове. В сряда ще проведете неприятен телефонен разговор, може би с вулгарен непознат. В четвъртък ще ядете нещо, от което ще ви прилошее и ще си пожелаете никога повече да не ядете от него.

Г-жа Уинконсис ме прободе със скучните си сиви очи.

— Наистина ли е толкова лошо?

— Не е задължително. Не забравяйте, че картите могат и да предупреждават, а не само да показват. Ако предприемете нужните стъпки, за да избегнете тези нещастия, не е необходимо седмицата ви да бъде толкова лоша.

— Е, благодаря ви за това — каза тя. — Струва си парите, само да знае човек от какво да се пази.

— Духовете имат добро отношение към вас, г-жо Уинконсис — продължих аз със специалния си глас. — Те се грижат за вас и не биха искали да ви видят в неприятно положение или пък наранена. Ако вие се държите добре с духовете, и те ще ви отговарят със същото.

Тя се изправи.

— Просто не знам как да ви се отблагодаря, г-н Ърскин. Сега по-добре да си тръгвам, но ще се видим отново идната седмица, нали?

Усмихнах се със специалната си усмивка.

— Разбира се, г-жа Уинконсис. И не забравяйте мистичния девиз на седмицата.

— Ох, да, разбира се. Какъв е той за тази седмица, г-н Ърскин.

Взех една разкъсана стара книга, която държах на масата до себе си, отворих на произволна страница и след кратка пауза прочетох първото, което видях.

— Мистичният девиз на седмицата е: „Грижете се добре за костилките и плодовете ще растат безспир“.

Тя застина за миг със странна, далечна усмивка на лицето си.

— Това е чудесно, г-н Ърскин. Ще си го повтарям всяка сутрин, щом се събудя. Благодаря ви за този великолепен, великолепен сеанс!

— Удоволствието е изцяло мое — казах аз, след което я изпратих до асансьора, като се стараех никой от съседите ми да не види смешното ми облекло, и й махнах за довиждане.

Щом се скри от погледа ми, аз се мушнах обратно в апартамента, запалих светлините, изгасих благовонията и включих телевизора. С малко повече късмет може би щях да успея да хвана поне края на филма.

Точно отивах към хладилника за кутия бира и телефонът иззвъня. Подпрях слушалката под брадичката си и отворих бирата, докато отговарях. Гласът от другия край беше женски (разбира се) и притеснен (разбира се). Само притеснени жени търсеха услугите на човек като Невъобразимият Ърскин.

— Господин Ърскин?

— Ърскин по име, ясновидец по призвание.

— Г-н Ърскин, чудя се дали бих могла да ви посетя.

— Разбира се, разбира се. Цената е двайсет и пет долара за обикновено надникване в близкото ви бъдеще, трийсет долара за едногодишна прогноза и петдесет долара за преглед на целия ви бъдещ живот.

— Аз просто искам да знам какво ще се случи утре.

Гласът звучеше младежки и много притеснено. Реших, че вероятно говоря с бременна и изоставена секретарка.

— Е, госпожо, това е моята работа. По кое време искате да дойдете?

— Около девет? Това твърде късно ли е?

— Девет е добре, а удоволствието ще бъде изцяло мое. Мога ли да запиша името ви, моля?

— Тенди. Карин Тенди. Благодаря ви, г-н Ърскин. Ще се видим в девет.

Може да ви се стори странно, че интелигентно момиче като Карин Тенди търси помощта на измамник като мен, но ако се позанимавате малко с ясновидство, ще разберете колко безпомощни се чувстват хората, когато са застрашени от неща, които не разбират. Това е особено валидно, когато става дума за болести и смърт, а повечето от моите клиенти задават въпроси, засягащи собствената им смърт. Колкото и компетентен да е един хирург, той не може да даде никакъв отговор на хората, когато става дума за това, какво ще стане, ако животът им изведнъж бъде прекратен. Абсолютно безсмислено е лекарят да им каже: „Вижте, мадам, ако мозъкът ви престане да подава електронни импулси, ще трябва да приемем, че вие вече сте загубена.“ Та смъртта е твърде страшна, твърде дефинитивна, твърде мистична, за да искат хората да повярват, че тя има нещо общо с медицинските факти и хирургията. Те искат да вярват в живот след смъртта или поне в свят на духове, в който скръбните духове на техните предци обикалят облечени в небесния еквивалент на копринени пижами.

Можех да разпозная страха от смъртта, изписан на лицето на Карин Тенди, когато тя почука на вратата. Всъщност той бе толкова ясно изразен, че се почувствах малко неудобно в зелената си мантия и смешната зелена шапка. Тя имаше заострено лице с деликатни черти и приличаше на някои от онези момичета, дето все печелят лекоатлетическите състезания в гимназията. Говореше със сериозна вежливост, която ме накара да се почувствам по-голям измамник от всякога.

— Вие ли сте г-н Ърскин? — попита тя.

— Да. Това съм аз. Чета бъдещето, разкривам съдбите и т.н.

Тя бързо влезе в стаята ми и се вгледа в горящите благовонни пръчици, в пожълтелия череп и спуснатите пердета. Изведнъж почувствах, че целият декор е страшно фалшив, но тя сякаш не го забеляза. Издърпах й стол и й предложих цигара. Когато й я запалих, видях, че ръцете й треперят.

— Добре, мис Тенди, кажете сега какъв е проблема — започнах аз.

— Не знам как точно да го обясня. Всъщност, вече бях в болницата и утре сутринта ще ме оперират. Но има много неща, за които не можех да им кажа.

Аз се облегнах назад и се усмихнах насърчително.

— Защо не се опитате да ги кажете на мен?

— Много е трудно — отговори тя с мекия си, нежен глас. — Имам чувството, че това е нещо много по-голямо, отколкото изглежда.

— Добре — казах аз, кръстосвайки краката си под зелената мантия, — не бихте ли искали да ми кажете за какво става дума?

Тя срамежливо повдигна ръка към врата си.

— Преди около три дни, мисля, че беше във вторник сутринта, започнах да чувствам сърбеж тук, при шийните прешлени. Започна да се подува. Притесних се да не е нещо сериозно и отидох в болницата, за да го видят.

— Разбирам — кимнах аз с разбиране. Разбирането, както може би сте се досетили, е деветдесет и осем на сто от успеха на всеки ясновидец. — И какво ви казаха лекарите?

— Казаха, че няма за какво да се притеснявам, но същевременно твърде много бързаха да го изрежат.

— И как стигнахте до извода, че точно аз съм ви нужен?

— Леля ми ви е посещавала един или два пъти — г-жа Карман. Аз живея заедно с нея. Тя не знае, че сега съм при вас, но винаги е казвала колко сте добър и аз реших да проверя за себе си.

Радостно беше, че окултните ми услуги се ценяха и хвалеха по света. Г-жа Карман бе една чудесна стара дама, която беше убедена, че мъртвият й съпруг през цялото време се опитва да се свърже с нея от отвъдния свят. Тя ме посещаваше два или три пъти месечно, веднага щом милият покоен г-н Карман й изпратеше ново небесно послание. Тя го чуваше да й шепти посред нощ на странен език и това бе сигналът да притича и да похарчи няколко долара при мен. Добър бизнес беше г-жа Карман.

— Искате ли да ви хвърля едни карти? — попитах аз, като повдигнах едната от дяволските си вежди.

Карин Тенди поклати глава. Изглеждаше по-сериозна и по-притеснена от всяка друга моя клиентка, която можех да си припомня. Надявах се да не ме накара да върша нещо, което да изисква истински окултни способности.

— Всичко идва от сънищата, г-н Ърскин. Откакто започна да расте тази подутина, сънувам ужасни сънища. Първата нощ реших, че е просто обикновен кошмар, но всяка нощ сънувам един и същи сън и той става все по-ясен. Даже не зная дали искам да си легна довечера, защото съм сигурна, че ще сънувам същия сън, но той ще бъде още по-ясен и още по-лош.

Подръпнах замислено крайчеца на носа си. Това ми е стар навик и вероятно на него се дължеше и големината на патладжана ми. Някои се чешат, докато мислят, и получават пърхот. Аз просто си дърпам носа.

— Мис Тенди, много хора сънуват непрекъснато един и същи сън. Това обикновено означава, че премислят отново и отново едно и също нещо. Не мисля, че си заслужава да се притеснявате заради това.

Тя втренчи в мен големите си, дълбоки, шоколадовокафяви очи.

— Това не е от този вид сънища, г-н Ърскин. Сигурна съм. Твърде е истински. При обикновените сънища чувстваш, че всичко става в главата ти, а в този, сякаш всичко се извършва извън мен, но и вътре в мозъка ми.

— Е, добре — казах аз, — защо не ми разкажете какво сънувате?

— Винаги започва по един и същи начин. Сънувам, че стоя на непознат остров. Зима е и духа много студен вятър. Чувствам вятъра, въпреки че прозорците на спалнята ми са винаги затворени. Нощ е и луната е скрита зад облаци. В далечината, отвъд гората, виждам река, а може и да е море, което блести на лунната светлина. Оглеждам се наоколо и виждам черни колиби, наредени в редици. Прилича на примитивно селце. Всъщност аз зная, че това е селце, но наоколо сякаш няма никой.

След това вървя през тревата към реката. Познавам пътя, защото целия си живот съм прекарала на този странен остров. Чувствам се изплашена, но същевременно зная, че имам свои собствени скрити сили и вероятно съм в състояние да превъзмогна страха си. Страхувам се от неизвестното, от нещата, които не разбирам.

Достигам до реката и стоя на брега. Все още е много студено. Поглеждам към водата и виждам един тъмен платноход, закотвен близо до брега. Нищо в съня ми не показва, че това е нещо повече от обикновен кораб, но същевременно аз съм много уплашена от него. Изглежда някак странен и непознат, като летяща чиния от друг свят.

Аз дълго стоя на брега, след което виждам как от платнохода се отделя малка лодка и се приближава към брега. Не мога да видя кой е в лодката. Затичвам се през тревата и влизам в една от колибите, която ми изглежда позната. Зная, че съм била в нея и преди. Всъщност, почти съм готова да повярвам, че това е моята колиба. В нея се носи странна миризма, като на билки или други благовония. Изпитвам чувството, че има нещо отчаяно и спешно, което трябва да свърша. Не знам точно какво е то. Но каквото и да е, трябва да го направя. Свързано е по някакъв начин със заплашителните хора на лодката и с тъмния платноход. Страхът нараства вътре в мен, докато почти спирам да мисля. Нещо, което ще предизвика ужасни последствия, ще се появи от кораба. Там има нещо чуждо, нещо могъщо и магическо и аз съм отчаяна. Тогава се събуждам.

Мис Тенди усукваше една носна кърпичка около пръстите си. Гласът й бе нежен и лек, но в него се долавяше увереност, която ме караше да се чувствам неловко. Наблюдавах я, докато говореше — тя сякаш вярваше, че това, което разказа, наистина й се бе случило.

Свалих си шапката от „Зеления залив“. Беше малко нелепа при тези обстоятелства.

— Мис Тенди, това е един много странен сън. Винаги ли е все същият, до детайли?

— Абсолютно. Винаги го има този страх от онова, което ще се появи от кораба.

— Хм… и казвате, че това е платноход? Като яхта или нещо подобно?

Тя поклати глава.

— Не е яхта. По-скоро е нещо като галеон от стари времена. Нали знаете, с три мачти и много въжета.

Аз дръпнах носа си още малко и се замислих напрегнато.

— Има ли нещо в този кораб, което да ви подсказва какво представлява той? Има ли име?

— Твърде е далече и е твърде тъмно.

— Има ли знамена?

— Има едно знаме, но не бих могла да го опиша.

Изправих се и отидох до лавицата си с евтини окултни издания. Издърпах „Десет хиляди разгадани сънища“ и няколко други книги от същия вид. Сложих ги на масата, покрита със зелено сукно, и потърсих някакви справки за острови и кораби. Не ми помогнаха много. Окултните книги почти никога не помагат, а понякога само те объркват още повече. Но това не ме спира да вадя оттам тъмни и мистериозни заключения относно нощните полети на въображението на моите клиентки.

— Корабите обикновено се свързват с някакво пътуване или с пристигането на новини. Във вашия случай корабът е тъмен, което ми подсказва, че новините няма да са добри. Островът изразява вашето чувство за изолация и вина. Всъщност, островът — сте самата вие. Каквито и да са тези новини, те представляват директна заплаха за вас като личност.

Карин Тенди кимна с глава. Не знам защо, но наистина се почувствах гузен, докато й разправях всички тези глупости. В нея имаше нещо истински беззащитно и напрегнато, и докато тя стоеше така срещу мен, с тъмнокестенявата си коса и бледото си, дяволито лице, толкова сериозна и някак изгубена, аз започнах да се питам дали сънят й не е истински.

— Мис Тенди — попитах аз, — мога ли да те наричам Карин?

— Разбира се.

— Аз съм Хари. Баба ми ме нарича Хенри, но тя е единствената, която го прави.

— Хубаво име.

— Благодаря ти. Виж, Карин, ще бъда откровен с теб. В твоя случай има нещо, което, не знам защо, но звучи по-различно от нещата, с които обикновено се занимавам. Нали разбираш, не е като старите бабички, които се опитват да се свържат с любимите си пудели, които са в Голямата, Щастлива Кучешка Колиба там горе и т.н. В твоя сън има нещо, което е… не знам, направо автентично.

Това не я успокои твърде много. Последното нещо, което хората искат да знаят е, че страховете им са основателни. Дори образовани, интелигентни хора обичат да бъдат успокоявани с мисълта, че нощните им пътешествия са само измишльотини. Боже Господи, та ако половината от кошмарите, които хората сънуват, бяха истина, те биха откачили. Част от работата ми е да успокоявам ужасените си клиенти, като им казвам, че нещата, които сънуват, никога няма да ги сполетят.

— Какво искаш да кажеш с това „автентично“?

Подадох й още една цигара. Този път, като я запалих, ръцете й не трепереха толкова много.

— Някои хора, Карин, без дори самите те да знаят това, имат потенциалната способност да бъдат медиуми. С други думи, те много лесно възприемат всичкия окултен боклук, който кръжи около нас. Медиумът е нещо като радио или телевизор. Той е устроен така, че да приема сигнали, които другите хора не могат да приемат и може да ги обърне в звук или картина.

— Какви сигнали? Не разбирам — каза тя.

— Има много различни видове сигнали — обясних аз. — Не можеш да видиш сигнала на телевизора, нали? И въпреки това той е навсякъде около теб, през цялото време. Цялата тази стая е претъпкана с духове и образи, снимки на политици и реклами за пуканки. Единственото, което ти трябва, за да ги приемеш, е подходящ приемник.

Карин Тенди изпусна малко дим.

— Искаш да кажеш, че моят сън е някакъв сигнал? Но какъв сигнал? И откъде би могъл да идва? И защо попада точно на мен?

Аз поклатих глава.

— Не знам защо е попаднал точно на теб, както и не знам откъде идва. Може да е дошъл откъдето и да е било. Има документирани случаи с хора от Америка, които в сънищата си са получавали подробна информация от други страни. Например имаше един фермер от щата Айова, който сънувал, че се дави при наводнение в Пакистан. Същата нощ монсун^[2] в Пакистан причинил наводнение, при което загинали над четиристотин души. Подобни явления могат да бъдат обяснени по един-единствен начин, а именно — ако си представим мисловните вълни като сигнали, фермерът от Айова, чрез подсъзнанието си е прихванал сигналите от някой давещ се пакистанец. Странно е, знам, но се е случвало.

Карин Тенди ме погледна умолително.

— А аз как да разбера въобще за какво става дума в съня ми? Ами ако това е послание от някой, някъде по света, който се нуждае от моята помощ, а аз не мога да го намеря.

— Е, ако наистина искаш да разбереш това, има само един начин — казах й аз.

— Моля те, само ми кажи какво да направя. Наистина искам да знам. Искам да кажа, сигурна съм, че то има нещо общо с този тумор и аз искам да разбера какво представлява той.

Кимнах с глава.

— Добре, Карин, тогава ето какво трябва да направиш. Довечера искам да легнеш да спиш както обикновено, а ако отново сънуваш този сън, искам да запомниш колкото се може повече детайли и фактическа информация. Огледай острова и виж дали няма някакви отличителни географски образувания по него. Като отидеш до реката, опитай се да й съставиш карта на бреговата ивица. Ако има залив или нещо подобно, опитай се да му запомниш формата. Ако от другата страна на реката има нещо, планина или пристанище, гледай да го запомниш. Има и още едно много важно нещо. Опитай се да видиш и да запомниш флага на кораба. След това, в момента, в който се събудиш, запиши всичко и се опитай да направиш колкото можеш повече скици на нещата, които си видяла. После ми донеси всичко това.

Тя изгаси цигарата си.

— Аз трябва в осем сутринта да бъда в болницата.

— В коя болница?

— „Монахините от Йерусалим“.

— Добре, понеже това очевидно е важно, аз ще мина през болницата, а ти ще ми приготвиш записките в един плик. Става ли?

— Г-н Ърскин, Хари, това е чудесно. Най-после усещам, че правя нещо.

Отидох до нея и взех ръката й в моята. Тя бе симпатична по един определено дяволит начин и ако аз не запазвах професионално достойнство пред клиентите си, а тя не влизаше в болница на другия ден, сигурно щях да я поканя на вечеря, разходка с колата и наситена със земни дейности нощ в Ърскиновия палат на окултното.

— Колко ти дължа? — попита тя, нарушавайки магията.

— Ще ми платиш другата седмица — отвърнах аз. Това винаги повдига настроението на хора, които постъпват в болница. Ако отложиш плащането на сметките за след операцията, те изведнъж започват да си мислят, че въпреки всичко могат и да оцелеят.

— Добре, Хари, благодаря ти — каза тя нежно и тръгна да си ходи.

— Нали нямаш нищо против сама да се оправиш? — попитах я аз и развях зелената си мантия за обяснение. — Нали разбираш, заради съседите. Те мислят, че съм травестит или нещо подобно. — Тя се усмихна и ми пожела лека нощ. Чудех се колко ли ще е лека.

След като тя си тръгна, седнах в креслото и сериозно се замислих. В цялата работа имаше нещо странно. Обикновените сънища, които клиентките ми чуруликаха по време на сеансите ни, представляваха стандартни цветни драми на фрустрация^[3] и еротични притеснения. Например да бъдеш поканен на коктейл в семейство Вандербилт и да се окаже, че гащите ти са паднали около глезените. Имаше сънища за злополуки и безименни страхове, но никой от тях не притежаваше странната фотографска яснота и логическа последователност на съня на Карин Тенди.

Вдигнах телефона и набрах един номер. Минаха две минути, преди някой да вдигне слушалката.

— Ало? — отговори ми старчески глас. — Кой се обажда?

— Г-жа Карман, аз съм, Хари Ърскин. Извинявам се, че ви безпокоя толкова късно.

— О, г-н Ърскин! Колко се радвам да чуя гласа ви! Бях във ваната, но сега съм добре завита в една хавлиена кърпа.

— О, съжалявам… Г-жо Карман, имате ли нещо против да ви задам един въпрос?

Старата душица се разкикоти и каза:

— Стига да не е твърде личен, г-н Ърскин.

— Страхувам се, че не е. Вижте, г-жо Карман, помните ли съня, който ми разправяхте преди два или три месеца?

— Кой точно, г-н Ърскин? Този за мъжа ми ли?

— Точно така. Този, в който мъжът ви молеше за помощ.

— Чакайте да си припомня — започна г-жа Карман. — Ако не се лъжа, аз стоях на морския бряг посред нощ и беше много студено. Помня, че си помислих, че е трябвало да си сложа наметката, преди да изляза навън. След това чух мъжът ми да ми шепти нещо. Той винаги шепти, нали знаете. Шептеше нещо, което въобще не разбирах, но бях сигурна, че ме моли за помощ.

Почувствах се определено странно и притеснено. Нямам нищо против да си играя с окултното, когато то си мълчи и се прави, че го няма, но когато започне да дава признаци на живот, ме побиват тръпки.

— Г-жо Карман — продължих аз, — помните ли да сте видели в съня си нещо друго освен брега? Имаше ли кораб или лодка? Видяхте ли село или някакви колиби?

— Не си спомням нищо по-особено — отвърна г-жа Карман. — Има ли определена причина, поради която това сега ви интересува?

— Ами в момента пиша статия върху сънищата за едно списание, г-жо Карман. Нищо важно. Просто исках да включа един-два от вашите сънища, тъй като те винаги са особено интересни.

Представях си как старата дама трепка с миглите си.

— О, г-н Ърскин, колко мило от ваша страна!

— А, и още нещо, г-жо Карман, доста важно…

— Да, г-н Ърскин?

— Не говорете пред никого за този разговор. Абсолютно пред никого. Разбрахте ли ме?

— Няма и да прошепна, г-н Ърскин, кълна се.

— Благодаря ви, г-жо Карман. Много ми помогнахте — казах аз и оставих слушалката на вилката по-бавно и внимателно от когато и да било през живота ми.

Възможно ли бе двама души да сънуват еднакви сънища? Ако е така, то може би всички тези глупости за послания от отвъдното са истина. Може би, и Карин Тенди, и леля й получаваха съобщения от отвъдното през нощта, които се отпечатваха върху съзнанието им.

Въобще не обърнах внимание на твърдението на г-жа Карман, че съпругът й се опитва да влезе във връзка с нея. Всички възрастни вдовици си мислят, че мъжете им плуват из етера и с нетърпение се опитват да им кажат жизненоважни неща. Всъщност духовете на техните бивши партньори вероятно играят на голф и стискат призрачните цици на пищни млади девойки, като се наслаждават на няколкото години спокойствие, преди бившите им жени да се присъединят към тях в Голямата Небесна Къща.

Това, което аз мислех, беше, че един и същи човек се опитва да влезе във връзка и с двете, за да им предаде някакъв безименен страх, който го е обхванал. Предположих, че става дума за жена, но всъщност за духовете е трудно да се правят предположения. Счита се, че те са повече или по-малко безполови, а и като си помисля, сигурно е трудно да се любиш с някоя пищна призрачна дама, когато не си снабден с нищо по-твърдо от ектоплазмен^[4] пенис.

Седях си в апартамента и си мислех всички тези глупости, когато изпитах странното чувство, че зад гърба ми стои някой. Не исках да се обърна, защото това щеше да е признание за безпочвен страх, но същевременно усещах сърбеж по гърба си и не можех да спра очите си, които шареха встрани, за да търсят неприсъщи за стаята сенки. В крайна сметка станах и хвърлих бърз поглед назад. Разбира се, нямаше нищо. Но аз не спирах да си мисля, че там е имало нещо или някой — някой мрачен, строг и мълчалив.

Подсвирквайки си твърде силно, отидох да си сипя малко уиски. Това бе едно от чисто земните творения, които срещаха пълното ми одобрение. Острият мирис на малц и ечемик бързо ме върна здраво на земята. Реших да си хвърля едни карти, за да видя какво ще кажат те за всичко това. От всички шашми в окултизма, ясновидството и спиритуализма, въпреки нежеланието си, храня известно уважение единствено към картите таро. Аз не искам да вярвам в тях, но те притежават удивителната способност да ти покажат точно състоянието, в което се намираш, независимо от това, че искаш да го скриеш от себе си. Всяка карта има странно излъчване, сякаш е снимка от сън, който никога не можеш изцяло да си припомниш.

Разбърках картите и ги подредих върху масата, покрита със зелено сукно. Използвам подреждането в келтски кръст, защото е най-лесно — това ти пресича пътя, това ти е корона, това е под теб, това е зад теб.

Зададох на таро един-единствен въпрос, като следвах всички правила и си мислех само за това. Въпросът ми беше: „Кой се свързва с Карин Тенди от отвъдното?“

Докато подреждах картите една по една, не можах да се въздържа да не се намръщя. Никога досега не бях получавал такъв отговор. Някои от картите в колодата почти никога не се появяват, а когато се появят, това се запомня, защото са необичайни. При гледане повечето хора получават някои от второстепенните карти, които показват парични притеснения, семейни свади и прочие. Много рядко могат да се видят карти, показващи сериозни бедствия като Кулата, на която светкавица изхвърля мънички хора от замък, а аз самият никога досега не бях обръщал Смъртта. Но Смъртта се появи в черната си броня, яхнала черен кон с червени очи, с кланящи се около нея епископи и деца. Появи се и Дяволът, с враждебен космат поглед, с овнешки рога и оковани около трона му голи тела. Имаше и обърнат Магьосник. Той означава лекар или учен, душевно заболяване или безпокойство.

Седях и гледах картите близо половин час. Магьосникът? Какво, по дяволите, означаваше това? Че Карин Тенди е душевно болна? Може би. Може би туморът на врата й бе засегнал и мозъка. Проблемът с проклетите карти е, че те никога не са достатъчно ясни. Винаги ти предоставят пет или шест различни интерпретации и те оставят сам да избираш.

Магьосникът? Разбърках картите отново, като използвах този път Магьосника за въпрос. За целта трябваше да го сложа в средата на масата, да го покрия с друга карта и да разположа келтския кръст от карти наново. При това положение би следвало картите да ми дадат по-подробно разяснение на значението на Магьосника. Девет от картите вече лежаха на масата. Обърнах десетата. Почувствах странно усещане в корема си и ми се стори, че някой пак ме наблюдава. Това не беше възможно. Десетата карта бе отново Магьосникът. Повдигнах картата, върху която задавах въпрос и видях Смъртта. Може би бях сбъркал. Все пак бях сигурен, че съм поставил първо Магьосника. Събрах всички карти, сложих Магьосника в средата и започнах да подреждам останалите карти, докато стигнах до последната.

На нея нямаше нищо. Беше празна. Не вярвам много в предсказания, но все пак проумях, че някой там отвъд ми казва твърдо и ясно да си гледам работата.

Погледнах си часовника. Беше полунощ. Подходящо време за духове и призраци, както и за лягане. Утре непременно щях да прегледам бележките на Карин Тенди.